Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Closers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 62 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster (2007)
Сканиране, разпознаване и корекция
?

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ

ХОРЪТ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ГЛАСОВЕ

Американска, първо издание

Превод Крум Бъчваров

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“: Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД: Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 22

ISBN 954-585-653-1

ИК „БАРД“ ООД — София 1124, „Яворов“, бл. 12-А, вх. 2. тел. 943 76 59, 943 76 89. http://www.bard.bg

 

Hieronymus, Inc., 2005

История

  1. — Добавяне

4

Киз Райдър — почти беше преполовила следственото дело — взе чашата си направо от ръката му.

— Мерси. Имам нужда от нещо, за да не заспя.

— Да не искаш да кажеш, че това тук е скучно в сравнение с бумащината в кабинета на началника?

— Не. Просто цялото това наваксване, четенето. Трябва да научим материалите наизуст, за да сме готови за всички възможности.

Беше изписала почти цяла страница от бележника си. Бош не можеше да прочете бележките, но виждаше, че повечето редове свършват с въпросителен знак.

— Освен това сега напрягам други мускули — прибави Райдър. — Мускули, които не използвах на шестия етаж.

— Ясно. Може ли вече да започна и аз?

— Заповядай.

Тя разтвори пръстените на папката, извади петсантиметровия сноп листове, които вече беше прочела, и ги подаде на Бош, който тъкмо се настаняваше на своето бюро.

— Да ти се намира още един такъв бележник? — попита той. — Аз имам само едно тефтерче.

Райдър престорено въздъхна. Бош знаеше, че му играе театър и че е доволна, че пак работят заедно. През последните две години беше анализирала политически събития и сложни проблеми в кабинета на новия началник, това не бе истинска полицейска работа, за която всъщност я биваше. За разлика от работата в този отдел.

Тя побутна бележника към него и подметна:

— Сигурно ще ти трябва и химикалка, а?

— Не, ще се оправя.

И почна да чете документите. Беше готов за работа и нямаше нужда от кафе, за да се съсредоточи.

 

Първата страница от следствените материали представляваше цветна снимка в найлонов джоб с три дупки. Фотографията беше стар портрет от ученически годишник на привлекателно момиче с леко дръпнати очи, изумително зелени на шоколадовия фон на кожата. Имаше ситно на-къдрена кестенява коса с естествено руси кичури, отразили светкавицата на фотоапарата. Очите на момичето блестяха и усмивката му бе искрена. Усмивка, която показваше, че знае неща, които не са известни на никой друг. Бош си помисли, че не е хубавица. Още не. Чертите на лицето й сякаш некоординирано се състезаваха помежду си. Ала той знаеше, че тийнейджърската тромавост често се заглажда и по-късно се превръща в красота.

Само че за шестнайсетгодишната Ребека Верлорън нямаше да има по-късно. Хиляда деветстотин осемдесет и осма бе поел едната й година. Джакпотът идваше от нейното убийство.

Беки, както я наричали роднините и приятелите й, била единственото дете на Робърт и Мюриъл Верлорън. Мюриъл била домакиня, Робърт — главен готвач и собственик на популярния ресторант „Айланд Хауз Грил“ в Малибу. Живеели на Ред Меса У ей, пряка на Санта Сузана Пас Роуд в Чатсуърт, в северозападния ъгъл на Лос Анджелис. Задният двор на къщата им опирал в гористия склон на планината Оут, ограничаваща града откъм северозапад. Онова лято Беки тъкмо завършила с отличие първата си година в „Хилсайд“, частна гимназия в недалечния Портър Ранч. Майка й доброволно работела в училищния стол и често носела пилешко филе и други специалитети от ресторанта на мъжа си.

Сутринта на 6 юли 1988 г. Верлорън установили, че дъщеря им не си е вкъщи. Заварили задната врата отключена, макар да били убедени, че предишната вечер са я заключили. Предположили, че момичето е отишло да се поразходи, изчакали два часа, но Беки не се прибрала. Същия ден трябвало да отиде в ресторанта с баща си, за да поеме обедната смяна като помощник главна сервитьорка, и отдавна било време да тръгват за Малибу. Докато майка й звъняла на приятелките й с надеждата да я открие, баща й се изкачил по склона зад къщата. Когато се върнал, без да намери нито следа от нея, решили да се обадят в полицията.

