Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (12)

Като че ли й е до празнуване!

Блеър слезе от асансьора и се изправи пред самоделен транспарант, залепен на входната врата на апартамента, който гласеше: „Браво, Блеър! Толкова се гордеем с теб!“ Тя блъсна вратата. Муки, тлъстият бяло-кафяв боксер на Арън, се доближи до нея и пъхна влажния си нос между краката й.

— Разкарай се — изръмжа Блеър. За момент се запита дали не се бе случило някакво чудо. Може би баща й гей, който живееше във Франция, или пък някоя друга великодушна фея се бе обадила в „Йейл“ и те в крайна сметка бяха решили да я приемат веднага. Малко вероятно, но…

— Серена ни каза какво е станало! — изграчи бременната й майка, поклащайки се тежко по коридора. — Резервен списък, резервен списък. Не мога да разбера защо си се разстроила така, скъпа. Почти си приета в „Йейл“!

Блеър свлече жилетката си и я метна върху старинния шкаф в коридора. Муки отново се запъти да я души между краката и тя го срита.

— Не е толкова просто, мамо.

От бременността русата коса на кичури на Елинор растеше невероятно бързо и бе стигнала до раменете й, което бе жалък опит да придобие визията на жена на подходяща за раждане възраст. Елинор плесна с отрупаните си с бижута ръце.

— Е, малка мърморанке, така или иначе сме подготвили специален семеен празник в твоя чест. Всички те очакват в трапезарията!

Семеен празник. Имайте милост!

На масата бяха подредени най-хубавите кристали и сребро на Елинор, а тя бе поръчала храна от суши „Синя панделка“ — любимото на Блеър. Сайръс и Арън вече се бяха увеселили с няколко чаши шампанско. Дори дванадесетгодишният Тайлър изглеждаше на градус.

— А ти си мислеше, че ще се забиеш в общинския колеж „Норуок“ — каза Арън, докато пълнеше чашата на Блеър с шампанско. — Всички знаем, че можеш повече от това.

Сайръс й намигна с едно от изцъклените си, кървясали и замъглени сини рибешки очи.

— „Йейл“ директно ме отрязаха, когато аз кандидатствах. Крайно време е да ги накарам да съжаляват. Ако искаш да ги накарам да се поразмърдат относно кандидатурата ти, с удоволствие ще го направя.

Блеър се намръщи. Сякаш искаше в „Йейл“ да научат, че има нещо общо със Сайръс?!

— Аз няма да ходя в колеж — обяви Тайлър и отпи от шампанското си. — Ще стана диджей и ще обикалям по клубовете из цяла Европа. След това ще си отворя казино.

— Ще видим. — Елинор набучи едно 15-сантиметрово ролце „Калифорния“, сложи го в чинията си и се засмя. — Бебето пак е гладно.

На Блеър й се струваше, че майка й нямаше да изглежда бременна в двадесетия месец вместо в седмия, ако престанеше да се тъпче така. Тя пресуши цялата си чаша с шампанско и посегна към една неотваряна кутия със суши. Първо щеше да се натъпче с ролца от змиорка и после щеше да погълне достатъчно шампанско, за да може да повърне. После щеше да отиде с Нейт на тъпия купон на Западна улица, но само за десет минути, защото щеше да й се доповръща още повече при гледката на всички празнуващи, докато тя нямаше за какво да се радва. После щеше да заспи на „Закуска в Тифани“, най-любимия й филм на всички времена, в който участваше любимата й звезда на всички времена. Одри Хепбърн не беше ходила в колеж, но въпреки това животът й бе очарователен.

Майка й бодна грамадното си суши и го захапа, като че ли беше хотдог. Тя и Сайръс се познаваха от по-малко от година и бяха женени едва от ноември, но Елинор бе придобила неговите хранителни навици. Тя остави сушито в чинията и избърса устата си с бяла ленена салфетка.

— Така и така сме се събрали, скъпа, бих искала да те помоля за една услуга.

Блеър вдигна поглед от змиорката в чинията си. Изглежда майка й говореше на нея.

Олеле.

— Знаеш, мина доста време, и докторът смята, че би било добре да посетя няколко часа за родилки, за да си припомня някои неща. Записах се на интензивен курс. Ще бъде четири следобеда по два часа. Но Сайръс работи върху новия си проект в Хамптънс, а и така или иначе тези неща малко го изнервят. Може ли ти да дойдеш с мен, скъпа? Трябва ми партньор, пък е и само за два часа след училище.

Блеър изплю остатъка от змиорката в салфетката си и се пресегна към шампанското. Курс за родилки? Какво, по дяволите, означаваше това?

— Нали Арън искаше да става доктор — оплака се тя. — Не може ли той да дойде?

— Ти винаги си се грижила така добре за майка си — обади се Сайръс.

— Имам репетиции с групата — каза Арън, на свой ред. Не, че изобщо бе планирал да си предложи услугите.

— Аз също — побърза да добави Тайлър.

Елинор не бе в състояние да помоли никоя от своите приятелки на средна възраст да отиде с нея. Децата им бяха на възраст за колеж или около нея, а и гледаха на бременността й като на огромен, ужасен позор.

— Добре. Ще дойда — съгласи се Блеър мрачно. Тя бутна чинията си и се изправи. Само от мисълта, че трябваше да продължи разговора с тях, й се повдигаше. Освен това всички бяха забравили, че се предполага да празнуват. — Извинете ме — каза тя. — Трябва да се приготвя за излизане.

Майка й се пресегна и я прегърна.

— Разбира се, скъпа. — Тя стисна Блеър през кръста. — Ти си най-добрата ми приятелка.

Какво?

Блеър се отскубна и се вмъкна в своята така наречена спалня. „Джорджтаун“ поне бе по-далече от „Йейл“ — една положителна страна. Нищо нямаше да й стане, ако набере телефона върху плика и си уговори час за посещение.

Защо не й бе хрумнало да подаде документи в университет в Австралия?

Тя свали дънките и тениската си и се насили да се облече за купона. Сложи си по-тъмни и тесни дънки и черна блуза без ръкави. Ръцете й изглеждаха бледи и отпуснати и тя ги ощипа ядосано.

— Хей, сестричке — Арън бе застанал пред вратата. — Може ли да вляза?

Блеър направи отегчена гримаса на отражението си в огледалото.

— Мога ли да те спра? — отвърна отчаяно тя.

Арън отвори вратата. Задникът си беше сложил тениската на „Харвард“. Бе нещо като традиция да си облечеш дреха на училището, в което си искал да влезеш, веднага щом разбереш, че са те приели, но Арън бе разбрал това преди месеци.

— Реших, че можем да отидем заедно на купона.

— Хубаво — въздъхна Блеър. — Почти съм готова. — Тя взе молив на „Шанел“ и прокара тъмна сива линия под очите си. После си сложи гланц „Айс лип“ на „МАК“ и прокара пръсти през косата си. Ето. Готово.

— Няма ли да сложиш тениска на „Йейл“? — попита Арън, докато я наблюдаваше как търси подходящ чифт обувки под леглото. — На никого няма да кажа за резервния списък.

— Уау, задължена съм ти — отвърна остро тя и напъха краката си в чифт скучни черни мокасини. Отвори вратата на спалнята и се втурна към всекидневната, без да обръща внимание на това, че памучното и бельо се подаваше над тесните дънки.

Вече нямаше за какво да се конти!