Кандис Бушнел
Сексът и градът (13)

12.
Скипър и Великолепния търсят горещ секс край живите плетове на Саутхамптън

Може би е неоспорим факт, че повечето хора изглеждат доста по-добре с тен. Или пък е доказателство, че сексуалният нагон е по-силен от амбицията дори в нюйоркчани. Във всеки случай в Хамптън има нещо, което те подтиква към безсмислени сексуални връзки, към еднократен секс, за който повечето хора на сутринта не държат да си спомнят.

Наречете го съчетание от кожа (жените по монокини на плажа Медия), география (колко дъъъъълго се пътува от Саутхамптън до Ийст Хамптън, особено в четири часа сутринта) и топография (всички тези високи плетове, зад които можеш да се скриеш).

Но за да измислиш как да съчетаеш отделните елементи в своя полза, особено ако си мъж, е нужно известно умение. А младостта невинаги е предимство. Трябва да познаваш механизмите и начините за елегантно измъкване. Иначе пак може да получиш нещо, но не това, което очакваш.

Ето една поучителна история за трима преизпълнени с надежди ергени в Хамптън по време на почивните дни за Четвърти юли.

Но първо се запознайте с участниците.

Ерген № 1: Скипър Джонсън, 25 г. Завършил частно училище. Адвокат в шоубизнеса. Вундеркинд. Възнамерява някой ден да управлява едно от големите студиа, което казва, че ще е в Ню Йорк. Мъжки играчки: малък мерцедес, дрехи на „Брукс бръдърс“ („Имам телосложение за «Брукс бръдърс»“) и клетъчен телефон, който използва непрекъснато. Наскоро едни приятели се оплакаха, че Скипър два часа уреждал сделка по телефона на паркинга на плажа.

— Ходенето на плажа е такава загуба на време — казва той. — Пък и не обичам да съм целият в пясък.

Притеснява се от липсата на сексуални успехи напоследък.

— Жените да не ме смятат за обратен? — пита сериозно.

Ерген № 2: Великолепния, 65-годишен, твърди, че е на 60. Квадратна челюст, посребрели коси, яркосини очи, атлетична фигура всичко работи безотказно. Женен (и развеждан) пет пъти. 12 деца съпруги № 2, 3 и 4 добри приятелки. Приятелите се питат къде е тайната му. Мъжки играчки: няма. Но може да говори за мезонет на „Парк авеню“, къща в Бедфорд, апартамент в Палм Бийч, Флорида. През почивните дни гостува у приятели на „Фърдър Лейн“ в Ийст Хамптън. Възнамерява да си купи къща.

Ерген № 3: Станфорд Блач, на 37 г. Сценарист. Следващият Джо Естерхас^[1]. Хомосексуалист, но предпочита хетеросексуални мъже. Дълга тъмна къдрава коса; не я подстригва и не я връзва на опашка. Един ден вероятно ще се ожени и ще има деца. Отседнал е в дома на баба си на „Халси Нек Лейн“ в Саутхамптън; баба му живее в Палм Бийч. Мъжки играчки: няма книжка, затова увещава семейния шофьор да идва да го вози през почивните дни. Най-хубава играчка: от дете познава всички, които си заслужава да познаваш, така че не е нужно да го доказва.

Студен душ за Скипър

Петък вечер. Скипър Джонсън пътува към Саутхамптън, където има среща с приятелки в „Басилико“: четири жени, към 30-годишни, които работят в „Ралф Лорен“^[2] и са неразличими за невъоръженото око. Той намира блудкавата им красота за успокояваща. Както и факта, че са цяла тумба. Това го освобождава от задължението да се опитва да забавлява една жена цяла вечер.

Пият коктейли на бара. Скипър плаща. В 11 часа отиват в „М–80“. Отпред има тълпа, но той познава портиера. Пият коктейли от пластмасови чаши. Скипър попада на приятели — моделоманите Джордж и Чарли.

— Имам 12 момичета на гости за уикенда — хвали му се Джордж. Знае, че Скипър умира да дойде, и нарочно не го кани. Две манекенки започват да се пръскат с коктейли и се заливат от смях.

В два часа едно от момичетата повръща в храстите. Скипър предлага да ги закара у тях. Живеят в ранчо малко преди престижната част на Саутхамптън. В хладилника има каса бира и нищо друго. Той влиза в спалнята, сяда на леглото с едно от момичетата и пие бира. Ляга и затваря очи, като плъзга ръка около кръста на момичето.

— Твърде съм пиян, за да шофирам — казва с хленчещ глас.

— Аз ще спя — отговаря то.

— Моля те, нека да остана. Ще спим. Обещавам — кълне се Скипър. — Добре, но ще спиш върху кувертюрата и с дрехите.

Той се съгласява. Заспива и почва да хърка. Посред нощ момичето го изригва на дивана.

Събота сутрин. Скипър кара към дома си в Ийст Хамптън и решава да се отбие у приятелите си Кари и Тузаря в Бриджхамптън. Тузаря е гол до кръста, пуши пура и полива цветята около басейна в двора.

— В почивка съм — казва.

