— Всъщност са стайни растения — отвърна Кари. — Развила съм странна мания. Някои се отглеждат заради листата, но аз не се интересувам от тях, а само от цветята.

— Цветя — каза Саманта. — Готино! — Засмя се с ясния си звънлив смях. — Метни се на едно такси. Ела само за половин час, 45 минути максимум.

Когато Кари пристигна на купона, Сам рече:

— Страхотна си! Приличаш на телевизионна говорителка.

— Благодаря — отвърна тя. — Това е новият ми имидж. На ранна степфордска съпруга.

Носеше сиво-син костюм с пола до коленете и сатенени обувки в стил 50-те години.

— Шампанско? — попита Сам, когато покрай тях мина келнер с поднос.

— Не, благодаря. Опитвам се да не пия — отвърна Кари.

— Чудесно! Тогава аз ще го изпия.

Сам взе две чаши от подноса. Кимна по посока на висока загоряла жена с къса руса коса.

— Виждаш ли онова момиче? — попита. — То е от жените, които не могат да се оплачат от живота. Омъжи се на 25 години за Роджър — мъжа до нея. Сценарист. Последните му три филма са хит. Тя беше момиче като нас — не модел, но красива. Запозна се с Роджър, когото намирам за очарователен, умен, секси, добър и доста забавен, никога не е работила, имат две деца, бавачка, страхотен апартамент в града и идеална къща в Хамптън и абсолютно никакви грижи.

— И какво от това?

— Какво ли? Мразя я! — отвърна Сам. — Само че тя, разбира се, е много мила.

— И защо да не е мила?!

Загледаха момичето. Как се движи из стаята и заговаря този и онзи, как се накланя напред, за да се засмее в нечие ухо. С изрядни дрехи, грим, прическа, тя се държеше с непринуденост, каквато дава само осъзнаването на неоспоримото ти право.

Вдигна глава, видя Сам и й махна.

— Как си? — попита я ентусиазирано, като се приближи. — Не съм те виждала от… предишния купон.

— Съпругът ти вече е голяма работа, нали? — попита Сам.

— О, да — отвърна момичето. — Снощи вечеряхме със… — спомена името на известен холивудски режисьор. — Знам, че не бива да се впечатлявам така от звездите, но беше много вълнуващо — поясни, като погледна Кари.

— А ти как си? — попита Сам. — Как са децата?

— Чудесно! А аз току-що получих пари за първия си документален филм.

— Така ли? — възкликна Сам. Метна чантата на рамото си. — За какво?

— Тази година е за политическите кандидатки. Няколко холивудски актриси са готови да станат дикторки. Ще го излъчат по местна телевизионна мрежа. Ще се наложи да прекарам доста време във Вашингтон, затова казах на Роджър и на децата, че ще трябва да се справят без мен.

— Как? — попита Сам.

— Е, Сам, аз се питам същото и за теб — отвърна момичето. — Нямаше да успея да реализирам този проект, ако не бях омъжена. Роджър ми вдъхна толкова много самоувереност. Ако нещо се обърка, тичам разплакана в кабинета му. Не бих се справила, ако не беше той. Бих рухнала и не бих посмяла да поема някакъв риск. Не знам как я карате вие, като от години сте сами.

— Гади ми се — заяви Саманта, когато момичето отмина. — Защо ще й дават пари да снима документален филм! Та тя не е направила нищо през живота си!

— Всеки е рокзвезда — отговори Кари.

— Роджър май ще има нужда от компания, докато жена му я няма — каза Сам. — Бих се омъжила за такъв мъж.

— Ти би се омъжила само за такъв мъж — рече Кари, като запали цигара. — За мъж, който вече е семеен.

— Глупости! — отсече Сам.

— Ще ходиш ли някъде после? — попита Кари.

— На вечеря със… — отвърна Сам, назовавайки името на известен художник. — А ти прибираш ли се?

— Обещах на Тузаря да сготвя.

— Много мило! Ще му готвиш — каза Сам.

— Да, наистина — рече Кари. Смачка цигарата си и излезе през въртяща се врата.

Връзка ли? Глупости!

Сам имаше страхотна седмица.

— Имала ли си такава седмица, когато, не знам как да ти обясня, където и да влезеш, всички мъже искат да са с теб? — попита тя Кари.

