Кандис Бушнел
Сексът и градът (2)

1.
Моето несантиментално обучение: Любов в Манхатън? Едва ли…

Ще ви разкажа история за Деня на любовта. Слушайте.

В Ню Йорк пристигнала английска журналистка. Била привлекателна и остроумна и веднага свалила един от перспективните нюйоркски ергени. Тим бил на 42 г., работел в инвестиционна банка и печелел по пет милиона долара годишно. Две седмици се целували, държали се за ръце и един топъл есенен ден той я закарал да види къщата, която строял в Хамптън^[1]. Разгледали плановете с архитекта.

— Исках да кажа на архитекта да запълни парапета на втория етаж, за да не падат децата — обясни журналистката. — Очаквах Тим да ми направи предложение.

В неделя вечерта той я оставил в апартамента й и й напомнил, че са се уговорили във вторник да вечерят заедно. Във вторник й звъннал, че се налага да го отложат. След като не я потърсил две седмици, тя му се обадила и казала:

— Доста дълго отлагаш.

Тим обещал да й звънне през седмицата.

Разбира се, не я потърсил повече. Интересното за мен бе, че журналистката не проумяваше какво е станало. Обясни ми, че в Англия срещата с архитекта означава нещо. Тогава ми просветна. Естествено, тя е от Лондон. Никой не й бе обяснил как приключва любовта в Манхатън. После си помислих: ще се научи.

Добре дошли в ерата на не-невинността. Бляскавите светлини на Манхатън, служили за фон на вълнуващите любовни срещи на Едит Уортън^[2], още блещукат, но сцената е празна. Вече няма закуски в „Тифани“ и запомнящи се любовни връзки. Вместо това закусваме в седем часа и се стараем бързо да забравим любовите си. Как стигнахме дотук?!

Труман Капоти^[3] е разбирал дилемата на деветдесетте — любов срещу сделка — твърде добре. В „Закуска в «Тифани»“ Холи Гоулайтли и Пол Варяк се сблъскват с ограничения — той е жиголо, тя е държанка, — но накрая ги преодоляват и избират любовта пред парите. Сега в Манхатън това се случва рядко. Всички сме държанки — на работата, на апартаментите си, а някои — на йерархията в „Мортимърс“ и „Роялтън“, на крайбрежния Хамптън, на билетите на първите редове в „Ковънт гардън“, — и това ни харесва. Самозащитата и успешните сделки са най-важни. Купидон е пропуснал квартала ви.

Кога за последен път сте чули някой да каже: „Обичам те!“, без да добавите (макар и наум) неизбежното „като приятел(ка)“? Кога за последен път сте видели двама души да се гледат в очите, без да си помислите: „Да, бе!“? Кога за последен път сте чули някой да обяви: „Аз съм лудо, безумно влюбен!“, без да си речете: „Почакай до понеделник сутринта“? И кой се оказа най-популярният коледен филм антидот на Тим Алън^[4]? „Разкриване“, заради който 10–15 млн. зрители гледаха нежелан, бездушен секс между корпоративни еротоманиаци. Едва ли това искаме да ни дойде наум, като си мислим за любов, но до голяма степен е същността на съвременната любовна връзка в Манхатън.

Тук все още се прави много секс, но по-скоро в резултат на приятелства и делови сделки, отколкото на любов. В наши дни всички имат приятели и колеги, а не любовници, дори да са спали заедно.

Да се върнем на английската журналистка. След шест месеца — още няколко „връзки“ и кратка афера с мъж, който й се обаждал, че е извън града, но ще й звънне, като се върне (и забравял), тя поумня.

— Връзките в Ню Йорк са по-скоро изолация — каза англичанката. — Но как да се обвържеш точно когато решиш, че искаш?

Скъпа, напусни града.

