Джеймс Хадли Чейс
Лотос за мис Куон (11)

3

Полковник Он-дин-Кук, шеф на Службата за сигурност, седеше на стол с висока облегалка, украсен с дърворезба, и дишаше леко през широките си ноздри.

Той бе едър мъж, с плешива кръгла глава, тесни, жестоки очи и големи, сплескани, островърхи уши. Наполовина китаец, наполовина виетнамец, той бе събрал най-лошите черти на двете националности, както по отношение на характер, така и по отношение на външен вид.

От шест години ръководеше Службата за сигурност с желязна ръка, но имаше няколко души, влиятелни политици, които бяха решили да се освободят от него и той бе съвсем наясно.

Те твърдяха, че той отдавна е изпълнил задачите, за които е бил назначен. Беше полезен още преди да се установи режимът, но методите му бяха така противно нецивилизовани и манталитетът му бе толкова брутален, че можеше да постави режима в доста неблагоприятна светлина по отношение на международните норми. Колкото по-скоро си идеше и на негово място дойдеше по-приемлив човек, толкова по-добре.

Тази кампания да се освободят от него бе започнала да се активизира. Полковник Кук бе човек с екстравагантен вкус и много пороци. Насилствено пенсиониране бе единственото нещо, което можеше да го изплаши. Ако го лишаха от службата му, стабилните доходи, които той си осигуряваше от хилядите селяни и китайците, които имаха причини да се страхуват от полицията, щяха да секнат. Щеше да получава само една пенсия и да му се наложи да живее с нея. Мисълта, че ще трябва да живее с толкова ограничени средства измъчваше съзнанието му.

Този понеделник той бе събуден от тежък опиумен сън от един ужасен прислужник. Инспектор Нгок-Лин го бе принудил да го направи.

Полковник Кук си каза, че ако Нгок-Лин е дошъл по въпрос, който търпи отлагане, то той ще го накара да съжалява до края на дните си.

Той се бе измъкнал от коприненото си легло, беше си сложил черно копринено кимоно със златен дракон, избродиран на гърба и бос се бе промъкнал до кабинета си, където го чакаше инспекторът.

Докато прислужникът не му донесе чаша чай, полковник Кук не обърна никакво внимание на инспектора, който стоеше неподвижен пред огромното бюро с дърворезба.

Светналите цепки на черните очи накрая се обърнаха към лицето на инспектора.

— Какво има? — попита тихо полковникът.

Ако имаше нещо, което инспекторът умееше да прави наистина добре, то бе да докладва сбито. Той имаше дарбата да събере всички важни факти и да ги поднесе ясно, бързо и в необходимия ред.

Полковник Кук го изслуша, без да го прекъсне. От време на време отпиваше от чая си, но ако не се брои движението на ръката му, седеше неподвижно.

Когато инспекторът престана да говори, полковникът продължи да го гледа с невиждащи очи, а съзнанието му препускаше по фактите, които току-що му бяха дадени.

Атаката на партизаните и отвличането на американеца бяха нещо обичайно. Такива неща се бяха случвали и досега и без съмнение щяха да продължават да се случват. Освен да маркира някаква дейност, за да си спаси имиджа, полковникът не можеше да направи нищо.

Но защо този американец бе убил прислужника си?

Това бе въпрос, който изисква най-внимателно разследване. Сигурно американецът е имал сериозни причини, за да направи такова нещо. Преди да съобщят за убийството и преди да осведомят американския посланик, полковник Кук бе твърдо решен да разбере каква е причината.

— Какво знаем за Хаум? — попита той.

— Дойдох направо при вас — каза инспекторът. — Не съм имал време да проверя досието му.

Полковник Кук позвъни на един звънец върху бюрото си. Вратата се отвори почти незабавно и влезе секретарят му Лам-Тан.

Лам-Тан бе дребен човек, който леко накуцваше. Той бе творение на полковника и му бе служил вярно доста години. Говореше се, че не съществува гадна, противна, унизителна работа, която той не би свършил за полковника. Всички от полицията го мразеха и се страхуваха от него. Хората казваха, че той намирал опиум за полковника, млади момичета, които били жертвани, за да се задоволят низките му страсти и именно той организирал системата за измъкване на откупи, от която идвало богатството на полковника.

Този дребен човечец докуцука до бюрото и чинно зачака.

— Необходима ми е цялата информация за Стийв Джафи, американец, който работи за Американската корпорация за морски превози и застраховки; за неговия прислужник Хаум; неговия готвач Донг Хам; приятелката на Хаум Май-Ланг-То — каза полковникът, след това се обърна към инспектора и добави: — Почакайте тук.

