Включено в книгата
Оригинално заглавие
Born Rich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 26 гласа)
Сканиране
Ysabell
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2016 г.)

Издание:

Джорджия Рей. Богата жена

Корица: Светла Карагеоргиева

Редактор: Любен Любенов

ИК „Компас“, Варна, 2008

 

Предпечатна подготовка: „Компас“, Варна

Печат и подвързия: „АБАГАР“ АД, Велико Търново


Глава шеста

Лос Анджелис

 

Дани се обърна в леглото и погледна часовника си. Седем и десет. Партито е насрочено за осем, което означаваше, че й се налага да бъде там преди девет. Разполагаше с достатъчно време да се изкъпе и облече.

Дрямката й се бе отразила добре.

Беше прекарала ужасен ден. След пресконференцията се бе завърнала отново в магазина, а след това бе обходила цялата Родео драйв, за да види как се справят конкурентите й. После в „Поло Лаундж“ се срещна за по едно кафе с млад дизайнер, който й бе препоръчан от няколко души.

Скочи от леглото, протегна се и се наведе напред, докато докосна пръстите на краката си. Отражението й в огледалото говореше, че годините изобщо не й личаха, макар да усещаше всяка една от тях. Тялото й бе стройно и изящно както винаги. Изви се и погледна задника си. Страхотен!

Хладилникът в бунгалото бе натъпкан с диетична сода и портокалов сок. Имаше и една бутилка „Рьодерер кристал“ с етикет около гърлото, на който пишеше: Най-добри пожелания! От хотел Бевърли хилс. Погледна шампанското. Дали да го отвори само заради себе си? Защо не, по дяволите… и без това нямаше с кого да го сподели.

Занесе бутилката и една кофичка за лед в банята и пусна водата. След като отвори магазина си на Родео драйв и започна да отсяда в хотел Бевърли хилс винаги, когато беше в Лос Анджелис, управата на хотела се бе съгласила да замени всички тоалетни принадлежности и аксесоари по стаите с продуктите на „Кралска баня“ на „Графиня Дани, Inc.“. Дани прибави малко шампоан към водата и разви лавандуловия сапун, който носеше името й.

Отвори шампанското, наля си една чаша, а след това сложи бутилката в кофичката и ги закрепи в единия край на огромната вана. М-м-м, топлата вода е чудесна. Прекара ръце през многобройните мехурчета с дъх на лавандула по повърхността на водата и отпи от шампанското. Леденостудената течност освежи гърлото й, а горещата вода нежно обгърна тялото й.

Зърната на гърдите й се подаваха над повърхността на водата. Дани леко ги докосна. Веднага се втвърдиха. Ако всички неща в живота ставаха така бързо и естествено…

Още една глътка шампанско. Затвори очи и се облегна назад, като се потопи до раменете във водата. Усещаше как се отпуска, как напрежението и умората бавно си отиват. Проблемите й започнаха да избледняват.

Откъслечни мисли за… майка й. Колко бе обичала да седи с кръстосани крака на пода на банята и да гледа как майка й се къпе.

За Софи къпането беше цял ритуал: внимателно проверяваше водата с пръст, за да се увери, че е точно както трябва. След това прибавяше една чашка соли с аромат на полски цветя, които една нейна братовчедка й изпращаше от Швейцария. Най-накрая влизаше във ваната, но седеше напълно изправена, никога не се отпускаше. Строгото й виенско възпитание не й позволяваше да се потопи във водата и да се наслади на удоволствието.

Но позволяваше на Дани да изтрие гърба й с луфа[1].

— Моля те, мамо — молеше я Дани всеки път, макар че предварително знаеше отговора. — Нека аз да ти изтъркам с луфа.

А след това идваше ред на Дани да се изкъпе. Докато миеше косата й, като изплакваше внимателно шампоана от гъстите й черни къдрици, Софи слушаше разказите и оплакванията на Дани от училище. Тя й съчувстваше, утешаваше я, непрекъснато й повтаряше, че е истинска късметлийка — толкова талантлива и красива.

Дани се разсмя високо в изпълнената с пара баня. Какво ли щеше да каже Софи, ако можеше да я види сега, изтегнала се като ориенталска принцеса, да пие шампанско, което се продаваше за седемдесет и пет долара бутилката! Родена богата и с талант, омъжена за още по-богат мъж. Почитана и уважавана, където и да отиде.

А сега, след договора за „Прелъстителите“ и след пускането на пазара на първата й колекция висша мода, тя несъмнено щеше да се превърне в моделиер номер едно в Америка.

Защо тогава непрекъснато я глождеше това чувство на неудовлетвореност? Защото искаше да има някой около себе си, който да я гледа как се къпе, да пие от шампанското й, да се възхищава на твърдите й гърди, на плоския корем, на дългите й и стройни бедра…

Дани почти усещаше ръцете и устните му, които галят нежно цялото й тяло, поспират тук-там за целувка и най-накрая намират мястото…

Ах…

Още шампанско? Да, разбира се… Тя отново се изсмя. Беше толкова възбудена. Проблемът бе, че не знаеше за чии ръце и устни копнее.

Не знаеше ли?

Как пък не!

Шампанското беше чудесно. Опа! Само да не изтърве чашата.

Знаеше чудесно за чий език копнее. Само той можеше да я доведе до оргазъма, за който мечтаеше.

Още една голяма глътка. Ще трябва да понамали темпото.

Седна отново, пусна крана с топлата вода, а след това пак се облегна назад. Докато парата се виеше около главата й, тя се опиваше с мечти по мъжа, за който копнееше.

 

 

Кайл Лорд превключи на втора скорост, а след това и на трета, докато откритият му ланд роувър набираше скорост. Караше по булевард Санта Моника към къщата на Стан Муър, но не беше щастлив и това личеше дори и по шофирането му.

Да му пикае на партито на Стан Муър! Беше му писнало от подобни забавления. И това не обещаваше да е по-различно от стотиците, а може би дори от хилядите купони, които бе посетил след идването си в Лос Анджелис. Всичките тези бели зъби, опънати задници, силиконови цици… Беше целувал, опипвал, галил толкова много жени, че вече започваше да познава къде и кога е имало намеса на пластичен хирург. Но агентката му го бе накарала да обещае, че тази вечер ще се появи на купона, макар и за малко. Стан, кълнеше се тя, имал някакъв сценарий, който сякаш бил писан точно за Кайл Лорд.

Младата старлетка, която седеше до него, беше приятелка на годеницата на най-добрия му приятел.

— Направи ми една услуга и я вземи със себе си — го бе помолил приятелят му. — Много е забавна и има широко сърце.