Пристигнали патрулни полицаи от Девънширския участък и не открили следи от влизане с взлом. На базата на това и на факта, че момичето е във възрастовата група с един от най-големите проценти бягства от дома, те определили изчезването му като вероятно бягство и го третирали както обикновено в такива случаи. Въпреки възраженията на родителите, които не вярвали, че Беки е избягала по своя воля.

Родителите се оказали ужасяващо прави, защото след два дни до един паднал дъб на десетина метра от пешеходна пътека по склона на Оут бил открит разлагащият се труп на Беки Верлорън. Някаква жена яздила там и се отклонила от пътеката, за да види откъде идва гадната миризма. И се натъкнала на тялото. По принцип жената сигурно нямало да обърне внимание на вонята, но била видяла обяви за изчезналото момиче, разлепени по телефонните стълбове.

Беки Верлорън умряла на по-малко от половин километър от дома си. Баща й най-вероятно минал на няколко метра или даже сантиметра от тялото, когато обикалял склона и я викал. Ала онази сутрин още нямало миризма, която да привлече вниманието му.

Бош имаше дъщеря. Макар че живееше далеч от него с майка си, тя никога не се отдалечаваше от мислите му. Той си представи бащата — как се катери по стръмния склон и вика дъщеря си, която никога няма да се върне вкъщи.

Опита се да се съсредоточи върху следствените материали.

Жертвата беше простреляна в гърдите. Оръжието, полуавтоматичен колт четирийсет и пети калибър, се въргаляло сред листата до левия й глезен. Докато разглеждаше снимките от местопрестъплението, Бош забеляза изгоряло петно върху светлосинята нощница, навярно дължащо се на изстрел от упор. Дупката от куршума се намираше точно над сърцето и ако се съдеше по калибъра и входната рана, смъртта най-вероятно беше настъпила моментално. Сърцето сигурно бе разкъсано от пронизалия тялото куршум.

Той дълго прелиства снимките. Ръцете на жертвата не бяха завързани. Устата й не беше запушена. Лицето гледаше към поваления дънер. Нямаше никакви други рани, одрасквания или охлузвания. Нямаше следи от сексуално насилие.

Неправилното обяснение за изчезването на момичето отначало било усложнено от грешно тълкуване. Детективите решили, че Беки се е самоубила. Случаят останал в местния участък и двамата полицаи, които поели огледа на местопрестъплението, Рон Грийн и Артуро Гарсия, продължили да водят следствието. Девъншир и досега си беше най-спокойният участък — голям квартал с високи цени на недвижимите имоти и обитатели главно от горната средна класа, той винаги се бе гордял с най-ниския процент престъпления в града. В управлението го наричаха Девънширския клуб. Особено го ценяха полицаи и детективи, които след дългогодишна служба бяха уморени или просто им беше писнало. Девънширският участък покриваше и онази част от града, която се намираше най-близо до Сайми Вели, тих квартал, почти без престъпност, в окръг Вентура, където предпочитаха да живеят стотици служители от Лосанджелиското полицейско управление. Назначаването в Девъншир съкращаваше пътя до работа и правеше работното време най-спокойното в цялото управление.

Докато четеше докладите, Бош разсеяно си спомняше кой е работил в Девънширския клуб. Знаеше, че задачата му отчасти е да направи преценка за постигнатото от Грийн и Гарсия, да определи дали са си изпълнили задълженията. Не ги познаваше лично. Нямаше представа до каква степен са посветили способностите и всеотдайността си на случая. Първо бяха изтълкували смъртта като самоубийство, ала ако се съдеше по следствените материали, бързо бяха влезли в правия път. Докладите им изглеждаха добре написани, подробни и цялостни. Където имаше възможност, явно бяха правили всичко по силите си.

И все пак Бош знаеше, че следствените материали могат да се манипулират, за да се остави такова впечатление. Истината щеше да се разкрие, когато се заровеше по-надълбоко и започнеше собствено разследване. Можеше да има огромна разлика между написаното и действителността.

Според докладите Грийн и Гарсия незабавно бяха променили посоката на водене на следствието, щом след аутопсията и анализа на откритото при трупа оръжие версията за самоубийство била отхвърлена. Престъплението беше определено като убийство, прикрито като самоубийство.

