Майкъл Конъли
Хорът на забравените гласове (42)

43

Плацът на полицейската академия бе опънат като зелено одеяло в подножието на един от гористите хълмове в Елизиън Парк, красиво сенчесто място, говорещо добре за традицията, която началникът на полицията искаше да припомни на Бош.

В осем сутринта след безплодното си нощно издирване на Робърт Верлорън Хари се представи на регистрацията и го придружиха до място на подиума под ВИП тентата. Зад катедрата, от която щяха да се произнасят речите, имаше четири реда столове. Мястото на Бош гледаше към плаца, където щяха да маршируват новите кадети и където после щяха да се строят за проверка. Като поканен гост на началника, той щеше да е един от проверяващите.

Бош носеше пълна униформа. Традицията изискваше да си униформен на производството на нови офицери — за да ги приветстваш в света на униформените. И беше подранил. Седна сам и послуша полицейския оркестър, който свиреше стари маршове. Докато развеждаха другите ВИП гости по местата им, никой не го обезпокои. Повечето бяха политици и неколцина орденоносци от Ирак — те бяха с униформата на морската пехота.

Чувстваше кожата на шията си под колосаната яка и стегнатата вратовръзка като одрана. Почти час беше търкал под душа мастилото с надеждата, че то ще отнесе цялата грозота на случая в канала заедно със себе си.

Не забеляза приближаването на заместник-началник Ървин Ървинг, докато кадетът, който го водеше, не каза:

— Извинете, господине.

Бош вдигна поглед и видя, че Ървинг сяда до него. Хари се поизправи и вдигна програмата си от стола, предназначен за заместник-началника.

— Приятно прекарване — пожела му кадетът, после стегнато се обърна кръгом и тръгна към поредния гост.

Отначало Ървинг мълчеше. Като че ли му трябваше доста време, за да се настани удобно и да види кой може да ги наблюдава. Бяха на първия ред, две от най-хубавите места. Накрая заговори, без да се обръща към Бош:

— Какво става тук все пак?

— Вие ми кажете.

Хари също се поозърна да види дали някой не ги гледа. Явно не бе случайно, че седят един до друг. Бош не вярваше в съвпадения. Не и в такива.

— Началникът каза, че искал да присъствам — обясни той. — Покани ме в понеделник, когато ми връщаше значката.

— Браво.

Изтекоха цели пет минути, преди Ървинг да проговори пак. Трибуната се пълнеше — оставаха свободни само местата на началника и съпругата му в края на първия ред.

— Каква седмица преживяхте, а, детектив? — прошепна Ървинг. — Затънахте в лайната, а излязохте ухаещ на рози. Поздравления.

Бош кимна. Точна оценка.

— Ами вие? Просто поредната седмица в службата, а?

Ървинг не отговори. Хари се замисли за местата, където бе търсил Робърт Верлорън. Замисли се за лицето на Мюриъл Верлорън, когато бе видяла, че отвеждат убиеца на дъщеря й към патрулката. Трябваше бързо да натика Стодард на задната седалка, за да не му издере очите.

— Всичко това е заради вас — тихо каза той.

Ървинг го погледна чак сега. С крайчеца на окото си.

— Какви ги дрънкате?

— За тия седемнайсет години, за тях дрънкам. Накарали сте вашия човек да провери алибитата на Осмиците. Той не знаел, че Гордън Стодард е учител и на момичето. Ако Грийн и Гарсия бяха проверявали алибитата, както би трябвало, са щели да се натъкнат на Стодард и лесно да съберат две и две. Преди седемнайсет години. Цялото това време лежи на вашата съвест.

Ървинг вече се обърна към него.

— Имаме споразумение, детектив. Ако го нарушите, ще намеря други начини да се докопам до вас. Надявам се, че разбирате.

— Да, естествено. Както кажете. Обаче забравяте едно нещо. Не само аз знам за вас. Какво ще правите, ще сключвате сделки с всички ли? С всеки репортер, с всяко ченге? С всяка майка и баща, които трябва да водят кухия си живот, заради онова, което сте извършили вие?