Беше допуснал огромна грешка. Разбра го в момента, в който спря пред апартамента й в Западен Холивуд. Тя погледна ланд роувъра му и изквича като пудел, на когото са пъхнали термометър в задника, за да му премерят температурата.

— Нима ще ходим с това! Къде е лимузината?

Лимузина? И тя беше като всички останали. Стройна, руса и умна почти колкото двадесетватова крушка.

— Скъпи — захленчи старлетката, — този вятър ще съсипе косата ми…

Кайл отпусна крака си, обут в каубойски ботуш от гущерова кожа, на педала на газта. Старлетката запищя още по-силно, стиснала с ръце безупречно накъдрената си и подредена руса коса. Сто долара и два мъчителни часа в салона на Алън Едуард щяха да отидат по дяволите още преди да се е появила на купона.

Кайл се носеше с петдесет мили в час, рязко все един остър завой и изкрещя нещо като извинение. Момичето се залюля на една страна и забоде глава между краката му. Погледна го и се ухили като Чеширската котка[2].

По дяволите, помисли той и спря на един червен светофар.

Искаше му се да си е у дома и да гледа някой филм на Истууд на видеото си. Започна да барабани с пръсти по волана. Беше му писнало от всички жени, които го преследваха. Уморил се бе да измисля най-различни извинения, за да ги прогони от къщата си в Малибу. Уморен бе от шибаните парфюми, които неизменно му изпращаха, за да му напомнят за прекараната нощ. Не би признал истината дори и пред най-добрия си приятел, но не се бе чукал вече няколко седмици. Подобна клюка щеше да се хареса много на Нешънъл Инкуайър. Представи си крещящите заглавия: Расов филмов жребец губи силата и апетитите си. Проблемът беше в това, че от много време не бе срещал истинска жена. Не и след Дани ди Портанова. А тя, разбира се, се нуждаеше от него толкова, колкото кенгуруто от още една торба.

— Страхотно — изрече на глас. Беше потиснат и изобщо не му пукаше дали мадамата до него го усеща.

— Благодаря, скъпи!

Благодаря за какво? Ако беше вярно, че човешките същества използват само една десета от мозъка си, тогава тази мадама с колко ли мозък разполага?

— Ей, искаш ли нещо? — Момичето го погледна весело и прокара език по ярко начервените си устни.

— Да. — Светна зелено и той включи на скорост. — Но ти не можеш да ми го дадеш.

— Да се обзаложим, че мога. Кокаин? Нещо друго?

— Не, благодаря — поклати глава Кайл. Вече се чудеше дали би могъл да я хързулне на някого на партито и да се измъкне.

По дяволите… Всичко му беше наред. Нещата се нареждаха чудесно. Приходите от „Изчезването на последния оцелял“ бяха надхвърлили сто и петдесет милиона долара, което го правеше един от най-касовите филми на годината. Другият му филм, „Съкрушителен удар“, в момента се монтираше и след няколко месеца щеше да излезе по екраните. Вече беше гледал окончателния вариант — страхотен! Снимките на „Непреклонен“ щяха да започнат следващата седмица в Ню Йорк. Само от него щеше да получи три милиона долара плюс процент от крайната печалба. MCI Universal предлагаше на агентката му договор за няколко филма за петнадесет милиона долара. Защо тогава се чувстваше така дяволски скапан?

Беше постигнал много за твърде кратко време. Но с кого да сподели успеха си? Не че не искаше сериозна и дълготрайна връзка. Просто не беше срещнал жената, с която би искал да прекара живота си, а не само да спретне няколко бързи чукания.

Не беше срещнал такава жена, освен… Дани.

Нямаше обаче никакви шансове някога да свърже живота си с нейния.

 

 

— Графиньо, не мога да ви опиша колко съм щастлива, че можахте да дойдете — припяваше госпожа Стан Муър. — Съпругът ми ми е говорил толкова много за вас…

Когато й описваше Дани, Стан бе казал, че е по-упорита от Фонда и по-дръзка от Катрийн Търнър: Притежава повече кураж от повечето мъже в този град!

Не се случваше често Стан да струпа толкова добри думи за някоя жена. Съпругата му едва бе дочакала момента да се запознае с графинята. На снимките тя изглеждаше очарователна. Но на живо бе просто възхитителна.

— Добре дошла в дома, който моят дизайнер нарича „Къщата на мечтите“. — Възторгът й бе неудържим. — Бих ви развела с удоволствие да я разгледате, но съм толкова заета като домакиня… Знаете ли — тя се приближи и Дани усети миризма на уиски, който лъхаше от устата й, — като дете живеех в Бейкърсфилд и си мечтаех за такава къща. Тя ми позволява да гледам околния свят през оцветените в прасковен цвят стъкла — също като през розови очила. Ограничавам се в рамките на Бевърли хилс. Просто потръпвам, като си помисля какво лежи отвъд…

Дани се усмихна учтиво. Веднага разбра, че панталонът на госпожа Муър от златисто ламе и сакото от златист брокат са на Андре ван Пиер и бързо си взе чаша шампанско от минаващия наблизо сервитьор.

— Графиньо, чувствайте се свободна да разгледате цялата къща. Много държа да видите всичко. — Тя побутна сръчно Дани към тълпата, изпълнила стаята, и се обърна, за да посрещне други пристигащи гости. — Здравей! Изглеждаш страхотно…

Дани прекоси фоайето и влезе в претъпканата всекидневна с надеждата да срещне някой познат. В стаята блещукаха, просветваха, трептяха, искряха безброй светлини. Приличаше на среднощна феерия в харема на някой турски султан.

По облицованите с кожа стени се гонеха огромни щрауси. Из цялото помещение бяха разпръснати канапета с медночервена кадифена дамаска. Резбовани лакирани дървени столове с извити крака, тапицирани с леопардова кожа. Огромна табуретка, тапицирана с коприна в два нюанса яркооранжево с големи пискюли, които висяха от четирите й ъгъла, подобно на украсени с ресни котви.

Имаше масички със стъклени плотове, подът беше от шуплест варовик, над главите им висяха греди от блестящ месинг, а по стените имаше безброй лампи и аплици. Огромните фикуси бяха накичени с малки лампички и блещукаха като коледни елхи. От всички ъгли надничаха африкански и индонезийски дървени фигурки с изпъкнали гърди и щръкнали фалоси. Веднага се набиваше на очи един екстравагантен колаж, изпълнен в оранжево и жълто. Останалата част от къщата беше обзаведена в същия стил.

В първия момент Дани си помисли, че вижда всичко двойно. Едва след това осъзна, че таванът и една от стените са покрити с огледала.

