Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sex and the City, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
midnight_sun17 (2015)
Редакция
maket (2015)
SFB
maskara (2015)

Издание:

Кандис Бушнел. Сексът и градът

Американска. Първо издание

ИК „Кръгозор“, 2003

ISBN 954–771–061–3

История

  1. — Добавяне

2.
Секс без задръжки? Едва ли…

Всичко започна по обичайния начин: съвсем невинно. Седях в апартамента си и обядвах здравословно със солени бисквити и сардини, когато ми се обади един познат. Негов приятел отишъл в „Льо трапез“ — секс клуб за двойки, и се удивил. Голи хора правели секс. Пред очите му! За разлика от садо-мазо клубовете, където няма истински секс, това било повече от реално. Приятелката му едва не откачила. Макар че, когато в нея се отъркала гола жена, донякъде й допаднало. Според гаджето й.

Всъщност той толкова харесал клуба, че не искал да пиша за него от страх рекламата да не го съсипе като повечето свестни заведения в Ню Йорк.

Започнах да си представям разни неща. Красиви млади двойки със стегнати тела. Срамежливи милувки. Момичета с дълги чупливи руси коси и венци от лозови листа. Момчета с идеални бели зъби и препаски от лозови листа. Аз в съвсем къса рокля от лозови листа с една презрамка. Влизаме облечени, а излизаме просветени.

Телефонният секретар на клуба рязко ме върна към действителността.

— В „Льо трапез“ няма непознати, а само приятели, които още не сте срещнали — каза безполовият глас и добави, че има „безалкохолен бар и горещ и студен бюфет“ неща, които рядко свързвам със секса или голотата. В чест на Деня на благодарността на 19 ноември щяла да се организира ориенталска вечер. Стори ми се интересно, но се оказа, че това означава ориенталска храна, не ориенталци.

Още тогава трябваше да се откажа. Не биваше да слушам невероятно похотливата Сали Тисдейл, която в своята юпи-порно книга „Говори ми мръсотии“ възхвалява публичния, групов секс: „Това е табу в най-пълния смисъл на думата… Ако секс клубовете изпълняват предназначението си, ще има много новопокръстени. Да, плашещото заличаване на границите… Центърът няма да издържи.“ Да бях се запитала кое му е забавното.

Но трябваше да видя с очите си. И така, в бележника ми за една неотдавнашна сряда бяха вписани следните ангажименти: 21 ч. — вечеря в чест на модния дизайнер Карл Лагерфелд, бар „Бауъри“; 22,30 ч. секс клуб „Льо трапез“, Източна 27-а улица.

Разхвърляни жени. Три четвърти чорапи

Изглежда, всички обичат да говорят за секс и вечерята в чест на Карл Лагерфелд, посетена от бляскави модели и модни редактори на служебна издръжка, не мина без тази тема. Всъщност тя едва не подлуди нашия край на масата. Една зашеметяваща млада жена с тъмна къдрава коса и преситено изражение, каквото могат да измъдрят само 20-годишните, твърдеше, че обичала да прекарва времето си в барове за монокини, но само в „долнопробни, като «Билис топлес»“, защото момичетата там били истински.

После всички се съгласиха, че малките гърди са по-хубави от фалшивите, и бе направено проучване кой от мъжете на масата е бил с жена със силиконов бюст. Никой не си призна, но един — около 35-годишен художник — не отрече особено усърдно.

— Ти си бил — обвини го друг — доста преуспял хотелиер с херувимско изражение — и най-лошото е… че… ти е… харесало.

— Напротив — възрази художникът. — Но и нямах нищо против.

За щастие сервираха предястието и всички напълниха чашите си за вино.

Следващ рунд. Разхвърляните жени по-добри ли са в леглото? Хотелиерът изложи теорията си.

— Ако видите, че в апартамента на една жена всичко е на мястото си, значи тя няма да иска да прекара цял ден в леглото, да си поръчате китайска храна и да я изядете там. Ще ви накара да станете и да ядете препечени филийки на кухненската маса.

Не знаех какво да отговоря, защото аз буквално съм най-разхвърляният човек на света. Вероятно в момента под леглото ми се въргаляха стари кутии от специалното пилешко на „Ген. Цо“. За съжаление бях го изяла сама. Така че теорията издишаше.

Сервираха пържолите.

— Аз — каза художникът — подлудявам, като видя жена с пола от шотландско каре и три четвърти чорапи, и после цял ден не мога да работя.

— Не — възрази хотелиерът, — най-лошо е, когато неволно тръгнеш след жена по улицата, а тя се обърне и се окаже толкова красива, колкото си си я представял. Тогава осъзнаваш колко неща ще пропуснеш в живота.

Художникът се наведе напред.

— Пет години не съм работил заради една жена.

Тишина. Никой не можеше да го обори.

Сервираха и шоколадовия мус и дойде време да тръгна за „Льо трапез“. Тъй като там пускаха само двойки — тоест мъж и жена, — бях помолила най-прясното си бивше гадже Сам — инвестиционен банкер, да ме придружи. Той беше добър избор, първо, защото бе единственият мъж, когото успях да навия да дойде с мен; второ, защото вече имаше опит в това отношение. Преди милион години отишъл в „Уединението на Платон“. Към него се приближила странна жена и му извадила мъжката гордост. Приятелката му, по чиято идея били там, избягала с вик.

Разговорът пое в неизбежната посока. Какви хора посещават секс клубовете? Аз май бях единствената, която нямаше представа. Макар никой да не бе ходил в секс клуб, всички бяха твърдо убедени, че на подобни места най-често се срещат „неудачници от Ню Джърси“. Някой посочи, че човек не влиза в секс клуб просто така, без основателна причина, т.е. че това е част от работата му. Още повече се стегнах. Поръчах на келнера да ми донесе текила.

