Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (9)

Прекалено добри новини за Нейт

Макар у тях да нямаше никой, Нейт по навик нави една морскосиня кърпа „Ралф Лорън“ и я напъха в пролуката между пода и затворената врата на стаята си, след което се просна върху карираната зелено-черна покривка на леглото и запали. Дръпна си стабилно и се пресегна към първия плик от малката купчинка на нощното си шкафче. Отвори го.

Поздравления, господин Арчибалд!

Университетът „Браун“ има удоволствието да Ви предложи…

Попадение!

Нейт пусна писмото на леглото, дръпна си още веднъж и разкъса втория плик.

Уважаеми господин Арчибалд,

Отдел „Прием на студенти“ прегледа кандидатурата Ви и би искал да Ви покани да станете част от випуск… на Бостънския университет!

Двойно попадение!

Дръпна си от джойнта и го постави на ръба на нощното шкафче. Следващият плик.

Колежът „Хампшир“ имаше доста интересни и силни кандидатури тази година. Вашата се открои сред тях. Господин Арчибалд, имаме удоволствието да Ви предложим място в „Хампшир“ следващата есен.

Тройно попадение!

Последен плик — бе успял да подготви документи само за четири университета.

Благодарим Ви, че кандидатствахте в университета „Йейл“. Отдел „Прием на студенти“ има удоволствието да Ви предложи място във випуск…

Четворно шибано попадение!!!

Нейт нямаше търпение да каже на Блеър. Сега можеха да отидат в „Йейл“ заедно, да живеят в семейните общежития, точно както си бяха мечтали. Можеше дори да си вземат куче. Например немски дог.

Нейт прегледа и останалите документи в пликовете. Заедно с писмата за прием от „Браун“ и „Йейл“ имаше и допълнителни писма от треньорите по лакрос, които му обещаваха място в отбора.

— Невероятно — възкликна Нейт, докато четеше писмата. Те не просто го приемаха, а го искаха много.

Да се присъедини към клуба.

Той посегна към телефона си, за да набере Блеър, когато той иззвъня в ръката му. На дисплея се изписа БЛЕЪР.

— Хей, тъкмо щях да ти звъня — засмя се Нейт. — Какво става?

— Пусни ме да вляза — отвърна рязко Блеър. — На две къщи съм от вас.

Опа.

Нейт наплюнчи пръсти и стисна горящия край на джойнта, за да го угаси. Пръсна малко одеколон „Д’оранж верт“ на „Хермес“, за да освежи въздуха в стаята. Не се опитваше напълно да прикрие факта, че бе пушил трева; просто не искаше да отблъсне Блеър с миризмата.

Звънецът огласи къщата и той я пусна да влезе.

— В стаята съм — произнесе той на видео интерком системата — последна дума на техниката. — Качвай се направо.

Четирите писма бяха на леглото. Той ги събра, изгарящ от нетърпение да сподели прекрасните новини с Блеър: и двамата отиваха в „Йейл“! Точно този тип трева винаги го настройваше на вълна секс. Може би Блеър вече щеше да е готова и можеха да го отпразнуват подобаващо, без дрехи.

Или пък не.

Домът на Нейт беше още по-хубав от този на Блеър — все пак беше цяла къща с градина и всичко останало. Тъй като Нейт бе единствено дете, си имаше на разположение собствен етаж. Стълбите обаче изнервяха Блеър. Какво пречеше родителите му просто да сложат ескалатор?

— Умирам — простена Блеър, щом вече бе изкачила и последното стъпало. Тя премина замаяно през стаята на Нейт и се просна на леглото, като зарови лице в кувертюрата. Завъртя се и се втренчи в лазурносиньото небе, което се виждаше през стъклото на покрива. — Поне ми се иска да бях мъртва.

Нямаше голяма вероятност Блеър да иска да умре, ако я бяха приели в „Йейл“. Нейт плъзна писмата с резултатите си на бюрото и седна до нея. Игриво прокара пръст по съвършената й гладка буза.

Благодаря ти, крем за лице „Ла Мер“.

— Какво става? — попита нежно той.

— Онази тъпа кучка Серена е приета в „Йейл“ и във всички други университети, в които е кандидатствала, а аз съм допусната единствено до шибания „Джорджтаун“. „Йейл“ са ме наврели в резервния списък, а на останалите места ме отхвърлят. — Блеър се претърколи и притисна лице в крака на Нейт. Днес бе предвидено да изгуби девствеността си, но сега по всичко личеше, че бе твърде голям неудачник, за да прави секс изобщо. — О, Нейт, какво ще правим сега?