Любов в бар „Бауъри“: Първи епизод

Петък вечер в бар „Бауъри“. Навън вали сняг, а вътре е шумно. Тук е актрисата от Лос Анджелис, изглеждаща очарователно не на място в сивото си винилово яке и минипола и с окичения със златни ланци и твърде загорял кавалер. Тук е актьорът, певецът и купонджията Донован Лийч^[5] в пухено зелено яке и мъхеста бежова ушанка. На една маса седи Франсис-Форд Копола с жена си. При тях има свободен стол. Не просто свободен, а примамливо, изкусително, подигравателно, предизвикателно свободен. Толкова свободен, че е по-зает от всеки друг стол в бара. Но точно когато празнотата му заплашва да причини сцена, Донован Лийч сяда на него за кратък разговор. Всички изпитват мигновена завист. И раздразнение. Енергията в бара приема заплашителен уклон. Такава е любовта в Ню Йорк.

Мъжът с щастлив брак

— Любовта значи да се сравниш с друг човек. Ами ако той се окаже бреме? — казваше мой приятел, един от неколцината ми познати с 12-годишен щастлив брак. — И колкото по-дълго гледаш назад, толкова по-прав виждаш, че си бил. После все повече и повече се отдалечаваш от идеята за връзка, освен ако не се случи нещо мащабно, което да те вразуми. Например смъртта на родителите ти.

— Нюйоркчани си изграждат непробиваема фасада — продължаваше той. — Добре че на мен ми провървя отрано, защото тук е толкова лесно да не установиш връзка. Почти невъзможно е да се върнеш назад.

Жената с (донякъде) щастлив брак

Обади ми се една омъжена приятелка.

— Не знам как се поддържа връзка в този град. Наистина е трудно. При толкова изкушения! Купони. Пиене. Дрога. Други хора. Искаш да се забавляваш. Ако сте двойка, какво? Ще си седите в тухлената кутийка и ще се зяпате ли? Когато си сам, е по-лесно — каза тя с лека тъга, примесена с копнеж. — Можеш да правиш каквото си искаш. Не е нужно да се прибираш.

Ергенът от „Коко Пацо“

Преди години, когато беше един от най-търсените ергени в Ню Йорк, приятелят ми Капоти Дънкан сваляше всяка срещната жена. Тогава бяхме още достатъчно романтични, за да вярваме, че някоя ще успее да го впримчи. Мислехме си: един ден и той ще се влюби. Всички се влюбват, а когато се влюби и Капоти, то ще е в красива, умна и преуспяла жена. Но красивите, умни и преуспели жени идваха и си отиваха. А той още не беше се влюбил.

Сбъркахме. Днес Капоти седи вечер в „Коко Пацо“^[6] и твърди, че е недостижим. Не желае да има връзка. Дори не му се ще да пробва. Не се интересува от романтични ангажименти. Не иска и да чува за неврози в чужди глави. Казва на жените, че ще им е приятел и че може да правят секс с него, но само толкова. Да не се надяват на повече.

И това му е достатъчно. Дори вече не се натъжава както по-рано.

Любов в бар „Бауъри“: Втори епизод

Седим на една маса в „Бауъри“ с 32-годишния Паркър, романист, който пише любовни истории с неизбежно фатален край; гаджето му Роджър; Скипър Джонсън, адвокат в шоубизнеса.

Скипър е на 25 г. и олицетворява пълното недоверие на поколението X^[7] в любовта.

— Не мисля, че ще срещна подходящия човек и ще се оженя — каза той. — Връзките са твърде емоционални. Ако вярваш в любовта, очаква те голямо разочарование. На никого не можеш да се довериш. Днес хората са толкова порочни.

— Но това е единственият лъч надежда — възрази Паркър. — Надяваш се, че така ще се спасиш от цинизма.

Скипър не се предаваше.

— Сега светът е по-объркан, отколкото преди 25 години. Яд ме е, че принадлежа към това поколение и ми се случват такива неща. Пари, СПИН и любов — всички те са свързани. Повечето ми връстници не вярват, че ще си намерят сигурна работа. Когато се бои за финансовото си бъдеще, човек не желае да се обвързва.

Разбирах цинизма му. Неотдавна се хванах да казвам, че не искам връзка, защото накрая, освен ако случайно не се ожениш, оставаш с пръст в устата.

Скипър отпи от чашата си.

— Нямам никаква алтернатива — извика той. — Не желая незначителни връзки, затова не предприемам нищо. Не правя секс и не съм влюбен. Кому е притрябвало! Кому са нужни евентуални проблеми, като болести и бременност? Аз нямам проблеми. Не се боя от болести, психопати или преследвачи. Защо да не съм само с приятели, с които да водя истински разговори и да си прекарвам добре!

— Ти си луд! — каза Паркър. — Не става дума за пари. Ако не финансово, може да си помогнем по друг начин. Емоциите не струват нищо. Има при кого да се връщаш вкъщи. Не си сам в живота.

Развила бях теорията, че любов и романтични отношения в Ню Йорк съществуват само в гей обществото — че на хомосексуалистите все още не са им чужди чудатостта и страстта, докато хетеросексуалната любов е станала затворена. Тази теория се дължеше отчасти на всичко, което бях чела и чула напоследък за мултимилионера, изоставил жена си заради по-млад мъж. Той нагло развеждаше младия си обожател из най-модните манхатънски ресторанти пред очите на светските хроникьори. Това, мислех си, е наистина влюбен човек.

И Паркър доказваше теорията ми. Например малко след като тръгна с Роджър, той се разболя. Роджър ходеше у тях да му готви и да се грижи за него. Хетеросексуален мъж не би допуснал това. Ако се разболее, а току-що е започнал нова връзка и жената поиска да се грижи за него, той ще откачи. Ще си помисли, че приятелката му се опитва да се вмъкне в живота му. И ще й затръшне вратата.

— Любовта е опасна — каза Скипър.

— Ако съзнаваш, че е такава, ще я цениш и ще полагаш по-големи старания да я запазиш — отвърна Паркър.

— Но ние не можем да управляваме отношенията си — възрази Скипър.

— Ти си луд! — отсече Паркър.

Роджър продължи да обработва Скипър.

— А старомодните романтици?

Тук се намеси приятелката ми Кари. Тази порода й беше позната.

— Когато някой мъж ми каже, че е романтик, иде ми да изкрещя. Това значи само, че храни романтична представа за теб и щом се превърнеш в реалност и спреш да се вписваш във фантазиите му, ще го разочароваш. Ето защо романтиците са опасни. Пазете се от тях.

В този момент на масата ни дойде един от опасните романтици.

Дамска ръкавица

— Презервативът уби романтиката, но с негова помощ много по-лесно стигаш до леглото — казва един приятел. — Употребата му кара жените да мислят, че това не е точно секс. Няма допир на кожа. И са по-склонни да легнат с теб.

Любов в бар „Бауъри“: Трети епизод

25-годишният Баркли беше художник. С приятелката ми Кари излизаха от осем дена, което значи, че се разхождаха и се целуваха, и се гледаха в очите, и беше мило. След като всичките ни 35-годишни познати бяха пропити с изтънчен цинизъм, Кари реши да опита с по-млад мъж, който не беше живял достатъчно дълго в Ню Йорк и още не беше закоравял.

Баркли й казал, че е романтик, защото така го чувствал, както и че искал да напише сценарий по романа на Паркър. Кари предложила да ги запознае. Ето защо Баркли беше онази вечер в „Бауъри“.

Но когато се появи, с Кари се погледнаха… и не изпитаха нищо. Вероятно защото предчувстваше неизбежното, той беше си довел дама — странно момиче с лъснало лице.

Въпреки това като седна, Баркли каза:

— Аз вярвам безпрекословно в любовта. Иначе бих бил толкова потиснат! Хората са половинки. Любовта придава по-голяма значимост на всичко.