На един купон срещнала мъж, когото не била виждала от седем години. Тогава всички жени в Горен Ийст Сайд тичали след него. Бил хубав, произхождал от богато семейство с връзки, ходел с манекенки. Сега, казал, търсел сериозна връзка.

На купона Сам му позволила да я приклещи в ъгъла. Бил пийнал малко.

— Винаги съм те намирал за много красива — признал й. — Но се боях от теб.

— Боял си се? От мен? — засмяла се Сам.

— Ти беше умна. И корава. Мислех, че ще ме разкъсаш.

— Искаш да кажеш, че си ме смятал за кучка?

— Не за кучка. Просто мислех, че няма да съм на нивото ти.

— А сега?

— Не знам.

— Харесва ми, когато мъжете ме смятат за по-умна от тях — каза Сам. — Защото обикновено е вярно.

Отишли на вечеря. Продължили да пият.

— За Бога, Сам! — възкликнал той. — Не мога да повярвам, че съм с теб.

— Защо? — попитала Сам, държейки високо чашата с коктейла си.

— Непрекъснато четях за теб във вестниците. Исках да ти се обадя. Но си мислех: „Тя вече е известна.“

— Не съм известна — възразила Сам. — Дори не желая да съм известна — и започнали да се целуват.

Сам докоснала мъжката му гордост, която се оказала голяма. Доста голяма.

— Големите инструменти ти действат особено — обясни тя по-късно на Кари. — Просто ти се приисква да правиш секс.

— И прииска ли ти се? — попита я Кари.

— Не — отвърна Сам. — Той каза, че се прибирал вкъщи. На другия ден ми се обади. Искал сериозна връзка. Можеш ли да си представиш! Толкова е глупаво!

Говорещият папагал

През почивните дни Кари и Тузаря отидоха на гости у родителите й. У тях всички готвеха. Тузаря направи трогателен опит да се включи.

— Аз ще приготвя соса за месото — предложи.

— Гледай да стане хубав — прошепна му Кари, като мина покрай него.

— Че какво му е? Аз правя страхотен сос! — възпротиви се той.

— Последния път му добави уиски, или нещо подобно, и беше ужасен.

— Аз бях виновен — обади се баща й.

— О! Много съжалявам — рече гадничко тя. — Забравих.

Тузаря не каза нищо. На другия ден се върнаха в града и вечеряха с негови приятели. Бяха все семейни двойки, женени от години. Някой заговори за папагали. Как някога имали говорещ папагал.

— Веднъж си купих монашеско папагалче за десет долара и го научих да говори — каза Тузаря.

— Монашеските папагалчета не говорят — обади се Кари.

— Това говореше — възрази той. — Викаше: „Здрасти, Снипи.“ Така се казваше кучето ми.

В колата на път за вкъщи Кари рече:

— Не може да е било монашеско папагалче. По-скоро скорец.

— Щом казвам, че беше монашеско папагалче, значи е така.

Кари изсумтя.

— Това е глупаво! Всеизвестно е, че монашеските папагалчета не говорят.

— Това говореше — каза Тузаря. Запали пура. До вкъщи не си проговориха.

Не започвай

Един уикенд Кари и Тузаря отидоха в Хамптън. Пролетта още не беше дошла и там беше потискащо. Запалиха камината. Четоха книги. Взеха си филми на видео. Тузаря обичаше екшъни. Кари преди ги гледаше с него, но сега отказа.

— Само си губя времето — рече.

— Тогава чети — отвърна той.

— Писна ми. Ще изляза да се поразходя.

— Ще дойда с теб — предложи Тузаря. — Щом свърши филмът.

Така че тя седна до него, гледаше и се цупеше.

Отидоха да вечерят в „Палм“.

Кари каза нещо, а той рече:

— О, това е глупаво.

— Така ли? Колко интересно! Точно ти да ме наречеш „глупачка“. След като съм по-умна от теб — отвърна тя.

Тузаря се засмя.

— Ако наистина смяташ така, действително си глупава.

— Не се заяждай! — предупреди го Кари. Наведе се над масата, внезапно обзета от умопомрачителен гняв. — Иначе ще направя всичко възможно да те унищожа. И не си мисли, че няма да ми достави удоволствие.

— Не ставаш достатъчно рано, за да можеш да се заядеш с мен — отвърна той.

— Не е нужно. Още ли не си разбрал? — Кари избърса ъгълчетата на устата си със салфетката. „Не започвай!“, помисли си. „Само не започвай!“ А на глас изрече: — Извинявай. Малко съм напрегната.

