Рекс Стаут
Черни орхидеи (10)

Глава десета

Добре, ще ви купя медал — беше казал Креймър с отвращение на Улф. Бяха изминали пет часа. Беше шест и половина вечерта и тримата бяхме в офиса. Аз бях седнал зад моето бюро, Креймър — в червеното кожено кресло, а Улф — зад собственото си бюро, беше сложил ръце на върха на храносмилателната си област. Той гледаше малко лудо с почти отворените си очи. Креймър започна да говори:

— Убиецът беше Дийл. Той е мъртъв и вие го убихте. Вие нагласихте той да отиде в нишата за миене и да отвие клапата. А той защо не си тръгна? Откъде знаехте, че няма да го направи?

— Пфу! — каза Улф лениво. — И без да изчака четири минути, за да е сигурен, че ципогенът работи? Да остави вратата заключена и клапата отворена? Мистър Дийл беше глупав, но не чак толкова. След няколко минути той би могъл да затвори клапата и да отвори вратата достатъчно, за да ни вижда. Да ни хвърли един поглед и да се увери, че сме умрели. После да си замине и да остави след себе си вратата затворена, но не и заключена. Така би се създало впечатлението, че е било нещастен случай. Би могъл да остави клапата съвсем леко разхлабена, но достатъчно, за да излиза ципогена. — Улф отново изпуфтя. — При всички случаи, той не би се сдържал и би погледнал в стаята.

— Сигурен ли сте в това?

— Бях сигурен.

— Значи признавате това?

— Да.

— В такъв случай, вие сте го убил!

— Скъпи Креймър — Улф го посочи заплашително с пръст, — ако ме заклеймявате, за да задоволите чувствата си, добре. Но ако говорите официално, това са глупости. Дори и да извикаме комисия да обсъди това, моята съвест е чиста. Бих признал, че съм преместил крана за ципоген от опушващата стая в нишата за миене. Бих признал и че съм ангажирал мистър Хюит да изиграе неговата част от представлението и съм го убедил, че това е в интерес на правосъдието. Той е съвестен гражданин. Открих тази негова слабост, че винаги е искал да бъде актьор. Дори ми позволи да спомена бастуна и да разкажа тази история за него. Тя е вярна изцяло, но се отнася за мистър Дийл, а не за мистър Хюит. Също бих признал, че помолих и Теодор да изиграе неговата роля. Той работи за мен и се подчинява на желанията ми. Освен това, бях наредил на Фриц да стои в стаята над нас. Уговорката ни беше, когато чуе три почуквания по пода, да каже на Теодор да дойде и да съобщи за телефонното обаждане за Хюит. А петте почуквания по-късно означаваха, че трябва да включи от хола вентилационната система на нишата за миене. Съвсем съзнателно забавих втория сигнал към Фриц с три минути, след като разбрах, че вратата е заключена. Малко по-рано, само за минутка, бях пуснал и в двете стаи ципоген, за да може носа на Дийл да свикне с миризмата. Не трябваше да вдигне аларма, като отвори клапата за миене. Всичко това даваше възможност на Дийл, като развие клапата, за да ни убие всички, да убие всъщност себе си. Няма съд, който да излезе срещу мен, включително и срещу вашата почтеност.

— По дяволите, моята почтеност! — викна Креймър. — Защо не уведомихте щата Ню Йорк за екзекуцията на убиец, извършена във вашата къща? Това е единственото нещо, което сте пропуснал. Защо?

Улф направи гримаса:

— Добър въпрос! Но под секрет мога да ви кажа, мистър Креймър, че имаше много причини, поради които не би било много добре мистър Дийл да отиде на съд. Първата е, че щеше да е много трудно да го признаят за виновен. Втората е, че нямаше да мога да предпазя мистър Хюит от скандал. Третата е, че Арчи щеше да бъде притеснен. Не забравяйте, че той дръпна спусъка и че беше убил човек. Четвъртата е, че мис Лашър щеше да се самоубие или поне щеше да опита. Тя е упорита като магаре. Беше решила, че ако признае какво беше видяла в коридора, това би извадило на показ отношенията й с Хари Гулд и семейството й ще бъде опозорено.

— И без това нейната връзка щеше да бъде разкрита.

