Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (20)

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Искреността е надценена.

Нали се сещате как всички винаги твърдят, че честността е най-добрата политика и че истинската връзка е честна и открита? Е, аз лично смятам, че това са пълни глупости. Не мисля, че е хубаво да лъжеш. Просто понякога колкото по-малко казваме, толкова по-добре. Можеш ли да бъдеш интересен някому, ако не криеш някоя и друга тайна? Къде е загадъчното в цялата работа? Елементът на изненадата? Признайте, че е доста вълнуващо, когато приятелят ви замине за уикенда и нямате ни най-малка представа с какво точно се занимава. Приятно ви е и когато онзи сладур, по когото си падате, прави купон и си мълчи почти през цялото време или пък се скрива в някоя от стаите, за да проведе тайнствен разговор. Не е ли по-интригуващо да си представим, че хората, които познаваме, водят двойствен живот?

Признайте, ако наистина държахме на искреността, нямаше да изсипваме помия зад гърбовете си и това да ни доставя такова удоволствие, нали?

Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Знам, че ще ти прозвучи странно, но майка ми води курсове за родилки във всекидневната у дома и снощи у нас беше една абитуриентка от нашето училище с майка си, която отдавна е минала възрастта за раждане на деца. Както и да е, момичето се заключи в банята в продължение на цял час и излезе цялото мокро. Всички в класа ми се страхуват ужасно от нея и я смятат за много готина, но сега си мисля, че тя е просто луда. Нищо чудно, че не са я приели в колеж.

О: Скъпа новинарке,

Споменаваш, че е от завършващите? Скъпа, ВСИЧКИ ние сме луди.

В: Скъпа Интригантке,

Братовчед ми учи в „Йейл“ и развежда из университета кандидат-студенти. От него знам, че „Йейл“ нямат резервен списък. Просто изпращат писма, за да запълнят някакви национални квоти или нещо от сорта.

О: Скъпа дреа,

Опа. Това звучи доста страшничко, ако е вярно.

Наблюдения

Д пие последното си кафе в една закусвалня на „Бродуей“. Дж упражнява манекенската си походка в пространството между седалките на междуградския автобус на Седемдесет и девета улица. С хваща самолет за Бостън. Явно сериозно се опитва да вземе решение. Б се подкрепя с една от онези малки бутилки водка по време на полета си до столицата, като се подготвя психически за „Джорджтаун“. В отлепя една обява САМО ЗА МОМИЧЕТА, която е откраднала от тоалетната на един бар в Уилямсбърг. Ч и баща му се качват на частния си самолет. Дали не отиват да убедят някоя наивна институция да го приеме следващата есен? Таткото носи куфарче — да си представим, че е пълно с пари.

Хора, не забравяйте, че разполагате с почти три седмици, за да решите в кое учебно заведение да се запишете. Използвайте времето мъдро. Намиг, намиг. Знаете, че аз ще направя именно това!