Рустем Валаев
Легенди за скъпоценните камъни (14)

Десета новела
Легенди за гемите

Геми се наричат гравираните камъни или черупки на мекотели с релефни изображения на женски и мъжки профили, колесници, звездно небе, животни и птици. Тези изображения обикновено се изрязват върху оникс, сардоникс, ахат, опал и корали, също върху полускъпоценни камъни като топаз и аметист и дори върху скъпоценни, напр. изумруд. Гемите с вдлъбнати изображения (това са малки пръстени-печати) се наричат инталио, а с релефни рисунки носят името камеи. Повечето от скъпите камеи се гравират върху слоести камъни — фонът има един цвят, а изображението друг. Най-ценни са трицветните камеи. Поради това, че резбата върху камък е по-сложна, отколкото върху черупки на мекотели, последните струват значително по-евтино от първите.

Гемите са известни от дълбока древност. Още преди новата ера знатната аристокрация на Македония, Финикия, Египет, а също и патрициите^[1] на Римската империя използували инталио.

Предполага се, че глиптиката, т.‍е.‍ изкуството да се гравират и моделират скъпоценни и полускъпоценни камъни, била създадена през IV в. пр.‍н.‍е.‍ от етруските. Те отнели обширна област в Средна Италия от умбрите и се заселили там, като нарекли страната си Етрурия. В VI в. пр.‍н.‍е.‍ етруските господствували над по-голямата част от Италия, в това число и над Рим. Те имали високоразвита материална култура. Занаятчиите на този народ изработвали грънчарски, бронзови и златни художествени изделия, за които пристигали търговци и царски посланици чак от Либия и от други страни. Етруските си имали цар от рода на Тарквиниите^[2]. Те оказали голямо влияние върху римската култура. Имали си своя писменост, която, колкото и да е странно, и до днес все още не е разчетена, въпреки че са открити около 9 хиляди надгробни и наскални надписи^[3]. През V, IV и III в. пр.‍н.‍е.‍ етруските претърпели няколко поражения — на юг от гърците, на север от галите. Римляните изгонили Тарквиниите и подчинили етруските, като възприели цялата им култура и с чест я пренесли през поколенията. Ето защо и до днес са толкова прочути италианските камеи и инталио. Съществува и друга версия — някои смятат, че гемите за пръв път са се появили в епохата на елинизма в Александрия, 300 години пр.‍н.‍е.‍ Има достатъчно доказателства, потвърждаващи тази версия.

В Ермитажа е събрана и се съхранява забележителна колекция от геми. Историята е запазила имената на някои древни гравьори на геми: Кромос, Диоскорид, Хеликон и прочутия художник Пирготел. Последният бил придворен гравьор на Александър Македонски. Императорът разрешавал единствено на него като най-изкусен майстор-художник да изрязва изображението му върху инталио и камеи. Върху пръстен-печат — талисман на римския император Сула — бил изобразен победеният от него нумидийски цар Югурта. Разбитият от Цезар в битката при Ферсала римски пълководец Помпей заповядал да гравират върху амулет три от неговите победоносни сражения — в Европа, Азия и Африка. Талисманът обаче не го спасил — Помпей избягал в Египет и там бил убит. Както вече казахме, повечето инталио се използували и като печати. С тях подпечатвали едиктите и заповедите на императорите и кралете. Модата на гемите остарявала и отново се възвръщала като огън, раздухван от вятъра. Забравена в една страна, тя се възраждала в друга, пресичала границите на държавите, преодолявала планини, морета и реки.

За това навсякъде, във всички европейски и азиатски земи хората и до днес намират заедно със старите монети и геми от различни епохи. Стойността на тези художествено обработени камъни била много висока. Според преданието пръстенът на Поликрат с инталио, изработен от Диодор, струвал колкото целия остров Самос, на който живеели Поликрат и неговият майстор-гравьор. Тъй като всички камеи и инталио са произведения на изкуството, създадени по заповед на царици, крале и придворната аристокрация, те нямали точно определена веднъж завинаги цена. Сложната трудоемка работа на скулпторите-гравьори върху твърдите и крехки камъни се оценявала от любителите естети в зависимост от художественото изпълнение на гемите, от модата, от възможностите на купувача. Обикновено за средна изработка на камеите се заплащало в злато толкова, колкото тежал сардониксът или ахатът, върху който бил гравиран напр. портретът на Савската царица, Венера или Деметра.

