Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Closers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 62 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster (2007)
Сканиране, разпознаване и корекция
?

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ

ХОРЪТ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ГЛАСОВЕ

Американска, първо издание

Превод Крум Бъчваров

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“: Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД: Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 22

ISBN 954-585-653-1

ИК „БАРД“ ООД — София 1124, „Яворов“, бл. 12-А, вх. 2. тел. 943 76 59, 943 76 89. http://www.bard.bg

 

Hieronymus, Inc., 2005

История

  1. — Добавяне

34

Уилям Бъркхарт и Белинда Месиър бяха затворени в отделни стаи за разпит. Бош и Райдър решиха първо да се заемат с Месиър, за да накарат Бъркхарт да седи, да чака и да се чуди. Това също щеше да даде и време на Марсия и Джексън да получат заповедта за обиск и да влязат в къщата на Мариано. Можеха да открият нещо полезно за разпита на Бъркхарт.

Белинда Месиър вече се беше появявала в следствието. Номерът на мобилния телефон на Маки бе регистриран на Нейно име. Кихоу и Брадшоу я бяха описали като гадже на Бъркхарт. Когато детективите ги бяха арестували, тя го беше признала.

Белинда бе дребна жена със сивкаворуса коса, която ограждаше лицето й. Видът й издаваше, че ще се окаже костелив орех. Поиска да се срещне с адвокат в момента, в който Райдър и Бош влязоха при нея.

— Защо искате адвокат? — попита Хари. — Смятате, че сте арестувана ли?

— Искате да кажете, че мога да си тръгна, така ли?

Тя се изправи.

— Седнете — нареди Бош. — Тая нощ е бил убит Роланд Маки и е възможно вие също да сте в опасност. Взели сме ви под охрана. Това значи, че няма да излезете оттук, докато не изясним някои неща.

— Не знам нищо. Цялата нощ бях с Били, докато не се появихте вие.

През следващите четирийсет и пет минути Месиър им даваше информация съвсем неохотно. Познавала Маки чрез Бъркхарт и се съгласила да регистрира мобилния му телефон на свое име, защото той нямал кредитна сметка. Каза на детективите, че Бъркхарт не работел и живеел от обезщетението, получено за автомобилна злополука преди две години. Купил къщата на Мариано Стрийт с парите и взимал наем от Маки. Месиър заяви, че не живеела в къщата, ала често нощувала при Бъркхарт. Когато я попитаха за някогашните връзки на Бъркхарт и Маки с расистки групировки, тя се престори на изненадана. Когато я попитаха за малката свастика, татуирана между палеца и показалеца на дясната й ръка, отговори, че според нея това бил символ за късмет на индианците навахо.

— Знаете ли кой е убил Роланд Маки? — след дългия списък от предварителни въпроси попита Бош.

— Не. Той беше много мил човек. Не знам нищо повече.

— Какво каза приятелят ви, след като Маки му се обади?

— Нищо. Каза ми само, че трябвало да поговори с Ро за нещо, когато той се прибере. Предупреди ме, че можело да излязат, за да говорят насаме.

— Само толкова ли?

— Да, само това ми каза.

Опитаха няколко различни подхода, като Бош и Райдър си подаваха топката, но разпитът не доведе доникъде.

Идваше ред на Бъркхарт, ала преди това Хари се обади на Марсия и Джексън.

— В къщата ли сте вече?

— Да, вътре сме — отвърна Марсия. — Още нищо не сме открили.

— Ами мобифон?

— Засега не. Смяташ ли, че Бъркхарт може да се е изплъзнал на Кихоу и Брадшоу?

— Всичко е възможно, обаче се съмнявам. Те не са спели.

Замълчаха за момент, докато обмисляха положението, после Марсия попита:

— Колко време след убийството на Маки се обадихте на Кихоу и Брадшоу да арестуват Бъркхарт?

Бош си припомни действията си на магистралата.

— Съвсем скоро. Максимум десет минути.

— Тогава не е той. Да стигне от сто и осемнайсето в Портър Ранч чак до Мариано Стрийт в Удланд Хилс само за десет минути?! И без нашите да го видят? В никакъв случай. Кихоу и Брадшоу са неговото алиби.

— И в къщата няма мобифон…

Всички вече знаеха, че постоянният пост в къщата не е бил използван за разговор, защото иначе щеше да бъде регистриран от техниката в ЛисънТек.

— Да — потвърди Марсия. — Няма мобифон. Според мен той не е нашият човек.

Бош още не бе готов да се съгласи. Благодари и затвори, после съобщи лошата новина на Райдър.

— Е, какво ще правим с него? — попита тя.

— Ами, той може да не е нашият човек в убийството на Маки, обаче Маки му се обади, след като му прочетоха статията. Все още смятам, че е нашият човек в убийството на Верлорън.

