Кандис Бушнел
Сексът и градът (20)

19.
Манхатънски майки психарки се побъркват покрай децата си

Тузаря се обажда от Китай съвсем леко раздразнен. Експресната куриерска служба, по която е изпратил багажа си, го е загубила и сега той седи в хотелската си стая по джинси и риза и няма чисто бельо.

— Ако се беше случило преди пет години, щеше да има уволнени — казва. — Но съм се променил. Това е новото ми аз. Ако не ме приемат по мръсни джинси, майната им.

— Знаеш ли — съобщава му Кари, — обади се приятелят ти Дерик. Каза, че Лора искала да забременее, а той не, затова всяка вечер се преструвал, че свършва, а после лъскал бастуна в банята. А тя всяка вечер гледала „Ти и твоето бебе“ на видео.

— Ама че работа! — казва Тузаря.

— Не бил съгласен, защото още не бил напреднал достатъчно в кариерата, за да си позволи деца.

— А ти как си? — пита той с напевен глас.

— О, добре съм — отвръща мрачно Кари. — Струва ми се, че съм бременна.

— Бебе. Ще си имаме бебе — казва Тузаря.

Кари не знае какво да мисли.

 

 

Разбирате ли, странни неща се случват с нюйоркчани, когато им се родят деца. Някои родители си остават нормални. Но други определено не. Те леко откачат. Да вземем цялата тази енергия и агресивност, затворени телефони и нерешени проблеми, съпътстващи кариерата на човек, и да ги приложим мислено върху дете. Когато стане дума за деца, досега избивалите неврозата си в градинарство нюйоркчани може направо да полудеят.

Това веднага си пролича, когато Кари отиде на ранен обяд в Сохо у приятелите си Пакард и Аманда Дийл. Пакард и Аманда (нормална) са родителите на Честър, който маршируваше из мансардата им и биеше пода с чадър. Една майка (не толкова нормална) не можа да се въздържи и посочи, че си играел сам вместо в компания, но това било естествено, тъй като е едно дете и от него не се очаквало да поделя играчките си засега.

Като повечето внезапно сдобили се с деца семейства Пакард и Аманда неусетно се обкръжиха с цяла група нови приятели, които също имаха деца. Как се случва това? На някое събиране за ранен прием в детски ясли ли са се запознали? Или те винаги са им били приятели, но тъй като са с деца, са държали сем. Дийл в резерв, докато не ги настигне? Сред новите приятели са Джоуди — която настояваше да й подаряват само бели бебешки дрехи, защото смята, че боята ще причини кожна алергия на детето й; Сузан — тя не разрешава на бавачките да си слагат парфюм, защото не иска, като се прибере, детето й да мирише на нечий друг (евтин) одеколон; и Мариан — тя пък уволняваше детегледачките нарочно, докато накрая не й се наложи да напусне работа и сама да се грижи за бебето си.

Не само майките се държат по този начин. Не намирате ли, че не е много нормално бащи и синове да ходят облечени в еднакви спортни якета със съответстващи предпазни каски? Или баща да заявява, танцувайки из кошарката на сина си, хванал ръчичките му в своите, и мляскайки го непрекъснато по главичката (ако е възможно двегодишно дете да изглежда засрамено, това беше):

— Трябва само да си направиш едно такова и да си вземеш 3–4 години отпуск.

Естествено има известна разлика между това да си луд по детето си и да си просто луд. В екстремната си форма определен вид родителско поведение в Ню Йорк може да се опише само с една дума — „психарско“. Не знаеш кой ще бъде поразен или под каква форма, но по думите на Пакард:

— Това не е любов или обич, а мания.

„Александра!“

Кари седеше на дивана в мансардата и говореше със съвсем обикновена на вид жена. Бека имаше права руса коса и дълъг тънък нос от онези, които те навяват на мисълта, че могат сами да смучат мартини от чашата. Току-що се беше пренесла в нов апартамент на Източна 70-а улица и обясняваше преимуществата и недостатъците на интериорните дизайнери…

— Една приятелка нае дизайнер и той купуваше като луд. Беше ужасно! — Но внезапно бе прекъсната от петгодишно момиченце с рокля с воали и черна панделка на главата.

— Мамо, дай ми да суча — поиска то.

— Александра! (Защо напоследък не чуваш друго детско име, освен Александър или Александра?!) — прошепна отчетливо Бека. — Не сега. Иди да гледаш видео.

— А на него как му дават? — каза детето и посочи една жена в ъгъла, която кърмеше бебето си.

— Той е малък. Съвсем мъничко бебенце — обясни майка й. — Вземи си сок.

— Не искам сок — възрази Александра. Практически беше сложила ръце на хълбоците си.

Бека повдигна очи. Стана и взе момиченцето в скута си. То веднага започна да дърпа блузата й.

— Още… ли я кърмите? — попита колкото се може по-учтиво Кари.

— Понякога — отвърна Бека. — Съпругът ми искаше да имаме друго дете веднага, но аз не. Толкова е трудно да гледаш дете в Ню Йорк. Нали, малко чудовище?

