Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Алмаз — камень хрупкий, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Вихра Гочева, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Рустем Валаев. Легенди за скъпоценните камъни
ИК „Наука и изкуство“, София, 1982
Съветска-украинска. Първо издание
Редактор: Руселена Георгиева
Художествен редактор: Лили Радева
Технически редактор: Василка Стефанова
Художник: Симеон Кръстев
Коректор: Стефка Николова
История
- — Добавяне
„Пит-Регент“
Много интересна история има и легендарният диамант „Пит-Регент“. Докато „Санси“ бил обагрен с кръвта на кралете Хенрих III и Хенрих IV доста години след като се появил на бял свят, то „Пит-Регент“ се потопил в кръв още в деня на своето „раждане“. Този скъпоценен камък бил намерен в Ост Индия през 1700 г., когато в страната управлявал Великият Могол Аурангзеб — същият онзи владетел, който в борба за трона убил братята си, а баща си шах Джахан оставил да изгние в подземието на старата делхийска крепост.
„Пит-Регент“ бил намерен от роб на име Гияс в един от рудниците на Портеал, където полугладните туземци работели по 12 до 14 часа на денонощие, за да търсят диаманти, необходими за украшенията на султана, свитата му и техните многобройни жени и наложници. Според легендата робът Гияс, след като намерил камъка, си разрязал крака и под превръзката го изнесъл от рудника. Щом стигнал до Ганг, помолил един лодкар да го превози на другия бряг на реката. Тъй като не разчитал на възнаграждение, лодкарят отказал. Тогава Гияс му показал находката си и му обяснил, че в Морадабад има познат търговец на диаманти, който ще му даде много пари за камъка и тогава ще се разплати с лодкаря. Лодкарят се съгласил и двамата заплавали с несигурната лодчица по буйната река. След известно време лодката започнала да се пълни с вода. Лодкарят продължавал да гребе, а Гияс изчерпвал водата от дъното. Когато доплавали до средата на реката, лодкарят ударил с веслото нищо неподозиращия Гияс по главата и го убил. После взел скъпоценния камък и бутнал трупа във водата. Единствен свидетел на всичко това бил диамантът „Пит-Регент“.
Аурангзеб, който наследил несметните богатства на Великите Моголи, а по-късно разграбил Голконда, като изнесъл оттам стотици диаманти, рубини и изумруди, до края на живота си така и не узнал за съществуването на изнесения от неговата държава „Пит-Регент“. До приближените на султана достигали слухове за изчезналия роб, който откраднал голям диамант, но никой не се решавал да съобщи това на повелителя.
Като доплавал до другия бряг, лодкарят продал скъпоценния камък на пастор Пит, от когото диамантът получил първото си име[1]. Тъй като не знаел цената на камъка, лодкарят го продал за 1000 фунта стерлинги и веднага, още на пристанището, пропил всичките пари. Измъчван от угризения на съвестта, лодкарят завършил живота си със самоубийство. Преданието не е запазило неговото име. Що се отнася до Пит, хитрият пастор взел със себе си диаманта и напуснал бреговете на Ганг, където дотогава се занимавал с проповядване. Щом пристигнал в Европа, той се срещнал с регента на Франция Орлеанския херцог и му продал камъка за 2 500 000 франка. Сделката била сключена в парижкия замък Тюйлери. От този ден диамантът получил второто си име и започнал да се нарича „Пит-Регент“. По това време скъпоценният камък тежал около 400 карата, а след шлифоването му станал 136,9 карата. През 1791 г. брилянтът бил оценен от специалната международна комисия на бижутерите за 12 000 000 франка, а след 100 години цената му била намалена наполовина.
По време на Френската революция през 1792 г. „Пит-Регент“ изчезнал от двореца Тюйлери заедно с останалите скъпоценности на френската корона, но скоро бил открит у един от парижките антиквари. Брилянтът бил вграден в бронзовата мастилница на Людовик XVI. Останалите скъпоценности не били намерени въпреки обещаните големи възнаграждения и арестуването на всички бижутери в Париж.
Тъй като новото правителство имало нужда от пари, брилянтът бил заложен при намиращия се по това време в Лион Г. Н. Тресков — търговец от Замоскворечието[2].
На власт дошъл Наполеон и откупил „Пит-Регент“. Най-добрите парижки бижутери вградили брилянта в дръжката на шпагата му.
Този скъпоценен камък изиграл важна историческа роля. Малко преди държавния преврат, през ноември 1799 г., Наполеон извадил „Пит-Регент“ от шпагата си и го заложил при правителството на една малка европейска държава. С получените средства Бонапарт осъществил преврата, който му осигурил мястото на първи консул на Франция. След няколко години Наполеон се провъзгласил за император.
Интересно е съобщението на един парижки вестник за това, как след смъртта на Людовик XVI били намерени скъпоценностите на френската корона. При разчистване на разрушенията от опожарения дворец Тюйлери бил открит сандък, върху капака на който се запазили инкрустирани от емайл три бели лилии. Съкровището било намерено от работника Огюст Долоне. В сандъка били открити всички скъпоценности на френската корона с изключение на „Санси“. Що се отнася до „Пит-Регент“, след смъртта на Наполеон Бонапарт за този брилянт не се споменава в нито един от хералдическите списъци на Франция.