Джеймс Хадли Чейс
Лотос за мис Куон (21)

2

Уличният търговец, чието име беше Ченг-Сю, трябваше доста да почака, преди да застане най-накрая пред инспектор Нгок-Лин, но чакането не му дотежа особено. Движението в оживеното помещение го очароваше и с известно напрежение той се чудеше дали някой от дългата опашка чакащи да дадат информация, щеше да го изпревари и да вземе наградата, преди да е дошъл неговият ред.

Когато Ченг-Сю застана пред инспектора, той каза твърдо, че е дошъл за наградата.

— И защо смятате, че трябва да ви я дадем? — попита инспекторът, гледайки възрастния човек с присвити очи и горчивина, изписана на умореното му лице.

— Видях американеца в неделя вечер — каза Ченг-Сю. Седеше в колата си пред клуб „Парадайз“. Беше някъде след десет часа.

Инспекторът наостри уши. Това бе първата информация, която получаваше за последните стъпки на Джафи, откакто бе седнал на тази маса.

— Какво правеше той?

Ченг-Сю премигна.

— Седеше в колата си.

— Каква кола?

— Малка червена кола.

— Колко време седя в колата си?

Ченг-Сю пак премигна.

— Не много.

— Колко? Пет минути? Десет? Половин час?

— Може би половин час.

— Какво стана после?

— После дойде момичето и той слезе от колата — каза Ченг-Сю, като се напрегна до край. — Той й даде някакви пари и тя влезе в клуба. После излезе, качи се в колата и заминаха.

Инспекторът премести погледа си. Не искаше търговецът да види колко е възбуден.

— Какво момиче? — попита той с безразличие.

Ченг-Сю повдигна слабите си рамене.

— Не зная… момиче.

— И не знаеш коя е тя?

— Не.

— Виждал ли си я и преди да влиза в клуба?

Ченг-Ли пак повдигна рамене.

— Много момичета влизат и излизат от клуба. На моята възраст вече не ги заглеждам.

Инспекторът бе готов да го удуши. Той каза с внимателно контролиран глас:

— Значи американецът й даде пари и тя влезе в клуба? Колко се забави?

— Малко.

— Десет минути? Половин час?

— Може би пет минути.

Значи е била от платените танцьорки, помисли си инспекторът. Блеки Ли е излъгал, когато каза, че не знае, че Джафи е имал постоянна приятелка.

— Сигурен ли си, че не си я виждал и преди?

— Те толкова си приличат. Може и да съм я виждал.

— И това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?

Ченг-Сю го погледна възмутено.

— Какво още искаш? — попита той. — Дошъл съм за наградата.

Инспекторът даде знак на един униформен полицай, който сръга Ченг-Сю в ребрата с бялата си палка.

— Хайде, чупка — каза той.

Очите на Ченг-Сю щяха да изскочат.

— Ами наградата? — изломоти той. — Нищо ли няма да ми дадете?

Полицаят го цапардоса с палката по пищяла с такава сила, че старецът подскочи и изрева от болка. Чакащите на опашката доволно се закикотиха, като видяха как старецът подскача и трие пищяла си. Третият път палката попадна на мършавите му хълбоци и като хвана задника си с две ръце, той се втурна през помещението и изскочи от вратата.

Инспекторът бутна стола си назад и се изправи. Даде знак на един от хората си да поеме работата. Трябваше веднага да се срещне с полковника. Може би полковникът щеше да реши, че е време да арестува Блеки Ли и да го разпита по-специално. Лицето на инспектора се стегна, като си помисли, как само Блеки Ли го беше излъгал. С нетърпение чакаше да се срещне с Блеки Ли в покритата с плочи зала за специални разпити. Заслужаваше си да види страха, който щеше да се изпише на мазното му лице.

Обектът на тези мисли тъкмо бе подремнал и се бе отправил към офиса си, за да види какво става с брат му. Намери Чарли да пуши още една пура с вдигнати на бюрото крака.

Спогледаха се.

— Има ли нещо? — попита с надежда и седна на стола си.