В по-късни времена, в края на XVIII в., освен гръцките и италианските майстори в Русия се появила цяла плеяда забележителни гравьори, като Есаков, Шилов, Клепиков, Алексеев, Раевски, Уткин и Доброхотов. Повечето от тях са учили в класа за изработване на ордени и медали към Петербургската художествена академия. Доброхотов например бил син на тулски оръжеен майстор и след завършване на обучението останал като преподавател в училището, а по-късно станал академик. От ненадминатите му произведения са известни портретът на А.‍В. Суворов и „Меркурий дава златната ябълка на Парис“.

По времето на Елизавета Петровна^[4] и особено на Екатерина II^[5], която се увличала от камеите и събирала геми, модата на античните гравирани камъни се появила и в Русия. „Брилянтите, с които нашите дами са толкова богати, са вече скрити или се предоставят на търговките, а в замяна на диамантите и другите скъпоценни камъни у нас на мода са античните камеи и инталио“ — писала в дневника си една от придворните дами на Екатерина II.

В Урал също имало прочути майстори-гравьори, като Бояршинов, Бушуев и др. Те гравирали цели сцени върху дръжките на ловджийските ножове и сабите, произвеждани в златоустовския завод, където се отливала преоткритата от руския инженер П.‍П. Аносов^[6] старинна дамаска стомана, превъзхождаща по еластичност и твърдост солингенската. Между учениците, обучавани от майсторите, особено се отличавал гравьорът Василий Бубнов. Навярно никога не бихме узнали името му, ако той не бил замесен в углавно дело, за което разказал в една от своите лекции Анатолий Фьодорович Конин^[7].

Този момък бил известен като буен и лекомислен, въпреки че неговите руски „тройки“, елени и егерн, гравирани върху ножовете и сабите, много пъти превъзхождали схоластичните рисунки на немските майстори, поканени по недоразумение в Златоуст като учители-гравьори. На тези чужденци плащали 8–10 път повече, отколкото на уралските майстори. Това предизвикало недоволство сред руските майстори, но повечето от тях премълчавали и само такъв размирник като Бубнов говорел за тази несправедливост открито. Тъй като началството не искало да си има неприятности с придворните чиновници, то предложило на Василий да напусне завода. Бубнов се покорил на съдбата и напуснал Златоуст. Впоследствие той работил на река Рудянка, където нижнетагилският крепостен селянин Кузма Кустов открил изключително богати залежи на медна руда. После Бубнов се заселил близо до Илменските планини, построил си дървена къщурка и заживял, както и по-рано, своя буен безпътен живот. Понякога, неизвестно откъде, той изведнъж се сдобивал с луди пари, които веднага пропивал с връщащите се от панаира разорили се търговци и несполучили златотърсачи. След като изпрател гостите, Бубнов обикновено се затварял за около седмица в къщурката си, никого не пускал в двора и до късно нещо режел, изпилявал и чукал с чукчето. Какво вършел през това време, не се знаело. Дали пък не правел фалшиви пари?

Екатеринбургската полиция се заинтересувала от живота на момъка. Веднъж арестували Василий за буйстване и, след като му направили обиск, който не дал нищо съществено, снели само дактилоскопски отпечатъци на пръстите му и го освободили. Полицията обаче продължила тайно да следи този подозрителен човек и установила, че парите се появяват у Василий обикновено след посещението на един италианец, който често пристигал да купува кожи от ценни животни от Ирбитския и другите панаири, Бубнов не се занимавал с лов и полицията не можела да разбере за какво италианецът му плащал такива големи суми. Запознали да следят чужденеца. Скоро станало ясно, че той продавал на жените на собствениците на заводите и златните мини красиви трислойни камеи, изрязани върху сардоникс или ахат. Имало изображения на Ерот и Психея, на Херкулес и летящата с факел богиня Селена, портрети на Фортуна и Диана. Всички камеи били изработени с голямо майсторство и по художествени качества много пъти надминавали гемите на френските и английските гравьори. Италианецът обяснявал на клиентките си, че камеите са изработка на ненадминатия милански майстор Леонардо Чикони, в сравнение с когото другите европейски и чуждоземни гравьори са само едни чираци. И действително камеите, предлагани от италианеца, били някак особено прозрачни, в тях изключително сполучливо се съчетавали топлите и светлите тонове на сардоникса, ясписа и ахата.