Погледна дъщеря си, която си смучеше пръста и се взираше в майка си в очакване да се разкопчае. После се обърна към Кари и я изгледа злобно.

— Искам да суча. Искам да суча — каза.

— Хайде, Александра, да отидем в банята — рече Бека — Крайно време е да те отбия, нали?

Момиченцето кимна.

Бека не беше единствената майка от гостенките, която не можеше да установи нормални отношения с детето си. В спалнята Джули дребничка тъмнокоса управителка на ресторант, беше клекнала до шестгодишния си син Бари. Той е очарователно дете, което страшно много прилича на майка си с тъмните си къдрици. Но не изглеждаше щастлив. Притискаше се до Джули и не се отлепяше от нея, когато някой я заговореше.

— Остави ме! Толкова си досаден! — каза му тя, но не се отдели от него.

Бари не играеше с другите деца, нито пък позволяваше ма майка си да говори с възрастните. По-късно Кари разбра, че двамата винаги се държали така. Ходели на гости, понякога само за възрастни, но говорели единствено помежду си. Кари разбра също, че Джули държала дюшек в стаята на Бари и най-често нощувала там. Съпругът й спял в съседната стая. Двамата смятали да се разведат.

— Е, това е напълно нормално — каза Джанис, корпоративна юристка и една от малкото майки психарки, които не се срамуват да го признаят.

— Обичам сина си — продължи. — Анди е на 11 месеца и е бог. Всеки ден му го повтарям. Оня ден го заварих да си лежи в кошчето и да вика: „Аз, аз, аз.“

— От 30-годишна възраст се мъча да забременея — поясни. — И когато най-после го родих (сега е на 36 години), рекох си: „Това е призванието ми в живота. Аз съм майка.“ Не исках да се връщам на работа, но, честно казано, след три месеца осъзнах, че трябва. Твърде често сме заедно. В парка подскачам пред него — бавачките ме мислят за луда. Целувам го по хиляда пъти на ден. Нямам търпение да се прибера, за да го изкъпя. Телцето му ме подлудява. Към никой мъж не съм хранела такива чувства.

Джанис каза още, че забележела ли Анди да поглежда играчка на друго дете, трябвало да излезе и да му купи същата. Веднъж й се сторило, че харесал т.нар. бебешка въртележка. Намерила я чак на 14-а улица и тичала с нея на главата, защото не успяла да хване такси, а нямала търпение да му я занесе.

— Хората буквално ме сочеха с пръст — обясни. — Всички ме мислеха за луда. А като се прибрах и му я дадох, той се разплака.

Защо се държи така?

— Защото сме в Ню Йорк — отвърна. Сви рамене. — Тук всички се съревноваваме. Старая се синът ми да има колкото другите, че и повече. Пък и винаги съм искала момче. Синовете се грижат за майките си.

Наблюдателна камера за бавачки

С други думи, след дългогодишно общуване с мъже, които не желаят да се обвържат и са ненадеждни, синът се превръща в заместител.

— О, да — каза Джанис. — Мъжете са ненадеждни. Не можеш да имаш доверие на човек, с когото нямаш кръвна връзка.

— Съпругът ми сякаш е втора ръка човек — продължи тя. — Бях луда по него, но се роди детето. Сега, ако мъжът ми ме помоли да му дам диетична кола, казвам му да се разкара.

Междувременно насред мансардата се беше събрала малка съсредоточена тълпа. Пред нея се клатушкаше дребничко момиченце с розова балетна пачка и палци.

— Брук настоя да й сложа балетния екип. Не е ли очарователна? — каза висока сияеща жена. — Като се опитах да й обуя гащички, тя се разрева. Знаеше. Знаеше, че днес трябва да е облечена като балерина, за да изнесе представление, нали, кукличке? Нали, кукличке?

Жената се наведе, притиснала ръце до гърдите и накривила глава, а замръзналото й в широка фалшива усмивка лице се спря само на сантиметри от детето. После започна да прави странни движения с ръцете.

— Дай целувка. Дай целувка — настоя.

Момиченцето поднесе със съсредоточена усмивка ръчичката си до устата и духна през пръстите си. Майката изкрещя от радост.

— Прави и реверанс — обясни Аманда на Кари с леко подигравателен тон. — И разни други номера. Майка й уреди да я снимат за корицата на едно бебешко списание и оттогава откачи. Колкото пъти й се обадим, все бързат за прослушване. Брук е записана в модна агенция. Сладка е, но…

Точно тогава влезе друга майка, хванала за ръка двегодишно момченце.

— Виж, Гарик, маса. Маса, Гарик. Кажи „маса“. Какво правим на масата? Храним се, Гарик. На масата се храним. Как се пише „маса“? „Ма-са.“ Гарик, килим. Гарик. „Ки-лим“, „килим“, Гарик…

Аманда започна да прави лучен сос.

— Извинете — каза Джорджия — жена в кариран костюм. — Лучен сос ли? Пази го от децата. От солта и мазнините се оглупява.

Това обаче не й попречи да си топне пръста в ужасния „буламач“ и да го оближе.

