Кандис Бушнел
Сексът и градът (19)

18.
Как да се омъжиш в Манхатън — по моя начин

Преди няколко месеца в „Ню Йорк таймс“ се появи съобщение, че Синди Раян (измислено име) се е омъжила. То не беше особено интересно или необичайно, освен за хора като мен, които я познаваха, но бяха загубили връзка с нея, и за които новината беше потресаваща. Синди се е омъжила! На 40 години! Това си беше достойно за подражание.

Разбирате ли, Синди беше от онези нюйоркчанки, които се опитват да се задомят с години. Познаваме ги. От десет години четем за тях — те са привлекателни (не непременно красиви) и сякаш всичко им се удава. Освен да се омъжат. Синди продаваше рекламно пространство в списание за коли. Разбираше от стереоуредби. Беше едра като мъж. Стреляше и пътешестваше (веднъж на път за летището й се наложило да фрасне пиян таксиджия, да го метне на задната седалка и да се закара сама). Не беше особено женствена, но не страдаше от липса на мъже.

Ала годините й напредваха и когато се засичахме на коктейл у някой стар приятел, тя забавляваше и мен, и компанията с истории за „единствения“, който й се изплъзнал. Яхтсменът. Прочутият художник, който не можел да го вдигне без навряна в задника четка. Президентът на фирма с пантофи във формата на мишки.

И нямаше начин да я погледнеш и да не изпиташ смесица от възхищение и отвращение. Тръгваш си с мисълта, че тя никога няма да се омъжи. Освен за някой скучен банков директор от Ню Джърси. Пък е и прекалено стара.

Прибираш се и си лягаш, но споменът за Синди не те напуска. Накрая не издържаш, звъниш на приятелките си и гадничко заявяваш: „Скъпа, ако стана като нея, застреляй ме.“

Но знаеш ли какво? Не позна. Синди се омъжи. Не си е представяла, че ще свърже живота си точно с такъв тип човек, но е по-щастлива от всякога.

Време е. Време е да престанем да се оплакваме, че мъжете не струват. Време е да престанем да проверяваме телефонния си секретар на всеки половин час дали не ни е търсил някой мъж. Време е да престанем да се съпоставяме с Марта Стюарт и неудачите в личния й живот, нищо че я гледаш на корицата на „Пийпъл“.

Да, най-после е време да се омъжиш, и то в Манхатън. А най-хубавото е, че това е възможно. Така че спокойно! Имаш много време. Марта, обърни внимание.

Три кашмирени пуловера

Дъждовен есенен уикенд. Кари и Тузаря са в любимия си ресторант в Бриджхамптън. Пълно е, което е досадно, а оберкелнера, който винаги им намира маса, го няма. Така че двамата обядват на бара, глава до глава. Уж щяха да направят пак като на рождения ден на Тузаря — да поръчат четири блюда като в китайски ресторант.

Но той иска да яде същото като Кари, така че накрая просто им сервират двойни порции.

— Нали не възразяваш? — пита Тузаря.

— Не, не възразявам — отвръща тя с онзи смешен бебешки глас, с който вече си говорят непрекъснато помежду си. — Аз много уморена.

— И аз уморен — казва Тузаря с бебешкия глас. Перва я леко е лакът. После я ръгва. — Би-бип!

— Ей! — възпротивява се Кари. — Ето границата. Не я преминавай.

— Внезапна смърт — изръмжава той, като се навежда и забива вилицата си в нейните спагети.

— Ще ти дам аз една внезапна смърт! — заканва се Кари.

— Хайде де, удари ме — подканя я Тузаря, тя го удря по ръката, а той се смее.

— Ето ви и вас. — Обръщат се, а пред тях е Саманта Джоунс сякаш с три кашмирени пуловера, увити около врата й. — Реших, че ще ви намеря тук — пояснява.

Тузаря казва:

— Аха.

Двамата не се разбират особено. Веднъж, когато Сам попита защо, Кари й обясни, че тя винаги се държи гадно с нея и Тузаря не одобрява. Сам изсумтява:

— Мисля, че и сама можеш да се погрижиш за себе си.