Веднъж рано напролет на 5 версти от дома на Бубнов, в оранжерията на един собственик на златни мини, бил открит трупът на убита жена, която се оказала жената на търговеца от първа гилдия^[8] Додонов. Цялата полиция била вдигната на крак. В къщата на собственика на златните мини пристигнали следователи, пристави и даже самият началник на полицията. На всички им се сторило чудно, че от убитата не били снети нито брилянтовите обици, нито пръстените и камеята, която потърпевшата купила наскоро от италианеца за 200 рубли. Престъпникът не оставил никакви следи. Било извънредно трудно да се установи причината за убийството. Едни предполагали, че Додонова е убита от ревност или от чувство за мъст, други смятали, че скъпоценностите не били взети от жената на търговеца по стечение на някакви случайни обстоятелства, попречили ни престъпника да се възползува от това. От направените в следствието изследвания освен отпечатъци от женски пръсти, върху камеята били открита и следи от два мъжки пръста. Сравнили ги с дактилоскопските отпечатъци в полицейската картотека и установили, че следите върху камеята са идентични с отпечатъците на палеца и показалеца на лявата ръка на Василий Бубнов. Момъкът незабавно бил арестуван. Предявили му обвинение в убийство на жената на търговеца Додонов. Бубнов се опитвал да отрича, но доказателството било неопровержимо. Когато показали на Василий камеята, той заявил:

— В това няма нищо чудно. Аз съм правил тази камея, затова върху нея може би са останали следи от пръстите ми.

Не му повярвали.

— Да допуснем, че е така. Кажа тогава как камеята е попаднала у госпожа Додонова? — попитал следователят.

— Тази камея й беше продадена чрез италианеца.

— Защо върху камеята има отпечатъци от твоите пръсти, а италианецът не е оставил никакви следи върху нея?

— Загънах я в парче от кадифе.

— Защо сам не продаде камеята, а чрез посредничеството на чужденеца, който си замина?

— Ваше благородие, никой не би ми дал 200 рубли за труда ми, а на италианеца плащаха по две стотарки и повече, защото нашите господа ужасно обичат чуждестранните камеи… Аз ги правех, а той ги продаваше. И не само у нас, но и в други страни. За мен това беше много изгодно. Ваше благородие, заповядайте да донесат тук инструментите ми и парче трицветен сардоникс и аз за 5–6 дни ще ви направя същата тази камея или каквато вие пожелаете.

Следователят предал разговора на губернатора и той разрешил да предоставят на обвиняемия инструментите за които молел. След седмица Бубнов изработил същата такава камея, изрязана върху трицветен сардоникс с портрета на Екатерина II. Експертизата установила, че двете камеи са работа на един и същ майстор и са изпълнени от гравьор, притежаващ голям художествен усет. Но това още съвсем не значело реабилитация на подсъдимия и не снемало от Бубнов предявеното му обвинение.

А след няколко дни пред следователя се явил поручикът в оставка Артьомов и признал, че той убил от ревност госпожа Додонова. Гравьорът бил освободен и началникът на полицията дори купил от него изработената в затвора камея с портрета на Екатерина II, като платил за нея 200 сребърни рубли.

Някои антични камеи също като исторически известните скъпоценни камъни имат любопитни биографии. Много интересна е съдбата на прочутата камея на Гонзаго, намираща се в колекцията от геми в Ермитажа. Тази камея била изрязана върху трислоен сардоникс от един неизвестен за нас забележителен майстор от епохата на ранния елинизъм. Предполага се, че тя се е появила в Александрия по време на първите Птолемеи, живели няколко века пр.‍н.‍е.‍, когато Александър Македонски създавал своята световна империя, простираща се от Дунав до Инд. За разлика от повечето геми върху камеята на Гонзаго има не един, а два профила — мъжки и женски. Те се приписват на Птолемей Филаделф и Арсиноя, която била сестра и жена на Птолемей. Не е известно кой и в какви страни е носил на пищните придворни празненства това изключително произведение на изкуството в продължение на почти две хилядолетия. За пръв път тази камея се споменава през 1542 г.‍ в инвентарния списък за музейни рядкости на херцог Гонзаго от Мантуа. Ето защо тя се нарича на неговото име. Предавана от поколение на поколение заедно с други скъпоценности на херцог Гонзаго, камеята се намирала в Мантуа до 1630 г.‍, когато градът бил завзет и разграбен от австрийските войски. Камеята била пренесена в Прага и там заедно с брилянтени и изумрудени диадеми и едно сапфирено колие постъпила в изключително богатата съкровищница на Рудолф II. След 20 години, при нахлуването на шведите в Прага, камеята била отнесена в Стокхолм и станала собственост на кралица Христина. Тази ексцентрична шведска владетелка, която се обличала в мъжки костюми и имала поведението на мъж, носела камеята като почетен орден на ревера на полувоенния си мундир.