— Били ли сте в салона „Сътън“? — попита Джорджия. — Фантастичен е. Трябва да заведеш Честър. Там е като при Дейвид Бартън, но за деца. Честър говори ли вече? Ако говори, можем да ги срещнем с Роузи. Тя няма още годинка, но искам да се научи да общува отрано. Препоръчвам ти и часовете по бебешки масаж на 92-а улица. Много са полезни. Нали вече не кърмиш? Така си и мислех. — Джорджия пак изпробва лучения сос. — Как е бавачката ти?

— Добре — отвърна Аманда, като погледна Пакард.

— От Ямайка е. Добре че я намерихме — каза той.

— Да, но добре ли се грижи за Честър? — попита Джорджия.

— Той е доволен — отвърна Пакард.

— Сигурни ли сте? — рече Джорджия, като погледна многозначително Аманда, при което Пакард побърза да се отдалечи.

— Човек трябва да е много внимателен с бавачките — поясни Джорджия и се наклони към Аманда. — Аз смених единайсет. Накрая си взех наблюдателна камера.

— Наблюдателна камера ли? — попита Кари.

Джорджия я изгледа така, сякаш я виждаше за първи път.

— Вие нямате деца, нали? Както и да е, мислех, че ще струва цяло състояние, но не беше скъпа. Една приятелка я видяла в „Шоуто на Опра“. Идват и ти я монтират. Можеш да наблюдаваш бавачката си пет часа. Обадих се на моята и я попитах: „Какво прави днес?“ А тя вика: „Заведох Джоунс в парка и си играхме.“ Излъга. Не беше си показала носа навън! Цял ден гледа телевизия и говори по телефона. Не обърна почти никакво внимание на Джоунс. Всичките ми приятелки я използват. Една видяла как бавачката й се опитва да я деинсталира!

— Виж ти! — рече Аманда.

Ще повърна, помисли си Кари.

„Семеен секс“

Кари влезе в банята на Пакард и Аманда. Джули още беше с Бари в спалнята. Той лежеше на леглото с глава в скута й. Там бяха и Бека и Джанис. Обсъждаха съпрузите си.

— Нека те попитам нещо за семейния секс — рече Бека. — Какъв е смисълът?

— Каква е ползата и от съпруга? — попита Джули. — Кому са притрябвали две бебета.

— Напълно съм съгласна — включи се Джанис. — Само че сега искам да си имам друго бебе. Мислех да се отърва от съпруга си, но вече не съм сигурна, че искам. Засега.

Джули се наведе над сина си.

— Какъв ли ще пораснеш, бебчо?!

Кари се върна в хола. Отиде до прозореца да глътне свеж въздух. Гарик някак си се беше откъснал от майка си и стоеше самотен в ъгъла.

Кари се наведе. Извади нещо от чантата си.

— Пст! Ей, хлапе — махна му тя. — Ела тук.

Заинтригуван, малкият се приближи. Тя държеше пакетче в пластмасова обвивка.

— Кондом, Гарик — прошепна. — Кажи „кондом“. „Кон-дом.“ Ако вашите го бяха използвали, може би нямаше да те има.

Гарик се протегна да вземе пакетчето.

— Кондом — каза.

 

 

След два дена Аманда се обади на Кари.

— Преживях най-гадния ден в живота си — оплака й се. — Бавачката ми има дете — син, три месеца по-голям от Честър. Той се разболя и се наложи да остана вкъщи.

Първо се опитах да го заведа в парка. Не знаех къде е входът за детската площадка и ми беше адски неудобно, защото бавачките бяха вътре, а аз не можех да вляза. Всички ме гледаха и сякаш питаха „коя си ти“. После Честър поиска да се спуска по пързалката. Двайсетина пъти. Засичах по големия часовник на Пето авеню. Минаха пет минути. Люлях го на люлките. Още пет минути. Пуснах го да си поиграе на пясъка. След това пак на пързалката. Общо 15 минути „Не ти ли омръзна?“, попитах го. Ревеше и риташе, докато го слагах в количката. „Имаме работа“, обясних му.

Горкичкият! Тичах по тротоара, а той се блъскаше в количката и не разбираше какво става. Опитах се да пазарувам, но не можах да вкарам количката в пробната. После отидохме до банката и количката заседна на въртящата се врата. Откъде да знам, че не трябваше да минавам оттам! Не можехме да мръднем. Наложи се да ни избутат сантиметър по сантиметър.

Най-сетне стана 11 часа. Прибрах го вкъщи и му приготвих обяд. Варено яйце.

 

 

По-късно вечерта Кари се обади на Тузаря. Беше забравила за часовата разлика. Той спеше.

— Исках само да ти кажа — започна, — че ми дойде.

— О! Значи… няма бебе — рече той.

Затвориха, но след две минути Тузаря я набра.

— Спомних си съня си — каза. — Сънувах, че имаме бебе.

— Бебе ли? — попита Кари. — Какво бебе?

— Мъничко — отвърна той. — Нали се сещаш. Новородено. Лежеше на леглото до нас.