Кандис Бушнел
Сексът и градът (4)

3.
Влюбени в сериен сваляч

Неотдавна в Манхатън на вино, сирене и цигари се събраха седем жени, за да обсъдят най-подробно това, което ги свързваше: един мъж. И по-точно — един манхатънски ерген, който беше доста изгодна партия и когото ще наречем Том Пери.

Том Пери е на 43 г., 1,78 м., с права кестенява коса. Във външния му вид няма нищо забележително, с изключение на увлечението му преди няколко години по черни костюми на Армани в съчетание със странни презрамки. Произхожда от богато фабрикантско семейство и е израсъл на Пето авеню и в Бедфорд, Ню Йорк. Живее в съвременен небостъргач на Пето авеню.

През последните 15 г. Пери, който е известен главно с фамилията си, се е превърнал в нещо като нюйоркска легенда. Той не е точно женкар, защото винаги се стреми да се ожени. Пери е по-скоро един от най-съвършените серийни ухажори в града, като има до 12 връзки годишно. Но след два дена или два месеца се случва неизбежното. Нещо се обърква и той казва: „Зарязаха ме.“

За определен тип жени — около 30-годишни, амбициозни, с добро социално положение — да излезеш с Пери или да избегнеш ухажването му, се е превърнало ни повече, ни по-малко в посвещение, в нещо като първа разходка с лимузина и първо ограбване, взети заедно.

Пери се отличава дори сред прословутите нюйоркски женкари. Първо, защото той сякаш държи доста по-малко козове. Не притежава нито изисканата хубост на граф Ерик Вахтмайстер, нито огромния капитал на Морт Цукерман.

Исках да разбера какво толкова му намират.

Всяка от жените, на които се обадих, е имала връзка с Пери — или интимна, или като обект на страстната му любов — и всяка заяви, че го е зарязала. Никоя не отхвърли молбата ми да се съберем и да поговорим за него. Вероятно всички имаха какво да доизясняват. Може би искаха да се върне. Или пък да умре.

„Като Дарил ван Хорн“

Събрахме се в дома на Сара, филмов режисьор и бивш модел, „докато не ми писна от тъпотиите и не наддадох девет кила“. Тя беше облечена в тъмен костюм на тънки райета.

— Като погледна списъка на мъжете, с които съм излизала, само връзката с Пери ми се вижда безсмислена — каза тя. — Питам се, за какво ми беше това?

Още преди да стигнем до пикантните подробности, направихме обезпокоително откритие. След неколкомесечно мълчание сутринта Пери беше позвънил на четири от тях.

— Едва ли се досеща. По-скоро е съвпадение — рече Магда.

С Пери са приятели от години. Всъщност с повечето от приятелките си Магда се е запознала чрез него — те са му бивши гаджета.

— Пери знае всичко за нас — обади се една жена. — Той е като Дарил ван Хорн от „Вещиците от Ийстуик“^[1].

— По-скоро Ван Хорни^[2] — възрази друга. Отворихме виното.

— Ето какво е особеното у Пери — започна Сара. — Той ти се струва толкова чаровен, защото, когато се запознаеш с него, е красноречив, забавен. И винаги е свободен, защото не работи. Има ли нещо по-забавно от мъж, който казва: „Да се видим на обяд“, а като се завърнеш на работа, пак звъни: „Хайде в шест да пием коктейли!“ Кога за последен път сте излизали с мъж, който всъщност иска да се виждате по три пъти на ден?

— „Коктейли“ е доста префърцунена дума — каза Магда. — Напомня ми за Катрин Хепбърн и Кари Грант.

Включи се и Джаки, редактор в списание.

— Когато се запознахме, веднага започнахме да излизаме — по пет пъти в седмицата. Той не те оставя на мира.

— Пери ти допада най-вече с това, че обича да говори по телефона — поясни Сара. — А жената си мисли: „Сигурно наистина си пада по мен“, защото ти се обажда по десет пъти на ден. И вече не ти прави впечатление, че всъщност е едно смешно човече.

— После започваш да се заглеждаш в презрамките му и си казваш: „О, Боже!“ — включи се Мейв, поетеса, която е наполовина ирландка.

