Рекс Стаут
Ръкописът убиец (1)

ГЛАВА ПЪРВА

В този влажен януарски вторник се случи нещо невероятно. Инспектор Креймър без предварително уговорена среща нахлу около обяд в свещения дом на Ниро Улф на Западна 35 улица и като размени бегъл поздрав с него, седна в червеното кожено кресло.

— Дойдох да ви поискам малка услуга — каза той без предисловие.

Това признание дойде като гръм от ясно небе. Аз възкликнах сподавено и едва не паднах от стола си. Креймър ме изгледа смразяващо и попита дали случайно не съм болен.

— Не, сър — отговорих учтиво. — Здрав съм като бик. Но току-що вие ме изненадахте. Толкова пъти сте идвали тук и пред очите ми сте се опитвали да искате услуга със сила или хитрост, че сега съм потресен. — Е, добре… който спомене за минали работи… — махнах аз великодушно с ръка.

И без това червеното лице на инспектора стана мораво. Широките му рамена се напрегнаха. Сивосините му очи се присвиха рязко, от което бръчките по лицето му се очертаха по-ясно. След секунда Креймър реши, че отново се прави на умник и с видимо усилие се сдържа.

— Знаете ли кого бих искал да поразпитам за вашия произход? — попита той. — Дарвин! С какво сте се занимавали докато маймуната се е превръщала в човек?

— Престанете да се заяждате — обади се от стола си Улф. Гласът му издаваше раздразнението предизвикано от малкия ни спор. Той спокойно би наблюдавал как си размазваме взаимно физиономиите, но не можеше да понесе някой да го откъсне от решаването на кръстословицата в лондонския „Таймс“.

— За каква услуга става дума, сър — попита намръщено Улф.

— Истинска дреболия — Креймър мигновено се успокои. — Относно едно убийство. Преди няколко дни от Ийст Ривър близо до Деветдесета улица бе извадено тялото на удавник. Името му е…

— Леонард Дайкс — безцеремонно го прекъсна Улф, опитвайки се по-бързо да приключи с въпроса, за да може да реши кръстословицата до обяд. — Старши деловодител в юридическа кантора, на около четиридесет години, прекарал е във водата около две денонощия. Има признаци за силен удар по главата, но смъртта е настъпила от удавяне. До вчера обвинение не е повдигнато срещу никого. Аз чета всички новини за убийства, сър.

— А как иначе — промърмори по навик Креймър, но се усети, че е дошъл за услуга и побърза да се извини като се усмихна. Той умееше да се смее, когато си пожелае. — Не само, че престъпникът не е открит, но няма никакви улики. Направихме всичко по правилата, но резултатът е нулев. Живял е сам в малка квартира в дом без асансьор на Съливан стрийт. Преди нас някой е претършувал стаята му не особено старателно. На пръв поглед. Всъщност доста професионално. Ние не открихме нищо интересно, но има нещо, което може би ще ни помогне, стига да проумеем значението му.

Креймър порови из джобовете си, измъкна някакви листове, а от неголям плик извади сгънато на четири парче хартия.

— Намерихме го в една книга. Роман. Мога да ви кажа заглавието му и на коя страница е било листчето, но това едва ли е важно. — Креймър стана и подаде на Улф хартията. — Вижте…

Шефът пробяга с очи по нея, а аз станах и протегнах ръка, за да има на кого да хвърлят вината в случай на нужда. За целта трябваше да съм в течение на всичко, което става. Улф ми подаде листчето.

— Почеркът на Дайкс — каза Креймър. — Откъснат е от бележник, който намерихме на бюрото му. Подобни бележници има и в едно от чекмеджетата.

Погледнах надолу. Обикновена бяла хартия, шест на девет, в горната част на която акуратно бе написана думата „варианти“. По-нататък следваше списък с имена:

Мид Синклер

Симпсън Синклер

Бари Боуен

Дейвид Иеркс

Ърнест Уинсън

Вик Дориан

Арчър Байрд

Оскар Шиф

ОскарКоуди

Лорен Маккю

Марк Маккю

Марк Флик

Мег Флик

Луи Гил

Луис Гил

Върнах листчето на Улф и седнах на мястото си.

— Е, и? — нетърпеливо попита шефът.

— Тъй като ми беше на път, реших да прескоча дотук и да ви го покажа. — Креймър сгъна хартията и я прибра в плика. — Не че много разчитах да откриете нещо, възможно е този списък да няма отношение към убийството, но нещо ме смущаваше и реших да поискам вашето мнение. Дайкс е изписал петнадесет имена, но нито едно не фигурира в телефонните справочници на Ню Йорк. Нито пък в някакви други. Никъде няма регистрирани хора с подобни имена. Никой от колегите и познатите на Дайкс не е чувал за тях. Имам предвид хора с имена като тези в списъка. Разбира се, не сме търсили из цялата страна, но, доколкото знаем, той е бил роден в Ню Йорк и през цялото време е живял в този град. Откъде е изкопал тези имена, дявол да го вземе?

— Измислил ги е — промърмори Улф. — Може би си е избирал псевдоним. За себе си или за някой друг.

— Естествено, че това ни мина през ум, но колкото и да търсихме не открихме нищо подобно.

— Продължавайте да търсите, ако смятате, че нещо може да излезе на повърхността.

— Разбира се, но тъй като ние сме простосмъртни, реших да покажа списъка на гения, пък може нещо да излезе. Гениите са непредсказуеми, нали така?

Улф сви рамене.

— Съжалявам, но нищо не се получи.

— Е, благодаря и извинете… — Креймър се изправи. Явно бе разочарован. — Отнех ви толкова време и то безплатно. Не се безпокойте Гудуин, ще намеря сам вратата.

Той се обърна и излезе от стаята. Улф се бе навел отново над масата и, смръщил вежди, взе отново молива за кръстословиците.