Въпреки чудатостите си кралицата имала остър и проницателен ум. Тя симпатизирала на поетите, художниците и събирала около себе си талантливи хора независимо от произхода им. Кралицата пилеела много пари за скъпи художествени произведения. Нейното поведение и прахосничество предизвиквали недоволството на аристокрацията и духовенството. Били разкрити няколко дворцови заговора. Като усетила, че положението й става несигурно, кралицата се отказала от престола и през 1654 г.‍ напуснала Швеция. На тръгване от Стокхолм Христина взела със себе си само няколко скъпоценности, между тях и камеята на Гонзаго. Екс-кралицата заживяла в Рим с ежегодна рента от 600 хиляди крони и продължила да води предишния начин на живот. Йезуитите разпространявали слухове за нейното осъдително поведение. Христина заподозряла оберщалмайстор Моналдески в предателство и заповядала на придружаващите я още от Швеция подчинени да го убият. Няма свидетелка на това убийство станала същата тази камея на Гонзаго. Христина умряла през 1689 г.‍, като оставила мемоари, написани на френски език. Що се отнася до камеята на Гонзаго, тя станала собственост на херцозите Одескалки в продължение на повече от сто години. През това време родът Одескалки обеднял и през 1794 г.‍ един от разорилите се потомци продал камеята на Гонзаго на Ватикана. След две години Рим бил завзет от войските на Директорията и римският папа „отстъпил“ камеята на командуващия френската армия. Това станало през същата година, когато бившата жена на убития граф Богарне Жозефина се омъжила повторно за малко известния по това време генерал Бонапарт. Жозефина живеела скромно с новия си съпруг. Когато Наполеон станал пръв консул на Републиката, а след това император на Франция, Жозефина се обзавела с пищен двор, станала капризна, своенравна и разточителна. Именно по това време тя купила камеята на Гонзаго за 1 500 000 франка. Нейното разточителство — пилеенето на големи суми за всевъзможни брошки, скъпоценни камъни и диадеми, в частност купуването на скъпата камея на Гонзаго, дразнели Наполеон и двамата често се карали по този повод. Императрицата от своя страна също била недоволна от неверния си честолюбив съпруг. През 1809 г.‍ по настояване на последния те се развели. Запазвайки титлата си на императрица, Жозефина, заобиколена от предишния си двор, се заселила близо до Евър в двореца Малмезон, във връзка с което някои специалисти по гемите наричат камеята на Гонзаго „Camee de la Malmaison“.

Наполеон, заслепен от собственото си величие, започнал да се готви за война с Русия. С цел да се подкопае икономиката й две години преди да бъдат нападнати руските земи, във Франция тайно били напечатани фалшиви банкноти на сума 8 милиона рубли. По това време една сребърна рубла се равнявала на 3 рубли в банкноти. Там, където по някакви причини не можело да се граби, да се краде или реквизира, френските доставчици на фураж заплащали стоката с фалшиви банкноти. Естествено че при такова заплащане повишените цени не тревожели френските интенданти. Това незабавно се отразило върху паричната система на Русия и довело до недостиг на продоволствие. За да не могат пуснатите от Бонапарт в оборот книжни пари да попаднат обратно в „измамниците“, върху напечатаните в Париж банкноти умишлено била допусната трудно забележима грешка — в думата „государственная“ вместо буквата „д“ стояла „л“ — „госуларственная ассигнация“. По този незначителен детайл фалшификаторите различавали своята работа. Нищо обаче не могло да спаси Наполеон от поражение във войната с Русия — нито талантът на великия пълководец, нито огромната, отлично обучена френска армия или брилянтът-талисман в дръжката на шпагата на Бонапарт, нито фалшивите банкноти.

През 1814 г.‍ Съюзническите войски навлезли в Париж. Александър I посетил Жозефина в Малмезон и се отнесъл с нея с голямо внимание. Благодарната Жозефина подарила на руския император камеята на Гонзаго и помолила монарха да й разреши да придружи Бонапарт на остров Елба. Александър приел подаръка, но отказал молбата й.

След завръщането си в Петербург императорът подарил камеята на Ермитажа, където тя се съхранява и до днес.