Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (31)

Трима са много

— Това е невероятно — каза Дан ентусиазирано, докато наблюдаваше как спагетите вряха в тенджерата. Поглед на Ванеса, която стоеше до него и режеше лук на една дъска над мивката. По лицето й се стичаха сълзи. Той я целуна по влажната буза. — Виж ни само.

Ванеса се засмя и го целуна. Всъщност наистина беше доста забавно да живеят заедно. Руби бе заминала рано сутринта. Дан бе натъпкал багажа си в едно такси и се бе пренесъл. Бяха прекарали следобеда на пазар. Купуваха си глупави неща за апартамента като магнитчета за хладилника и черни чаршафи с неонови зелени надписи НЛО. Сега готвеха първото си ястие като съжителстваща двойка.

Ако спагетите с рагу изобщо биха могли да се нарекат готвене.

Дан бръкна под блузата на Ванеса с едната си ръка и изключи печката с другата. Вечерята можеше да почака. С долепени едно до друго лица излязоха от кухненската част и отидоха в хола, където се стовариха върху разтегателния диван на Руби, който сега беше тяхната холна гарнитура. Все още носеше аромата на „Пойзън“ на Кристиан Диор, както и на лакрицовия чай, с който Руби се наливаше, но сега беше изцяло на тяхно разположение и можеха да правят секс върху него, когато си поискат.

— Какво ще правим в понеделник, когато и двамата няма да искаме да отидем на училище? — запита Ванеса, докато Дан я целуваше по ръката.

Ръцете й миришеха на лук.

— Ще избягаме? Вече и без това няма защо да се притесняваме за колежа — отвърна Дан.

Тя извади колана му и го плесна по задника.

— Лошо момче! Спомни си какво каза баща ти. Ако оценките ти се понижат, ще се наложи да се върнеш обратно.

— Хей, това не беше никак зле — пошегува се Дан.

— Така ли? — засмя се Ванеса и го плесна отново, този път малко по-силно.

И тогава някой кихна.

Дан и Ванеса се отдръпнаха един от друг, изплашени до смърт. На вратата стоеше някакво момиче с лилаво-черна коса, черни къси панталони, разкъсана черна тениска от „Озфест“, черни три четвърти чорапи и черни кецове „Конверс“. Носеше нещо като кирка и мешка.

— Нещо против да се присъединя? — Тя ритна вратата зад себе си. — Аз съм Тифани. Руби не ви ли спомена, че ще дойда?

Руби беше пропуснала да спомене нещо такова, но в крайна сметка тя не блестеше с организаторски способности. Ванеса се отдръпна от Дан.

— Руби замина за Германия днес. — Чак тогава осъзна, че Тифани беше влязла сама. — Тя ли ти даде ключ?

— Преди живеех тук — обясни Тифани. — Със сестра ти бяхме съквартирантки известно време. — Тя приближи и си метна нещата на дивана до тях. После се наведе и отвори мешката. Оттам се подаде малка главичка с очи като мъниста и мустаци. Тифани извади животинчето и го гушна като бебе.

Дан пребледня. Приличаше на плъх.

— Какво е това? — попита Ванеса заинтригувано. Руби никога не беше споменавала за момиче на име Тифани, но тя бе живяла сама в Уилямсбърг цяла година, преди родителите им да разрешат на Ванеса да дойде при нея. Вероятно през тази година се бяха случили доста неща, за които Ванеса нямаше ни най-малка представа.

— Това е Пръдльо. Той е декоративно порче. Има проблеми с газовете и обича да дъвче книги. Но всяка вечер спи до мен, свит на кълбо, и е истинско съкровище. — Тифани го погали под брадичката. — Нали, Пръдльо? — Тя подаде съществото на Ванеса. — Искаш ли да го подържиш?

Ванеса се пресегна към хилавото животинче и го взе в ръцете си. Порчето я погледна с малките си кафяви очички.

— Не е ли очарователен? — обърна се тя към Дан. Гостите сякаш затвърждаваха усещането, че двамата е Дан бяха двойка, а Тифани със сигурност изглеждаше много по-готина и интересна от всички нейни съученички.

Дан не отвърна на усмивката й. От момента, в който бе отворил писмата с кандидатстудентските резултати, сякаш бе попаднал на магистралата на щастието, която го водеше все по-нагоре и по-нагоре. Беше приет в колеж и се беше събрал с Ванеса. Живееха заедно. Всичко беше толкова лесно и приятно. Но Тифани определено не се вписваше в картинката.

— А това за какво ти е? — Ванеса посочи към кирката.

Тифани я вдигна и я размаха няколко пъти във въздуха. След това я облегна на стената.

— Свързано е с работата ми. Работя в строителството. Предимно събаряне на сгради. Имам голям обект около „Бруклин Нейви Ярд“ и в момента нямам покрив над главата. Затова беше много мило от страна на Руби да ме покани тук.

Ванеса се обърна към Дан.

— Спагетите — подсети го тя.

Дан стана и отиде в кухнята. Отвори буркана с рагу и го изсипа в един тиган заедно с лука. След това включи котлона. Изсипа готовите спагети в гевгира в мивката и извади три купи от шкафа.

— Ако някой с гладен, готово е — провикна се той.

— Умирам от глад. О, донесох подарък. — Тифани се разрови в мешката си и извади наполовина празна бутилка „Джак Даниелс“. Сипа малко в капачката и го поднесе към Пръдльо. — От това му растат косми по гърдите — каза тя на Ванеса и отпи от бутилката.

Ванеса й върна порчето и отиде при Дан да му помогне да намери приборите.

— Добре ли си? — прошепна тя.

Дан не отговори. Той изсипа лъжица разтворимо кафе в една чаша и го смеси с гореща вода от чешмата. Тифани пусна пора на земята и той се насочи право към една от купчинките със стихове на Дан. Започна да ги дъвче.

— Не! — извика Дан и метна една лъжица по дребния хищник.

— Хей, не му крещи! — извиси глас Тифани. Тя грабна Пръдльо и го притисна към себе си. — Той е още бебе.

Ванеса й предложи купа със спагети.

— Дан е поет — каза тя, сякаш това обясняваше всичко.

— Виждам — отвърна Тифани без капчица съжаление. Тя взе купата и седна с нея на дивана. Пръдльо се настани в скута й, подпря лапички на ръба на купата и започна шумно да лапа спагети.

Внезапно целият апартамент се изпълни с миризма на развалени яйца, прокиснало мляко и горяща сяра. Тифани покри лице с ръка и изсумтя.

— Опа! Пръдльо пръдна!

Добър апетит!

— Господи — Дан грабна една кърпа за съдове и покри носа и устата си.

— Хайде — прошепна Ванеса, докато стискаше носа си с пръсти. — Не е чак толкова зле. Много е симпатична.

Дан я погледна иззад кърпата за съдове. Той усещаше, че пада от своята кула с шеметна скорост. Бе разочарован от себе си, задето така се дразнеше от момиче, което изглеждаше съвсем приятно по един ексцентричен, поролюбив начин. Метна кърпата за съдове настрани, сипа си спагети и ги занесе в другия край на дивана.

— Е, — започна той, решен да положи усилие, — в кой университет си учила?

Тифани се засмя и нави спагети на вилицата си.

— В университета на живота — отвърна тя, развеселена.

— Страхотно — отвърна Ванеса. — Трябва да ти взема интервю за филма.

— Страхотно — повтори Дан, полагайки малко повече усилие.

Или не чак толкова страхотно.