— Не повишавайте глас — процеди през зъби Ървинг.

— Казах всичко, което исках да ви кажа — тихо и спокойно отговори Бош.

— Е, дайте и аз да ви кажа нещо. Не сме свършили разговора. Ако открия…

И млъкна, понеже идваше началникът на полицията с жена си. Ървинг се поизправи на стола си. Музиката загърмя и парадът започна. Двайсет и четирима кадети с лъскави нови значки на гърдите излязоха на плаца със строева крачка и застанаха мирно пред ВИП тентата.

Произнесоха се прекалено много предварителни речи. После проверката на новите офицери се проточи до безкрайност. Ала накрая програмата стигна до главното събитие — традиционните думи на началника на полицията. Човекът, който беше върнал Бош на служба, изглеждаше спокоен и самоуверен. Говори за промяна на полицейското управление отгоре до долу, като започна с двайсет и четиримата новопроизведени офицери. Каза, че говорел за промяна на имиджа и практиките на управлението. Каза много от нещата, които в понеделник сутринта бе споменал и на Бош. Посъветва новите офицери никога да не нарушават закона, за да наложат закона. Винаги да си вършат работата според конституцията и с човешко съчувствие.

Но после изненада Бош със заключението си.

— Бих искал също да привлека вниманието ви към двама офицери тук, които днес са мои гости. Единият идва, другият си отива. Тази седмица детектив Хари Бош се върна в управлението след няколко години пенсия. Предполагам, по време на дългата си почивка е установил, че не можеш да научиш старо куче на нови трикове.

От навалицата от другата страна на плаца се разнесе учтив смях. Там седяха семействата и приятелите на кадетите. Началникът продължи:

— Затова се върна в семейството на управлението и вече постигна резултати, достойни за възхищение. Изложи се на опасност за благото на обществото. Вчера той и партньорката му разкриха убийство отпреди седемнайсет години, заседнало като трън в тялото на това общество. Ние приветстваме детектив Бош с добре дошъл.

Тълпата изръкопляска. Хари се изчерви и заби поглед в коленете си.

— Бих искал също да благодаря на заместник-началник Ървин Ървинг, че днес е тук. Той служи в управлението от близо четирийсет и пет години. В момента няма друг офицер, който да е служил толкова. Решението му да се пенсионира днес и да направи това производство своето последно дело като полицай е уместен финал за службата му. Благодарим му за службата на управлението и града.

Аплодисментите за Ървинг бяха много по-шумни и продължителни. Хората започнаха да се изправят в чест на човека, служил толкова дълго на управлението и града. Бош леко се обърна надясно, за да види лицето на Ървинг, и в мига, в който зърна очите му, разбра, че заместник-началникът не го е очаквал. Това си беше живо изнудване.

Скоро всички ръкопляскаха на крака и Бош по неволя трябваше да направи същото — за човек, когото презираше. Знаеше точно кой е автор на падането на Ървинг. Ако заместник-началникът протестираше или се опиташе по някакъв начин да си върне поста, го очакваше вътрешно разследване под ръководството на Кизмин Райдър. Нямаше съмнение, че този път той щеше да изгуби. Абсолютно никакво съмнение.

Бош обаче не знаеше кога е подготвено всичко това. Представи си Райдър, седнала на бюрото си в стая 503, как го чака с чаша кафе, черно — тъкмо каквото го обичаше. Дали вече бе знаела от какъв случай идва джакпотът и докъде ще доведе? Спомни си датата на доклада от правното министерство. Десет дни, преди той да го прочете. Какво се бе случило през тези десет дни? Какво бяха подготвили за неговото пристигане?

Не знаеше и всъщност не го интересуваше. Политиката на управлението се играеше на шестия етаж. Той работеше в стая 503 и там му бе мястото. Несъмнено.