Първо се зае със заключението от аутопсията. Бе чел хиляди протоколи от аутопсии и беше присъствал на неколкостотин такива процедури. По стар навик прескочи всички измервания и описания и отиде направо на обобщението с придружаващите го снимки. И естествено научи, че като причина за смъртта е определена огнестрелната рана в гърдите. Вероятното време на смъртта беше между полунощ и два часа през нощта на 6 юли. В обобщението се посочваше, че не е известно някой да е чул изстрела, поради което преценката се основава единствено на измерената загуба на телесна температура.

Изненадите го очакваха в другите резултати от аутопсията. Ребека Верлорън имала дълга гъста коса. Отдясно в основата на шията, под косата, патоанатомът се натъкнал на кръгло петънце от изгаряне, голямо приблизително колкото копче на риза. На пет и половина сантиметра от него имало друг белег от изгаряне, много по-малък от първия. Големият процент бели кръвни телца в кръвта около тези рани показвал, че са нанесени около, но не точно в момента на смъртта.

Докладът заключаваше, че изгарянията са причинени от зашеметител, ръчно устройство, което излъчва мощен електрически заряд и обезврежда жертвите за няколко минути или повече, в зависимост от мощността. Бош знаеше, че обикновено използването на такъв зашеметител оставя на кожата две малки и почти незабележими следи, показващи мястото на контакта. Но ако контактните точки на устройството се притиснеха неравномерно към кожата, в резултат от получилото се късо съединение по кожата често оставаха белези като тези на шията на Беки Верлорън.

В обобщението се посочваше, че по босите крака на жертвата не са открити пръст, рани или охлузвания, каквито би трябвало да се очакват, ако момичето се е катерило босо по склона в тъмното.

Бош забарабани с химикалката си по доклада и се замисли. Знаеше, че това е грешка, допусната от Грийн и Гарсия. Детективите бе трябвало да огледат ходилата на жертвата още на местопрестъплението и веднага да направят заключението, че самоубийството е инсценировка. Но не го бяха направили и бяха изгубили два дни в очакване на аутопсията след уикенда. Тези дни, плюс другите два, изгубени, защото патрулните бяха определили случая като бягство от Дома, вече даваха лоша насока на следствието. Нямаше съмнение, че детективите страшно са се забавили. Започваше да разбира, че управлението изобщо не си е изпълнило задълженията към Ребека Верлорън.

Докладът от аутопсията съдържаше и резултатите от анализа на следите от изстрела по дланите на жертвата. Докато по дясната ръка на Беки Верлорън установили такива следи, по лявата нямало нищо. Въпреки че тя си бе служила с дясната ръка, Бош знаеше, че според този анализ момичето най-вероятно не е стреляло с оръжието на убийството. Опитът — колкото и скромен да беше — и здравият разум трябваше да подскажат на детективите, че жертвата е щяла да използва и двете си ръце, за да може да държи тежкия пистолет, насочен към собствените й гърди, и да натисне спусъка. В резултат и по двете й длани щяха да останат следи.

В обобщението на аутопсията имаше още един важен момент. В резултат на огледа на тялото се оказало, че жертвата е била сексуално активна и следите по стените на матката предполагали неотдавнашен гинекологичен кюртаж за премахване на бременност. Патологът, извършил аутопсията, предполагаше, че това се е случило от четири до шест седмици преди смъртта.

Бош прочете първия обобщаващ следствен доклад, написан и включен в папката след аутопсията. Грийн и Гарсия вече бяха определили смъртта като убийство и според тяхната версия някой влязъл в спалнята на спящото момиче и го обезвредил със зашеметител. После го изнесъл от къщата, изкачил се по склона до поваления дъб, където извършил убийството и несръчно го прикрил като самоубийство, най-вероятно импулсивно и по решение в последния момент. Докладът носеше датата 11 юли, понеделник — пет дни след убийството на Ребека Верлорън.

Бош премина към протокола от анализа на оръжието. Макар че в резултат на аутопсията бяха установени повече от убедителни доказателства за инсценирано самоубийство, анализът на пистолета и балистичната експертиза още повече потвърждаваха следствената версия.

По оръжието нямало никакви други пръстови отпечатъци, освен от дясната ръка на Беки Верлорън. Фактът, че от лявата й длан нямало отпечатъци, нито каквито и да било петна, предполагал, че пистолетът грижливо е бил избърсан, преди да бъде поставен в ръката на жертвата и след това насочен към гърдите й. През това време тя най-вероятно била в безсъзнание от зашеметителя.