Нейт не знаеше какво да каже. Едно бе сигурно. Нямаше намерение да й казва, че и той беше приет в „Йейл“. Тя щеше да го замери с възглавница.

— Познавам няколко души, които миналата година бяха попаднали в резервния списък. Повечето ги приеха — заяви той.

— Да, но не и в „Йейл“ — простена Блеър. — Всички скапани училища имат километрични резервни списъци, защото онези, които ги ползват като резервен вариант, в крайна сметка се отказват.

— Аха.

Типично за Блеър. Нейната представа за скапано училище бяха всички други, освен „Йейл“.

— От „Йейл“ знаят, че почти всеки, когото приемат, ще се запише, затова по всяка вероятност техният резервен списък се състои от двама души, които никога няма да се доберат до него. — Тя въздъхна драматично. — Мамка му! — Тя се изправи и махна едно конче от дънките си „Севън“. — Ами ти? Къде си приет?

Нейт прекрасно знаеше, че не беше редно да крие информация от приятелката си — момичето, което обичаше, — но не можеше да понесе да й разбие сърцето.

Или пък да я ядоса така, че да не иска да излизат заедно?

— Ами — прозя се той, като че ли това бе най-отегчителният разговор на всички времена. — „Хампшир“, „Бостън“, „Браун“. Това са.

Пропусна да спомене „Йейл“. Не бе същото като да излъже, нали?

Нали?

Блеър се втренчи в дървения под и започна да върти рубинения си пръстен толкова енергично, че на Нейт му се зави свят. Той легна до нея и я прегърна през кръста.

— „Джорджтаун“ е добро училище.

Блеър не помръдна.

— Но с много далеч от „Браун“ — оплака се тя.

Нейт вдигна рамене и започна да масажира Блеър между плешките.

— Може да се запиша в „Бостън“. Обзалагам се, че има автобус от Бостън до Вашингтон.

Очите на Блеър се наляха със сълзи и тя ритна матрака с пети.

— Но аз не искам да ходя в „Джорджтаун“. Мразя „Джорджтаун“.

Нейт придърпа главата й върху гърдите си и я целуна по врата. Двамата с Блеър не бяха лежали на леглото му по този начин от месеци и той наистина се беше възбудил.

— Ходила ли си да го видиш?

В интерес на истината Блеър не бе посещавала нито едно училище, с изключение на „Йейл“.

— Не — призна тя.

Нейт плъзна език по ухото й. Прасковеният аромат на шампоана й го влудяваше.

— Познавам доста готини момичета от „Джорджтаун“. Трябва да отидеш да видиш за какво става въпрос. Може да ти хареса дори повече от „Йейл“ — каза той с приглушен глас, тъй като бе притиснал лицето си във врата й.

— Аха — отвърна тя кисело. Тя усещаше, че Нейт се опитваше да я прелъсти, но тъй като бе силно разстроена, чувстваше само влагата от слюнката по ухото си. Нейт легна по гръб и я придърпа върху себе си. Бе затворил очи, а по устните му играеше щастлива, дрогирано-възбудена усмивка.

— Ммм — простена той, наслаждавайки се на приятната тежест върху себе си.

— Просто ми се иска да ме бяха приели в „Йейл“ — прошепна Блеър. Тогава можеше да си разсъблече дрехите и най-сетне да го направят, точно както винаги си го бе представяла. Тя положи глава на врата на Нейт, под брадичката му и вдиша приятния му аромат на дим. Сега имаше нужда от едно хубаво гушкане. Сексът просто трябваше да почака.

Нейт отвори очи и въздъхна тежко, „Coitus Huemtptus“, Част XX продуцирана специално за него от Блеър Уолдорф.

Не, че наистина заслужаваше секс.

— Само ми обещай, че ще провериш как стоят нещата с „Джорджтаун“ — каза той в опита си да звучи като добър приятел, който бе до нея в тежкия момент, а не като лъжливо копеле.

Блеър го стисна силно. Животът и се бе сринал. Най-добрата й приятелка бе невярна кучка, но поне имаше Нейт — очарователен, грижовен и откровен. И беше прав. Нищо нямаше да й струва да посети „Джорджтаун“. На този етап бе готова на всичко.

— Добре, обещавам — съгласи се тя.

Нейт провря ръка в дънките й, но тя се пресегна и я извади.

Е, почти на всичко.