Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (48)

Разкази в картинки

— Това е Йейл в одеялото за бебета, което й купих от „Хермес“. Тук с нея и Кити Минки гледаме „Закуска в Тифани“ в люлеещия се стол. Виж, дори си има котешки чорапки с малки ушички и мустачки.

Петъчната консултация на дванайсети клас бе свещеният половин час, по време на който абитуриентките от „Констънс Билард“ седяха на пода в малка празна стая на петия етаж, пиеха капучино, обменяха клюки и обсъждаха новите си придобивки. Този петък беше първият на Блеър от появата на бебето, затова половината час беше отделен, за да покаже и разкаже какво се беше случило.

— Ето тук спи в малкото си кошче.

— Ооо! — възкликнаха едновременно тридесет момичета.

— А откъде й е този невероятен сребърен мобилен телефон? — запита Лора Салмън.

— От „Тифани“. Подарък й е.

От Нейт, добави Серена тихо от единия край на групичката. Нейт дори й се беше обадил от „Тифани“, за да му помогне в избора.

— Кошчето, в което спи, е толкова изящно — посочи Изабел Коутс. — Много ми харесва розовата панделка, вплетена в дръжките.

Благодаря, помисли си Серена. Беше поръчала кошчето от един бебешки бутик в Южна Франция и беше платила да го доставят чак оттам.

— Плетено е ръчно от елзаски монаси от върбово дърво — обясни Серена. — Трябва да остане в семейството като един вид реликва.

Което означаваше, че беше подарък и за Блеър.

Блеър вдигна поглед от фотоапарата си. Със Серена не си бяха говорили от злощастното парти по отварянето на писмата за прием и бе напълно очевидно, че щедрите подаръци от нея и Нейт имаха и определена стойност като изкупление. Само че Блеър поначало бе доста злопаметна.

Разнесе се първият звънец. Скупчените момичета изпъшкаха и започнаха да се разотиват, взимайки със себе си учебниците, химикалките, дъвките, четките за коса и всичко останало, от което се нуждаеха през деня. Междувременно не спираха да се ослушват, любопитни да чуят какво щяха да си кажат Серена и Блеър, изправени очи в очи.

Серена остана на мястото си, прегръщайки коленете си и наблюдавайки как Блеър си подрежда нещата в бебешко синя раница „Фенди“, твърде малка, за да побере всичко.

— Красива е — отбеляза Серена.

Блеър я удостои с леко самодоволна полуусмивка. Да, Йейл бе красива.

— Как мина уикендът? — попита тя. — Реши ли къде искаш да отидеш?

Това беше подвеждащ въпрос. Ако кажеше „Йейл“, Блеър щеше да я разстреля с поглед. Ако пък споменеше друг университет, щеше да излъже, тъй като все още не беше взела категорично решение. Все пак „Йейл“ се намираше най-близо до Ню Йорк, а Ларс и „Уифенпуфс“, както и строгият дух на Ню Ингланд й напомняха за дома. Освен това щеше да бъде изключително забавно тя, Нейт и Блеър отново да се сближат и да учат на едно и също място.

Тя се примъкна към Блеър по червения плюшен килим и започна да обяснява.

— Всъщност се влюбих. Във всички тях. Във всяко едно училище. — Лицето й пламна и тя прибра кичур коса зад ухото си. — Влюбих се в гидовете си. Всички те бяха момчета и бяха толкова…

Блеър вдигна ръка и погледна отегчено. Възможно ли беше някой някога да се промени?

— Не ми разказвай — прекъсна я тя. Истината беше, че й бе интересно, но в същото време бе сигурна, че Серена рано или късно щеше да й каже всичко.

— Ами ти? — запита Серена с искрено любопитство. — Как мина в „Джорджтаун“?

Блеър отново погледна отегчено и смутено докосна косата си.

— Не е за разказване.

Серена вдигна рамене.

— Няма значение. Така или иначе ще те приемат в „Йейл“ — заяви уверено тя.

Прозвуча и вторият звънец, но останалите момичета нарочно продължаваха да се размотават и наблюдаваха Серена и Блеър с периферното си зрение, докато престорено отпиваха от вече празните си чаши за капучино.

— Чух, че Серена е подписала много голям моден договор за догодина и ще преотстъпи мястото си в „Йейл“ на Блеър. Блеър просто трябва да се представи за нея — прошепна Кати Фаркас на Изабел Коутс.

А за кого щеше се представи Серена? За Кейт Мос?

— Чух, че тя и Блеър ще си вземат бебетата в „Йейл“ и ще основат група за подкрепа на лесбийките с деца — просъска Изабел.

— О, Господи! Сигурна съм, че видях Серена при гинеколога на майка ми вчера — обади се Лора Салмън. — Докато чаках майка ми, чух Серена да му казва как е хванала някакви болести от всичките мъже, с които е спала през уикенда. Бляк!

— Момент, те не бяха ли скарани? — отбеляза Кати. — Вижте, сега се прегръщат.

Всички момичета се обърнаха през рамо и зяпнаха с почуда, докато Серена и Блеър се прегръщаха.

— Нейт ми звъни по десет пъти на ден, за да пита как си — прошепна Серена на ухото на Блеър.

Блеър прехапа долната си устна.

— Изпратил е на „Йейл“ доста хубави неща.

— Знаеш, че те обича — увери я Серена, макар че беше излишно. — А и всички сме толкова по-щастливи, когато не се караме.

— Така е — призна Блеър. Но Нейт трябваше да се постарае, за да й го докаже.

Не, че щеше да му бъде много трудно отново да я спечели.