Рекс Стаут
Черни орхидеи (8)

Глава осма

Показах се добър артист. Изсмях се небрежно. — Почакайте ме за минута. Събудих се преди по-малко от час и мозъкът ми още не е загрял. Първо, от къде бих могъл зная, че е омъжена и второ…

Той смутолеви нещо и се придвижи напред. Аз също се придвижих до него. Застанах пред него на стъпалата. Препречих му пътя към вратата на офиса. Дори не го бях докоснал.

— Идвам да видя Улф. Сигурен съм, че прекарва сутринта със своите проклети орхидеи и отказва да слезе в офиса преди единадесет часа. Само не ме обяснявай… Махни се от пътя ми.

Той тръгна. Отново му препречих пътя:

— Това е дяволски глупаво. Въобще не трябваше да ви пускам вътре и вие го знаете. Но аз го направих. Все пак ви пуснах. Това да не е хан? Това е домът на Ниро Улф. Също и офиса, където той посреща клиенти. За последната година имахме 11 420 долара и 83 цента данъци. Платихме ги миналата седмица. Помните ли, че Пърли Стъбинс и един друг офицер ми забраниха да се меся във вашите работи?

Той се завъртя на пети и тръгна тежко към офиса. Аз го последвах и затворих вратата. Той седна.

Аз останах прав. Знаех, че мога да се придвижа два пъти по-бързо от него, ако се наложи. Отидох до бюрото си.

— А сега — казах учтиво, — къде е кой?

— Миналата нощ — каза Креймър, — човек на Улф е взел Ан Трейси от дома й в Рич Дейл. Един от нашите хора, които бяхме поставили да наблюдават къщата, го е разпознал и ни позвъни. Бях поставил човек и пред вашата врата, когато са пристигнали тук. Човекът, който е довел Ан Трейси, а също и Ъпдъграф са си тръгнали. Но Ан Трейси не е напускала къщата. Къде е тя?

Е, нашата малка Роуз беше все още в безопасност. Прикрих облекчението си и се постарах да изглеждам уморен.

— Признавам, че това е ваш трик, инспекторе — съгласих се аз. — Мис Трейси е горе, в моето легло. Тя прекара нощта там.

Креймър почервеня:

— Виж, Гудуин…

— Не, не, не. Избийте си го от главата. Аз спах тук, на кушетката. Съмнявам се още да е в леглото ми. Предполагам, че е станала и се е облякла. Тя има среща в офиса на областния прокурор в десет часа, а сега е девет и половина.

— Значи признаваш, че е тук.

— Да си признавам? Аз съм горд от това.

— Къде е тя? Горе с Улф?

— Нямам представа. Станах късно. Току-що закусвах.

— Тогава иди и я намери. Кажи й, че срещата в офиса на прокурора се отменя. Искам да я видя час по-скоро, но след като свърша с теб.

Качих се в горната стая и позвъних. След минута чух гласа на Улф:

— Арчи? Време е. Доведи мистър Хюит.

— Първо да ви кажа лошата новина. Инспектор Креймър е долу. Джони е бил проследен миналата нощ. А мис Трейси не може да отиде в офиса на прокурора, защото Креймър иска да я види. Изглежда недоволен от нещо.

— Знае ли кой е спал в южната стая?

— Мисля, че не. Сигурен съм, че не.

— Много добре. Мис Трейси е тук с мен. Може да слезе долу, когато кажеш. Креймър ще я почака. Обади се на мистър Хюит по телефона.

— Тук ли да прехвърля разговора?

— Разбира се.

Върнах се в офиса и казах:

— Мис Трейси е в оранжерията и помага за орхидеите. Когато кажете, е на ваше разположение. Извинете ме…

Намерих телефонния номер на Хюит. Двама икономи и една секретарка ме прехвърляха един на друг, докато го открият. Свързах го с Улф. После се върнах в офиса, седнах, кръстосах крака и облегнах назад главата си:

— О’кей, инспекторе. В момента нямам ангажименти. За какво искате да си поговорим?

— За едно убийство.

— Чудесно! За някое конкретно убийство ли става дума?

Креймър извади пура от джоба си, постави я в устата си и след секунда отново я извади. Той се контролираше.

— С вашите неприкрити лъжи, че не знаете нищо! Но… — Той постави пурата обратно в устата си: — Но си се мотал на Изложението цяла седмица! Всеки ден! Ти си бил там, когато е станало убийството. Ти и Ниро Улф.