Разгледа гостите и забеляза един тоалет на Галанос, един на Диор, на Херера и на Жаклин де Риб. Нейната рокля, любимият й модел от първата колекция, беше от две части — блуза от черна коприна без гръб с плътно прилепнали дълги ръкави и изящно скроена вишневочервена пола. Вишневочервеният й колан, увит асиметрично около талията й, завършваше с голяма панделка, която падаше елегантно върху едната половина на роклята. Единственото й украшение беше старинен испански гребен, който Нино й бе донесъл след едно от пътуванията си до Аржентина. Умело вплетен в косата й, така че да прибира на една страна разкошните й черни къдрици, осеяният с безценни рубини гребен хвърляше топли отблясъци по всички блестящи повърхности на помещението.

Дори и в тази препълнена със звезди и знаменитости стая, всички погледи се насочиха към нея веднага щом се появи.

Дани остави празната си чаша, взе друга и тръгна из залата — оглеждаше тоалетите на дамите, усмихнато кимаше и поздравяваше онези, които познава. Навсякъде около нея холивудските познавачи злословеха по адрес на най-добрите си приятели и на най-злите си врагове.

— … Не виждаш ли, че си е правила пластична операция?

— Да, и не дотам сполучлива…

— … Наричат го господин Виенската наденичка.

— Искаш да кажеш, че му е толкова малък?

— По-малък.

— … Тя си мисли, че обстановката е бляскава и зашеметяваща. А на мен ми прилича на изложбена зала…

— … Ами той е единственият в града, който все още не си е купил студио.

Дани бе чувала всичко това и преди. Холивудските партита приличаха на тези, организирани от събратята й от модната индустрия. Само че бяха далеч по-лоши.

Джинджър Лий се приближи до нея и я целуна по бузата. Смучеше една череша, а дръжката й стърчеше между сочните й яркочервени устни.

— Здрасти, графиньо! Помниш ли ме? Джинджър Лий. — Тя се изсмя високо. — Наистина фантастично парти! Това не е ли най-невероятния дом, който си виждала?

Дани кимна:

Невероятен. Това е най-точната дума.

Джинджър увисна на ръката й.

— Не се ли вълнуваш, че ще работиш със Стан? Не мислиш ли, че той е истински гений? Най-великият?

— Той определено е най-великият.

— Виждала ли си преди това толкова красиви мъже, събрани на едно място?

Дани се огледа наоколо и кимна. Мъжете носеха най-доброто, което бутиците в Бевърли хилс можеха да им предложат — Армани, Бижан, Пери Елис, Гучи и Валентино. Всички бяха с умопомрачителен тен. Зъбите им, идеално бели и равни, струваха хиляди долари, а по-малко заможните постигаха същия резултат с упорито химическо избелване. Благодарение на цветните контактни лещи очите им бяха наситено сини, зелени и кафяви. Те непрестанно се взираха насам-натам, непрекъснато намигаха и се опитваха да преценят както себе си, така и останалите в многобройните огледала.

С един елегантен жест на китката на ръката, с предизвикателно облизване на устните, с разлюляна пола или кръшна походка актрисите и холивудските съпруги се състезаваха за вниманието им. Същото съперничество личеше и измежду някои от останалите мъже.

Джинджър Лий продължи да бърбори, а Дани леко въздъхна. Нито един от тези мъже не я привличаше. Мислеше си за Кайл. Не го бе виждала откак бяха участвали заедно в „Тази вечер“ и той бе направил всичко възможно, за да я унижи пред Джоан Ривърс.

Беше открила навреме Кайл за рекламата на чаршафите си. „Изчезването на последния оцелял“ постигна невероятен успех и малко след това Сам Мартин й бе казала, че не може и дума да става за по-нататъшно участие на Кайл в рекламните й клипове.

— Кайл получава по три милиона за филм, Дани. Защо му е да се снима в реклами?

Беше се превърнал във всеобщ любимец, в суперзвезда. Дани се чудеше дали той понякога се сеща за нея. Вероятно не с всичките тези боготворящи го блондинки, които му предлагаха всяко удоволствие, известно под слънцето. Приличаше й на момче, попаднало в сладкарски магазин, което никога нямаше да порасне. И въпреки това се бе надявала да го види тук. Суперзвездите винаги се появяваха по едни и същи партита. Но на Кайл вероятно не му пукаше.

Е, да върви по дяволите! Арогантен кучи син! На кого ли пък му е потрябвал…

На нея.

— Да си вземем ли по още едно питие, графиньо? — Джинджър Лий се изсмя пискливо и извади дръжката на черешата от устата си.

Дани пресуши чашата си.

— Не, благодаря. Всъщност май ще си потърся нещо за хапване.

Точно в този момент един висок чернокож мъж, облечен като в сцена от „Отнесени от вихъра“, влезе в шумната всекидневна и почука с дълъг сребърен прът по един стоманен триъгълник.

— Вечерята е сервирана на моравата зад къщата.

Тъй като „Прелъстителите“ щеше да се снима в Атланта, фирмата, подготвила приема, се бе постарала да убеди госпожа Муър вечерята да бъде издържана в напълно южняшки стил. На дълги маси, застлани с розови и зелени покривки, бяха наредени подноси с пържени пилета с много подправки, печени свински ребра, печена патица с мускатово желе, пържена риба, пресни омари със сос от майонеза и череши, шунка, пържена на тиган, варена царевица, прясно зеле, фасул на фурна. Имаше огромен панер с царевичен хляб, пържени царевични питки и намазани с масло бисквити. И, разбира се, цели планини картофено пюре.

Сервитьорите сипваха огромни порции.

— Какво е това? — попита една изключително слаба, кокалеста холивудска дама, която стоеше точно пред Дани.

— Сос със сметана, мадам — отговори сервитьорката, готова да насипе цял черпак върху картофеното пюре в чинията на жената.

— Спрете! — изписка жената. — Аз съм на диета. Никъде ли тук не се сервира салата?

Дани забеляза завеждащия забавните програми в NBC, който явно отдъхваше край лятната къща вдясно от басейна. Тръгна към него, за да си побъбрят и пътьом спря при бара. За момента смяташе да остане на Дом Периньон.

 

 

Бъни получи указания как да стигне до къщата на Стан от главния администратор на Бевърли уилшайър. Плащаше сто и петдесет долара за преспиване за една нощ в този хотел, но пък колко често досега Барбара Хестър бе имала възможност да отседне в хотел, който приличаше толкова много на онези, показвани в Таун енд кънтри!