Намерили гилзата, изхвърлена от кол та след фаталния изстрел, на около метър и осемдесет от трупа. И по нея нямало отпечатъци и петна.

Единственото най-важно веществено доказателство на следствието било открито по време на анализа на самия пистолет. И по-точно в пистолета. Колтът бил модел Марк IV, серия 80, произведен през 1986-а, две години преди убийството. Тези оръжия имаха ударник с дълъг шип, нещо от особено значение, тъй като често „татуираха“ стрелящия, ако не ги държи правилно по време на стрелба. Това обикновено се случваше, когато оръжието се държи с две ръце и едната е прекалено високо и близо до ударника. При натискане на спусъка затворът автоматично се плъзгаше назад, за да изхвърли гилзата, а когато се върнеше в позиция за стрелба, можеше да прищипе ръката на стрелящия-обикновено между палеца и показалеца, като понякога откъсваше късче кожа и го отнасяше в оръжието. Всичко това се случваше за стотни от секундата и неопитният стрелец даже не разбираше какво го е „ухапало“.

Точно това се беше случило и с колта, с който бе убита Беки Верлорън. Когато го разглобил, специалистът по огнестрелно оръжие намерил парченце кожа и засъхнала кръв от долната страна на затвора. Това не можело да бъде забелязано от човек, оглеждал пистолета отвън.

Грийн и Гарсия прибавяха тези свидетелства към своята следствена версия. Във втория обобщаващ следствен доклад пишеха, че според уликите убиецът пъхнал колта в Ръката на Беки Верлорън и опрял дулото в гърдите й, след Което хванал оръжието с една или две ръце и натиснал спусъка. Бил произведен изстрел и затворът „татуирал“ извършителя, като отнесъл късче от кожата му в пистолета.

Бош си отбеляза, че двамата детективи не споменават за друга възможност. А именно, че откритите в оръжието тъкан и кръв вече са били там в нощта на убийството, че колтът е татуирал някой друг, а не убиеца, по време на друг изстрел, произведен преди убийството на момичето.

Въпреки този потенциален пропуск кръвта и тъканта бяха намерени в пистолета и макар от аутопсията на Беки Верлорън вече да се знаело, че по дланите й няма рани, било направено рутинно сравнение на кръвните групи. Кръвта от пистолета била група 0. Кръвта на жертвата била АВ положителна. Следователите заключили, че по оръжието е останала кръвта на убиеца.

Ала през 1988-а оставаха още години до прилагането на ДНК сравнение в криминалистиката. Нещо повече, този метод не се признаваше от съда в Калифорния. Финансирането и създаването на база данни с ДНК профили на криминално проявени тепърва започваше. В хода на следствието през 1988 година детективите можеха да сравняват само кръвните групи с потенциални заподозрени. А в убийството на Верлорън нямаше главен заподозрян. По случая бе работено упорито и дълго, но накрая не се бе стигнало до арест. И следствието бе изоставено.

— Досега — без да се усети, каза Бош.

— Моля? — попита Райдър.

— Нищо. Просто мислех на глас.

— Искаш ли да започнем да обсъждаме случая?

— Още не. Искам първо да дочета материалите докрай. Ти свърши ли?

— Почти.

— Знаеш на кого трябва да благодарим за това, нали?

Тя го погледна въпросително.

— Предавам се.

— На Мел Гибсън.

— Какви ги дрънкаш?

— Кога излезе „Смъртоносно оръжие“? Точно по онова време, нали?

— Май да. Какво искаш да кажеш? Абсолютно неправдоподобен филм.

— Тъкмо това искам да кажа. От оня филм всички започнаха да държат пистолета отстрани и с две ръце, едната върху другата. Имаме кръв по тоя пистолет, защото убиецът си е падал по „Смъртоносно оръжие“.

Райдър презрително поклати глава.

— Сериозно ти казвам — не отстъпи Бош. — Ще го питам тоя тип, когато го пипнем.

— Добре, Хари, питай го.

— Мел Гибсън спаси живота на много хора. Ония, дето стреляха така, не можеха да улучат нищо. Трябва да го обявим за почетен полицай или нещо от тоя род.

— Добре, Хари. Остави ме сега да дочета материалите.

— Давай. И аз трябва да ги дочета.