Сега заговорва за филми и Кари няма избор — и тя подхваща същата тема. Тузаря не обича да говори за филми. На Кари й се иска Сам да си тръгне, за да могат с Тузаря да обсъдят любимата си нова идея — един ден да се преместят в Колорадо. Мрази се, задето мечтае Сам да си отиде, но понякога, когато си с мъж, е така, не можеш да се удържиш.

Дебили, кретени и неудачници

— Дейвид П. го направи — казва Труди. Тя е главен редактор на момичешко списание. На 41 години е, но понякога с огромните си сини очи и черна коса има вид на 16-годишно сладурче.

Обляга се на стола си и посочва към отрупана със снимки лавица.

— Викам им „Труди и…“ — пояснява. — Това са всички неудачници, с които съм излизала. Обичам да класифицирам нещата.

Специализирала се бях в двегодишните връзки. Какво ли не правех, за да се получи! Семейна терапия. С часове обсъждах проблема с обвързването. Борех се. И тогава осъзнах, сещаш ли се какво? Няма аз да променя 41-годишен мъж женомразец. Това не е мой проблем!

Поставих си срок. Казах си: трябва да се омъжа, преди да навърша 40 години. Ходех с Дейвид П. Той беше 50-годишен и нечестен. Предупредих го, че искам да се омъжа. Дейвид все си измисляше оправдания. Заблуждаваше ме. „Хайде да отидем до Китай и когато се върнем, ще решим“, обещаваше. А във Венеция, в Грити Палаче, в една от стаите с дървени капаци, които се отварят към Гранде Канале, рече: „Разбери. В Манхатън няма да намериш мъж, който да иска да се ожени. Така че защо не продължим по този начин до безкрай?“ Тогава го зарязах.

Като се върнала в САЩ, Труди изровила старите си адресници и се обадила на всички свои мъже, с които някога се била запознала в Манхатън.

— Да, на всички. И на тези, които бях пренебрегнала, за които бях решила, че са дебили, кретени, неудачници или че нямат достатъчно коса.

— В списъка беше и името на съпруга ми — на последно място — пояснява тя. — Помня, че си помислих: ако и с него не стане, какво ще правя?! (Разбира се, че скромничеше. Нюйоркчанката винаги знае какво да прави.) В действителност беше вечеряла три пъти с бъдещия си съпруг (тогава още не знаела, че е такъв), след което той заминал за три месеца в Русия. Било началото на лятото, Труди заминала за Хамптън и съвсем забравила за него. Всъщност започнала да ходи с други двама мъже.

Усмихва се и се вглежда в ноктите си.

— Е, той се обади в края на лятото и пак започнахме да излизаме. Но работата е там, че трябва да си готова да си тръгнеш по всяко време. Трябва да тропнеш с крак. Мъжете не бива да си мислят, че си нещастна, страдаща женичка, която не може без тях. Защото не е вярно. Можеш.

Когато става дума за брак с мъж от Манхатън, се прилагат две правила.

— Трябва да си мила — казва Лиса, 38 години, кореспондентка на телевизионно новинарско предаване.

Но същевременно, добавя Брита, фоторепортерка, „нищо не бива да им се разминава“.

За тези жени възрастта е предимство. Ако си оцеляла сама в Ню Йорк до 35–39 години, много по-вероятно е да знаеш как да получиш това, което искаш. Така че, когато такава нюйоркчанка си набележи някой мъж за потенциален съпруг, обикновено той почти няма шансове да се откачи.

— Обучението трябва да започне от първия ден — казва Брита. — Отначало не знаех, че искам да се омъжа за съпруга си. Знаех само, че го искам и че бих направила всичко необходимо да го задържа. Знаех и че ще успея.

— Не бива да си като глупавите момичета, които си търсят само богати съпрузи — продължава. — Трябва да си и малко пресметлива. Винаги да очакваш повече, отколкото притежаваш. Да вземем например Бари (съпруга й). Колкото и да не му беше приятно, той не искаше типична жена, която да му позволява да си развява байрака. Сега би бил манна небесна за всяка жена. Той е умен, готин, готви и чисти. Обаче знаеш ли, адски противно му беше.