След като приключи речта си, началникът раздаде на кадетите един по един диплома за завършване на академията и позира за снимки, ръкувайки се с тях. Всичко ставаше много бързо, чисто и идеално организирано. Три полицейски хеликоптера прелетяха над плаца във формация и кадетите сложиха край на церемонията, като хвърлиха фуражките си във въздуха.

Бош си спомни времето преди повече от трийсет години, когато и той беше хвърлил фуражката си във въздуха. Усмихна се. Не бе останал никой от неговия курс. Всички бяха мъртви, пенсионирани или уволнени. Знаеше, че само от него зависи да продължи традицията и да носи знамето. Да води справедливата борба.

След края на церемонията хората се втурнаха да поздравят новите офицери. Ървинг стана и тръгна право през плаца към изхода. Не спря никъде, даже при онези, които му протягаха ръце, за да го поздравят.

— Миналата седмица беше доста напрегната за вас, детектив.

Бош се обърна. Беше началникът на полицията. Бош не знаеше какво да отговори.

— Благодаря, че дойдохте. Как е детектив Райдър?

— Взе си свободен ден. Вчера й се размина на косъм.

— И аз така чух. Някой от вас ще присъства ли на днешната пресконференция?

— Ами, тя е в отпуска, пък и аз си мислех да я прескоча, ако може.

— Е, ще се оправим и без вас. Виждам, че вече сте дали историята на „Дейли Нюз“. Сега всички останали протестират. Ще трябва да ги позалъжем с нещо.

— Дължах го на репортерката от „Нюз“.

— Да, знам.

— Когато положението се успокои, все още ли ще съм на работа, господин началник?

— Разбира се, детектив Бош. Също като във всяко следствие, трябва да се прави избор. Това е трудно. Вие сте взели най-добрите решения, които сте можели. Ще има проверка, но се съмнявам, че ще имате проблем.

Хари кимна. Понечи да му благодари, но се отказа. Просто го погледна.

— Искате да ме питате още нещо ли, детектив?

— Просто се чудех…

— За какво?

— Случаят започна с един доклад от правосъдното министерство и когато стигна при мен, беше доста стар. Питам се защо са го задържали за мен. Предполагам, че просто се питам какво сте знаели и кога сте го узнали.

— Какво значение има вече?

Бош посочи с брадичка отдалечаващия се Ървинг.

— Може и да има. Не знам. Но той няма да се откаже. Ще отиде при медиите. Или при адвокатите.

— Знае, че ще сбърка, ако го направи, че ще си понесе последиците. Той не е глупак.

Бош само кимна. Началникът го погледна изпитателно, после продължи:

— Струва ми се, че още се безпокоите, детектив. Спомняте ли си какво ви казах в понеделник? Казах ви, че внимателно съм проучил вашия случай и кариерата ви, преди да реша дали да ви поканя да се върнете.

Хари го гледаше.

— И не ви излъгах. Проучих ви и смятам, че знам нещо за вас. Вие съществувате с една цел, детектив Бош. И сега имате възможност да я постигнете, да продължите да изпълнявате дълга си. Какво друго има значение?

Бош дълго го гледа, преди да отговори.

— Всъщност исках да ви питам за нещо, което казахте онзи ден. За последиците и гласовете. Сериозно ли говорехте? Или просто ме надъхвахте срещу Ървинг?

Началникът се изчерви и за миг сведе глава. После погледна Бош и каза твърдо:

— До последната дума. И не го забравяйте. Върнете се в петстотин и трета стая и продължете да финализирате следствията. Затова сте тук. Финализирайте ги, иначе аз ще намеря причина да финализирам вашето дело. Разбирате ли?

Хари не се почувства заплашен. Отговорът на началника му хареса. Накара го да се почувства по-добре.

— Разбирам.

Началникът го стисна за лакътя.

— Чудесно. Тогава да идем да се снимаме с някои от тия младежи, които днес влязоха в нашите редове. Може би ще научат нещо от нас. Може би ние ще научим нещо от тях.

Докато навлизаха в тълпата, Бош погледна натам, накъдето се бе отдалечил Ървинг. Ала него отдавна го нямаше.