На сутринта, след като се върнаха в града, Тузаря каза:

— По-късно ще си поговорим.

— „Ще поговорим“? — попита тя. — Значи няма да се видим довечера?

— Не знам — каза той. — Може би не е зле да си починем един от друг, да се разделим за няколко дена, докато ти мине.

— Вече ми мина — възрази Кари.

Обади му се в офиса. Той каза:

— Ами не съм сигурен.

А тя се засмя и рече:

— Стига, глупчо! Нима човек няма право да изпадне в лошо настроение? Това не е краят на света. Понякога става така. Нали ти се извиних.

— Не искам да ме тормозиш.

— Обещавам, че ще бъда мила. Сега не съм ли? Видя ли? Мина ми.

— Предполагам — отвърна Тузаря.

Докато Тузаря го няма

Мина време. Тузаря замина по работа за няколко седмици. Кари остана в апартамента му. Понякога идваше Станфорд Блач и двамата се държаха като гимназисти, чиито родители са извън града. Пушеха „трева“, пиеха коктейли с уиски, печаха си курабийки и гледаха глупави филми. Оплескваха всичко, а на сутринта идваше прислужницата и почистваше, като търкаше на колене петната от сок по белия килим.

Няколко пъти се обади Саманта Джоунс. Разправяше на Кари с какви интересни и прочути мъже се среща и на какви страхотни купони и вечери ходи.

— Ти какво правиш? — питаше, а Кари отвръщаше:

— Работя, само работя.

— Трябва да излезем заедно. Докато Тузаря го няма… — казваше Сам, но не предлагаше нищо конкретно и след няколко обаждания на Кари й се отщя да говори с нея. Но й стана кофти, позвъни на Саманта и двете отидоха на обяд. Той започна добре. Ала после Сам заговори за идеите си за филми и за важните си познати, с които щеше да ги осъществи. Кари работеше над свой проект и Сам каза:

— Готин е, знаеш ли. Много е готин.

Тя попита:

— И кое му е готиното?

— Всичко. Лек е. Нали знаеш. Не е Толстой.

— Не се опитвам да бъда Толстой — заяви Кари. Но, естествено, се опитваше.

— Видя ли! — каза Сам. — Виж, познават те от цяла вечност. Трябва да мога да изразявам мнението си, без да се разстройваш. Това няма нищо общо с теб.

— Така ли? — попита тя. — Чудя се.

— Пък и — продължи Сам — ти вероятно ще се омъжиш за Тузаря и ще му родиш деца. Стига! Всяка жена го иска.

— Каква щастливка съм била! — възкликна Кари и плати сметката.

„Кажи ми истината!“

Тузаря се завърна и двамата с Кари заминаха за няколко дена на Сейнт Бартс.

Първата нощ тя сънува, че Тузаря има връзка с тъмнокосо момиче. Кари влиза в един ресторант и ги вижда — момичето седи на нейното място и двамата се целуват.

— Какво става? — пита тя.

— Нищо — отвръща Тузаря.

— Кажи ми истината!

— Обичам я. Искаме да сме заедно — отговаря той.

Кари не може да повярва и я заболява — добре познати й чувства.

— Добре — казва.

Излиза и се озовава насред поле. От небето по планината се спускат огромни коне със златисти юзди. Като ги вижда, тя разбира, че Тузаря и чувствата му са маловажни.

Събуди се.

— Кошмар ли сънува? — попита я той. — Ела.

Протегна ръце.

— Не ме пипай! — отвърна тя. — Гади ми се!

С дни не забравя съня.

— Какво да сторя! — каза Тузаря. — Не мога да се боря със сън.

Седят на ръба на басейна с крака във водата. Слънчевата светлина е почти бяла.

— Смяташ ли, че разговаряме достатъчно? — попита го Кари.

— Не — отвърна той. — Не, вероятно не е достатъчно.

Тръгнаха на разходка с колата, отидоха на плажа и на обяд и си говореха колко красиво е наоколо и колко спокойни се чувстват. Учудиха се на кокошката, която пресече пътя с две новоизлюпени пиленца, на малката змиорка, останала в локва вода след отлива, на прегазените плъхове от двете страни на пътя.

— Приятели ли сме? — попита Кари.