Кимнах:

— Признавам, че изглежда зловещо, но както вече ви казах, Улф ме изпрати там да огледам орхидеите.

— На изложението на „Ръкър и Дийл“ нямаше орхидеи.

— Не, но там бяха… Знаете къде бяха орхидеите. Вие сте ги видял. Аз съм само обикновен…

— Добре де, забрави го. Вчера следобед, двадесет минути след четири, си бил забелязан от младия Ъпдъграф с Улф и Хюит в коридора зад изложението на „Ръкър и Дийл“. Какво си правил там?

— Добре — започнах аз. — Ако ви кажа, че аз съм дръпнал връвта и чрез нея спусъка на оръжието, с което беше убит Хари Гулд, ще ми повярвате ли?

— Не.

— Разхождахме се нагоре-надолу.

— Вчера не ми спомена, че си бил по това време в този коридор.

— Извинявайте. Пропуснал съм.

— Може би. За какво говорихте с Руби Лоусън вчера?

— Руби…? — спрях за момент. — О, за нея ли? Имате предвид, когато казах на Пърли, че тя е китайски шпионин? Опитвах се да си определя среща с нея. Като гледам мис Трейси, ми минават разни неща през ум…

— Определи ли си среща с нея? — Да.

— За кога?

— Срещата мина, но тя не спази уговорката.

— Доста лошо. Какво пишеше на бележката, която донесохте на мис Трейси от баща й?

— Не, инспекторе — казах аз укорително. — Не съм я писал аз тази бележка, нито пък е била адресирана до мен.

— Виждал ли си преди баща й?

— Никога.

— Не е ли странно, че се е доверил напълно на абсолютно непознат и ти е дал важно съобщение за дъщеря си? И то по време на убийство?

— Не, не ми изглежда странно. Той ме видя да влизам в офиса. Хората ми се доверяват от пръв поглед. Лицето ми, особено очите…

— Така значи. А този разговор на Улф с Луис Хюит? Толкова ли беше важен, че говори с него там?

Креймър сдъвка пурата си.

— Да, сър — казах аз.

— Толкова важен, че да те помоли да водиш бележки?

— Да, сър.

— Бих искал да видя тези бележки. Поклатих глава отрицателно:

— Съжалявам, но това е поверително. Попитайте Улф.

— Да, смятам да го направя. Значи няма да ми покажеш бележките?

— Разбира се, че не.

— А защо Улф е изпратил човек миналата нощ да доведе Ан Трейси?

— О, защо питате мен? Аз не бях тук, когато го е изпратил.

— А беше ли тук, когато тя дойде? — Да.

— Добре?

— Когато бях дете, извън Охайо, имахме една игра. Когато някой кажеше „Добре?“ с въпрос, му отговаряхме… но това е друга тема.

— Луис Хюит ангажирал ли е Улф да изглади отношенията между Дийл и бащата на Ан Трейси за тези неща, които е откраднал?

— Това е чудесна идея — казах аз ентусиазирано. — Много мило от ваша страна. Хюит я беше завел на вечеря…

Вратата се отвори и влезе Фриц. Аз му кимнах.

— Един млад мъж — каза Фриц дискретно.

— Кой? — попитах аз. — Не се притеснявай от инспектора. Той знае всичко на този свят.

Фриц не успя да ми отговори, защото младият мъж нахълта в офиса. Беше Фред Ъпдъграф. Той спря по средата на стаята, видя Креймър, каза „ох!“, погледна ме и добави:

— Къде е мис Трейси?

Погледнах го неодобрително и казах:

— Не виждам защо не се държите прилично! Мистър Креймър ме пече на шиш. Идете в предната стая и изчакайте…

— Не — Креймър стана. — Доведи мис Трейси тук и аз ще я заведа в предната стая. Искам да говоря с нея, преди да съм говорил с мистър Улф. После може всички заедно да отидем в офиса на областния прокурор.

— По дяволите, можем и сами…

— По дяволите, и аз мога. Извикай я!

Изпратих Фриц. От офиса можеше да се чуе всеки звук. След малко чух да спира вътрешният асансьор. Когато Ан влезе, Фред я изгледа така, както сляп човек гледа слънцето. Надявах се, че не изглеждам и аз така. Но тя не изглеждаше толкова слънчева. Опита се да ни поздрави с нещо, наподобяващо усмивка. Зачервените очи и увисналите ъгълчета на устата променяха толкова лицето й, че не можеше да се познае дали това е лъчезарното момиче от Изложението.

