Кандис Бушнел
Сексът и градът (22)

21.
Жени сред вълци. Вечен ерген ли? Чао

През последните седмици се случиха няколко на пръв поглед отделни, но всъщност взаимно свързани събития.

Саймън Пайпърсток, собственик на софтуерна компании, лежеше, болен от грип, в луксозния си двустаен апартамент, когато телефонът му иззвъня.

— Кучи син! — каза женски глас.

— Моля?! — рече Саймън. — Кой е?

— Аз съм.

— О! М. К. Щях да ти се обадя, но ме хвана грипът. Купонът онази вечер беше страхотен.

— Радвам се, че си прекарал добре — отговори М. К. — Защото никой друг не е.

— Така ли? — Саймън седна в леглото.

— Заради теб, Саймън. Поведението ти е осъдително! Отвратително!

— Какво съм направил? — попита той.

— Доведе онази мацка. Все водиш по някоя мацка. Никой вече не издържа.

— Ей! Чакай малко — възкликна Саймън. — Тийси не е мацка. Тя е много умно момиче.

— Да, бе! — каза М. К. — Защо най-сетне не се вразумиш и не се ожениш?

Затвори.

 

 

По време на един от типичните си вечерни запои във „Фредерик“ Хари Самсън, 46-годишен ерген, известен търговец на произведения на изкуството и изгодна партия за брак, беше представен на много привлекателна 25-годишна жена. Тя току-що беше пристигнала в Ню Йорк, за да стане асистентка на художник, с когото работеше Хари.

— Здрасти. Аз съм Хари Самсън — каза той с провлачения си източен акцент, засилен от цигарата, която висеше в ъгъла на устата му.

— Знам кой сте — отвърна момичето.

— Какво пиеш? — попита Хари.

Тя погледна приятелката, с която беше.

— Вие сте онзи тип, нали? — каза. — Не, благодаря. Чувала съм за репутацията ви.

— Тази вечер тук смърди — рече Хенри незнайно на кого.

 

 

В нюйоркското общество има нещо гнило, и това е мъжът, известен преди като „добра“ партия за брак. Не си въобразявате. Тези 40–50-годишни мъже, които никога не са се женили, които — поне от години — не са имали сериозна приятелка, са се сдобили с известна печална слава. Доказателствата са навсякъде.

 

 

На един коледен купон Миранда Хобс се засече със сем. Пакард и Аманда Дийл — познаваше ги бегло чрез Сам, инвестиционния банкер, с когото беше ходила три месеца през лятото.

— Къде се губиш? — попита Аманда. — Няколко пъти ти звъняхме да те поканим на гости, но ти не се обади.

— Не можех — обясни Миранда. — Знам, че сте приятели със Сам и съжалявам, но, честно казано, не го понасям. Не издържам да съм в една стая с него. Този тип е болен. Мисля, че мрази жените. Заблуждава те, казва ти, че иска да се ожените, и не ти се обажда повече. Междувременно сваля 21-годишни хлапачки.

Пакард се приближи.

— И ние вече не сме приятели с него. Аманда не може да го понася, нито пък аз. Сам се е сприятелил с някакъв тип на име Бари и двамата всяка вечер обикалят ресторантите в Сохо да свалят жени.

— Вече са прехвърлили 40-те — каза Аманда. — Това е отвратително!

— Няма ли да пораснат! — възкликна Миранда.

— Или да признаят, че са обратни — добави Пакард.

Лъжливото овчарче

Мрачен следобед в края на ноември. Мъж, когото ще наречем Чоли Уентуърт, развиваше една от любимите си теми — нюйоркското общество.

— Вечните ергени? — рече той и изреди имената на някои прочути бонвивани, познати в светските среди от години. — Честно казано, скъпа, те са голяма досада.

Начена втория си скоч.

— Има много причини един мъж да не се ожени — каза. — Някои обичат само секса и смятат, че бракът го погубва. Пък е и трудно да избереш между 30-годишна, която може да ти роди деца, и жена като Каръл Петри^[1], която ще ти организира живота.

— Майките също създават проблеми — продължи Чоли. — Като в случая с Х — поясни, назовавайки името на финансист мултимилионер, който наближаваше 60-те, а още беше ерген. — Той страда от перманентен бамбинизъм. И какво да стори? Да предизвика ли майка си, като й доведе за снаха едно такова бъбрече, което ще разбие семейството?

— И все пак — каза Чоли, като се наведе напред — проблемите на мъжете с обвързването са омръзнали на мнозина. Ако бях неомъжена жена, щях да си помисля „Защо да се занимавам с тези типове, като има 296 милиона забавни хомосексуалисти, които са добра компания?!“. Щях да си намеря някой много забавен хомосексуалист, който може да говори по сто различни теми и с когото да излизам. Защо да си губя времето с Х? Кой ще иска да седи и да го слуша да каканиже за бизнеса си? Да му угажда? Той е стар. Твърде стар е, за да се промени. Мъже като Х не си струват труда. Те са като лъжливото овчарче.

В края на краищата жената решава дали един мъж е привлекателен, или не. И ако мъжът никога не направи опит да се ожени, да даде и своя дял… Мисля, че на жените им писва. И с право.