— Какво правиш? Нямаш ли градинар? — пита Скипър. Кари пуши цигара и чете в-к „Ню Йорк поуст“.

— Той е градинарят. Мие и коли.

Скипър се съблича по боксерки и се гмурка във водата като анимационен герой — със свити под прав ъгъл и стърчащи настрани колене. Когато се подава да си поеме въздух, Тузаря казва:

— Сега разбирам защо никоя жена не иска да легне с теб.

— И какво да направя? — пита Скипър.

— Вземи си пура.

Г-н Блач е влюбен

Събота, „Халси Нек Лейн“. Станфорд Блач седи край басейна, говори по телефона и гледа как гаджето на брат му, което мрази, се опитва да чете неговия брой на „Ню Йорк обзървър“. Почти крещи с надеждата да я прогони.

— Трябва да дойдеш — казва в слушалката. — Нелепо е. Какво ще правиш? Ще останеш в града и ще прекараш почивните дни в работа ли? Хвани хидроплана. Аз ще платя билета. Донеси ръкописите. Вие, агентите, работите твърде много. Разбира се, че има място. Горният етаж е само за мен.

Затваря. Отива при гаджето на брат си.

— Познаваш ли Робърт Морискин? — Тя го поглежда озадачено и Станфорд казва: — Така и предполагах. Той е най-популярният многообещаващ литературен агент. Очарователен е.

— Писател ли е? — пита тя.

Скипър си проиграва шанса

Събота вечер. Скипър отива на барбекю у приятелите си сем. Рапапортс — млада двойка, която сякаш винаги е пред развод. Пак се натрясква и пробва пиенето на бира, легнал на леглото, с момиче на име Синди. Този път номерът като че ли минава, докато Скипър не споменава, че според него Джим Кери е гений.

— Виж, аз си имам приятел — казва момичето.

 

 

Неделя. Великолепния се обажда на приятелите си, че му е дошло до гуша от Бедфорд и че пристига с ферарито си.

Станфорд Блач седи край басейна в шарен плажен костюм на Армани. Сако с къси ръкави и плътно прилепнали шорти. Пак говори по телефона с Робърт Морискин.

— Защо не дойдеш довечера? Ще има страхотен купон, каквито вече се правят рядко. Доведи си някого. Дори да е момиче, не ми пука.

Случва се нещо невероятно

Неделя вечер. Премиера на книгата на Коерте Фелске в дома на Тед Фийлдс. Скипър не е поканен и е бесен. Въпреки това си е уредил да отиде, като е предложил на Станфорд Блач — когото познава бегло и който е канен навсякъде — да го закара.

Купонът е на открито. Скипър забелязва, че е обект на внимание от страна на млада жена на име Маргарет. Тя е ниска, с черна коса и големи гърди. Хубава е, но не е негов тип. Занимава се с връзки с обществеността. Двамата решават да отидат до тоалетна, което значи да минат по осветена с факли пътека, криволичеща между храстите. Отправят се към живия плет. Започнат да се целуват. И тогава се случва нещо невероятно.

— Много ми се иска да го направя — казва Маргарет, кляка и разкопчава панталона му. Скипър е слисан. Всичко свършва за по-малко от две минути.

— Нали ще ме закараш? — пита тя и го смушква.

— Не мога — отвръща Скипър. — Обещах на Станфорд да го върна, а вие живеете в противоположни посоки.

О, Великолепни!

„Фърдър Лейн“. Великолепния пристига от Бедфорд точно навреме за вечеря. Домакинът му Чарли е разведен пет пъти. Поканил е няколко 30–40-годишни мъже и жени. Великолепния сяда до жена на име Сабрина, 32-годишна, с преливащи от черно бюстие на Дона Каран гърди. Той я черпи, проявява съчувствие за бившия й съпруг.

В 11 часа Сабрина заявява, че има среща с приятели в „Стивън токхаус“^[3] в Амагансет^[4]. Великолепния предлага да я закара с колата й, тъй като май е леко пияна. В три часа пристигат у тях.

Когато Великолепния влиза, приятелката й казва:

— Ако имаш някакви извратени идеи, по-добре си ги избий от главата.

Ляга на дивана и загася лампата.

 

 

По-късно, към пет часа сутринта, Великолепния получава пристъп на клаустрофобия. Къщата на Сабрина е твърде малка. От дивана пред спалнята се чува хъркането на приятелката й. „Ще откача“, мисли си той.

 

 

Понеделник. Великолепния се обажда на Сабрина, с която се е разделил преди час. Включва се телефонният секретар.

— Ще дойдеш ли на плаж?

Отива на плажа Медия, където се среща с Кари и с Тузаря. После съзира привлекателна блондинка с кокершпаньол. Приближава се и се заиграва с кучето. Повеждат разговор. Тъкмо си мисли, че ще се получи нещо, когато пристига приятелят й. Едър тромав тип с прекомерно развит гръден кош и къси крака. Великолепния се връща при хавлията си. Там е и Саманта Джоунс, седи с Кари и Тузаря.

Момичето и приятелят й тръгват по плажа. Когато минава покрай Великолепния, блондинката се обръща и му маха.