Бъни се почувства на седмото небе още щом мина през отлятата от бронз и желязо порта в стил Луи Петнадесети, която затваряше покритата с дребни камъчета алея, и видя елегантните полилеи в стил Луи Шестнадесети в спираловидното стълбище.

Но сърцето й направо спря, когато пристигна на Допи драйв и зърна дългата редица лимузини, ролс ройсове, мерцедеси, беемвета и ягуари, които чакаха да бъдат паркирани от помощниците, които семейство Муър бяха наели за през нощта. По дяволите! Трябваше да си наеме лимузина!

Извади козметичния си комплект „Ослепителна мълния“, сложи си малко червило и нагласи диамантените си обеци.

Е, колата й може да е демоде, но тя изглеждаше ослепително в зелената си рокля „Графиня Дани“ с подплънки на раменете, двойни ръкави и дълбоко изрязано остро деколте. Гърдите й бяха напълно покрити, но все пак оставаше една тънка ивица плът, която се показваше от врата до талията й. В момента, в който бе видяла скицата на Дани, беше разбрала, че в тази рокля ще изглежда зашеметяващо.

Слезе от колата и пооправи краищата на бухналата си коса. Пет или шест мъже с камери се въртяха около входната врата. Вестникари? Страхотно! Може би ще ме помислят за някаква знаменитост.

— Добър вечер — поздрави ги весело. Сякаш бе създадена за Холивуд.

Никакъв отговор. Един от мъжете запали цигара. Друг започна да сменя филма в камерата си.

Как се осмеляват да я пренебрегват! Та тя изглеждаше прочута! Знаеше го. И беше толкова красива, колкото коя да е телевизионна звезда. Някой ден, съвсем скоро при това, същите тези журналисти ще се борят помежду си кой да я снима пръв.

— Да? — попита мъжът от охраната. В ръката си държеше списъка с поканените гости.

— Барбара Хестър от Ню Йорк — обяви Бъни. — Не съм сигурна дали господин Муър ме очаква, но аз съм много близка негова приятелка.

Внезапно отнякъде се появи госпожа Стан Муър.

— Не мисля, че се познаваме — усмихна се снизходително тя.

Бъни я изгледа студено. Коя бе тая в това златисто ламе?

— Госпожа Хестър не е включена в списъка на поканените, но твърди, че е много близка приятелка на съпруга ви — обясни пазачът.

Бъни замръзна. Винаги се бе питала как ли изглежда създанието, решило се да се омъжи за Стан Мъжкаря.

Госпожа Муър огледа Бъни отгоре до долу и веднага схвана ситуацията. Двамата със Стан имаха споразумение. Той никога не парадираше с любовниците си пред нея. Същото се отнасяше и за нейна милост. Но ето че сега на входа на къщата им се бе изтъпанило едно от момичетата му. Момиче от кръв и плът. И то каква плът!

Стан, естествено, не беше споменал, че тя ще идва. Не че той някога й казваше нещо. Макар че на нея не й пукаше. Щом плащаше сметките й в Лина Лий и във Ван Клиф и Арпълс, щом популярността и рейтингът му не падаха, тя нямаше нищо против многобройните му приятелки. И въпреки всичко тази вечер беше нейна, това беше нейното парти.

Окуражена от двете чисти уискита, които бе гаврътнала, тя реши да не се дава толкова лесно.

— Съпругът ми очаква ли ви? — попита.

Бъни настръхна.

— Аз съм с Дани ди Портанова. — Бързо тикна визитката си под носа на госпожа Муър.

Госпожа Стан Муър отново огледа жената. Може би бе допуснала грешка.

— Заповядайте. Бюфетът е навън край басейна. Можете да си вземете нещо за пиене във всекидневната или на терасата. Стан е някъде наоколо. Ако не го видите, сигурно ще го чуете. — Избухна в смях от собствената си духовитост.

Бъни се насочи към басейна. Не можеше да повярва. Тя беше на истинско холивудско парти!

Забеляза една известна актриса да разговаря с един красив актьор, който бе участвал в поне половин дузина телевизионни сериали. Робин Лийч мина край нея. А, боже, едва не изписка тя, като го видя. Самото олицетворение на Богатите и Известните.

Един от актьорите, който често бе домакин на телевизионните състезания на Стан, флиртуваше с няколко манекенки. Бъни си помисли, че майка й би умряла от удоволствие да я види в този момент. Тя толкова обичаше да го гледа как целува в устата всички състезатели.

Приближи до бара, чудейки се какво да си вземе. Никой не й обръщаше внимание. Около нея се водеха най-различни разговори.

— … Трябваше да се захвана с Рамбо, но агентката ми ми каза, че ще съсипя кариерата си. Ха! Тя разсипа своята. Веднага я уволних, тази тъпа кучка.

— … и го прави само с гумени ръкавици.

— О, обича да се прави на гинеколог, а? Скъпа, по-добре, отколкото да носи чорапи на дупки. Нали ти казах за…

— … Мисля, че тя трябва да напише нейната собствена книга и да оспори всичко, което твърди дъщеря й.

— Да, би могла да я озаглави: „Ти, малка неблагодарна кучко“!

Бъни реши да наруши правилото си никога да не пие алкохол. Тази вечер се нуждаеше от нещо силно, което да я подготви за срещата й със Стан и с Дани. Непрекъснато си повтаряше, че заслужава да е тук, но стомахът й се свиваше от напрежение и страх.

— Да? — Барманът беше облечен като войник от армията на Конфедерацията. — Какво да ви предложа?

— Ами… — изгледа го безпомощно Бъни.

Начинаеща актриса, помисли барманът. Разпознаваше ги от цяла миля разстояние. Тая беше нова в града. Наистина си я биваше. Трябва да я държи под око. Може би щеше да се вреди да я изпрати до дома й.

— Mint julep[3]? — предложи той.

Бъни кимна:

— Благодаря. Мисля, че е чудесно.

 

 

— Така че им казах, че не само Слай, но и Клинт е отхвърлил предложението. Затова им казах да забравят за тях и да го отнесат на Занук-Браун.

— Наистина ли? Колко интересно! — Дани нямаше никаква представа за какво говореше този човек. А и какво ли въобще я интересуваше… И кой беше този мъж, който дойде да каже на приятеля й от NBC, че го търсят по телефона, а след това я засипа с безспирните си брътвежи…

Дани беше вече пияна. Идеше й да протегне ръка, да сграбчи дупето на този плешивец и да го метне в басейна. Вместо това само каза:

— Извинете ме, но наистина трябва да хапна нещо. И то веднага.

