Научнопопулярни текстове

По-долу е показана статията за Рустем Валаев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Рустем Валаев
Псевдоним Галиат
Роден 1 януари 1900 г.(1900-01-01)
Починал 9 октомври 1977 г. (на 77 г.)
Професия писател, драматург
Националност Флаг на Русия Русия
Флаг на СССР СССР
Активен период 1924-1977
Жанр драма, биография

Рустем Валаев е руски драматург и писател.

Биография и творчество

Рустем Георгиевич Валаев е роден на 1 януари 1900 г. в Грозни, Руска империя. По произход е осетинец. Баща му е минен инженер. [1]През 1909 г. майка му, като главен редактор, и баща му издават вестник „Хабар”. [2]

Учи във владикавказката гимназия, а през 1924 г. завършва Ленинградския институт за живо слово. По време на следването си публикува първите си стихотворения и разкази. След дипломирането си остава до 1934 г. да живее в Ленинград с по-малкия си брат Ростислав. Прави театрални постановки, като голям успех има с адаптацията на романа на Фьодор Гладков „Цимент” през 1926 г. в Театъра на Съвета на Москва. [1][2]

Пише собствени пиеси, от които по-популярни са били „Комедия для людей”, „Капитаны тонущих кораблей” и „Высшая школа”. Някои от тях са подписани с псевдонима Галиат (име на село Галиат в Северна Осетия, където според писателя е бил роден). [3] Работи като сътрудник на издателство „Молодая гвардия”. Негови произведения са публикувани в списанията „Нева”, „Всемирная иллюстрация” и др. Участва в поетическите вечери на Политехническия музей заедно с Есенин, Маяковски, Бенар, Городецки, Звягинцев. [1]

През 1934 г. е арестуван, заедно с много други, във връзка с убийството на Сергей Киров, който е познат на семейството му. Заедно с брат си са заточени в Соловки (трудов лагер на Соловецките острови). Освободен е и е реабилитиран през 1939 г. след като пише писмо до Президиума на осемнадесетия конгрес на КПСС. Ръкописите на двамата братя са били иззети и впоследствие изгубени. В Соловки среща украинския режисьор Лев Курбас, за когото пише разказа „За Кремлевской стеной”, който не е публикуван официално, а само чрез самиздат. [1][3][2]

След войната работи в геоложки предприятия. От 1947 г. живее и твори в Киев. Въпреки реабилитацията му, до 1960 г. не издаван. Става член на Съюза на съветските писатели през 1962 г. [2]

През 1960 г. издателство „Съветски писател” издава сборника му с разкази „Ветры горные”, а през 1966 г. издателство „Радянский писменик” сборника „Индиго”. [1]

През 1973 г. е публикуван известният му роман „Легенди за скъпоценните камъни”. [3]

Рустем Валаев умира на 9 октомври 1977 г. в Киев, където е погребан. [3]

Произведения

Сборници

  • Ветры горные (1960) – сборник разкази
  • Индиго (1966) – сборник разкази, с Ростислав Валаев
  • Новеллы о драгоценных камнях (1970)
  • Алмаз – камень хрупкий (1973) – сборник новели
    Легенди за скъпоценните камъни, изд.: „Наука и изкуство”, София (1982), прев. Вихра Гочева

Източници

Външни препратки