Джеймс Хадли Чейс
Лотос за мис Куон (29)

2

Малко след пет часа телефонът в кабинета на Лам-Тан иззвъня. Възкликвайки от нетърпение, Лам-Тан остави писалката си и вдигна слушалката. Заслуша се във възбудения глас от другата страна. Това, което чу, го накара да замръзне на стола си.

— Сигурен ли си? — попита той. — Да не би да има някаква грешка? — Заслуша се пак в гласа, който биеше тъпанчето му, после каза: — Добре, — и затвори телефона.

Поседя известно време, загледан в бюрото, после стана и с бърза стъпка се отправи по коридора към кабинета на полковник Он-дин-Кук. Почука и влезе. Кабинетът бе празен. Той спря на вратата и намръщен се огледа. Видя куртката на полковника метната на един стол и веднага се досети къде е той.

Забърза към стаята за разпити. Двамата екзекутори, който пазеха на вратата го изгледаха въпросително.

— Тук ли е полковникът? — попита Лам-Тан.

Единият от тях кимна.

Лам-Тан натисна дръжката на вратата и я отвори. Влезе в стаята и веднага затвори вратата пред любопитните погледи на двамата екзекутори.

С животинско ръмжене, полковникът се обърна бързо и гневно го погледна. Погледът на Лам-Тан се плъзна край полковника и устните му се свиха.

— Излез — изръмжа полковникът.

— Веднага трябва да се махнете оттук, сър — каза Лам-Тан съвсем отчетливо. — Преди един час е подписана заповед за арестуването ви. Обвиняват ви в убийството на жената Май-Ланг-То. Шофьорът на джипа, който го направи, е признал, че го е направил по ваша заповед.

Полковникът се наведе напред и внимателно се взря в Лам-Тан. Мускулите на напрегнатото му лице изведнъж се отпуснаха.

— Не могат да ме арестуват — изсъска той. — Никой не може да ме арестува!

— Заповедта е била подписана от президента — каза Лам-Тан. — Тя каза ли ви къде се крие американецът?

Полковникът се облегна на стената. Изглеждаше напълно сразен.

— Не разбирам — каза той и в гласа му се усети учудване и объркване. — Нищо от това, което й правих, не можа да я накара да проговори. Такава жена… може би пък наистина не знае.

Лам-Тан вдигна рамене.

— Ако успеете да стигнете до летището в Биен Хоа, ще имате шанс да стигнете Пномпен — каза той. — Може би не са се сетили да предупредят всички летища. Трябва веднага да тръгнете.

Още докато говореше, по коридора се чу трополене на ботуши и двамата мъже се спогледаха.

Лам-Тан вдигна рамене. Той се дръпна встрани от полковника, сякаш за да покаже, че няма нищо общо с него.

Вратата се отвори и влезе инспектор Нгок-Лин. Зад него се виждаха двама полицаи, въоръжени с пушки.

Инспекторът премести погледа си от полковника към тялото на масата. Усети как стомахът му се надига от ужас. След това се обърна и даде знак на полицаите, които влязоха един по един в стаята. Посочи им полковника.

— Арестувайте този човек.

В момента, в който полицаите обградиха полковника, инспекторът му каза:

— В името на Републиката ви арестувам за убийството на Май-Ланг-То. Освен това ще бъдете обвинен в убийството на тази жена, Нан Ли Куон. — Той се обърна към Лам-Тан. — Вие също сте арестуван за съучастие в убийства. — След това кимна към полицаите. — Отведете ги.

Полковник Он-дин-Кук се изправи и изпъчи гърди. С маршова стъпка излезе от стаята начело на ескорта. Лам-Тан закуцука след него.

Инспекторът повика единия от екзекуторите, който стоеше на вратата и гледаше с любопитство.

— Вземи едно одеяло и покрий тази жена — каза той.

Когато екзекуторът излезе, инспекторът се приближи до масата. Тъй като бе надъхан католик и все още у него бе останала някаква жал, той прекръсти тялото на Нан, след това се обърна и излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.