Ден на благодарността с Джак

— Ето какво става — каза Норман, фотограф. — Да вземем например Джак. Нали го познаваш? Всички го познават. Аз съм женен от три години. Джак познавам от десет. Онзи ден си мисля: през тези години връзките му не са траели повече от шест месеца. В Деня на благодарността^[2] отиваме на вечеря у приятели. Всички се познаваме от години. Тези, които не са семейни, поне имат сериозни приятели. Но пристига Джак — пак с бъбрече. На 20 и няколко години. Русо. Естествено оказва се, че е стюардеса, с която се е запознал предната седмица. Така че, първо, тя е непозната, не пасва на компанията и променя тона на вечерта. Той също е некомуникативен, защото мисли само как ще я изчука. При всяко събиране е така. Защо въобще да го каним?! След Деня на благодарността жените в компанията решиха, че не ни трябва. И той беше низвергнат.

 

 

Саманта Джоунс вечеряше в „Киоск“ с Магда, писателката. Обсъждаха ергените, и по-точно — Джак и Хари.

— Някой спомена, че Джак още говорел за „бройки“ — каза Магда. — Така се изразяваше и преди 15 години. Мъжете смятат, че само жените може да имат лоша репутация. Грешат. Не разбират ли, че като видиш с кого искат да са — с блондинка, и на теб ти се отщява да си с мъж, който се държи така?!

— Вземи например Хенри — предложи Саманта. — Джак донякъде го разбирам — посветил се е на кариерата си и печели много. А Хенри не иска това. Твърди, че не се блазнел от власт и пари. От друга страна, не се интересува и от любов и семейство. Тогава за какво живее? Какъв е смисълът на съществуванието му?

— Пък и — добави Магда — кой знае къде са си пъхали оная работа.

— Повече от безинтересно ми е — каза Саманта.

— Онзи ден срещнах Роджър — пред „Мортимърс“, разбира се — започна Магда.

— Той сигурно вече е към 50-те — предположи Саманта.

— Някъде там. Нали знаеш, че излизах с него, когато бях на 25 години. Списание „Таун анд кънтри“ току-що го беше обявило за една от най-изгодните партии в Ню Йорк. Помня, че си помислих: „Глупости!“ Първо, той живееше с майка си. Вярно, че тя беше на най-горния етаж на градската им къща, но все пак… Имаше и идеална къща в Саутхамптън, и идеална къща в Палм Бийч, и членуваше в „Бат и Тенис“. Но знаеш ли, това беше всичко. Това беше животът му. Да играе ролята на подходящ ерген. А под повърхността нямаше нищо.

— С какво се занимава сега? — попита Саманта.

— С обичайното — отвърна Магда. — След като се пробва с всички момичета в Ню Йорк и те му хванаха номера, замина за Л. А. Оттам — за Лондон, а сега е в Париж. Каза, че се върнал за два месеца, да видел майка си.

Двете жени избухнаха в смях.

— Чуй това — рече Магда. — Разправи ми една история. „Много обичам французойките“, казва. Отишъл на вечеря у един френски баровец с три дъщери. „Бих взел всяка за жена“, вика. И така, на вечеря е, мисли си, че се представя отлично, и разправя за приятеля си — арабски принц, който имал три жени, и то сестри. Французойките го поглеждат злобно и вечерята приключва скоропостижно.

— Мислиш ли, че разбират? Мислиш ли, че съзнават колко жалки са? — попита Саманта.

— Не — отсече Магда.

„Аз страдам“

На другия ден Саймън Пайпърсток проведе няколко телефонни разговора от чакалнята за първа класа на международното летище „Кенеди“. Единият беше с млада жена, с която беше ходил преди няколко години.

— Заминавам за Сиатъл — каза. — Не се чувствам добре.

— Така ли? — Произнася го почти радостно.

— По някаква причина всички ми казват, че поведението ми било осъдително. Отвратително.

— Ти смяташ ли, че е отвратително?

— Донякъде.

— Разбирам.

— Връзката ми с Мери не върви, затова отидох на купона с красиво младо момиче — моя приятелка. Тя е добро момиче. И ми е приятелка. Но всички се нахвърлиха върху мен.

— Връзките ти никога не вървят, Саймън.

— В театъра се срещнах с една жена, с която ме бяха запознали преди няколко години. Само че не ми допадна и си останахме само приятели. Тя дойде и ми каза: „Знаеш ли, не бих искала да имам нищо общо с теб. Нито пък някоя приятелка да има нещо общо с теб. Твърде много жени си наранил.“

— Така си е.

— А какво да правя? Все ми се струва, че не съм попаднал на подходящия човек. Затова излизам с различни жени. За Бога! Кой не е!

Пауза.

— Вчера бях болен — продължи Саймън.

— Съжалявам — каза жената. — Не ти ли се прииска да има кой да се погрижи за теб?

— Всъщност не — отвърна той. — Бях болен за кратко… Мамка му! Да, вярно е. Помислих си за теб. Смяташ ли, че имам проблем? Бих искал да те видя. Да го обсъдим. Може би ще ми помогнеш.

— Вече имам сериозен приятел — отговори жената. — Може би ще се оженим. Едва ли ще му хареса да ни видят с теб.

— О! — рече Саймън. — Добре.

— Но ако искаш, позвъни ми.