Опашката пред бюфета вече бе станала по-къса. Само най-големите чревоугодници се връщаха втори път, за да си вземат по още нещо. Тъкмо щеше да се нареди на опашката, когато настъпи един царевичен кочан, залитна срещу мъжа, който стоеше до нея и едва не падна в подноса със свинските ребърца.

— Ужасно съжалявам! — О, боже! Започваше да се държи като Нино.

Мъжът, в когото се блъсна, бе прекалено погълнат от компаньонката си, за да й обърне някакво внимание.

— … И ми каза, че работи върху нещо голямо, голямо, голямо — чу го да казва Дани.

— Ха! — Червенокосата му приятелка се изсмя презрително. — А защо тогава оная му работа е толкова малка, малка, малка? Внимавай! — предупреди го тя. — Сосът от барбекюто ще покапе.

Мъжът се изхили.

— Аз никога не капя.

— Аз пък чух точно обратното. — Отнякъде изникна Стан Муър и потупа госта си толкова силно по гърба, че сосът оплеска цялото му бяло ленено сако.

Стан се обърна към Дани и забеляза, че тя няма чиния.

— Не ми казвай, че си на диета. Имаш нужда да натрупаш малко месце върху тия изящни кости. — Посегна да я стисне за ръката, за да докаже правотата си, но се отказа. Не и с тази мадама. Беше прекалено самонадеяна и своенравна.

Дани се опита да съсредоточи вниманието си върху Стан. Той сякаш бе изникнал от нищото, като някой лош, зъл дух, измъкнал се от бутилката, в която е бил затворен.

— Съжалявам. Нещо нямам апетит тази вечер. — И с всеки изминал момент й се ядеше все по-малко и по-малко.

— Е, вземи си все пак нещо. — Стан посочи с ръка отрупаните маси и разплиска мартинито си. — В края на краищата това са само пари. Извини ме. Ето и Лий Мейджърс. Трябва да поговоря с него. Преследва ме за някакво шоу.

Дани погледна празната си чаша. Наистина не биваше да пие повече шампанско… но въпреки трезвата си преценка си взе нова чаша.

— Графиня Ди Портанова? Бих ви познал дори и в средата на тъмен киносалон. Падам си по вас от момента, в който видях рекламите ви за „Ослепителна мълния“. Бившата ми съпруга едва не ме разори — купуваше си всички ваши тоалети. Не мога да повярвам, че това сте вие от плът и кръв. Или може би трябва да кажа… от блясък!

Дани спря замъгления си от алкохола поглед върху един мъж, облечен като банкер от Уол Стрийт, който очевидно бе попаднал не там, където му е мястото. Трябваше да бъде учтива. Беше дошла тук само заради рекламата, която би могла да направи на компанията. Но по начина, по който се чувстваше, едва ли щеше да впечатли някого. Трябва веднага да се махне оттук.

— Много сте мил. Бихте ли ме извинил за момент? Веднага се връщам. — Тя го погледна що-годе внимателно, докато произнасяше внимателно думите.

Беше изминала половината път до къщата, когато залитна и се подпря на една статуя. Погледна нагоре. Наистина ли беше толкова пияна или това все пак бе репродукция на „Давид“ на Микеланджело с нарисувано окосмяване около пениса му?

Не трябваше да бъде проблем да стигне до банята. Но едва ли щеше да е толкова лесно да прекоси къщата на мечтите с безбройните огледала и мебелите в прасковен цвят, без да й се догади от гледката. Какво изобщо прави тук? Не й се говореше с никой от присъстващите. Не искаше да се среща с никого. Единственият човек, когото се бе надявала да види тази вечер, не си бе направил труда да дойде.

Тя хлъцна и допря глава до мраморния крак на „Давид“. Трябваше да преглътне гордостта си и да му се обади. Може би той щеше да се съгласи да вечеря с нея. Щяха да отидат на някое чудесно, тихо, усамотено местенце. Вместо това тя си стои тук… пияна и нещастна.

А къде ли е той…

 

 

Кайл изгаряше от желание да си върви. Беше прекарал цял час на партито и бе приключил с това, което Стан наричаше задължителни любезности. Побъбрил бе приятелски с шефа на Парамаунт, за когото се шушукаше, че ще напусне тази киностудия, за да оглави Фокс. Видял се бе и с шефа на Юнивърсъл, който бе предложил скъпоплатения договор на агенцията му. Сблъска се с онзи тъпак, режисьора на „Тутси“, който изгарял от желание да говори с него за проекта на някакъв нов филм.

Изпълнил всички тези задължения, той се бе оттеглил настрани с чиния свински ребърца и пържено пиле, докато мадамата, която се влачеше залепена за него, изрази предпочитанията си към mint julep и с чуруликане му обясни, че е на диета с течности.

Сега си пробиваха път към къщата за поредния тур празни и безсмислени брътвежи. Изведнъж мадамата го хвана за ръка и го завъртя край Боб Нюхарт.

— Здрасти! — Тя поздрави един нисък плешив мъж. — Вие сте Лазар, нали?

Ървинг Лазар я изгледа през дебелите си очила, а след това се ръкува с Кайл.

— Здравей, Кайл. — Изцяло пренебрегнал мадамата, Лазар продължи да се оглежда наоколо. — Чувам, че филмът ти има огромен успех. Кога ще направиш един и за Мери? Мога да ти осигуря страхотен договор с Трай-Стар.

— Говори с агентката ми, но мисля, че вече има няколко предложения.

Лазар оправи вратовръзката си.

— Добре, момче. Ще й се обадя още утре сутринта. Ще обядваме заедно. А, ето го и Ричард Чембърлейн. Ще ме извините ли?

— Кайл — проплака мадамата, — защо не ме запознаеш със Скуики?

— Не Скуики, а Суифти[4]. Но той не харесва прякора си.

— О, жалко. — А след това, след още едно питие, тя прошепна в ухото му: — Ей, мъжкар, защо не отидем в банята? Искам да ти покажа нещо специално.

Кайл обмисли предложението. Цяла вечер мадамата не беше спряла да го изпива с поглед. Не му се щеше много, но може би щеше да сбърка, ако откаже. Вече доста време не се бе чукал с никого и топките му щяха да се пръснат от напрежение.

— Добре, малката. — Хвана я за ръка и я удостои с усмивката, която му бе отворила всички врати в Америка. — Хайде да вървим тогава.

Мадамата погали дланта на ръката му с палец, като обещание за предстоящата наслада. През цялата изминала седмица си бе представяла и обмисляла тази сцена до най-големи подробности.

Банята до библиотеката беше празна.

— Какво е това, примамка? — облещи се Кайл. Някой бе поставил една лъжичка кокаин на тоалетката близо до позлатената мивка.

