Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (42)

На Н и С им липсва старата тройка

Нейт се бе запътил навън, за да си вземе бурито и едно пакетче трева за обяд, но застина на място. На кафявия кожен диван в коридора седеше жена с червеникаворуса коса, с черна чанта „Кейт Спейд“ на коленете и сак на университета „Браун“ в краката. В скута й лежеше разтворен дебел роман и изглежда седеше там от часове. Нейт се промъкна назад към съблекалните в мазето. Този път трябваше да пренебрегне глада си и да пропусне обичайния джойнт преди тригонометрията. Иначе рискуваше да се изправи очи в очи с Бриджид.

— Пич, от кого се криеш? — попита Джереми от долната площадка на стълбището.

— От никого — измърмори Нейт. — Хей, обядва ли вече? — попита го той с надежда.

— Не. Тръгнал съм към гастронома. Идваш ли? — Джереми потупа джоба на торбестите си панталони, за да може Нейт да чуе шумоленето на цигарената хартия и торбичката с трева. — Не искаш ли едно предястие преди това?

Нейт извади банкнота от двайсет долара от джоба си и я подаде на приятеля си.

— Вземи ми само някакъв сандвич с риба тон и „Гаторейд“.

Джереми взе парите.

— Пак ли не си си довършил домашното по тригонометрия?

— Даже не съм го започвал.

Джереми преметна раницата си отпред и извади една тетрадка. Подаде я на Нейт.

— Започвай да преписваш. Като се върна, ще ти донеса ядене.

— Благодаря, човече — отвърна Нейт признателно. В интерес на истината Джереми беше доста по-зле по тригонометрия от Нейт, но винаги бе насреща, що се отнасяше до приятелите му.

— Хей — обади се Джереми от горната част на стълбището. — Чу ли за майката на Блеър? Май е родила по време на някаква среща в училището на Блеър.

Нейт го погледна, но го хвана страх да му отговори, за да не го чуе Бриджид. Вдигна ръка и кимна нескопосано, преди да се слее с тълпата при шкафчетата. За Бога! Как беше възможно животът на Блеър да стане още по-мелодраматичен, мамка му?

Стой наблизо и ще разбереш.

Шкафчетата долу бяха единственото пространство в училище, където можеха да използват „портативни устройства“. Момчетата се мотаеха наоколо и слушаха mp3-плеърите си или се скупчваха, за да гледат DVD на нечий лаптоп. Нейт седна на студения под, покрит със зелен линолеум с цвят на повръщано пред шкафчето си, взе телефона си и набра Серена. Разбира се, нямаше как да се обади на Блеър. Не и при тези обстоятелства, когато беше в болницата при майка си.

Сякаш иначе щеше. Страхливец.

Серена седеше на един стол до прозореца в библиотеката на „Констънс Билард“ и се преструваше, че не надава ухо на клюките, летящи наоколо, най-вече поради факта, че половината бяха свързани с нея. Тя си даваше сметка, че приемната на училището приличаше на цветарско изложение в „Мейсис“ и всички цветя бяха от нейните обожатели от Бръшляновата лига. Но как да се наслаждава на любовта си към три момчета, при положение, че нямаше с кого да сподели въодушевлението си? И как да избере един от тях без безпристрастен съвет от най-добрата си приятелка?

Момент, но трябваше ли да си избира училище?

По всичко личеше, че Блеър беше твърде разстроена заради случилото се с „Йейл“, за да говори с нея. Освен това щяха да й се струпат доста грижи на главата заради неочакваната поява на бял свят на малката й сестричка. А нямаше как да отиде при някоя от предполагаемите си приятелки и съученички като Изабел Коутс и Кати Фаркас, тъй като съдейки по упорито пълзящите в училището слухове, всички си мислеха, че Серена е правила секс с целия оркестър в „Харвард“, с всеки професор във факултета по изкуствата на „Браун“ и с всеки член на „Уифенпуфс“ в „Йейл“.

— Чух, че даже го е направила с първата цигулка — прошепна недискретно едно от момичетата. — А той е някакво петнадесетгодишно дете-чудо от Япония.

— Сещате ли се за професора по рисуване в „Браун“, с когото се е свалила? Той е най-старият преподавател там. Там е от основаването на университета.

