Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (18)

Дж се изстрелва в космоса

Джени беше прочута с отличния си краснопис и подробните и точни копия на известни произведения на класически художници. Удобството на това да умееш да рисуваш и копираш бе възможността да подправяш бележки, например бележката от тази сутрин от баща й за предполагаем „преглед за алергии“ в центъра. Тя подсмръкна престорено, докато я подаваше на учителката си по математика, госпожа Хинкъл. В дъното на стаята Елиз прибра сламенорусата си коса зад ушите и скришом наостри слух.

— Следващият път се опитай да си насрочваш прегледите след училище — нахока я госпожа Хинкъл, оставяйки бележката на бюрото си. Тя махна с ръка и отпрати Джени. — Сега върви.

— Благодаря — отвърна Джени покорно. Госпожа Хинкъл бе на възраст и се отнасяше с всички момичета като със свои внучки. Печеше им овесени сладки и им правеше картички за Коледа и карамелизирани ябълки. Джени се почувства неудобно от това, че се възползва от наивността на милата учителка, но тук на карта бе заложена кариерата й. А това беше важно!

Кастингът, за който Серена й бе писала по имейла, бе в едно фотографско студио на западна Шестнадесета улица. Куп високи кльощави момичета с нацупени устни и руси коси пушеха на тротоара на долния етаж. Модели, помисли си Джени, като се опита да запази самообладание и да не ги чувства като заплаха.

Тя позвъни на студиото и отвътре я пуснаха да влезе. Намери се в тъмно пространство, което й напомни товарен док със своя огромен изкорубен асансьор. Джени се качи и натисна бутона за третия етаж, опитвайки се да не изглежда толкова ужасена, колкото беше всъщност.

— Здравей? — Висока жена с остра брадичка, бяла барета от лачена кожа, черни кожени къси панталонки и бели кадифени ботуши до коленете посрещна Джени на излизане от асансьора. — Да не си се изгубила?

Джени се усети, че вероятно трябваше да смени училищната униформа на „Констънс“, но вече беше твърде късно.

— Тук съм за кастинга. — Все още не знаеше какво точно означава това, но звучеше интригуващо.

— Аха! — Жената я измери с поглед от горе до долу. — Може ли да погледна бука ти?

Джени погледна към чантата си.

— Бук ли?

Жената отново я огледа и посочи един празен стол между два отегчени руси модела.

— Седни. Ще те повикам, когато е готов.

Тя се скри зад един бял екран, където щракаха светкавици, очертаващи силуетите на хората, движещи се в помещението, внезапно сред ламаринените стени на студиото се разнесе силен смях, от който Джени я побиха тръпки.

Тя хвърли поглед към момичето до нея. Дъвчеше дъвка, а клепачите й почти се затваряха, сякаш бе стояла будна цяла нощ. Джени се обърна и се опита да притвори клепачите си по същия начин, за да изглежда също така престорено отегчена, но очите й упорито отказваха да се подчинят. По-скоро приличаше на персонаж от „Нощта на живите мъртви“ отколкото на готина скучаеща манекенка.

Жената с баретата изскочи иззад екрана.

— Ти — посочи към Джени.

Джени се изчерви и погледна извинително към останалите момичета, които чакаха доста по-отдавна. Последва жената зад екрана.

Заградената част от студиото имаше тухлени стени, боядисани в бяло, и дървен под. В центъра на помещението се намираше старовремски диван, тапициран с червено кадифе, около който на стативи бяха подредени прожектори и сребристи отражателни дискове.

— Свали си пуловера и легни — изкомандва я един набит мъж с руса козя брадичка, който вече мижеше зад един „Полароид“, готов да я снима.

Сърцето на Джени щеше да изскочи. Тя остави чантата си на пода и сгъна жилетката си отгоре. Седна смутено на ръба на червения диван, притеснена колко бледи и ръбати изглеждаха коленете й на силната светлина.

— Да легна ли?

— По гръб — нареди фотографът, коленичейки на няколко сантиметра от нея.

Да легне по гръб ли? Не можеше, не и с умерено поддържащия памучен сутиен, който носеше. Ами ако се случеше онова ужасно нещо — огромните й гърди да се разлеят над гръдния й кош и да се свлекат под мишниците, като й придадат абсурден вид?

Тя се изправи и се подпря на лакти, решавайки, че това горе-долу съответства на легнало положение.

Така гърдите й изпъкнаха още повече.

— Става — промърмори фотографът и постави на пода вече направените снимки, като се приближи на колене към нея, за да направи още.

