Кандис Бушнел
Сексът и градът (14)

13.
Приказки за красавици

Неотдавна в един ресторант в горен Ийст Сайд се събраха четири жени, за да обсъдят какво е да си извънредно красива млада жена в Ню Йорк. Да си търсена, добре платена, притеснявана, одумвана, неразбирана и просто невероятна още преди да си навършила 25 години.

Първа пристигна Камила. 1,78 м., бледа кожа, големи устни, закръглени скули, малко носле — Камила е на 25 години, но казва, че се чувства стара. Станала е манекенка на 16 години. Когато се запознах с нея — преди няколко месеца в центъра, тя изпълняваше дълга си на „дама“ на известен телевизионен продуцент, което значи, че се усмихваше и отговаряше, когато я попитат. Иначе не правеше почти никакви усилия, освен от време на време да си запали сама цигарата.

За жени като нея не е нужно да полагат големи усилия, особено по отношение на мъжете. Много момичета са готови едва ли не на убийство, за да излязат със Скоти, телевизионния продуцент, а Камила ми каза, че е отегчена.

— Не е мой тип — поясни. Твърде стар (малко над 40-те), недостатъчно привлекателен, не много богат. Наскоро се върнала от почивка в Сейнт Мориц с млад европейски аристократ — ето това била идеята й за приятно прекарване. Фактът, че Скоти безспорно е сред най-изгодните партии за брак в Ню Йорк, не значеше нищо за нея. Тя беше наградата, не той.

Другите три жени закъсняваха, така че Камила продължи:

— Не съм кучка — каза, оглеждайки ресторанта, — но повечето момичета в Ню Йорк са големи идиотки. Празноглавки. Един разговор не могат да проведат. Не знаят коя вилица да вземат. Нито пък какъв бакшиш да оставят на камериерката в извънградска къща.

В Ню Йорк жените като Камила се броят на пръсти. Те спадат към нещо като таен клуб, градско сестринско общество, само с няколко изисквания за членство: изключителна красота, младост (възрастови граници — от 17 до 25 години, или поне да не признаваш, че са повече), интелигентност и способност да седиш с часове в нови ресторанти.

Клаузата за интелигентност май е относителна. Една от приятелките на Камила — Алексис, наскоро ми каза:

— Аз съм образована. Чета. Мога да седна и да прочета цяло списание.

Да, това са красивите момичета, които нарушават кривата на междуполовите отношения в Ню Йорк, защото получават повече, отколкото им се полага. Внимание, покани, подаръци и предложения за дрехи, пари, разходки с частни самолети и вечери на яхти край Южна Франция. Това са жените, които придружават ергените със забележителни фамилии на най-хубавите купони и благотворителни вечери. Жените, които биват канени вместо вас. Те са добре дошли навсякъде. Сякаш цял Ню Йорк е в краката им. Но дали е така?

„Да си поговорим за кретените“

Дойдоха и другите жени. Освен Камила, която каза, че по принцип е свободна, но била хвърлила око на потомък на стар нюйоркски род, присъстваха още Кити, 25 г., начинаеща актриса — в момента живееше с Хюбърт, незагубил славата си, но все по-рядко снимащ се 55-годишен актьор; Шайло, 17 г., манекенка — преди три месеца беше получила някакъв срив и сега почти не излизаше; и Тийси, 22 г., манекенка — отскоро беше в Ню Йорк и в агенцията бяха я инструктирали да казва, че е на 19 години.

Момичетата бяха „приятелки“, тъй като бяха се засичали няколко пъти вечер по заведения и дори бяха ходили с едни и същи кретени, както се изрази Кити.

— Да поговорим за тях — предложи някой.

— Познавате ли С. П.? — попита Кити. Тя имаше неподдържана кестенява коса, зелени очи, момичешко лице. — Той е стар и беловлас, в лицето е като тиква и е вездесъщ. Е, веднъж в „Бауъри“ дойде и ми каза: „Твърде млада си, за да осъзнаеш, че искаш да спиш с мен, но когато го разбереш, ще си твърде стара, за да искам да спя с теб.“

— Мъжете винаги се опитват да те купят — рече Камила. — Веднъж един ми предложи: „Моля те, ела с мен в Сейнт Бартс за уикенда. Няма да правим секс, обещавам. Само ще те прегръщам, нищо повече.“ Като се върна, попита: „Защо не дойде? Казах ти, че няма да правим секс.“ Аз отвърнах: „Не разбираш ли, че тръгна ли с мъж, значи искам да спя с него?“

— В предишната ми агенция се опитаха да ме пробутат на някакъв богаташ — започна Тийси. Тя имаше миниатюрни черти и дълга, лебедова шия. — Бил приятел с една от служителките и тя му обещала да го уреди с мен. — Придаде си възмутен вид, а после бързо махна на келнера. — Извинете, но на чашата ми има петно.