Мадамата се отпусна на колене и облиза устни, като не пропусна да се огледа в огледалата срещу нея и по тавана и да отбележи, че изглежда фантастично на фона на чисто белите стени и мраморни повърхности.

Кайл разкопча ципа си и оттам се показа инструментът, за който се носеха истински легенди.

— Ау! — зяпна от изненада мадамата и запърха с клепачи. Наистина ли трябваше да побере това в устата си? Вероятно щеше да стигне чак до сливиците й. — Ти наистина си голяма звезда!

Обви топките му с ръце и започна да го ближе.

 

 

Стан Мъжкаря поздрави сърдечно Чарлтън Хестън и жена му, а след това пое по коридора, който водеше към банята за гости. Зави зад ъгъла и, скрит от любопитните погледи, натисна един бутон зад ламперията. Част от стената се плъзна настрани и откри най-ревниво пазената тайна в Холивуд — една стаичка, не по-голяма от вграден гардероб, която приличаше на команден център.

Стан влезе бързо в стаята и вратата се плъзна на мястото си. Това беше неговото светилище и тайно място за забавления. В тази звуконепроницаема, снабдена с климатична инсталация стаичка Стенли Дж. Муър си играеше на режисьор. Едната стена бе покрита с телевизионни монитори, които му предлагаха панорамен изглед от всичките осем тоалетни на къщата.

Камерите, скрити зад стъклата, които покриваха стените и тавана, позволяваха да снима от най-различни ъгли.

Стиснал чашата мартини в ръка, той се настани в режисьорския стол и започна да си играе с бутоните на таблото пред него. Кабинка номер едно: съпругата на един независим продуцент тъкмо вдигаше пола, за да се изпикае. Стан увеличи образа. Пресвета боже… жената нямаше никакво окосмяване.

На втория монитор една известна холивудска звезда си чоплеше носа.

— Този скапан кучи син — измърмори Стан, когато звездата избърса ръцете и носа си в кърпата за гости. А след това този легендарен холивудски герой, който непрекъснато парадираше с религиозния си християнски морал, извади от джоба си кутийка кокаин и си смръкна две лъжички, преди да излезе от кабинката.

На монитор номер седем Стан с изненада видя председателя на една от най-големите холивудски студии, за който се смяташе, че е съвсем нормален, страстно да опъва един пословично стеснителен и затворен телевизионен изпълнителен директор.

— Ха! — зацвили от удоволствие Стан. — Винаги съм знаел, че копелето е с обратна резба.

Взе шейкъра с мартини, който бе донесъл със себе си, пръдна и с удоволствие си сипа още едно питие. Нека жена му се оправя с партито. Това тук беше по-хубаво от филм.

 

 

Кога най-сетне ще намери Стан и Дани? Бъни обиколи басейна, приближи към тенискортовете и през цялото време се надяваше, че някой ще я попита коя е. Купонът не беше кой знае колко по-различен от онези, на които бе присъствала в Ню Йорк, само че тук всички бяха загорели от слънцето и повечето от гостите бяха истински знаменитости. Тоалетите на жените бяха скъпи, но нямаше нищо, което да не е виждала и преди.

Докато оглеждаше една обсипана с пайети рокля, която в Бергдорф струваше три хиляди и двеста долара, тя се блъсна в един изключително загорял бивш филмов идол и разля третото си питие по роклята си и по ризата му. Не успя да намери думи да му се извини.

Остави приятелката на актьора да оправя щетите, а тя се спусна край бюфета и едва не се сблъска с госпожа Стан Муър, която я сграбчи за ръката.

— Забавляваш ли се? — Госпожа Муър пелтечеше и се хилеше лигаво. Пиеше вече четвъртото си уиски след двете чаши шампанско.

Бъни се опита да се успокои.

— Току-що разлях питието си — оплака се тя, докато бършеше мократа си рокля със салфетка.

— О, бедничката ми! И то точно на гърдите. Трябва да я изпереш веднага, преди да са останали петна върху този страхотен тоалет. Ела, скъпа, ще те заведа до банята.

Бъни се почувства безкрайно благодарна. Жената на Стан беше истинско човешко същество, а не свиня като него.

Госпожа Муър затвори вратата и грабна една бяла хавлиена кърпа. Като се суетеше около мивката на деветсантиметровите си токове, тя намокри кърпата и се обърна към Бъни:

— Сега, скъпа, сега. Сега ще се погрижим за всичко.

Бъни пусна най-сладката усмивка на Барбара Хестър и разкопча ципа на роклята си.

— О, боже — възкликна госпожа Стан Муър. — Какви очарователни гърди!

 

 

Докато наблюдаваше монитор номер две, Стан бе впечатлен от размера на члена на Кайл. С това нещо между краката си този тип би могъл да стане и порнозвезда. А мадамата, която го ближеше, сякаш си разбираше от работата. Нямаше да е зле да почувства тези сочни устни и около собствения си пенис някой ден. Извади малкия си касетофон и издиктува: Да намеря името и телефонния номер на мадамата, която го духа на Кайл Лорд.

Отмести поглед към четвъртия монитор и едва не глътна пурата си.

Това беше Барбара! С жена му!

Наведе се напред. И защо жена му бърше с кърпа гърдите й?

Бързо се пресегна към контролното табло и превключи на друга камера. Искаше да ги види под друг ъгъл.

Но какво правят те двете?

Даде ги в едър план.

Не можеше да повярва на очите си. Жена му целуваше врата на Барбара и търкаше силно зърната й. Зърната, които той бе мачкал в ръцете си толкова често. Какво става тук!

Знаеше, че жена му е лесбийка. Не му пукаше особено щом не виждаше и не чуваше нищо за забавленията й. Но как си позволява да сваля приятелката му! За коя се мисли тя! А Барбара? Как е посмяла да се появи в тази къща и да навира циците си в лицето на жена му!

Щеше да ги разпъне на кръст. И двете.

 

 

Дани хлъцна и поздрави една от любимите си певици, която изглеждаше страхотно в костюма си от виолетова коприна, произведен от Калвин Клайн. Помисли си: Трябва да се сетя да й изпратя една от моите вечерни рокли… Стори ме се, че видях една от тях… зелената, с голямото V-образно деколте… Не, невъзможно. Все още не е пусната на пазара. Господи, толкова съм пияна…

Мина със залитане покрай стаята за прожекции, край библиотеката, край трапезарията. О, тук имаше прекалено много хора.

— Дани, добре ли си? — попита я някаква жена, която й се стори позната.

— Това баня ли е?

— Да, но…

Дани отвори вратата. Една жена, облечена в сребрист костюм с пайети, бе коленичила на пода, а главата й бе наведена напред сякаш… сякаш ближеше някого.