— Разбира се, след като щеше да се разправя с вас… Когато Арчи я доведе в нишата за миене при вас, тя вече беше свършена. Мистър Дийл знаеше, че тя е на път да се пречупи. А и това, че очаквахме мъжа от гаражи „Нелсън“ го е уплашило. Ситуацията беше деликатна. Освен всички причини, съществуваше и опасността, че по време на моя рецитал мис Лашър може да избухне и да каже, че човекът, който е поставил бастуна там, е бил Дийл, а не Хюит. Ако го беше направила, цялото представление щеше да се развали.

— Не беше ли това бастунът на Хюит?

— Да. Но този факт, както ви казах, е поверителен.

— Откъде го е взел Дийл, в такъв случай?

— Не зная. Хюит го е загубил и без съмнение Дийл го е намерил и е решил да го използва. Между другото, има още един поверителен факт — изявленията на мис Лашър. Вие ми обещахте това. А аз й го дължа. Ако тя не беше прибрала тази гаражна карта, когато е опаковала принадлежностите на Гулд, нямаше да мога да я намеря никъде.

— И друго нещо — включих се в разговора аз. — Изваждането на бял свят на малкия проблем, който е имал бащата на мис Трейси, не би ви увеличило заплатата.

— Нищо на този свят не би довело до увеличаването на заплатата ми — каза Креймър прочувствено. — А бащата на мис Трейси…

Улф ме погледна и каза:

— Мислех, че вече не си сгоден за нея.

— Не съм. Но съм сантиментален по отношение на спомените си. Боже Господи, та тя се е поболяла по Фред Ъпдъграф! Не беше ли той най-голямата й тайна?

— Е, не най-голямата. — Улф погледна часовника, видя че има почти цял час до обяд и направи гримаса. — Мис Трейси призна, че Гулд е бил почти толкова нечестен, колкото и груб с нея. Казвал й е, че докато тя не се омъжи за него, ще продължава да натиска мистър Дийл да предаде баща й на полицията. Уверявал я е, че това е напълно по възможностите му. Споменавал е и големи суми пари. Затова, естествено, когато мистър Гулд е бил убит, мис Трейси е мълчала по очевидни причини — страхът от последствията за баща й.

Улф скръсти ръце:

— За мен е изненада, че мистър Гулд е живял толкова дълго, като се има предвид какъв характер е бил. Хвалил се е на мис Лашър, че ще се ожени за друго момиче. Това е било глупаво и садистично. Направил е така, че мис Трейси да разбере, че държи в ръцете си мистър Дийл. Дори е инфектирал изложението на „Ръкър и Дийл“ с Kurume Yellows, с надежда да драматизира натиска, който е упражнявал върху Дийл за неговата най-голяма придобивка. Поне така мисля аз. Това е било прекалено. Разбира се, Дийл постъпи глупаво, когато се опита да ме наеме, за да разбера кой е заразил изложбата му. Сигурно е бил изнервен от предстоящото убийство, а то не е било присъщо на характера му. Предполагам, че е имал мъглявата идея, че като ме наеме, ще премахне подозренията от себе си. Наистина, не е ставал за убиец. Нервите му не са били достатъчно издръжливи.

— Но вашите са — Креймър стана: — Трябва да вървя. Това, което не разбрах, е как Дийл се е измъкнал чист от това да отиде в Пенсилвания и да намери човек, който да зарази някое растение. Знам, че говорите, че в градинарството може да се стигне до крайност, но всичко от завист ли е било?

Улф поклати глава:

— Тогава ви говорих за мистър Хюит. А мистър Дийл е имал желанието да защити своите инвестиции и приходи. Вероятността тези Rhodaleas да се появят на пазара, е било опасно за неговия бизнес. — Улф изведнъж стана и заговори с друг тон: — Но като сме се разприказвали за градинарска завист, искам да ви кажа, че имам клиент. Вие знаете това. Предварително си задържах таксата. Бих могъл да ви я покажа. Арчи, ще ги донесеш ли тук, моля?!

Бях изморен от цялата бъркотия и от това да гледам експериментите на Улф, но той ми беше казал „моля“! Затова се изкачих в оранжерията и взех и трите. Свалих ги долу и ги подредих на бюрото на Улф. Той стана и ги загледа с лъчезарна усмивка.

— Те са абсолютно уникални — каза той, сякаш беше в църква. — Нямат аналог! Те са несравними!

— Хубави са — каза учтиво Креймър и се обърна да си върви. — Много се сиви. Нямат цвят. Предпочитам здравец…