Обади се и Шайло, вероятно за да не остане по-назад:

— На мен са ми предлагали самолетни билети или да ме повозят с частен самолет. Аз само се усмихвам и преставам да говоря с такива мъже.

Кити се наведе напред и рече:

— На мен пък един тип ми предложи пластична операция на бюста и апартамент. Каза: „Аз се грижа за момичетата си дори след като скъсам с тях.“ Беше дребен плешив австралиец.

Даш в хотел „Марк“

— Защо всички грозници си мислят, че ще направят кой знае какво за теб? — попита Тийси.

— Повечето мъже изглеждат високомерни — каза Шайло. Тя имаше кожа с цвят на печени бадеми, дълга права черна коса и огромни черни очи. Носеше бюстие и дълга полюшваща се пола. — Това ме дразни. Най-после намерих мъж, който не е надменен, но той сега е в Индия. Не се боях от него, защото не се опитваше да ме докосне или опипа.

— Мъжете са два вида — каза Камила. — Или са лигльовци, които си търсят просто с коя да преспят, или пък се влюбват мигновено в теб. Срамота!

— Кои се влюбват мигновено? — зачуди се Кити.

— О, знаеш ги — отвърна Камила. — Скоти. Капоти Дънкан. Даш Питърс.

Капоти Дънкан беше трийсет и няколко годишен писател южняк, излизащ все с красиви млади момичета. Даш Питърс беше известен холивудски импресарио, който често идваше в Ню Йорк. Двамата бяха разбили сърцата и на доста жени над 30 г., които притежаваха и други качества освен красота.

— И аз съм излизала с Даш Питърс — каза Тийси. Докосна късата си черна коса. — Опитваше се да ме убеди да прекарам нощта с него в хотел „Марк“. Изпращаше ми кошници с цветя, все бели. Канеше ме в сауната си. После пък поиска да го придружа на някакъв тъп купон в Хамптън, но му отказах.

— Аз се запознах с него в Южна Франция — обясни Камила. Понякога говореше със странен, фалшив европейски акцент — като в момента.

— Купи ли ти нещо? — попита Тийси с възможно най-безразличен тон.

— Всъщност не — отвърна тя. Кимна на келнера. — Още една ледена маргарита, моля. Тази не е достатъчно студена. — И пак погледна към Тийси: — Само „Шанел“.

— Дрехи или аксесоари?

— Дрехи — каза Камила. — Имам твърде много техни чанти. Омръзнали са ми.

За миг се възцари тишина, нарушена от Шайло.

— Аз вече почти не излизам. Не мога. Отдадох се на духовното.

На врата й висеше колие от сурова кожа, увито около малък кристал. Шайло беше превъртяла след връзката си с известен актьор, малко над 30-годишен, който видял снимката й в едно списание и издирил агенцията й. Предали й телефонния му номер и понеже тя току-що била гледала негов филм и го намерила за готин, обадила му се. Поканил я да му гостува за две седмици в дома му в Лос Анджелис. После дошъл в Ню Йорк и започнал да се държи странно. Искал да ходят само по стриптийз барове, където се опитвал да накара момичетата да му правят безплатни услуги „само защото е известен“ — по думите на Шайло.

Кити се подпря с лакът на масата.

— Преди няколко години си казах: „Писна ми да ме прецакват!“ Затова реших аз да отнема девствеността на някой мъж, а после да го зарежа. Постъпих лошо, но пък той беше на 21 години и едва ли бе девствен, така че си го заслужаваше. Бях невероятно мила, но не му се обадих повече. Красотата ти не е от значение. Ако успееш да се превъплътиш в тази, за която си мечтае, мъжът ти е вързан в кърпа.

— Ако някой мъж ми каже: „Обичам мрежести чорапи и червено червило“, слагам ги като аксесоари — обясни Тийси.