— Опа! — хлъцна Дани и се изхили. Е, аз няма да имам нищо против да направя същото за…

Кайл!

Който в този момент се изпразни и оля лицето и косата на блондинката.

— Кайл — изписка блондинката. — Казах ти да го направиш в устата ми. Ще ми съсипеш грима!

— О, боже — простена Дани и се заизмъква гърбом от банята.

Кайл отвори очи и видя пребледнялото, наранено лице на Дани.

По дяволите! Единствената жена, за която мечтаеше ден и нощ, да го завари заврял члена си в устата на някаква мадама, за която не даваше и пет пари.

Рязко бутна момичето настрани и бързо закопча панталона си.

— Къде, по дяволите, хукна! — изкрещя блондинката и изтича след него. — Да не би да си мислиш, че може просто ей така да си тръгваш!

Дани тичаше през изпълнения с народ коридор, блъскаше се в гостите, тласкана от непреодолимото желание да избяга от гледката на Кайл с онази жена. Мина през всекидневната и затича през моравата от най-отдалечения край на басейна. Заобиколи боядисаните в розово кабини, като ридаеше неудържимо и едва успяваше да си поеме дъх.

Кайл я намери подпряна на високата ограда, която отделяше собствеността на Муър от съседите.

— Дани… — Изгледа я неловко.

Дани се обърна към него и повърна, като оплеска цялата стена. Мили боже, помисли тя, нека да умра тук. Сега, в този момент.

Той я прегърна с една ръка през раменете, а другата постави на челото й и я държа така, докато тя не спря да се тресе от разтърсващите я конвулсии.

— По дяволите! Нямам носна кърпа.

Дани кимна немощно към чантичката си.

— Там има.

Той започна да дърпа ключалката. Най-накрая успя да я разкопчее и извади оттам дантелена кърпичка. След това изтри нежно устата и мокрото й от сълзи лице. Като продължаваше да я придържа за раменете, той приглади косата й и дискретно я преведе край къщата до алеята за колите. Дани се бе облегнала на него и не проронваше и дума.

— Колата на Дани ди Портанова, моля! — Щеше да се наложи да се погрижи за собствения си ланд роувър на сутринта.

Прислугата извика Джийн, който веднага разбра, че графинята си е пийнала малко повечко. Помогна на Кайл да я настанят на задната седалка на лимузината.

— Къде е отседнала — запита Кайл.

— В Бевърли хилс.

— Добре. И аз идвам. Карай колкото може по-внимателно, нали…

— Да, сър — кимна Джийн и едва не се поклони на Кайл, един от мъжете, на които най-много се възхищаваше в Холивуд.

Дани се облегна на тапицираната с кадифе седалка и положи глава на гърдите на Кайл. Заповтаря отново и отново:

— Не съм била толкова пияна от… дълго време… съжалявам… ужасно съжалявам…

— Тихо, тихо — промълви Кайл, хвана ръката й и нежно я целуна по върха на главата.

Трябваше да я събуди, когато стигнаха до хотела.

— Добре съм…

И му се усмихна фалшиво. А след това изведнъж установи, че не може да се държи на крака.

— Накъде — попита Кайл и я взе нежно на ръце.

— Бунгало пет. — Тя успя почти да се разсмее. — Не го бях планирала точно така.

Колко пъти си бе мечтала да я отнесе на ръце в спалнята й и да я люби…

Кайл свали покривката на леглото и подпря Дани на възглавниците. Единственото, което искаше в този момент, бе да й помогне да се почувства по-добре.

— Ей сега ще си легнеш — каза той, като разкопча ципа на роклята й и внимателно я смъкна надолу през краката й. Коприна върху коприна, си помисли.

Пъхна я под чаршафите и подреди възглавниците. След това й донесе два аспирина, чаша вода и една мокра хавлия, с която да избърше лицето й. Никога не забрави, през всичките години след смъртта на майка си, колко хубаво му ставаше, когато тя поставеше влажна кърпа върху пламналото му от огън чело. Никой друг, освен нея, не го бе правил. А сега му се струваше, че няма нищо по-естествено от това да избърше измъченото лице на Дани.

Тя отвори очи и погледна кърпата.

— От моята колекция е — прошепна.

— Ти, глупаче такова… — Кайл се усмихна нежно и я погали по бузата. — Винаги мислиш само за бизнес. Хайде, заспивай!

Но тя вече спеше.

 

 

На следващата сутрин Дани намери Кайл във всекидневната. Четеше Лос Анджелис таймс. Беше небръснат, дрехите му бяха омачкани, но изглеждаше страхотно. А и тя бе толкова объркана и смутена. Беше се държала като гимназистка, която пие за пръв път алкохол.

— Толкова съжалявам… — започна тя.

— Недей. Аз съм заклет купонджия, забрави ли? Случвало ми се е много по-често, отколкото си мислиш. — Не смяташе да споменава за случката в банята. Освен ако тя не заговореше за нея.

— Но не ти се е налагало да стоиш през нощта…

Кайл се засмя.

— Някой трябваше да се погрижи за теб. А аз просто използвах едно от свободните легла. Не ми е за пръв път, повярвай ми.

— Вярвам ти. — Тя се разсмя, внезапно осъзнала, че сигурно той я е съблякъл.

Присегна и постави ръка върху неговата.

— Благодаря ти, Кайл.

Той задържа ръката й за момент, а след това я поднесе към устата си и леко прокара пръстите й по устните си.

— Кайл… — Гласът й беше дрезгав и неравен, а устата й пресъхна от обхваналата я страст. — Искам те…

— Целият съм твой. — Той се изправи и разкопча копчето на нощницата й.

Дани бе като парализирана от копнежа, който изпита по него. Разтрепери се цялата, когато той свали памучната й нощница и тя остана пред него съвсем гола. Ръцете му, изненадващо нежни, се плъзнаха бавно по тялото й, проследиха извивката на врата й, минаха по раменете й и се спуснаха към гърдите й.

Тя изкрещя, раздирана от неудържимо желание, когато пръстите му спряха на зърната й и бавно ги заизвиваха. С меката си кожа усещаше всяка гънка на загрубелите му пръсти и изведнъж се почувства в безтегловност, стори й се, че цялото й същество е устремено към върховете на пръстите му, подобно на дъждовна капка, спряла се на ръба на лист, преди да падне на земята…

После, много след това, си помисли, че като че ли се люби с мъж за пръв път в живота си…

 

 

За пръв път, откак бе напуснала Северна Каролина, Бъни Хестър съжали, че не си е стояла в Хендерсън. Седеше до Стан в самолета в салона първа класа — беше я накарал сама да плати билета си — и се опитваше да се успокои с мисълта, че той не й бе направил нищо, което да я нарани.