От 1764 година? Уау, старичък е!

— Чух, че е откраднала сценария за Одри Хепбърн, който Блеър написала за „Йейл“. Затова са я приели. Блеър я е разкрила и отново не могат да се гледат.

За Серена не бе нищо ново да е обект на толкова скандални слухове. След мистериозното си завръщане в „Констънс“ тази есен бе обръгнала на полуистини и дребни клюки. Знаеше и най-добрия начин да се справи с тях: да не им обръща внимание.

В този момент телефонът и звънна и завибрира в розовата й платнена чанта „Лулу Гинес“. Тя хвърли поглед — беше Нейт.

— Ало — прошепна тя, прикривайки се с огромния учебник по химия. — Чу ли за майката на Блеър?

— Затова се обаждам — отвърна Нейт. — Какво стана?

— Не съм сигурна. Знам само, че Блеър е отишла на някаква среща с майка си при директорката и внезапно двете се забързали към една кола, паркирана отвън. Секретарката е казала на някои от момичетата в училище, че раждала и са тръгнали към „Ленъкс Хил“.

— Боже — промърмори Нейт.

— Наистина — отвърна Серена. — Очакваше се чак през юни.

— Мислиш ли, че трябва да отидем в болницата? Например утре? Да занесем цветя и…

— Не знам — каза колебливо Серена, макар че цветя можеше да намери веднага. — Това е доста лично семейно събитие. Може да не е подходящо.

В действителност майката на Блеър винаги се беше отнасяла с тях като част от семейството. Единствено Блеър можеше да го сметне за неподходящо и двамата знаеха това.

— Да — съгласи се Нейт. — Вероятно си права. Предполагам, че просто… — гласът му заглъхна.

— Знам — каза Серена нежно.

И на двамата им се искаше тримата да бяха така близки както преди, да се подкрепят в моменти като този. Много лошо, че Блеър им беше толкова сърдита.

— Знаеш ли кое е най-странното? Започвам да клоня към „Йейл“ — призна Нейт. — Блеър ще ме убие.

Серена погледна през прозореца. Един човек разхождаше няколко кучета едновременно в Сентръл парк. Главата му бе килната назад и пееше с цяло гърло.

— Аз също клоня натам — каза Серена, въпреки че не беше напълно убедена в избора си. Дрю, Кристиан или Ларс? Как да реши? — Или просто да си почина една година?

— Накрая всички можем да се окажем в „Йейл“ — предположи Нейт.

Определено си струваше да се види това.

— Може би — съгласи се Серена.

Внезапно в библиотеката беше станало невероятно тихо. Тя вдигна поглед над учебника, за да провери какво става, и внезапно около четиридесет чифта очи се отместиха от нея. Цялата зала подслушваше разговора им.

Е, така й се падаше, след като говореше по телефона в библиотеката, което всички знаем, противоречи на училищните правила.

— Най-добре да вървя — каза тя на Нейт. — Всеки момент ще бие звънецът.

— Хей — побърза да каже Нейт, преди да му затвори, — онова момиче с бръснатата глава още ли интервюира хора в парка?

— Май да — отвърна Серена.

— Добре — каза той разсеяно. — До после — добави той, преди да затвори.

Серена затвори учебника. Може би можеше да използва една част от цветята, като ги хербаризира в него и направи някоя хубава картичка за майката на Блеър.

Нейт пъхна телефона си в джоба и се втурна нагоре по стълбите. Бе решил да отиде до местния цветарски магазин и да изпрати букет на майката на Блеър. Точно навреме обаче се сети защо беше закотвен долу при шкафчетата. Бриджид бе заседнала отвън и все още го чакаше.

Обърна сей бавно тръгна надолу. Набра 411. Блеър винаги казваше, че щом заживеят заедно, ще поръчва цветя по телефона от „Такашимая“ три пъти седмично. Тя много обичаше цветя.

— Бих искал да изпратя цветя на една пациентка в болница „Ленъкс Хил“ в Манхатън — поръча Нейт на жената от другата страна.

Джереми се спъна надолу по стълбите зад него.

— Мило — отбеляза той и му подаде кафява книжна кесия и рестото.

— На картичката напишете само: „С обич, запетая. Нейт“ — даде указания той.

Мило.