— Мисля, че да — каза Чарли. — Но ще ни трябват още пари. Парите, които ще получим за диамантите, няма да стигнат. Има само един начин да го измъкнем — с полета с опиума.

Блеки безпомощно вдигна ръце. Защо не се беше сетил по-рано? — питаше се той. Беше толкова просто. Това бе разликата между него и Чарли. Чарли имаше повече мозък в главата си, в това нямаше никакво съмнение. Тъй като имаше повече мозък, се беше насочил към двата милиона щатски долара.

— Кой лети по линията в момента? — попита той. От две години вече не участваше в аферата с опиума и бе изгубил връзка. Знаеше, обаче, че Чарли продължава да прекарва опиум от Лаос до Банкок.

— Лий Уоткинс — каза Чарли. — Нов е. От скоро е в играта, но си го бива. Баща му е англичанин, а майката — китайка. Бил е пилот в Канадските авиолинии, но го спипали с една стюардеса и го уволнили. Така влязъл в играта с опиума. Печели по много. Изобщо няма да я погледне тази работа, ако не му платим добре.

Лицето на Блеки се издължи.

— Колко?

— Поне три хиляди щатски долара, но освен това ще има и други разходи, които също ще трябва да се покрият. Ще трябва да вземе хеликоптер, за да изведе американеца до Крати. Тук няма подходящо добро място, където да кацне самолет. Ще трябва да се вземе хеликоптер. Това би струвало около пет хиляди щатски долара.

Блеки подсвирна.

— Е, но ако диамантите са у него, няма проблем, той ще може да плати. Ако не са у него, тогава няма смисъл.

Чарли започна да дъвче пурата си.

— У него са. — Той се замисли за миг, след това продължи. — Кога ще го видиш пак?

— Утре вечер.

— По-добре да стане още тази вечер. Разбери дали е готов да плати пет хиляди. Ако ти даде още диаманти, вземи ги. Щом се съгласи с цената, ще се обадя на Уоткинс. Той ще трябва да дойде в Пном Пен. Аз нямам виза за Лаос.

Блеки погледна часовника си. Беше три и двайсет.

— Ще кажа на момичето веднага да иде при него и да уреди нещата.

Чарли каза:

— Трябва да му предадат, че искаш още пари, в противен случай може да не донесе диамантите със себе си.

Блеки кимна и излезе.

В кабинета на полковник Он-дин-Кук инспекторът правеше доклада си.

— Блеки Ли ме е излъгал, точно както си бях помислил — каза инспекторът. — Той знае кое е момичето. Поисках разрешение този човек да бъде доведен за специален разпит.

Полковникът започна да подръпва мустака си. От полицията на летището бе научил, че е пристигнал Чарли Ли. Отдавна знаеше Чарли Ли. Той бе от хората, които създават неприятности и имат влияние върху околните. Полковникът знаеше, че Чарли доставя опиум на някои от водещите фигури на опозицията. Полковникът не се съмняваше, че Чарли щеше да иде при съответните хора и да настоява да му кажат, защо брат му е бил арестуван и подложен на специален разпит.

— Още не — каза той, — но нека го следят. Отделете за него двама от най-добрите си хора.

— Този човек може да посочи кое е момичето — каза инспекторът. — Днес съм разпитал над двеста души, без да мога да разбера коя е тя. Блеки Ли знае. Ако е толкова важно да я намерим, той може да ни каже.

Полковникът го погледна студено.

— Чухте ме какво казах — още не. Наблюдавайте го.

Инспекторът вдигна рамене и отиде да инструктира двама от най-добрите си хора да наблюдават Блеки Ли. Малко бе закъснял, защото Блеки тъкмо се връщаше от среща с Нан, която бързаше да хване в пет часа автобуса за Тудомо.

Наблюдаван от Йо-Йо, Блеки паркира колата си и влезе в клуба. Йо-Йо беше гладен. Огледа се за Ченг-Сю, от когото обикновено купуваше супа. Старецът не беше на обичайното си място, но Йо-Йо го видя да идва по улицата, балансирайки печката си и казана за супата на дълга бамбукова пръчка, която носеше на рамо.