— Имаше един период, в който действително бяхме приятели. Когато смятах, че ме разбираш — каза Тузаря. Пътуваха по тесните, лъкатушещи циментови пътища.

— Човек прави нужните усилия, докато не се умори или не загуби интерес — отвърна тя.

Известно време помълчаха, после Кари попита:

— Защо никога не казваш: „Обичам те!“?

— Защото се боя — отговори Тузаря. — Боя се, че ако кажа: „Обичам те!“, ще си помислиш, че ще се оженим.

Намали. Минаха над ограничителна гърбица и покрай гробище, пълно с пъстроцветни изкуствени цветя. Покрай пътя стояха неколцина голи до кръста младежи и пушеха.

— Не знам — каза Тузаря. — Защо нещата да не си останат така, както са?

По-късно, когато си събираха багажа, за да се върнат в града, той попита:

— Да си виждала обувките ми? Сигурна ли си, че си прибрала шампоана ми?

— Не и, разбира се, скъпи — отговори безгрижно Кари. Влезе в банята. Добре изглеждаше в огледалото. Загоряла, стройна и руса. Започна да прибира козметиката си. Паста за зъби. Крем за лице. Шампоанът му беше още до душа и тя реши да го зареже. „Ами ако съм бременна?“, помисли си. Няма да му каже, ще направи тайно аборт и няма да му проговори повече. Или пък ще му каже и пак ще направи аборт, и няма да му проговори повече. Или ще роди детето и ще го отгледа сама, но това беше рисковано. Ами ако го намрази дотолкова, задето не иска да е с нея, че прехвърли омразата си и върху бебето?

Върна се в спалнята и си сложи сандалите с високи токчета и сламената капела. Беше направена по поръчка и струваше над 500 долара.

— О, скъпи… — започна.

— Да? — попита той. Не се обърна. Слагаше нещо в багажа си.

Кари искаше да каже:

— Край, скъпи! Свърши се! Прекарахме си чудесно. Но винаги съм смятала, че е добре връзката да приключи, докато не сме си омръзнали. Нали разбираш…

Тузаря я погледна.

— Какво? — попита. — Искаше ли нещо, скъпа?

— О, нищо — отвърна тя. — Просто съм забравила шампоана ти.

„Той е кретен“

В самолета Кари изпи пет блъди мерита и през цялото време се караха. На летището. В лимузината. Тя не млъкна, докато Тузаря не я попита:

— Да те оставя ли у вас? Това ли искаш?

Като се качиха в апартамента му, Кари се обади на родителите си:

— Скарахме се жестоко. Той е кретен. Като всички мъже.

— Ти как си? — попита я баща й.

— О, чудесно! — отвърна тя.

Тузаря се държа мило. Накара я да си облече пижамата и седна до нея на дивана.

— Когато се запознахме, ти ми хареса — каза. — После ми хареса много. А сега… обикнах те.

— Ще повърна — рече Кари.

— Защо мен, скъпа? — попита той. — От всичките мъже, с които си излизала, защо се спираш точно на мен?

— Кой каза, че съм те избрала?

— Какво е това? Модел на поведение? — попита Тузаря. — След като се привързах към теб, ти се дърпаш. Искаш да избягаш. Не мога да те спра.

— Напротив, можеш — отвърна тя. — Там е цялата работа.

— Не разбирам — рече той. — С какво се различава нашата връзка от предишните ти?

— По нищо. Абсолютно същата е — каза Кари. — И засега е задоволителна.

На сутринта Тузаря беше в обичайното си весело настроение и това беше влудяващо.

— Помогни ми да си избера вратовръзка, скъпа — помоли както винаги. Донесе пет в спалнята, където Кари още се опитваше да спи, светна лампата и й подаде очилата. Налагаше всяка вратовръзка на костюма си.

Тя им хвърли бегъл поглед.

— Тази — рече. Хвърли очилата, отпусна се на възглавниците и притвори очи.

— Дори не ги погледна — каза Тузаря.

— Вече избрах — отвърна Кари. — Пък и какво толкова им е различното на вратовръзките?!

— О! Още си ядосана — рече той. — Не разбирам. Трябва да се радваш. Според мен след снощи нещата се изясниха.

Дом, сладък дом

— Малката гладува, бавачката напусна, а аз съм без пукната пара — изплака по телефона Амалита. — Ще ми донесеш ли малко пица, скъпа? Само две-три парчета пеперони, по-късно ще ти платя.