— Видяхте ли? Казах ви, че я интересувам. Наистина я интересувам! — възкликва той.

— Ти ли?! — пита Саманта и се засмива гадно.

Телефонен проблем

Скипър играе тенис, когато чува клетъчния си телефон да звъни.

— Здравей, скъпи — казва Маргарет. — Питах се какво правиш.

— Играя тенис — отговаря той.

— Защо не дойдеш после? Бих искала да ти приготвя вечеря.

— Ами… не мога.

— Как така не можеш!

— Още не знам какво ще правя след тениса. Обещах на едни хора да отида у тях на вечеря.

— Значи ще вземеш и мен.

Скипър снижава глас.

— Едва ли ще мога. Срещата ще е делова, нали разбираш?

— Бизнесменът ми той! — възкликва Маргарет.

 

 

Робърт Морискин най-сетне пристига с хидроплана. Станфорд му е малко сърдит, че не е дошъл предния ден, и изпраща шофьора да го посрещне със стария форд комби вместо с мерцедеса.

Великолепния се връща от плажа. Сабрина е звъняла. Веднага я набира, но се включва секретарят й.

„Ел ли е?“

Понеделник вечер. Кари, Тузаря и Великолепния отиват на коктейл. Великолепния кара бавно огромния си мерцедес по „Мекокс Лейн“, покрай конефермите. Слънцето е ниско и тревата е особено зелена и успокояваща. Когато колата се изкачва на билото на ниско хълмче, пред нея се изпречва жена, едва крепяща се на ролери. Облечена е в тясна бяла тениска и миниатюрни шортички. Дългата й тъмна коса е вързана на опашка, но най-впечатляващи са краката й.

— Влюбен съм — казва Великолепния. Когато жената свива по страничен път, той подминава, но после спира и слага ръце на волана. — Връщам се.

Кари поглежда Тузаря, но той не й обръща внимание. Смее се и явно няма нищо против.

Великолепния форсира колата по пътя след момичето.

— Виж я! Едва се крепи на ролерите. Ще падне!

Подминават я и Тузаря пита:

— Ел ли е? На нея прилича.

Кари седи отзад и пуши цигара.

— Твърде млада е за Ел — отбелязва.

Тузаря отваря прозореца си и казва:

— Здравей.

Момичето се приближава.

— Здрасти — отвръща усмихнато, а после се смущава. — Познавам ли ви?

— Нямам представа — отговаря Великолепния, като се накланя през седалката. — Аз съм Великолепния.

— Аз съм Одри — казва то. Поглежда към Тузаря. — Приличате на един познат.

Великолепния изскача от колата.

— Можете ли да спирате? Трябва да се научите да спирате. Ролерите са опасни.

Момичето се смее.

— Ето какво трябва да правите — обяснява той и демонстрира, като кляка с един крак пред другия и разперва ръце.

— Благодаря — казва Одри и се отдалечава.

— Манекенка ли сте? — пита Великолепния.

— Не — отговаря тя през рамо. — Студентка съм.

Той се връща в колата.

— Имаше халка. Как може мъжът й да я пуска да кара ролери сама! Щях да й направя предложение. Беше толкова красива. Видяхте ли я? Как се казваше? Одри. Казваше се Одри. Малко старомодно, а?

Момчето със сините завеси

Станфорд дава вечеря в „Дела фемина“ в чест на Робърт. После всички се връщат в къщата на нос Халси и пушат „трева“. В два часа Робърт се извинява, че сутринта трябва да прегледа цял куп ръкописи. Станфорд го изпраща до стаята му, украсена с традиционни сини саутхамптънски завеси.

— Много харесвам тази стая — обяснява. — Такива сини завеси има само тук. Дано не ти е горещо. Все още смятам, че през лятото е най-добре да се спи без завивка. Както правехме като деца. Докато баба не откри климатика.

Сяда в едно кресло, докато Робърт се съблича. Той сякаш няма нищо против, а Станфорд продължава да бъбри. Робърт си ляга и затваря очи.

— Уморен ли си? — пита Станфорд. Отива до леглото и го поглежда. Очите му са затворени. — Спиш ли?

Денят на независимостта

Вторник, четвърти юли. Клетъчният телефон. Обажда се Маргарет.

— Здравей, скъпи. Всички потеглят рано, а на мен не ми се тръгва. Ти кога се връщаш? Ще ме вземеш ли?

— Чак утре сутринта — отговаря Скипър.

— О! Е, и аз мога да тръгна тогава. Ще се обадя в службата.

— Добре — казва нещастно той.

— Не е ли страхотно в края на почивните дни, когато всички си тръгват, ти да останеш? Хайде да отидем на вечеря.

— Няма да мога. Обещах на едни приятели…

— Няма проблем — казва безгрижно Маргарет. — Ще се видим другия уикенд. Ще се договорим утре сутринта в колата.

 

 

Вторник привечер. Великолепния завива с мерцедеса си по пътя, където е видял за последно Одри. Слиза, отваря багажника и с известни усилия обува чифт ролери. Прави няколко тегела нагоре-надолу по пътя. После се обляга на колата и зачаква.