— Ако беше жена, Хюбърт щеше да е най-голямата курва на света — рече Кити. — Отстъпих: „Добре, ще нося къси поли, но само с бельо.“ Веднъж се наложи да го сложа на място. Непрекъснато ме тормозеше да направим тройка с друга жена. Аз имам приятел хомосексуалист Джордж. Понякога се целуваме, но по детски. Една вечер казах на Хюбърт: „Скъпи, Джордж ще дойде на вечеря и ще остане да пренощува.“ Той попита: „Къде?“ Отговорих: „О, мислех да спи в леглото с нас. И ти ще си пасивният.“ Хюбърт направо откачи. Рекох: „Скъпи, ако наистина ме обичаш, ще се съгласиш, щом те моля.“

— Е — допълни, след като си поръча още една маргарита. — Трябваше да го направя. Сега сме на равни начала.

„Здравей, Кити“

— Старчоците са гадни — отсече Камила. — Вече няма да излизам с такива. Преди няколко години си рекох: защо да излизам с грозни богати старци, като мога да ходя с прекрасни богати младежи? А и старците всъщност не те разбират. Колкото и да се стараят. Те са от друго поколение.

— Аз не ги намирам за толкова лоши — възрази Кити. — Разбира се, когато Хюбърт ми се обади първия път и каза, че искал да излезе с мен, попитах: „На колко години си и колко коса имаш по главата?“ Наложи се доста да ме убеждава. Като дойде да ме вземе, тръгнах с мръсна коса и без грим. Щом толкова ме искаше, нека ме видеше какво представлявах в действителност. На сутринта след първата ни нощ заедно във всяка стая намерих букет от любимите ми цветя. Разбрал беше кой е любимият ми автор и беше купил всичките му книги. На огледалото беше написал с крем за бръснене: „Здравей, Кити.“

Жените изпискаха.

— Очарователно! — възкликна Тийси. — Обичам мъжете!

— И аз ги обичам, но понякога трябва да си почивам от тях — каза Шайло.

— Хюбърт не се сърди, когато оплесквам нещата — продължи Кити. — Когато си купя твърде много дрехи и не мога да платя сметката. Харесва му да пристига и да оправя всичко.

— Мъжете изпитват нужда, а ние сме богините, които я удовлетворяват — завърши триумфално тя. Преполовила беше и втората маргарита. — От друга страна, те са… по-едри. По-големи. Действат ти успокоително.

— Предоставят ти нещо, което не можеш да получиш от приятелка — каза Шайло, кимайки с глава. — Мъжът трябва да издържа гаджето си.

— Хюбърт ми вдъхва чувство за сигурност. Дава ми възможност да изживея детството, което никога не съм имала — рече Кити. — Не приемам феминистката идея. Щом мъжете искат да се чувстват господари, позволи им. Приеми женствеността си.

— Мисля, че те са доста объркани, но знам, че винаги ще се намери друг, ако с този не се получи — заяви Тийси. — Мъжете не заслужават голямо внимание.

— По-скоро жените са проблем — поясни Камила.

— С риск да ме намразите ще кажа, че красотата ти дава невероятна власт. Получаваш каквото поискаш — добави Кити. — Другите жени го разбират и затова не те харесват, особено по-възрастните. Смятат, че навлизаш в територията им.

— Щом прехвърлят 30-те, много жени започват да осъзнават възрастта си — каза Камила. — Мъжете са ни създали този комплекс. Очевидно жена с външността на Кристи Бринкли^[1] няма да има проблеми.

— Но другите изгадняват — рече Кити. — Одумват ме. Просто приемат, че съм тъпа. Не знам нищо. Глупава съм. Ходя с Хюбърт заради парите му. А аз иззлобявам и слагам още по-къса пола и по-силен грим.

— Никой не те пита. Просто го приемат за дадено — оплака се Тийси.

— Жените са завистливи по природа — добави Шайло. — Това няма връзка с възрастта. Отвратително е! Видят ли хубаво момиче, веднага показват отношението си. Толкова е тъжно и възмутително! И издава какво са постигнали в живота. Тъй като са неуверени и недоволни от това, което са, не могат да понесат, че друга жена е успяла повече от тях. Ето защо приятелите ми са главно мъже. — Посестримите й се огледаха и кимнаха.

— Ами сексът? — попита някой.

— На всеки казвам, че не съм виждала по-голям член от неговия — отвърна Кити. Жените се засмяха плахо. Тя изсмука шумно остатъка от коктейла си през сламката. — Така се оцелява — поясни.