Преди да срещне Бари, Брита е била от типа жени, които са способни да изпратят кавалера си до гардероба за цигари и докато не гледа, да избягат с друг през задния вход.

— Веднъж се обадих на Бари от върха на планината в Аспен и десет минути го ругах, защото щеше да празнува Нова година с друга. Разбира се, познавахме се само от месец, но все пак… След това той почти не създаваше проблеми, освен в два малко неприятни случая.

Бари обичаше да се заглежда по жени и понякога се оплакваше, че се чувства ограничен, особено след като Брита се пренесе при него.

— Първо, винаги се стараех да ни е забавно — казва тя. — Готвех. Двамата наддадохме 14 кг. Заедно се напивахме. Гледахме се как всеки се напива. Грижехме се един за друг, когато повръщахме.

Трябва да го изненадваш. Веднъж, като се прибра, Бари завари апартамента целия в свещи, а аз му поднесох подгрята в микровълновата фурна вечеря. Карах го и да облича мои дрехи. Но мъжете не бива да бъдат изпускани из очи. Съжалявам, но те прекарват 80 процента от времето си далеч от теб. Когато сте заедно, могат да ти обръщат внимание. Защо да бройкат други жени, докато вечерят с теб? Веднъж, когато очите му играеха, така ударих Бари по главата, че едва не падна от стола. Казах му: „Прибери си езика в устата и опашката между краката и си довърши вечерята.“

Как да го задържиш обаче, е друга история.

— На тукашните жени не им пука дали мъжът е семеен, или сгоден — казва Брита. — Пак го преследват. Трябва непрекъснато да си нащрек.

 

 

Понякога Тузаря сякаш се вглъбява в себе си и е с хората само телом. Дружелюбен е с всички. Май подходящата дума е „приветлив“. Винаги изтупан. Бели маншети. Златни копчета. Тиранти в тон (макар че почти никога не сваля сакото си). Когато е в това състояние, не е лесно. Кари невинаги се разбираше с хора, които смяташе за твърде консервативни. Не знаеше как. Беше свикнала всички да пият и да вземат наркотици (или да не вземат). Тузаря се вбесяваше, когато тя правеше скандални изявления от сорта на: „Не нося бельо“, макар да носеше. Кари на свой ред мислеше, че той е твърде дружелюбен с другите жени и особено с манекенките. Когато излизаха, някой фотограф току казваше:

— Може ли? — и му правеше знак да го снима с манекенка, което беше обидно.

Веднъж една му седна в скута, а Кари се обърна и рече:

— Тръгвам си — с доста ядосано изражение на лицето.

— Стига! — каза Тузаря.

Тя погледна към манекенката.

— Извинете, но седите в скута на гаджето ми.

— Почивам си. Само си почивам — отвърна момичето. — Има голяма разлика.

— Трябва да се научиш да го приемаш — заяви Тузаря.

Да огледаш, преди да купиш

Ребека, 39-годишна журналистка, която се омъжи миналата година, си спомня как намерила телефон на друга жена между визитките на приятеля си банкер.

— Набрах го и направо попитах кучката какво става — казва тя. Разбира се, жената признала, че гаджето на Ребека я поканило на вечеря. Обезумях. Не й се развиках, но се държах като героиня от вечерна сапунена опера. Казах й да стои по-далеч от него и да не му се обажда повече. Тя рече: „Той е много готин. Бъди мила с него.“ Аз й отвърнах: „Като е толкова готин, защо ти се е обадил, след като живее с мен?“ После позвъних на него. Имаше нахалството да ми се разсърди, задето съм се „бъркала в личния му живот“. Заявих му: „Едно да ти е ясно, приятел. Когато ходиш с мен, нямаш личен живот.“ Около два дена след това мислех, че всичко е свършило. Но го преодоляхме и след три месеца той ми направи предложение.

Има и други методи. След като Лиса ходила два месеца с бъдещия си съпруг Робърт, той започнал да нервничи.