Креймър я заведе в предната стая и шумно затвори вратата след себе си. Отидох да бюрото си и се възползвах от първия си шанс тази сутрин да отворя сутрешната поща. Фред се разхождаше насам-натам и разглеждаше заглавията по лавиците. Накрая седна и запали цигара.

— Нежелан ли съм? — попита той.

— Няма проблеми — уверих го аз.

— Защото ако съм, мога да почакам навън. Малко съм зиморничав. Стоя навън от осем.

Разпечатах пощата и го погледнах:

— Мили Боже! — казах аз. — Вие спечелихте! — подадох му ръка. — Отстъпвам ви я!

— Отстъпвате ми я? За какво говорите? За какъв се мислите?

— Какъв съм аз ли? И мен някой ден ще ме изядат червеите. Но зная какъв не съм! Аз не съм човек, който ще преплува Хелеспонт, за да стигне до ладията на Клеопатра, за да види какво има под копринените й завивки. Не съм и човек, който…

В този момент телефонът звънна. Вдигнах слушалката и чух гласа на Улф:

— Арчи, качи се горе.

— Веднага — казах аз. Станах и попитах Фред: — Уиски или горещо кафе?

— Кафе, ако не е проблем.

— Никакъв. Елате с мен.

Заведох го при Фриц и се качих три етажа по-нагоре от оранжерията.

Беше слънчев ден и капаците на прозорците бяха отворени. Стъклата бяха чисти, особено в първите две стаи, и гледката беше възхитителна. В оранжерията витринките бяха лъснати до блясък и красотата беше неописуема. В дъното, където бяха колбите с покълващите растения, стъклата бяха изрисувани. Теодор Хорстман беше там и ги изучаваше. Отворих вратата на нишата и спрях. Подуших позната миризма. Един поглед към специалния стол на Улф, по-скоро приличащ на трон, ми беше достатъчен да видя, че той е потънал в блаженство. Приближих се до стената и изключих клапата.

— Какво има? — попита раздразнено Улф.

— Замириса ми на ципоген^[1].

— Знам. Отворих вратата твърде скоро. Не виждам нищо лошо в това.

— Може би не. Но не бих се доверил на това вещество, ако съм на последния етаж на Емпайър Стейт Билдинг в дъждовен ден.

Вратата към опушващата стая беше все още отворена и аз погледнах вътре. Беше полутъмно, но доколкото видях, пейките, върху които стояха витрините с орхидеи, бяха празни.

Миризмата вътре не беше по-силна. Върнах се при Улф.

— Как е мистър Креймър? — попита ме той. — Недоволства ли?

Погледнах го подозрително. По начина, по който ме попита, по тона на гласа му и по изражението на лицето му, разбрах, че Улф е стигнал до някакви изводи. Познавах го много добре и всяко едно от тези неща би ми било достатъчно.

Реших да го подразня:

— Коя от двете пречупихте? Ан или Роуз?

— Нито едната, нито другата. Цял час говорих с мис Лашър, докато ти все още спеше. По-късно поговорих и с мис Трейси. Те все още крият тайните си. Когато мистър Хюит…

— Тогава защо сте толкова радостен?

— Не съм радостен. — Той разтърси огромната си глава и докосна с показалец носа си. — Признавам, че опитах един малък експеримент.

— О, добре. Преди или след като Креймър ни заведе в офиса на областния прокурор?

— Това негово намерение ли е? В такъв случай трябва да бъде преди това. Мис Трейси с него ли е?

— Да. Младият Ъпдъграф е в кухнята. Той смята да се жени за Ан, при условие, че вашият експеримент няма да го изпрати в затвора за убийство.

— Мислех, че ти си сгоден за мис Трейси?

— Това вече е минало. Ако се бях оженил за нея, той щеше да се мотае около къщата и да ме изнервя. Всъщност той вече го прави.

— Добре. Това ни спестява грижата да го викаме. Задръж го. Когато мистър Хюит пристигне, изпрати го при мен веднага. Слез долу и ми набери по телефона мистър Дийл. Прехвърли разговора тук. Иди и се увери дали мис Лашър е в стаята си. Да стои там и да не прави истерии. Освен за мистър Дийл и мистър Хюит, за други ме няма. Не ме безпокой. Има някои детайли, по които трябва да поработя.

Явно Улф беше доволен от себе си. Когато изпаднеше в такова състояние, единствено Господ можеше да ти каже какво става.

Върнах се обратно покрай орхидеите замислен и с преплетени пръсти.