— Само че няма никаква логика. Убиецът на Маки трябва да е бил негов съучастник в убийството на Верлорън освен ако не искаш да кажеш, че случаят на рампата просто е случайно съвпадение.

Бош поклати глава.

— Не, не твърдя такова нещо. Просто не знаем всичко. Бъркхарт трябва по някакъв начин да е пратил съобщение от къщата.

— Искаш да кажеш, че е пратил убиец, така ли? Нещо не ми се връзва, Хари.

Той кимна. Знаеше, че партньорката му има право.

— Добре, да идем да видим какво ще каже Бъркхарт. Обсъдиха стратегията за разпита, преди да отидат в стаята, където чакаше Бъркхарт.

Вътре миришеше на пот и Бош остави вратата отворена. Бъркхарт бе отпуснал глава на ръцете си. След като не се събуди от престорения си сън, Хари ритна крака на масата и той се сепна.

— Добро утро, Блицкриг.

Бъркхарт имаше рошава тъмна коса, която се спускаше край месестото му бяло лице. Като че ли не излизаше често, освен може би нощем.

— Искам адвокат — заяви Бъркхарт.

— Всички искаме. Но първо да започнем с най-важното. Аз се казвам Бош, а това е Райдър. Ти си Уилям Бъркхарт и си арестуван по подозрение в убийство.

Райдър започна да му чете правата, ала той я прекъсна.

— Да не сте се побъркали? Изобщо не съм излизал от къщи. Гаджето ми беше с мен през цялото време.

Бош вдигна показалец.

— Остави я да довърши, Били. После можеш да лъжеш колкото искаш.

Киз дочете правата му от гърба на една от визитките си. След това Бош отново пое топката.

— Та какво казваше?

— Казвам да вървите на майната си. Бях си вкъщи през цялото време и имам свидетел, който може да го потвърди. Пък и Ро ми е приятел. Защо да го убивам? Това е пълна глупост, затова още сега ми повикайте адвокат, за да ви се изсмее в тъпите лица.

— Свърши ли, Били? Щото имам някои новини за теб. Не става въпрос за Роланд Маки. Връщаме те преди седемнайсет години при Ребека Верлорън. Помниш ли я? Двамата с Маки? Момичето, дето го пренесохте в планината? За нея става дума.

Бъркхарт не се издаде с нищо. Бош се надяваше да забележи някакъв знак, който да потвърди, че е на вярна следа.

— Не знам за какво говориш — заяви Бъркхарт.

— Имаме те на запис. Маки ти се обади снощи. Всичко свърши, Бъркхарт. Седемнайсет години са много време, но всичко свърши.

— Имате дръжки. Щом имате запис, значи сте чули само да му казвам да млъкне. Нямам мобифон и им нямам доверие. Ако щеше да ми разправя проблемите си, не исках да го прави по проклетия мобифон. Що се отнася до Ребека еди-коя си, не знам нищо. Сигурно е трябвало да питате Ро, докато още сте имали тая възможност.

Погледна Бош и му намигна. На Бош му се прииска да го удари.

Продължиха словесния дуел още двайсетина минути, но нито Хари, нито Райдър не успяха да пробият бронята му. Накрая Бъркхарт престана да участва в престрелката, за пореден път заяви, че иска адвокат, и не отговори на нито един от следващите въпроси.

Райдър и Бош излязоха от стаята, за да обсъдят възможностите си — бяха минимални. Бяха блъфирали с Бъркхарт. Сега или трябваше да му дадат адвокат, или да го пуснат на свобода.

— Нямаме нищо, Хари — въздъхна Киз. — Не бива да се самозаблуждаваме. Предлагам да го пуснем.

Бош кимна. Знаеше, че е така. Нямаха доказателства и Можеше никога да не съберат. Маки, пряката връзка с Верлорън, вече го нямаше. Бяха го изгубили заради плана на самия Бош. Сега трябваше да се върнат във времето и да Проучат Бъркхарт, да проверят дали не са пропуснали нещо.

Той отвори мобилния си телефон и отново се обади на Марсия.

— Нещо ново?

— Нищо, Хари. Нито мобифон, нито улики, нищо.

— Добре. Тогава ще го освободим. Може да се появи съвсем скоро.

— Върхът. Няма да му хареса това, което ще завари тук.

— Чудесно.

Бош затвори и погледна Райдър. Очите й му казваха всичко. Катастрофа. Знаеше, че я е провалил. За пръв път си помисли, че Ървинг може да е прав — че наистина не е трябвало да се връща.

— Ще ида да му кажа, че е свободен — рече той.

И тръгна по коридора. Киз извика зад гърба му:

— Не те обвинявам, Хари.

Бош се обърна и я погледна.

— Съгласявах се с всяка твоя крачка. Планът си го биваше.

Той кимна.

— Благодаря, Киз.