Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (27)

Б научава нещо в колежа

— Добре, значи искате да чуете нещо наистина гнусно? — попита Форест, една от съквартирантките на Ребека в „Джорджтаун“.

Блеър седеше на една маса с Ребека и нейните приятелки в дъното на „Мони“, лигав караоке бар в Джорджтаун. В него се бе изсипал цял туристически автобус, пълен с унгарци по анцузи, които не пускаха микрофона, влагайки всичко от себе си в „Staying alive“ на „Би Джийс“. Блеър и момичетата се наливаха със зелени ледени коктейли с вкус на киви, които се казваха „Киви Снежният човек“, като се преструваха, че не забелязват колко отвратителна беше така наречената музика. Питиетата бяха абсурдно силни и им ставаше все по-трудно да свързват думите в изречения.

— Сигурна съм, че ще споделиш, дори да не искаме да го чуем — отвърна Гейнър. Гейнър беше с черна коса с руси кичури, а носът й бе толкова чип, че Блеър можеше спокойно да го разгледа отвътре.

Не, че това я влечеше, де.

— Хайде, казвай вече! — замрънка Ребека.

— Добре — провлечено каза Форест. Запали цигара и замълча драматично. Форест бе с корейски произход. Косата й бе изрусена, но щеше да й стои сто пъти по-добре, ако просто я бе оставила тъмна.

Не, че на Блеър й пукаше достатъчно, за да каже нещо.

— Нали знаете как „Джорджтаун“ трябва да е изпълнен с всеобща любов, тук няма братства и конкуренция между хората? Е, току-що научих, че има едно такова тайно общество на състезателите по лакрос и при посвещаването в него по-големите момчета карат по-малките да ядат бисквитка, намазана със сперма. Имало си специален ритуал. А ако не изядеш бисквитката, няма да влезеш в отбора.

Всички направиха гримаса, включително Блеър. Понякога момчетата бяха ужасно… гнусни. С изключение на Нейт, който никога не би направил нещо толкова отвратително.

— Ти си от Ню Йорк, нали? — заговори я Фран. Тя беше под метър и петдесет, тежеше около 35 кила и говореше хриптящо. Кожата й бе толкова прозрачна, че на Блеър й се струваше, че вижда как „Киви Снежният човек“ тупти във вените й. — Била съм там само веднъж, но получих хранително отравяне в някакъв суши ресторант и цяла седмица не спрях да повръщам.

— Като че ли не го правиш постоянно — засече я Форест, с което намекна, че миниатюрното й тяло е резултат от съзнателни усилия.

— Познаваш ли един Чък Бас? — попита Гейнър.

Блеър кимна утвърдително. Всички познаваха Чък Бас, независимо дали им харесваше, или не.

— Вярно ли е, че не са го приели никъде? — попита Ребека, хрускайки лед с щръкналите си зъби.

— Това е доста унизително — заяви Форест без капчица съчувствие.

Блеър мълчаливо отпи от питието си. Сега, когато „Джорджтаун“ прогресивно губеше своята привлекателност, а тя на практика нямаше други алтернативи, вече можеше да влезе в положение на Чък.

— Познаваш ли Джесика Уорд? — попита я Ребека. — Тя дойде тук за един семестър и после се прехвърли в Бостънския университет.

Блеър поклати глава. Не познаваше Джесика, но вече прекрасно разбираше мотивите й да се махне от това място.

— А Кати Фаркас? — попита на свой ред Фран. — Ходихме заедно на лагер.

Блеър кимна отегчено. Вече започваше да й писва от кръстосания разпит.

— Съученички сме в „Констънс“.

— А Нейт Арчибалд? — обади се Гейнър. Тя игриво побутна Форест с лакът и повдигна вежди. — Помниш ли го?

Форест отвърна на побутването.

— Млъкни — отвърна рязко тя, като по лицето й се изписаха едновременно яд и тъга.

Блеър застана в отбранителна позиция.

— Какво за него?

— Веднъж дойде тук. Най-надрусаният тип, когото сме виждали. Но чух, че са го взели в най-добрите университети, даже в „Йейл“, за да играе лакрос. Не мисля, че е подавал документи тук. Не му се е наложило.

— Нейт Арчибалд — повтори Фран. — Всички бяхме влюбени в него — изсмя се дрезгаво тя, — особено Форест.

— Млъквай! — викна Форест отново.

Стомахът на Блеър се обърна. Сега унгарците се пробваха на Еминем. На, на, на, на, на. На, на, на, на, на, рапираха дразнещо те. Тя избута питието си.

— Нейт е приет в „Йейл“? Долна лъжа — каза Блеър сякаш на себе си. Но когато ставаше въпрос за Нейт, тя не знаеше на какво да вярва.

— Защо да те лъжем? Дори не те познаваме — отговори й Гейнър остро.

Блеър я погледна за момент, след което се пресегна за чантата си под масата.

— Веднага се връщам — обяви тя и се отправи към тоалетните.