Джени стисна крака, за да не й се види бельото.

— Какво изражение да направя? — попита плахо тя.

— Няма значение — отвърна той, щракайки поредните снимки. — Просто дръж раменете си изправени и брадичката вирната.

Ръцете на Джени започнаха да треперят от напрежение, но не й пукаше. Изглежда фотографът я бе харесал. Отнасяше се с нея като с истински модел.

— Добре. Приключихме — каза той и се изправи. — Как се казваш всъщност?

— Дженифър — отвърна Джени. — Дженифър Хъмфри.

Мъжът кимна по посока на жената с баретата и тя надраска нещо на дъската, която държеше.

— Може ли да видя снимките? — попита Джени, сочейки снимките, подредени в редица на дървения под.

Всяка от тях бе покрита с черна филмова хартия, която трябваше да се отстрани, за да се види образът.

— Съжалявам, скъпа, тези са мои — отвърна фотографът, развеселен. — Чакам те тук следващата неделя. В десет сутринта. Запомни ли?

Джени закима енергично и си облече пуловера. Не бе напълно сигурна, но изглежда бе наета да участва във фотосесия!

Поне част от нея бе наета.

— Е, за какво беше кастингът? — попита я Серена по време на часовете с групата за обмяна на опит на Джени. — Съжалявам, че не успях да намеря повече информация. Приятелките ми моделки са доста зле в това отношение.

Джени се плесна по челото.

— Изскочи ми от акъла да попитам. Но беше страхотно. Всички се държаха много мило с мен, сякаш съм истински модел.

— Прекрасно, но по време на снимките трябва задължително да разбереш за какво става въпрос — посъветва я Серена. — Една приятелка си мислеше, че се снима в реклама на дъвки, а се оказа, че е за тампони. Вероятно е объркала „Кеърфри“ и „Стейфри“.

Джени се озадачи. Тампони? Никой не бе казал нищо за тампони.

— И не позволявай на стилиста да те кара да обличаш нещо, в което не се чувстваш удобно. Знам, че рекламата на „Лес Бест“ е хубава, но плажна рокля през февруари, моля, моля! Не можах да се излекувам три седмици след това — добави Серена.

Останалите деветокласнички в групата се изкикотиха учтиво. Обожаваха историите за фотосесиите на Серена, но неимоверно силно завиждаха на Джени и не искаха да я окуражават. Как така най-ниското момиче в класа, онова с къдравата и невзрачна кафява коса и тези абсурдно големи гърди вече беше модел? Нещо не им се връзваше.

— Обзалагам се, че е за каталог на сутиени с огромен размер, а тя е твърде глупава, за да го разбере — подшушна Вики Райнерсън на Мери Голдбърг и Каси Инуърт.

— Сигурна съм, че е за нещо обикновено като портокалов сок — Каси увери Джени, опитвайки се да не се разсмее.

Елиз също завиждаше, но се стараеше да не се издава.

— Къде е Блеър? — попита тя Серена, за да смени темата.

Блеър ръководеше групата съвместно със Серена. Серена вдигна рамене.

— Нямам представа. В момента ми е сърдита.

Мери, Каси и Вики се сръгаха под масата. Тя умираха първи да разберат за караниците между Серена и Блеър.

— Чух, че Блеър не е приета в нито един от колежите, в които е подала документи. Веднага след завършването баща й ще я изпрати във Франция, за да работи за него — обяви Мери.

Серена за пореден път вдигна рамене. От собствен опит знаеше как историите се украсяваха и изкривяваха и колко бързо плъзваха слуховете. Колкото по-малко им кажеше, толкова по-добре.

— Никой не знае какво ще направи.

Джени все още обмисляше въпроса с тампоните. Наистина ли щеше да го приеме зле, ако онова, за което се снимаше, не беше готино — ако фотосесията беше за замразени полуфабрикати или крем за акне? Поне бе започнала отнякъде. Как иначе щяха да я открият?

— Престани да бъдеш такава параноичка — изсъска й Елиз, макар че дори не разговаряха. Откакто бяха станали приятелки преди два месеца, Елиз имаше странната способност да отгатва мислите на Джени.

Това беше доста досадно.

Джени хвърли поглед към Серена. Неземно красивата абитуриентка веднъж бе станала жертва на двама известни фотографи, които бяха заснели една неназовима част от нейното тяло и снимката се бе появила върху автобусите и такситата в целия град. А това бе едно от нещата, направило Серена най-готиното момиче в града и дори във вселената! Рекламата на тампони не бе нещо по-различно.

Така да се каже.