— Какво ще кажеш, ако излизам и с други? — попитал.

— Ще кажа, че трябва да огледаш, преди да купиш — отвърнала най-спокойно тя. — Как иначе ще ме оцениш? Не съм надзирателка.

Това съвсем го слисало.

— Важно е самоуважението — пояснява Лиса. — Мъжете трябва да усещат, че има определени граници и че не всичко ти минава.

Често срещан проблем, когато живееш с мъж преди брака, е, че си трае и не ти прави предложение. Той може да се реши много бързо.

— Чух интересна история — започва Труди. — Жена живее с мъж от година. Една сутрин се събужда. „Ще се оженим ли?“ Той казва „не“. „Тогава се изнасяй.“ Същия уикенд й направил предложение.

— Една от най-големите грешки на жените е, че не поставят въпроса за брака още в началото — заявява Лиса.

Трябва да си тръгна

Не издържам, мисли си Кари, като се събужда на сутринта. Лежи и гледа Тузаря; докато той не отваря очи. Вместо да я целуне, става и отива в банята. Край, казва си тя.

Когато Тузаря се връща в леглото, Кари започва:

— Знаеш ли, мислех си…

— Да? — пита той.

— Ако не ме обичаш безумно и не си луд по мен, ако не смяташ, че съм най-красивата жена, която си виждал през живота си, по-добре е да си тръгна.

— Аха — казва Тузаря.

— Да, няма проблем.

— Добре — съгласява се той някак предпазливо.

— Еееее… това ли искаш?

— А ти искаш ли го? — пита Тузаря.

— Всъщност не. Но искам да съм с човек, който ме обича — отговаря тя.

— Е, сега не мога да ти дам никакви гаранции. Но на твое място бих поостанал да видя какво ще се случи.

Кари ляга по гръб на възглавниците. Неделя е. Тъпо ще е да си тръгне. Какво ще прави цял ден?!

— Добре — съгласява се. — Но временно. Нямам цяла вечност на разположение. Вероятно скоро ще умра. Може би след петнайсетина години. — Пали цигара.

— Добре — казва Тузаря. — А междувременно би ли ми направила кафе? Ако обичаш.

 

 

Наоми, която се омъжи миналата година на 37 години, е президент на рекламна агенция и типична нюйоркчанка.

— Ходила съм с най-различни мъже — с всякакви форми и калибри. Но един ден се появи най-подходящият и се оказа пълна противоположност на това, което винаги съм мислела, че искам. — С други думи, не бил прословутият отрицателен герой.

На 35 години Наоми веднъж чакала такси на Мадисън авеню, с костюм и обувки на високи токчета, когато покрай нея профучал дългокос мотоциклетист, без да я огледа.

— Изведнъж изгладнелите измъчени артистични натури престанаха да ми се струват толкова привлекателни — казва тя. — Все аз плащах в ресторанта.

 

 

Кари отива на представяне на книга в музей и води Сам. Не я е виждала от известно време. Нито пък някоя друга приятелка, защото май непрекъснато е с Тузаря. И двете са с черни панталони и с черни оригинални кожени ботуши и когато се приближават до стълбите, по тях слиза З. М., медийният магнат, за да се качи в колата си.

Засмива се.

— Чудех се кои са тези жени, дето тропат по тротоара.

— Не тропаме — сопва се Сам, — а си говорим.

Шофьорът му е отворил вратата на лимузината.

— Обади ми се някой път, а? — казва З. М.

— Ти се обади — отвръща тя и се досещаш, че никой няма да звънне.

Сам въздиша.

— Е, как е Тузаря?

Кари започва да хъмка и да се покашля, подхваща познатото „ами не знам“, смятат да отидат в Аспен, той намеква другото лято да си вземат къща заедно, но тя му няма голямо доверие и…

— Я стига! — прекъсва я Сам. — Де да имах и аз гадже! Да можех да си намеря мъж, с когото да искам да прекарвам почивните дни!

 

 

В Ню Йорк има една съществена разлика между жените, които се омъжват, и другите.

— Най-важното е да преодолееш себе си — пояснява Ребека. — Да превъзмогнеш идеята, че трябва да се омъжиш.

