Рустем Валаев
Легенди за скъпоценните камъни (20)

Вместо епилог

Разпръсналите се жители и войници на Читор, които избягали в горите и планините, постепенно се събрали на една поляна, заобиколена отвсякъде със скали и пропасти, и започнали да коват оръжие. Когато струпали достатъчно количество, отново се спуснали към града и се втурнали в крепостта. Ала уд-дин Кхилджи вече не бил там — той заминал с трофеите за Делхи. Рамачандра се защищавал с малък отряд войници с умението и храбростта на истински пълководец.

На няколко пъти крепостта минавала от едни ръце в други, докато най-после раджпутите успели да прогонят врага.

След два и половина века, през 1568 г.‍ Великият Могол Акбар, владетел на Делхи, нападнал мирния Читор и го завзел, като обстрелвал крепостта с новите за онова време топове. Тежките снаряди разбили мраморните стени на дворците, разрушили кулите на крепостта и превърнали на парчета кристалния фонтан, край който някога красивата Падмини се любувала на златните рибки и веселата им игра. Когато напускали града под натиска на превъзхождащия ги противник, раджпутите се заклели, че никой от тях — нито децата, нито внуците и правнуците им, няма да живеят на едно и също място, няма да спят на постеля, нито под покрив и няма да ядат топла храна дотогава, докато родният им град Читор не стане свободен.

Из просторните земи на Раджпутана се повела кръвопролитна война срещу войските на Великите Моголи, но тя не донесла победа на раджпутите.

Когато напускали стените на града, те се разделили на табори и станали странствуващи ковачи. Раджпутите се пръснали из цяла Индия и така чергарували стотици години, но вече не ковели военни доспехи, а прости сърпове, палешници и домашни съдове. И само в песните си споменавали за родния Читор, за планинските хребети на Аравала и за равнините на Раджпутана.

Но ето че английски кораби хвърлили котва край пустинния бряг на Бенгалския залив и чужденците построили там форт „Св. Георги“, а после започнали да заграбват индийска земя. Тогава раджпутите заедно с всички останали индийски народи встъпили в неравна борба с колонизаторите за национална независимост.

Почти два века над високата мачта на форта, над много индийски градове, в това число и Читор, се развявали знамената на жестоките узурпатори.

Колонизаторите разхищавали природните богатства на Индия, като се започне от световноизвестния диамант „Коинур“^[1], което в превод значи „планина от светлина“, и се свърши с чая, ананасите и кокосовите орехи. Те се вслушвали много внимателно и в приказките и легендите на страната.

Като научили за съществуването на знаменития диамант „Хиндинур“, англичаните с помощта на скъпо струващи машини и цяла система от кранове, дебели въжета и канапи се спуснали на дъното на Елмазената пропаст. Въпреки подробното търсене не успели да намерят нито един скъпоценен камък.

На дъното на клисурата били открити само два добре запазени скелета, лежащи там отпреди повече от 3 хиляди години. Единият бил конски, а другият — на човек от индо-арийската раса, както установили антрополозите.

Най-вероятно този човек на кон да е идвал откъм Голконда или някоя друга диамантоносна местност и е носел голямо количество диаманти, включително и знаменития светлосин „Хиндинур“, намерен в рудниците на Партеал или в пещерата Пастил, но е бил убит по някакъв начин, след което изплашеният кон се хвърлил встрани и паднал заедно с ездача си в бездната.

При изследване на човешкия череп антрополозите установили, че в него има два кръгли отвора — един в тилната част и втори отпред в челото, и че и двата отвора са образувани вследствие преминаване на метално тяло през черепа, подобно на едрокалибрен куршум.

В онези далечни времена барутът все още не бил изнамерен и причината за тези отвори в черепа на човек, загинал преди повече от 3 хилядолетия, си остава неразгадана тайна.

Впрочем, ако се съди по историческите храмове и старинните паметници, културата на индийците в древността била на такава висота, че не е чудно в Индия да бъдат направени и други най-невероятни археологически открития.

На 6 април 1955 г.‍ след изгонването на англичаните от Индия Джавахарлал Неру събрал всички раджпути и тържествено ги въвел в родния им град.

Сега над Читор се развяват трицветните знамена на независима Индия и вече никакви раджи и махараджи, нито велики Моголи и европейски колонизатори не ще посмеят да нарушат спокойния живот на освободения народ!