Живееше в апартамента на приятелка на своя приятелка в Горен Ийст Сайд. В една от страничните улици, които Кари познаваше твърде добре: мръсни тухлени сгради с тесни входове с пръснати менюта от китайски ресторанти, а отвън — мърляви хора, разхождащи мръсни кучета, и дебели жени, седнали — през лятото — на прага. Кари дълго смяташе, че никога няма да избяга от там. Купи пицата от заведението, в което беше ходила редовно и недалеч от което беше живяла четири години по време на безпаричния си период. Завари все същия пекар с мръсните пръсти и малката му женичка, която не продумваше и дума зад касата.

Апартаментът на Амалита беше на върха на четири паянтови рамена от стъпала, отзад. В блок, в който бе направен героичен, но неуспешен опит да се използват максимално оголените стени от шлака.

— Е — каза Амалита, — тук съм само временно. Наемът е нисък. Пет стотака на месец.

Дъщеря й — красиво момиченце с тъмна коса и огромни сини очи, седеше на пода пред купчина стари вестници и списания и разгръщаше страниците.

— Ами — продължи Амалита — Райти така и не се обади. След като ме покани да отида на турне с него и след като му пратих книгата, за която ме беше помолил. На тези типове не им трябва момичета, които са страхотни в леглото. Или поне добри. На тях им дай грозотии.

— Така е — отвърна Кари.

— Виж! Мама! — каза гордо момиченцето. Посочи снимка на Амалита в Аскот с шапка и в компанията на лорд Еди-кой-си.

— Един японски бизнесмен искаше да ми наеме апартамент — обясни Амалита. — Знаеш, че мразя тези неща, но истината е, че временно съм разорена. Смятах да приема само заради малката. Искам да я дам в предучилищна детска градина и ми трябват пари. Ето защо казах „да“. Но от две седмици не се е обаждал. Нито дума! Какво да си говорим!

Амалита седна на дивана по анцуг и започна да си къса от пицата. Кари се настани на тесен дървен стол. Носеше джинси и тениска с жълти петна под мишниците. Косите и на двете бяха мазни.

— Като се обърна назад — каза Амалита, — си мисля: „Не биваше да спя с този тип. Не биваше да спя с този тип.“ Може би трябваше да постъпя различно.

Замълча.

— Знам, че смяташ да напуснеш Тузаря. Недей. Дръж го. Разбира се, ти си красива и е редно да получаваш по милион предложения за срещи. Но двете с теб знаем истината. Разбираме нещичко от живота, нали?

— Мама! — обади се момиченцето. Вдигна списание и показа фотосесия за Амалита — в бял ски екип на „Шанел“ на склоновете на Сейнт Мориц; излизаща от лимузина на концерт на „Ролинг стоунс“; скромно усмихната в черен костюм и перли до един сенатор.

— Карингтън! Не сега — смъмри го привидно строго майка му. То я погледна и се засмя. Хвърли списанието във въздуха.

Беше слънчев ден. Слънцето струеше през мръсните прозорци.

— Ела, миличка — каза Амалита. — Ела да си хапнеш пица.

— Ехо, прибрах се — извика Тузаря.

— Здрасти — отвърна Кари. Отиде до вратата и го целуна. — Как мина коктейлът?

— Добре, добре.

— Приготвям вечеря.

— Чудесно! Много се радвам, че не се налага да излизаме.

— И аз — рече тя.

— Нещо за пиене? — предложи Тузаря.

— Не, благодаря — отказа Кари. — Може би само чаша вино с вечерята.

Запали свещи и се разположиха в трапезарията. Тя седеше изправена на стола. Тузаря говори дълго за сделката, която уреждал да сключи, а Кари го гледаше и кимаше, и хъмкаше окуражително. Но всъщност не го слушаше.

А когато Тузаря млъкна, тя рече:

— Ужасно съм развълнувана! Амарантът най-после цъфна. Има четири цветчета.

— Четири — повтори той. И добави: — Много се радвам, че се запали по цветята.

— Да. Не е ли прекрасно? — попита Кари. — Невероятно е как се развиват, когато им обърнеш малко внимание.

Към следващата част или към съдържанието

Кандис Бушнел Сексът и градът (26)

Метаданни

Данни

Сексът и градът

Информация

История

Сваляне / Връзки

25.Кари и цветята