— Аз сведох изискванията си до три качества — казва Труди. — Умен, преуспял и мил.

Те освен това не вярват, че няма да се омъжат.

— Винаги смятах, че може да мине много време, но ще се случи — продължава Труди. — Иначе би било ужасно. Защо да не се омъжа?!

Но Манхатън си е Манхатън.

— Трябва да разбереш, че в Ню Йорк е ужасно трудно да попаднеш на подходящи мъже, а и да ги подготвиш за брак — казва Лиса. — Ергените обикновено не общуват с брачни двойки. Не са свикнали с идеята за домашен уют и семейство. Ето защо си длъжна да ги настроиш.

Излъчвай уют

Кари и Тузаря отиват на благотворителна вечер в стар театър и прекарват чудесно. Кари е с прическа. Напоследък май й се налага непрекъснато да е с прическа и като каже на фризьора си:

— Не мога да си позволя това.

Той отвръща:

— Не можеш да си позволиш да не го направиш.

На вечерята Тузаря се понася към масата с пурата си и размества картичките с имената им така, че да седят един до друг, с думите:

— Не ми пука.

Цяла вечер се държат за ръце и един светски хроникьор се приближава и казва:

— Неразделни както винаги.

Следва прекрасна седмица, но после Кари я прихваща нещо. Може би защото са ходили на вечеря у негови приятели и там имало хора с деца. Тя карала с тях пластмасови колички по улицата, но едното непрекъснато падало от своята. Излезли родителите им и се развикали да се приберат в къщата. Не било честно, защото на децата им нямало нищо.

Кари решава пак да поизтезава Тузаря.

— Смяташ ли, че сме близки? — пита, преди да заспят.

— Понякога — отвръща той.

— „Понякога“ не ми е достатъчно — тросва се Кари. Продължава да го тормози и Тузаря накрая я моли да го остави да спи. Но когато се събужда рано сутринта, не се е отказала.

— Защо го правиш? — пита той. — Защо не си мислиш за хубавите моменти? Например от миналата седмица.

Минава покрай леглото.

— О, какво тъжно личице! — казва и на нея й иде да го убие.

— После ще поговорим за това, обещавам — уверява я Тузаря.

— Не знам дали ще има „после“ — отвръща тя.

 

 

Лиса беше на многолюден купон в чест на известна публицистка (ще я наречем Синди) в градска къща на Източна 50-а улица. Придружава я съпругът й — красив мъж, занимаващ се с някакъв бизнес. Между глътки розова маргарита тя обяснява:

— Когато най-сетне реших да се огледам за съпруг, опитах се да се сетя къде съм срещала мъже. Не в „Бауъри“, а по купони в къщи. Така че си метнах мрежата. Не пропуснах купон в нечий апартамент. Когато се запозная с мъж, правилото ми е: на първите няколко срещи — никакви големи купони. Това е самоубийство. Не се издокарвай. Не се старай да правиш впечатление. Не оглеждай стаята с преценяващ поглед. Мъжете искат да се чувстват удобно. Трябва да излъчваш уют. Говори им какви личности са, защото представата на повечето мъже за себе си е закърняла на 14-годишната им възраст.

В кабинета си Труди кимва към бюрото, на което има голяма снимка на къдрокос мъж, облегнат на плажна дюна.

— Съпругът ми е истинска находка. Той действително ме разбира. Попаднеш ли на подходящия човек, после е лесно. В семействата с твърде много разправии и драми нещо куца. Мъжът ми не спори с мен. Почти никога не се караме. В 99 процента от случаите е съгласен, а в редките моменти, когато иска да се наложи, аз отстъпвам.

 

 

После изведнъж всичко се оправя, което е странно.

Тузаря се обажда.

— Какво правиш?

— Нали знаеш с какво обичам да се занимавам понякога — казва Кари. — Пиша разказ.

— За какво?

— Помниш ли идеята ни един ден да се преместим в Колорадо, да отглеждаме коне и т.н.? За това пиша.

— О! — възкликва Тузаря. — Хубава история!