— Но после ти я отнемат и ти си прецакан — възрази Скипър.

— Ала се сдобиваш със свое пространство — продължи Баркли.

Скипър изложи целите си:

— Да живея в Монтана със сателитна чиния, с факс и с рейндж роувър. Така че си в безопасност.

— Може би искаш не това, което трябва — обади се Паркър. — Може би то те изпълва с неудобство.

— Искам красота. Трябва да съм с красива жена. По-силно е от мен — отвърна Баркли. — Ето защо много от момичетата, с които излизам, са глупави.

Със Скипър извадиха клетъчните си телефони.

— Телефонът ти е твърде голям — отбеляза Баркли.

По-късно с Кари отидоха в „Тунела“. Гледали красивите млади хора, пушели цигари и обръщали чашките. Баркли бил с момичето с лъснало лице, а Кари — с най-добрия му приятел Джак. Танцували, а после се пързаляли в снега като луди, докато търсели такси. Кари дори не можела да види часовника си.

Баркли й се обади следващия следобед.

— Какво има?

— Не знам. Ти позвъни.

— Казах ти, че не ми трябва гадже. Сама си си виновна. Знаеше какъв съм.

— Да, бе, да — искала да му отговори Кари. — Знаех, че си повърхностен долнопробен женкар, и точно затова излязох с теб.

Ала си замълча.

— Не спах с нея. Дори не я целунах — рече Баркли. — Не ми пука. Няма да я видя повече, ако не искаш.

— Пет пари не давам.

Страшното беше, че е истина.

През следващите четири часа обсъждали рисунките му.

— Мога да го върша непрекъснато, по цял ден — казал Баркли. — Много по-хубаво е от секса.

Искреният

— Остава само работата — каза Робърт, 42-годишен редактор. — При такава заетост кой има време за романтика!

Той разказа как наскоро се увлякъл по жена, която наистина харесвал, но след месец и половина се разбрало, че няма да се получи нищо.

— Тя ме подложи на всякакви изпитания. Например трябваше да й се обадя в сряда, за да излезем в петък. Но в сряда може да ми се иска да се самоубия, а един бог знае как ще се чувствам в петък. Тя копнееше да е с мъж, който е луд по нея. Разбирам я. Ала не мога да се преструвам, като не изпитвам нищо.

— Естествено, и досега сме добри приятели — добави приятелят ми. — Непрекъснато се срещаме. Просто не правим секс.

Нарцис в „Четири сезона“

Една неделя отидох на благотворителна вечер в „Четири сезона“. Темата беше „Ода на любовта“. Всяка маса беше кръстена на известна двойка — Тами Фей и Джим Бакър^[8], Нарцис и Нарцис, Екатерина Велика и коня й, Майкъл Джаксън и приятели. Ал д’Амато седеше на масата на Бил и Хилари. Масите бяха украсени по подходящ начин. Например на масата на Тами Фей-Бакър имаше фалшиви мигли, сини сенки за очи и свещи с форма на червило. На „Майкъл Джаксън“ — плюшена горила и избелващ крем за лице.

Там беше и Боб Питман.

— Любовта не е мъртва, но цигарите са — каза усмихнат той. До него стоеше жена му Санди, а аз се криех зад изкуствения храсталак и се опитвах да изпафкам една цигара. Санди обясни, че ще катери планина в Нова Гвинея и няма да я има няколко седмици.

Аз се прибрах сама, но преди да тръгна, ми подадоха конската кост от масата на Екатерина Велика.

Любов в бар „Бауъри“: Епилог

Донован Лийч стана от масата на Франсис-Форд Копола и дойде при нас.

— О, не! — каза той. — Твърдо вярвам, че любовта надмогва всичко. Просто понякога се нуждае от по-голям простор. Ала точно това липсва в Манхатън.

Между другото, Боб и Санди се развеждат.