Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Closers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 62 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster (2007)
Сканиране, разпознаване и корекция
?

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ

ХОРЪТ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ГЛАСОВЕ

Американска, първо издание

Превод Крум Бъчваров

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“: Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД: Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 22

ISBN 954-585-653-1

ИК „БАРД“ ООД — София 1124, „Яворов“, бл. 12-А, вх. 2. тел. 943 76 59, 943 76 89. http://www.bard.bg

 

Hieronymus, Inc., 2005

История

  1. — Добавяне

44

Бош търси Робърт Верлорън през три от следващите седем нощи, но го откри прекалено късно.

Една седмица след производството на новите офицери Бош и Райдър седяха един срещу друг на бюрата си и полагаха последните щрихи в делото срещу Гордън Стодард. Вече му бяха предявили обвинение в убийство в градския съд на Сан Фернандо и той не се беше признал за виновен. Сега започваше правният танц. Двамата партньори трябваше да съставят изчерпателен документ, който да очертае обвинението срещу директора. Той щеше да бъде даден в прокуратурата и на адвоката на Стодард. След среща с Мюриъл Верлорън, както и с двамата следователи, прокуратурата щеше да разработи съдебна стратегия. Ако Стодард вземеше решение да се изправи пред щатския съд, прокуратурата щеше да поиска смъртно наказание. Пред бившия директор стоеше алтернативата да се признае за виновен в предумишлено убийство и да получи доживотен затвор без право на амнистия.

Така или иначе, обобщението на следствието, което съставяха Бош и Райдър, щеше да е от ключово значение, защото точно щеше да покаже на Стодард и неговия адвокат убедителността на доказателствата. Това щеше да принуди директора да избере или да доживее дните си в затворническа килия, или да заложи живота си срещу малко вероятния шанс да убеди съдебните заседатели в невинността си.

До този момент седмицата вървеше добре. Райдър се възстановяваше, след като куршумът на Стодард едва не я бе улучил, и сега проявяваше способностите си в съставянето на следственото обобщение. Бош целия понеделник беше обсъждал случая с един следовател от Вътрешния отдел и на другия ден бе оневинен. Решението „без последствие“ на ВО означаваше, че всякакви обвинения към него в управлението са свалени, въпреки че медиите продължаваха да оспорват действията на полицията при използването на Роланд Маки за примамка.

Бош бе готов да продължи със следващото следствие. Вече беше казал на Райдър, че иска да се поразрови в случая с жената, която бе намерил завързана и удавена в собствената й вана в първия си ден в управлението. Щяха да се заемат с това още щом приключеха с документите по делото Стодард.

Ейбъл Прат излезе от кабинета си и дойде при тях. Лицето му бе пепеляво. Той кимна към компютърния екран на Райдър и попита:

— По Стодард ли работите?

— Да — отвърна тя. — Какво има?

— Не си правете труда. Той е мъртъв.

Възцари се дълго мълчание.

— Мъртъв ли? — накрая попита Киз. — Как така мъртъв?

— Мъртъв в килията си в затвора във Ван Найс. С две прободни рани в гърлото.

— Сам ли го е извършил? — попита Бош. — Мислех, че не е такъв човек.

— Не, убит е. Хари се сепна.

— Чакай малко. Той е бил в самостоятелна килия. Никой не може да…

— Убит е тази сутрин. И ето най-лошото.

Вдигна малкия си бележник.

— В понеделник през нощта на Ван Найс Булевард бил арестуван мъж за нарушаване на обществения ред в нетрезво състояние. Освен това нападнал един от полицаите, които го закопчали. Взели му отпечатъци и го пратили в затвора във Ван Найс. Нямал документи за самоличност и се представил като Робърт Лайт. На другия ден в съда се признал за виновен по всички обвинения и съдията му дал една седмица в затвора във Ван Найс. Отпечатъците още не били проверени в компютъра.

Гърдите на Бош се свиха. Обзе го ужас. Знаеше накъде води това. Прат продължи, като се консултираше с бележките си.

— Мъжът, който се представил като Робърт Лайт, бил пратен да работи в затворническата кухня, защото заявил и демонстрирал, че има опит като готвач в ресторант. Сутринта се сменил с един от другите в кухнята и бутал количката с храна за арестантите, които се хранели по килиите си. Според двамата надзиратели, които присъствали на случая, когато Стодард се приближил до плъзгащото се прозорче на вратата, за да поеме подноса, Робърт Лайт се пресегнал между решетките и го сграбчил. После неколкократно го намушкал с нож, направен от подострена лъжица. Стодард получил две прободни рани в шията, преди надзирателите да спрат Лайт. Но закъснели. Сънната артерия на Стодард била прерязана и той умрял от загуба на кръв в килията си, преди да успеят да му помогнат.

Прат млъкна и зачака, ала Бош и Райдър не попитаха нищо.

— По случайност пръстовите отпечатъци на Робърт Лайт били въведени в база данните приблизително по време на убийството на Стодард — продължи началникът. — Оказало се, че затворникът се е представил под фалшиво име. Истинското му име, както вече сте се досетили, убеден съм, е Робърт Верлорън.

Бош сведе глава. Чувстваше се като ударен в корема. Затвори очи и разтърка слепоочията си. Смяташе, че в известен смисъл вината е негова. Той бе носил отговорността за Робърт Верлорън в следствието. Трябваше да го открие.

— Как ви харесва това за финал? — попита Прат.

Бош отпусна ръце и се изправи. Погледна началника.

— Къде е?

— Верлорън ли? Още е при тях. Детективите от Ван Найс са поели случая.

— Отивам там.

— Какво ще правиш? — попита Райдър.

— Не знам. Каквото мога.

И излезе. В коридора натисна асансьорния бутон и зачака. Тежестта в гърдите му не изчезваше. Знаеше, че това е от угризенията, от чувството, че не е бил готов за този случай и че неговите грешки са причина за ужасната цена.

— Ти не си виновен, Хари. Той е чакал цели седемнайсет години, за да направи точно това.

Бош се обърна. Райдър се беше приближила, без да я чуе.

— Трябваше да го открия преди това.

— Той не е искал да бъде открит. Имал е план.

Вратата на асансьора се отвори.

— Каквото и да правиш, идвам с теб — заяви партньорката му.

Хари кимна. Нейното присъствие щеше да улесни всичко. Даде й знак да се качи и я последва. По пътя надолу го обзе решителност. Решителност да продължи мисията си. Решителност да не забравя Робърт, Мюриъл и Ребека Верлорън. И обещание винаги да говори от името на жертвите.

Край
Читателите на „Хорът на забравените гласове“ са прочели и: