Майкъл Конъли
Хорът на забравените гласове (5)

5

Скоро след създаването на отдел „Неприключени следствия“ в Лосанджелиското полицейско управление, ДНК материалът от случая Верлорън беше предаден на калифорнийското министерство на правосъдието и беше пратен в ДНК лабораторията заедно с веществени доказателства от десетки други случаи, събрани при първоначалната обработка на не-приключените следствия. Министерството поддържаше главната ДНК база данни в щата. По онова време исканията за сравнения, отправени до зле финансираната лаборатория, се бяха обработвали с повече от година закъснение и поради наплива искания, дошли от новосъздаденото отделение в ЛАПУ, бе минала почти година и половина, преди специалистите на МП да въведат материала от случая Верлорън в база данните и да го сравнят с хилядите ДНК профили в щатската база данни. И бяха открили съответствие, тоест джакпота.

Бош прочете състоящия се само от една страница доклад на МП. В него се казваше, че дванайсет от четиринайсетте възможни маркера свързват ДНК от оръжието, използвано при убийството на Ребека Верлорън, с трийсет и пет годишния Роланд Маки, жител на Лос Анджелис, с последен известен адрес в Панорама Сити. Бош усети как кръвта му потича малко по-бързо. Панорама Сити се намираше в долината Сан Фернандо, на петнайсетина минути от Чатсуърт, даже при задръствания. Това правеше съответствието още по-правдоподобно. Не че не вярваше в науката. Вярваше. Обаче вярваше и че само наука не стига, за да бъдат убедени съдебните заседатели. Научният факт трябваше да се потвърди с косвени доказателства и логика. И това бе едно от тези доказателства.

Вниманието му привлече датата на доклада.

— Нали каза, че току-що сме го получили? — попита той.

— Да. Струва ми се, че е пристигнал в петък — отвърна Райдър. — Защо?

— Датата е от предния петък. Десет дни.

Райдър сви рамене и изсумтя:

— Бюрокрация. Докато стигне дотук от Сакраменто…

— Знам, че случаят е стар, обаче не смяташ ли, че би трябвало да действат по-бързичко?

Тя не отговори. Бош остави тази тема и продължи да чете. ДНК данните на Маки били в компютъра на МП, защото щатският закон задължаваше всички осъдени за сексуални престъпления в Калифорния да дават кръвни и тъканни проби за въвеждане в ДНК база данните. Присъдата, довела до въвеждането на данните на Маки, попадаше в тази група. Преди две години той бил осъден за непристойно поведение в Лос Анджелис. В доклада не се посочваха подробностите, но се съобщаваше, че Маки получил една година условно, което показваше, че престъплението му не е тежко.

Бош понечи да си запише нещо в бележника, вдигна поглед и видя, че Райдър затваря папката.

— Свърши ли?

— Свърших.

— И сега?

— Мислех да се отбия в СВД-то и да взема кашона, докато четеш.

Хари много добре помнеше и съкращенията, и полицейския жаргон. СВД бе Склад за веществени доказателства. Райдър щеше да донесе съхраняващите се там материали, свързани с техния случай. Неща като оръжието на убийството, дрехите на жертвата и всичко друго, събрано по време на първото следствие. Доказателствата обикновено се съхраняваха в кашон, поставен върху стелаж. Изключение правеха нетрайните и биологичните доказателства — например кръвните и тъканните проби, взети от оръжието на убийството — те се съхраняваха в лабораторията на отдел „Научни изследвания“.

— Бива — съгласи се Бош. — Но защо първо не пуснеш нашия човек през компютрите на регистъра за шофьорски книжки и НККИ, за да видим дали няма да открием адреса му?

— Вече го направих.

И завъртя лаптопа си към него. На екрана светеше лого-то на Националния криминален компютърен индекс. Бош започна да преглежда информацията.

Киз беше пуснала Роланд Маки в НККИ и бе намерила досието му. Присъдата му отпреди две години за непристойно поведение беше последният от цяла върволица документирани арести, започващи от осемнайсетгодишната му възраст — годината на убийството на Ребека Верлорън. По силата на законите за закрила на малолетните, досието му за годините преди това бе засекретено. Повечето посочени престъпления бяха свързани с кражби и наркотици, като °е започне от автомобилна кражба и грабеж на осемнайсет години и се стигне до два ареста за притежаване на наркотици, два ареста за шофиране под влияние на наркотици, обвинение в грабеж и притежаване на крадени вещи. Имаше и един арест за склоняване към проституция. Общо взето, досие на дребен престъпник и наркоман. Изглежда, никога не го бяха вкарвали в щатски затвор. Бяха му давали втори шанс или след като се бе признавал за виновен, го бяха осъждали условно или на краткосрочно лишаване от свобода в окръжния затвор. Най-дългият му престой в пандиза беше половин година, след като на двайсет и осем годишна възраст се бе признал за виновен в притежаване на крадени вещи. Бяха го пратили в окръжния затвор „Уейсайд Хонър Ранчо“.

Бош изхъмка. Прочетеното го смущаваше. Престъпното минало на Маки можеше да се смята за път към убийство. Само че в случая убийството беше дошло първо, на осемнайсетгодишна възраст, а дребните престъпления — по-късно. Нещо не пасваше.

— Какво има? — усетила съмненията му, попита Райдър.

— Не знам. Обърнато е отзад напред. Нашият човек преминава от убийство към дребни престъпления. Нещо не ми се връзва.

— Е, това са само нещата, за които са го арестували. Не значи, че всичките му престъпления са тук.

Той кимна.

— Малолетен престъпник?

— Възможно е. Много е вероятно. Обаче вече няма да получим досието му. Сигурно отдавна е унищожено.

Това бе вярно. Щатските власти полагаха огромни усилия да защитят анонимността на малолетните престъпници. Престъпленията им рядко стигаха до съдебната система за възрастни. Въпреки това Бош си мислеше, че трябва да има престъпления, които повече съответстват на привидно хладнокръвното убийство на шестнайсетгодишно момиче, обезвредено със зашеметител и отвлечено от дома му. Започваше да го обзема смущаващо предчувствие. Струваше му се, че Маки не е извършителят. А връзката с извършителя.

— Пусна ли го и през регистъра за шофьорски книжки, за да намериш адреса му? — попита той.

— Вече не се прави така, Хари. Шофьорските книжки се подновяват на четири години. Ако искаш да откриеш някого, използваш АвтоТрек.

Киз отвори следственото дело и му подаде един лист. Най-отгоре на компютърната разпечатка пишеше „АвтоТрек“. Райдър поясни, че това била частна компания, с която полицията имала договор. Фирмата извършвала компютърни проверки във всички обществени архиви, включително в бази данните на Службата за издаване на разрешения за управление на МПС, комуналните услуги и кабелните оператори, както и в частни бази данни като кредитни компании, за да намери предишните и настоящия адрес на издирваната личност. Разпечатката съдържаше различни адреси на Роланд Маки от осемнайсетата му година. В последните му документи, включително шофьорската книжка и автомобилния му талон, се посочваше адресът в Панорама Сити. Но Райдър беше оградила адреса, на който Маки бе живял от осемнайсетата до двайсетата си година, от 1988 до 1990-а, апартамент на Топанга Кениън Булевард в Чатсуърт. Това означаваше, че по време на убийството Маки е живеел съвсем близо до дома на Ребека Верлорън. Бош се обнадежди. Близостта беше ключов елемент в мозайката. Като се оставеха съмненията му около криминалното минало на Маки, фактът, че през 1988-а той се е намирал в непосредствена близост и следователно е можел да види или даже да познава жертвата, рязко натежаваше откъм неговата страна на везните.

— Сега успокои ли се, Хари?

— Малко.

— Добре. Тогава тръгвам.

— Ще те чакам тук.

Райдър излезе, а Бош продължи да чете следствените материали. Третият обобщаващ следствен доклад се съсредоточаваше върху проникването на извършителя в къщата. По ключалките на вратите и прозорците нямало следи от насилване и всички известни ключове били у членовете на семейството и една чистачка, върху която не падали никакви подозрения. Детективите предполагаха, че убиецът се е вмъкнал през гаража, който бил оставен отворен, и после е влязъл в къщата през междинната врата, която обикновено се заключвала едва след като Робърт Верлорън се прибирал от работа вечер.

Обяснението на семейството за отворения гараж било, че дъщеря им наскоро взела шофьорска книжка и от време на време й позволявали да излиза с колата на майка си. Тя обаче още не била придобила навика да затваря вратата на гаража и родителите й неведнъж й се карали за това. Привечер преди отвличането майка й я пратила да прибере дрехите от химическо чистене. Следователите бяха потвърдили, че момичето е взело дрехите в 17:15 и след това се е прибрало вкъщи. Предполагаха, че Беки пак е забравила да затвори гаража и да заключи междинната врата. Майката казала, че въпросната вечер изобщо не била проверила гаража.

Двама съседи, разпитани след убийството, съобщили, че вечерта видели вратата на гаража отворена. Така след връщането на Робърт Верлорън от работа всеки можел лесно да влезе в къщата.

Бош си помисли колко ли пъти е виждал как нечия привидно невинна грешка се превръща в ключ към гибелта на жертвата. Една рутинна задача като прибирането на дрехи от химическо чистене можеше да е дала възможност на убиеца да влезе в дома. Беки Верлорън можеше неволно да е причинила собствената си смърт.

Отмести стола си назад и се изправи. Беше прегледал първата половина на следственото дело. Реши да си вземе още едно кафе, преди да се заеме с втората. Попита в офиса дали някой иска нещо от барчето и Джийн Норд му поръча кафе. Бош слезе по стълбището, напълни две чаши от кафемашината, после ги плати и отиде да сложи сметана и захар в кафето на Норд. Докато слагаше сметаната, усети, че зад него има някой. Направи място на плота, ала никой не се пресегна и Хари се обърна да види кой е. И се озова пред усмихнатата физиономия на заместник-началник Ървин С. Ървинг.

Бош и заместник-началник Ървинг никога не се бяха харесвали. В различни моменти началникът се беше проявявал като негов неприятел, но и като неволен спасител. Бош бе научил от Райдър, че Ървинг е изпаднал в немилост: новият началник безцеремонно го изритал от ръководството и го прехвърлил на работа извън Паркър Сентър — без никаква реална власт.

— Детектив Бош. Мислех да ви черпя едно кафе, но виждам, че вече имате повече от достатъчно. Все пак ще седнете ли с мен за минутка?

Бош вдигна двете чаши.

— Имам малко работа в момента, господин началник. Чакат ме да занеса кафето.

— Само една минутка, детектив — със строги нотки в гласа настоя Ървинг. — Кафето още ще е горещо, докато го занесете там, където отивате. Обещавам.

И без да дочака отговор, се обърна и тръгна към една маса. Бош го последва. Ървинг все още ходеше с обръсната до блясък глава. Мускулестата му долна челюст бе най-специфичната особеност на лицето му. Седна изпънат, като че ли е глътнал бастун. И заговори едва след като Бош се настани срещу него. Любезността отново се бе върнала в гласа му.

— Исках само да ви поздравя с добре дошъл отново в управлението — каза той.

И се усмихна като акула. Преди да отговори, Бош се поколеба като човек, прескачащ капак на пода.

— Радвам се, че се връщам, господин началник.

— Отдел „Неприключени следствия“. Смятам, че това е подходящо място за човек с вашите способности.

Хари отпи глътка от парещото си кафе. Не знаеше дали Ървинг му прави комплимент, или го обижда. Искаше му се да си тръгне.

— Е, ще видим — отвърна той. — Надявам се. Струва ми се, че е по-добре…

Ървинг широко разтвори длани, сякаш показваше, че не крие нищо.

— Това е всичко. Можете да си вървите. Исках само да ви поздравя за завръщането. И да ви благодаря.

Бош се поколеба, но после се хвана на въдицата.

— За какво да ми благодарите?

— Задето ме възраждате в това управление.

Хари поклати глава и учудено се усмихна.

— Не разбирам. Как ще стане тая работа? Искам да кажа, сега сте в пристройката на Градския съвет, нали така? В Службата за стратегическо планиране или нещо подобно. Доколкото чух, трябва да си оставяте пистолета вкъщи.

Ървинг скръсти ръце върху масата и се наведе към Бош. Всякаква престорена любезност се изпари. Той заговори напрегнато, ала тихо.

— Да, там съм. Обаче ви гарантирам, че няма да е задълго. Не и след като в управлението връщат такива като вас.

После се отпусна назад и също толкова бързо възприе нехаен вид.

— Знаете ли какъв сте вие, Бош? Вие сте регенерат. Тоя нов началник обича да поставя регенерати на колата. Обаче знаете ли какво става с регенерата? Разпада се по шевовете. От триенето и топлината — идват му прекалено много. Разпада се и какво се случва? Пука се. И колата се отклонява от пътя.

Той мълчаливо кимна и остави Бош да смели думите му.

— Разбирате ли, Бош, вие сте моят билет. Ще се издъните — моля да ме извините за думата. Винаги сте го правили. Такъв сте по природа. Гарантирам ви. И когато се издъните, нашият знаменит нов началник ще се издъни, задето е сложил такъв евтин регенерат на колата ни.

Ървинг се усмихна. Бош си помисли, че му трябва само златна обеца, за да е пълен образът.

— И когато той падне, моите акции ще се вдигнат. Аз съм търпелив човек. Чакал съм над четирийсет години в това управление. Мога да почакам още.

Бош също зачака, но това бе всичко. Ървинг му кимна, стана, бързо се обърна и си тръгна. Гърлото на Хари се стегна от гняв. Той погледна двете чаши в ръцете си и се почувства като идиот — да седи като послушно момче за всичко, докато Ървинг се гаври с него. Стана и хвърли кафетата в кошчето за боклук. Когато се върнеше в стая 503, щеше да каже на Джийн Норд сама да си вземе кафе.