Със Сам станахме да вървим. Писател, отразяващ масовата култура, ни даде последен съвет.

— Ще бъде ужасно — предупреди той, макар да не бе стъпвал в секс клуб. — Освен ако не овладеете положението. Трябва да поемете инициативата. Да я реализирате.

Нощта на секс-зомбитата

„Льо трапез“ се помещаваше в бяла сграда, изписана с графити. Входът беше дискретен, със заоблен метален парапет — евтин вариант на входа на хотел „Роялтън“. На влизане се разминахме с напускаща двойка. Като ни видя, жената закри лице с яката на палтото си.

— Забавно ли е? — попитах.

Тя ме погледна ужасена и изтича към таксито.

Вътре в малка будка седеше тъмнокос младеж с фланелка на райета. Имаше вид на 18-годишен. Не вдигна глава.

— На вас ли се плаща?

— По 8,50 на двойка.

— Кредитни карти приемате ли?

— Само в брой.

— Давате ли касови бележки?

— Не.

Трябваше да се подпишем, че ще спазваме правилата за безопасен секс. Получихме карти за временно членство, които ни напомняха, че проституцията, камерите и записващите устройства са забранени.

Очаквах разгорещен секс, а погледът ни попадна първо върху горещите ястия — вече споменатия студен и горещ бюфет. Нямаше никого, а над масата висеше надпис: „При хранене покрийте долната част на тялото си.“ Тогава видяхме управителя Боб — едър брадат мъж в карирана риза и джинси, комуто повече прилягаше да завежда зоомагазин във Върмънт. Той ни каза, че клубът е оцелял 15 години благодарение на своята „дискретност“.

— Освен това — добави Боб — тук „не“ означава „не“.

Успокои ни да не се притесняваме, че ще воайорстваме, защото повечето посетители започвали така.

Какво видяхме? Ами голяма стая с огромен надуваем дюшек, на който няколко смътно различими двойки си вършеха енергично работата; „секс стол“ (празен), приличащ на паяк; бузеста жена по халат, която седеше до едно джакузи и пушеше; двойки с изцъклен поглед („Нощта на живите секс-зомбита“, помислих си аз); много мъже, на които явно им беше трудно да изпълнят своята част от сделката. Но най-вече проклетите димящи маси на бюфета (Какво имаше на тях? Минихотдогове ли?) и за жалост това е всичко, което ви е нужно да знаете.

„Льо трапез“ се оказа, както се изразяват французите, „Льо скубач“.

Към 1 ч. след полунощ хората се разотидоха. Една жена по халат ни уведоми, че е от окръг Насау, и ни посъветва да дойдем пак в събота.

— Тогава — поясни тя — има богат асортимент.

Не попитах дали става дума за клиентите. Боях се, че говори за бюфета.

Мръсни приказки в „Мортимърс“

След няколко дена бях поканена на дамски обяд в „Мортимърс“. Разговорът пак се насочи към секса и към впечатленията ми от секс клуба.

— Не ти ли хареса? — попита Шарлот, английската журналистка. — На мен много ми се ходи на такова място. Не се ли възбуди, като гледаше толкова хора да правят секс?

— Не — отговорих, натъпквайки си сандвич с хайвер от сьомга в устата.

— Защо?

— Нищо не се виждаше — обясних.

— А мъжете?

— Това беше най-лошото. Половината приличаха на психоаналитици. Няма да мога да отида пак на сеанс, без да си представя брадат дебелак, легнал гол и с изцъклен поглед на рогозка на пода, който не може да свърши и след едночасов минет.

Да, обясних на Шарлот, съблякохме се, но се увихме с кърпи. Не, не правихме секс. Не, не се възбудих дори когато в общата стая влезе висока привлекателна тъмнокоса жена и предизвика вълнение. Надупи се като маймуна и бързо се загуби сред плетеница от ръце и крака. Това трябваше да изглежда секси, но ми напомни само за природонаучните филми по „Нашънъл джиографик“ за съвкупяващи се бабуини.

В действителност ексхибиционизмът и воайорството не са типични явления. Нито пък садомазохизмът, каквото и да сте чели напоследък другаде. Проблемът в клубовете обаче винаги е свързан с хората. Те са актриси, които не намират работа; неуспели оперни певци, художници и писатели; хора на ниско управленско ниво, които никога не стигат до средно. Хора, които ако ви сгащят в бар, ще ви държат в плен с историите за бившите си половинки и за храносмилателните си проблеми. Хора, които не могат да се справят със системата. Те са в периферията и сексуално, и в живота. И не са непременно тези, с които би споделил интимните си фантазии.

Е, не всички посетители в „Льо трапез“ бяха бледи дундести секс-зомбита. На тръгване от клуба със Сам срещнахме в съблекалнята високата привлекателна жена и кавалера й. Той имаше чисти, типично американски черти на лицето и беше разговорлив. Каза, че бил от Манхатън и неотдавна си открил частна фирма. С жената били колеги. Докато тя навличаше жълт делови костюм, мъжът се усмихна и рече:

— Тази вечер осъществи фантазиите си.

Жената го изгледа свирепо и излезе гордо от съблекалнята.

След няколко дена Сам ми се обади и аз му се развиках. Тогава той попита това не беше ли моя идея.

И още: нищо ли не съм научила?

Отговорих:

— Да, научих.

Научила бях, че няма по-подходящо място за секс от дома.

— Но ти го знаеше, нали? Нали? Сам?