Ченг-Сю зае позицията си на края на тротоара и като разтриваше насинената си кожа и пъшкаше, раздуха дървените въглища и постави казана със супата върху огъня.

Йо-Йо се приближи до него.

Старецът веднага подхвана жаловити оплаквания и ядни думи срещу полицията и как са го измамили с наградата. Йо-Йо изобщо нямаше представа за какво говори и му каза да мълчи. Но Ченг-Сю преживяваше всичко твърде надълбоко, за да обръща внимание на безразличието на Йо-Йо. Докато бъркаше супата той продължи да мърмори. Изведнъж думата „американец“ събуди интереса на Йо-Йо.

— Какво говориш? — изсъска той. — Какъв американец? Каква награда?

Ченг-Сю извади един смачкан вестник и го показа на Йо-Йо.

Ядосан, защото мразеше да си признава, че не може да чете, Йо-Йо му каза да му я прочете, но в този момент пристигнаха трима клиенти и Ченг-Сю започна да им сипва супа, оставяйки Йо-Йо да се кокори пред неразбираемите букви, кипящ от яд, че е неграмотен.

Беше дошло време за вечеря, клиентите прииждаха и Йо-Йо трябваше да почака. Той изслуша историята на Ченг-Сю как са се отнесли с него в полицията, докато старецът я разказваше отново и отново на всеки нов клиент.

Дали американецът, когото бе видял в къщата в Тудомо, не беше човекът, когото полицията издирваше? Ако е така, тогава момичето — Нан и Блеки Ли също са замесени. Сигурно това бе възможността да изнудва Блеки Ли, за която толкова време бе чакал.

Толкова бе погълнат от това, което Ченг-Сю разказваше за дванайсети път, че не забеляза как Блеки Ли излезе от клуба. Вече бе седем и двайсет. Преди да тръгне за Тудомо, Блеки Ли искаше да се отбие при един богат бижутер, за когото бе сигурен, че ще купи двата диаманта. Цялата работа сигурно щеше да отнеме доста време. Бижутерът щеше да се опита да убеди Блеки Ли, че камъните са съвсем евтини. Сигурно преди да успее да измъкне три хиляди долара, щеше да пропилее няколко часа във вежливо, но неотстъпчиво пазарене. Блеки искаше да е сигурен, че има достатъчно време до срещата с Джафи в единайсет часа.

Когато Йо-Йо успя накрая да накара Ченг-Сю да му прочете статията за отвличането на Джафи, той беше почти сигурен, че Джафи е американецът, когото бе видял на прозореца. Първата му реакция бе да се втурне към службата за сигурност и да си поиска наградата, но като си спомни как се бяха отнесли с Ченг-Сю, реши първо да говори с Блеки. Беше напълно възможно Блеки да му предложи повече от двайсет хиляди пиастри, но когато влезе в клуба установи, че Блеки не е там.

Ю-Лан, която ненавиждаше Йо-Йо, му каза да изчезва. Каза, че съпругът й няма да се върне преди полунощ. Ако той реши, че му трябва Йо-Йо, той ще изпрати да го доведат.

Междувременно и лейтенант Хамбли не бе напреднал особено. Той си тръгна от апартамента на Ан Фай Уа след четири часа. Усещаше се отпуснат и засрамен от себе си. Ядосваше се и защото момичето бе поискало твърде висока цена за своите качества, които според него самия се бяха оказали пълно разочарование. Започна една жалка препирня какъв подарък да й даде и накрая, когато тя започна да крещи с цяло гърло, наложи му се да се раздели със седмичната си заплата и бързо си тръгна от апартамента, преди да са дошли съседите да видят какво става.

Не бе успял да намери вуйчото на тайнственото момиче край храма на Ли-Ван-Дует. И тъй като не говореше виетнамски, не можа да попита кога ще се появи вуйчото. Останалите гадатели го гледаха и се кикотеха притеснено, когато той се опита да им обясни кого търси.

Върна се в офиса си разгорещен и ядосан. Реши да остави нещата настрани до следващата сутрин.

Без да знаят, Джафи и Нан бяха спечелили още един ден.