— Както и да осъзнаваш, че не е забавен — продължи Сара. — Има богат запас от вицове, но след като си ги чула милион пъти, стават ти досадни. Това е като примка. Сам си я нахлузва.

— Каза, че само аз от жените, с които е излизал, съм разбирала вицовете му — рече Мейв, — а не ги намирах за смешни.

— После виждаш апартамента му. Двайсет и петимата портиери… За какво са му?!

— Питаш се защо не изхвърли всички мебели и не отиде в магазин за врати.

— Веднъж ми показа какви халки за салфетки си е купил. Под формата на белезници. Сякаш смяташе така да съблазнява жените — с халки за салфетки.

Първа среща: „44“

И така, как започна всичко?

Историята на Джаки беше обичайна.

— Чаках да се освободи маса в „Блу рибън“ — каза тя. — Пери се приближи и ме заговори. Веднага ми стана забавен. Помислих си: „Боже, определено си допадаме, но едва ли ще го видя пак.“

Всички кимнаха. На коя не й се беше случвало!

— Звънна ми към осем на другата сутрин — продължи Джаки. — „Искаш ли да обядваме заедно?“, попита. Кани те на обяд в „44“ още на следващия ден!

Сафаяр, руса разведена майка, се засмя.

— Мен ме заведе в „44“ чак на втория ден.

— Все още го намираш за забавен и умен, когато те кани да заминете някъде за почивните дни — каза Джаки.

— Предложи ми да се оженим към десетия ден — обади се Сара. — Беше твърде бързо. Дори за него.

— На третата ни среща ме заведе на вечеря у техните — рече Брита, висока стройна брюнетка, която работи като фоторепортер и сега има щастлив брак. — Бяхме само ние, родителите му и икономът. Помня, че на другия ден седях на леглото му, а той ми показваше свои видеозаписи като дете. Умоляваше ме да се оженим. Казваше: „Виждаш ли, мога да бъда и сериозен.“ А после поръча някаква китайска храна със сирене. Помислих си: „Да се омъжа за теб?! Да не си се надрусал!“

Рамона въздъхна.

— Аз пък току-що бях скъсала с гаджето си и бях доста разстроена. А Пери беше винаги до мен.

Очерта се определен модел на поведение. Жените, с които беше излизал Пери, току-що са били напуснали съпрузите си или дългогодишните си приятели, когато е попадал на тях. Или те — на него?

— Той е утешител — отсече Сара. — „Разстроена ли сте? Хайде да се сближим.“

— Пери е емоционален „Мейфлауър“^[3] — каза Мейв. — Пренася жените от т. А до т. Б. Слизаш при Плимут Рок^[4] доста по-добро емоционално състояние.

Силна негова страна е способността му да съпреживява. Често се повтаряше фразата: „Също като жена е“.

— Чете модни списания повече от жените — поясни Сара — и е готов да отстоява по-скоро твоите интереси, отколкото своите.

— Изключително самоуверен е — продължи Мейв. — Грешка е мъжете да се държат като безпомощни кретени, които не могат да си намерят дори чорапите. Пери заявява: „Стабилен съм. Опри се на мен.“ И ти си мислиш: „Какво облекчение!“ Всъщност жените искат точно това. Повечето мъже не го разбират. Пери поне е достатъчно умен да си придава вид, че го осъзнава.

Да не забравяме и секса.

— Страхотен е в леглото — каза Сара.

— Прави невероятен секс — обади се и Сафаяр.

— Смятате, че е страхотен? — попита Джаки. — Според мен е ужасен. Хайде да обсъдим краката му.

Въпреки това засега Пери сякаш олицетворяваше двете неща, които жените казват, че искат най-много — умение да разговаря и да проявява разбиране като жена, но и да се държи като мъж в леглото. Така че къде е проблемът?

Пери: размерът (40-и) е от значение

— Ето каква е работата — каза Мейв. — Докато си невротична и обезумяла, той е страхотен. Но щом разреши всичките ти проблеми, сам се превръща в такъв.

— Става невероятно гаден — обади се една жена. Другите закимаха.

— Веднъж — рече Джаки, — когато споменах, че нося 40-и размер, той отвърна: „Не е възможно! Твоят размер е 42-и. Поне. Знам какво представлява 40-и размер и повярвай ми, ти не можеш да се побереш в него.“

— Все ме караше да сваля 7 кг — каза Сара, — а толкова слаба, колкото когато ходех с него, не бях била от години.