Но пък не можеше и да се отърве от спомена за Стан, който с посиняло от ярост лице връхлетя при нея и жена си в тоалетната и взе да крещи като обезумял. Непрекъснато повтаряше думите курва и лесбийка, докато накрая Бъни едва не припадна от страх. Той я сграбчи за врата и я изхвърли през вратата като не спираше да крещи. Заряза я там, като не пропусна да я предупреди, че ще й се обади рано сутринта на другия ден.

Не й се искаше да мисли, нито пък я интересуваше особено, какво е казал или причинил на жена си.

Главата й се пръскаше от убийствения махмурлук и от спомена за кошмарната сцена, която бе преживяла. Стан не й бе казал нито дума откак се бяха срещнали пред билетното гише на Пан Американ. Само бе изръмжал нещо за поздрав, а след това я бе прекарал бързо през проверката на багажа и я бе качил в самолета.

— Ти сам видя, че се опитвах да отмахна ръката й от себе си. — Изричаше го вече може би за петдесети път.

— Не е в това въпросът, Бъни, бебчо. Коя, по дяволите, си мислиш, че си ти, за да си позволяваш да долетиш тук и да се разхождаш без разрешение из къщата ми като у дома си?

Искаше й се да можеше да го накара да престане да използва ужасния й прякор.

— Слушай — изсъска тя, — аз заслужих да бъда поканена на това парти. Откъде можех да зная, че домакинята, твоята съпруга, ще ме замъкне в банята! Откъде можех да зная, че тя си пада по жени! Но си мисля, че журналистите от клюкарските хроники ще изпаднат в луд възторг като разберат, че съпругата на Стан Муър е лесбийка. — Изведнъж се почувства ободрена от оръжието, с което разполагаше.

— Новината ти е стара, малката. Много стара. Можеш да я изприказваш, на когото си щеш. През оная работа ми е. По-добре помисли за себе си, Бъни, скъпа. Не забравяй, че аз мога да те издигна, но мога и да те смачкам. Само едно телефонно обаждане и цялата ти биография ще излезе във вестниците. Разбра ли, Бъни?

Разбра всичко. Отпи от содата с надежда, че стомахът й може да се поуспокои.

— Добре де, но ми писна да съм вечно на опашката.

Стан просто се изсмя.

Изминаха по-голямата част от пътя от летище Кенеди до Манхатън потънали в мълчание на задната седалка на лимузината. Това беше лош знак. Колкото по-мълчалив беше, толкова по-взискателен и отвратителен ставаше в леглото след това. Вероятно си мислеше каква по-голяма гадост да измисли за вечерта — да я накара да го ближе или пък да се изпразни между гърдите й.

— Влизай в спалнята — нареди й той веднага щом отвориха вратата на апартамента й.

— Стан — започна тя, решена да направи всичко възможно, за да го умилостиви.

— Влизай вътре — изръмжа той, без дори да си направи труда да вдигне поглед от устройството за дистанционно управление, което държеше в ръцете си. — Събличай се. Искам да намеря края на някое от предаванията си.

Бъни се подчини покорно, съблече се и се пъхна под чаршафа, като се престори, че чете Вог. Сърцето й биеше до пръсване. Защо беше толкова уплашена? Той си беше долно копеле, но просто нямаше какво повече да й стори, за да я унизи или нарани. Дочу заключителната песен на едно от най-успешните предавания на Стан, а след това телевизорът млъкна.

— Велик епизод — обяви той и влезе в спалнята.

Може би трябваше да опита да се сдобрят като му предложи любимото му — и най-омразно за нея — забавление.

— Искаш ли да те ближа, Стан?

— Глупости! Тази вечер съм намислил нещо по-различно, Бъни.

Съблече се бързо, дръпна за последен път от пурата си, приближи до леглото и отметна рязко чаршафа. Извади от чекмеджето на тоалетната й масичка желето, което Бъни използваше.

Значи тази вечер ще поиска само да я чука. Просто и ясно. Добре, можеше да се справи с това. Само че вместо да й нареди като всеки друг път намажи си путката, той кой знае защо започна да размазва желето по целия си пенис.

— Махни това списание и застани на колене. Опри се на ръцете си — даде указанията той, докато бършеше мазните си ръце в топките си.

Щеше да я чука отзад? Сякаш беше куче или кон? Е, поне нямаше да й се налага да гледа гадната му физиономия.

Стисна задника й няколко пъти. Силно. Какъв садист! Толкова го мразеше, когато прави това! А след това разтвори бузите на задника й и напъха пръстите си дълбоко в нея.

— Не! — извика тя. — Не ме докосвай там, Стан!

Той я сграбчи за бедрата и изведнъж навря пениса си в ануса й, като влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко.

— Не, моля те, не! — запищя тя. — Не!

Той не можеше да й причини това. Режеща болка раздра цялото й тяло, когато той проникна докрай и взе да се блъска в нея.

— Отпусни се, Бъни, бебчо! Ще бъде по-добре и за двама ни — изръмжа задавено Стан.

— О, боже! Стан, престани! Моля те, престани! — Не можеше да го понесе. — Ти… нараняваш ме… боли!

Той я изнасилваше, тялото й се раздираше от болка.

Сълзи обляха лицето й, а той я притисна към себе си и се затресе в ритъма на измъчените й ридания. Все по-бързо и по-бързо. Това копеле щеше да я убие!

Писъците й сякаш идваха от някой друг, струваха й се така далечни. Бъни сви юмруци и заблъска по възглавницата, а Стан се притисна още по-силно към нея и с един последен тласък я изпълни с горещата си изгаряща сперма.

Ако само можеше да припадне, да забрави поне за миг ужасното мъчение и обхваналата я ярост. Но една мисъл я държеше в съзнание…

Искаше да убие Дани ди Портанова.

Бележки

[1] Растение от семейство кратуни с яркожълти или белезникави цветове и жилест плод, който се използва като филтър или като гъба. — Б.пр.

[2] „Смее се като Чеширска котка“ е идиоматичен израз, който буквално съответства на българското „Хили се като пача“. Чеширската котка е герой от „Алиса в страната на чудесата“ — ухилена котка, която избледнява бавно и изчезва, докато накрая остане само усмивката й. — Б.пр.

[3] Алкохолно питие с джоджен. — Б.пр.

[4] Скуики — от английското Squeaky — Пискливия; и Суифти — от английското Swifty — Бързака. — Б.пр.