— Според мен, като подтикват жените да отслабват, мъжете отвличат вниманието от малкия размер на някои части от тялото си — допълни иронично една от жените.

Мейв се сети за една ски почивка в Сън Вали.

— Пери се представи блестящо. Купи билетите, запази хижата. Щеше да е прекрасно.

Но започнали да се карат още на път за летището — не можели да се разберат за местата. Като се качили на самолета, наложило се стюардесата да ги разтървава („Вече спорехме кой ще има повече въздух“, поясни Мейв). Карали се по пистите. На втория ден Мейв започнала да си събира багажа.

— Пери каза: „Ха, ха, ха, навън има виелица, не можеш да заминеш!“ — припомни си тя. — „Ха, ха, ха, ще хвана автобус.“

След месец Мейв се сдобрила със съпруга си. Не е единствената. Много от жените накрая са зарязали Пери само за да се върнат при мъжете, които са напуснали.

Но така не са се отървавали от него.

— Последваха факсове, писма и стотици обаждания — каза Сафаяр. — Беше ужасно! Той наистина има огромно сърце и някой ден ще стане страхотен мъж.

— Запазих писмата му — обади се Сара. — Бяха толкова трогателни! По тях едва ли не имаше следи от сълзи.

Тя излезе и след секунди се върна с писмо в ръка. Зачете на глас:

„Не ми дължиш любовта си, но се надявам да ти стигне смелост да се съгласиш да приемеш моята. Не ти изпращам цветя, защото не желая да поделя или да уроня любовта ти с предмети, които не съм създал сам.“

Сара се усмихна.

„Ще се женим“

Жените твърдяха, че след Пери неизменно им провървяло. Джаки каза, че ходи с личния си треньор; Магда беше издала първия си роман; Рамона беше семейна и чакаше дете; Мейв беше отворила кафене; Сафаяр беше преоткрила стара любов; Сара заяви, че й доставя удоволствие да преследва 27-годишно хлапе.

Що се отнася до Пери, той наскоро беше заминал за чужбина да търси нови перспективи за брак. Една от жените чула, че бил зарязан от англичанка, която всъщност искала да се омъжи за херцог.

— Все на неподходящи жени попада — отбеляза Сафаяр.

Преди шест месеца Пери се върнал за малко и поканил Сара на вечеря.

— Хвана ръката ми — каза тя — и обясни на приятеля си: „Тя е единствената жена, която съм обичал.“ Заради доброто старо време отидох у тях да пием по едно и той ми предложи да се оженим толкова сериозно, че не можах да повярвам. Помислих, че лъже. И реших да го поизмъча.

Каза: „Не искам да се срещаш с други мъже. И аз няма да излизам с други жени.“

Отговорих: „Добре“, мислейки си, как ще стане? Той е в Европа, а аз съм в Ню Йорк. Но на сутринта ми се обади: „Съзнаваш ли, че вече си ми гадже?“

Отвърнах: „Добре, Пери, страхотно!“

Пери се върнал в Европа, а Сара забравила за тази история. Една сутрин била в леглото с новото си гадже, когато телефонът иззвънял. Бил Пери. Докато тя говорела с него, приятелят й се обадил: „Искаш ли кафе?“ Пери откачил.

— Кой е там? — попитал.

— Приятел — отвърнала Сара.

— В десет часа сутринта? С друг ли спиш? Ще се женим, а ти спиш с друг?! — затворил, но след седмица пак позвънил.

— Готова ли си? — попитал.

— За какво? — казала Сара.

— Нали ще се женим? Да не ходиш пак с друг?

— Слушай, Пери, не виждам пръстен на ръката си — отговорила тя. — Защо не пратиш куриер до „Хари Уинстън“ да избере нещо подходящо и тогава ще говорим?

Пери не позвънил в „Хари Уинстън“ и цял месец не се обадил на Сара. Тя каза, че донякъде й липсва.

— Обожавам го. Изпитвам състрадание към него, защото е объркан.

Стъмваше се, но на жените не им се тръгваше. Искаха да останат, омаяни от идеята за мъж като Том Пери, но да не е Том Пери.