Излезе от стаята, следван от Лам-Тан, който не обърна никакво внимание на инспектора.

Когато вратата се затвори, инспекторът остана неподвижен, давайки си ясна сметка, че някой от шпионите на полковника може тайно да го наблюдава в този момент.

Постоя така двайсетина минути, докато полковник Кук се върна. Беше си взел душ, беше избръснат, облечен в безупречен костюм.

Според богато украсения часовник на бюрото беше шест часа и пет минути.

— Ще идем в къщата на американеца — каза Кук.

В този момент влезе Лам-Тан.

— Ще дойдеш с мен — каза Кук.

Тримата излязоха и се качиха в колата на инспектора. Кук и Лам-Тан седнаха отзад, а инспекторът седна на мястото на шофьора.

В този ранен час само търговците на пазара се придвижваха по тротоара. Никой не обърна внимание на черното Пежо, което се носеше по пустите улици.

Кук попита:

— Какво знаем за Хаум?

— Бил е добър гражданин — каза Лам-Тан. — Ходел е на курсове по политическа просвета. Подкрепял е режима. Не е имал дългове. Срещу него няма нищо.

— Имал ли е хомосексуални наклонности?

— Съвсем определено — не. Нямаме абсолютно нищо срещу него.

Полковник Кук се смръщи. Първата мисъл, която му бе минала през главата, бе, че Хаум и този американец са имали противоестествена връзка, Хаум се е опитал да го изнудва и американецът го е убил в изблик на ярост. Явно нещата не стояха толкова просто.

— Готвачът?

— Много е стар и през последните двадесет години не се е занимавал с политика. В един период е бил готвач на френския посланик, по времето на френския режим. Заподозрян е в профренски уклон, но срещу него няма нищо друго.

Полковник Кук попипа дебелия си, плосък нос и погледна косо Лам-Тан, който се бе загледал в тила на инспектор Нгок-Лин.

— А момичето?

— Политически нищо. Обаче има слух, че баща й, имал кръвосмесителна връзка с нея. Това вероятно е истина. Баща й е истински дегенерат.

Полковник Кук пак попипа носа си.

— Значи бихме могли да имаме задоволително извинение да се освободим от тях двамата?

— Да, можем да се освободим от тях — каза Лам-Тан.

Инспекторът, който слушаше този разговор, се раздвижи нервно. Имаше моменти, когато съжаляваше, че работи в Службата за сигурност.

— Сега ми кажи за американеца — каза полковникът.

— Той не се отклонява особено от обичайния американски шаблон — каза Лам-Тан. Пие много. Тича по жени. Политически необразован. Разведен. Не му стигат парите. Често ходи в клуб „Парадайз“, за да си задоволява сексуалните мераци.

— И нищо друго?

Лам-Тан вдигна рамене.

— Той е американец. Нищо друго.

— Няма хомосексуални наклонности?

— Не.

Полковникът се намръщи. Защо тогава е убил момчето? — запита се той. Каква ли е причината?

Последва мълчание през останалите няколко минути, докато стигнаха до къщата на Джафи.

Дългата улица бе пуста и като хвърли по един поглед наляво и надясно, полковник Кук излезе от колата и забърза нагоре по алеята, следван по петите от инспектора и от Лам-Тан.

Инспекторът бе доволен, че шофьорът му не се показа. Той поведе групата към задната част на къщата, където шофьорът чакаше, подпрял гръб на вратата на готварницата.

Когато шофьорът видя полковника, той се изпъна и отдаде чест, а очите му щяха да изхвръкнат от страх.

— Идвал ли е някой? — попита инспекторът.

— Едно момиче — каза шофьорът, като едва произнасяше думите. Толкова голям бе страхът му от полковника. — Казва се Май-Ланг-То. Искаше от мен да вляза в къщата. Заключих ги заедно със стареца в неговото спално помещение.

— Тя каза ли защо иска да влезеш в къщата?

— Каза, че нещо се е случило с годеника й. Сигурна е, че той се намира вътре.

Инспекторът погледна към полковника в очакване на указания.

— Това е добре — каза полковникът. — Ще говоря с нея, когато съм готов. — След това се обърна към инспектора: — Да влезем.

Инспекторът отключи задната врата и ги поведе към дневната.

Полковникът и Лам-Тан огледаха стаята. Лам-Тан веднага отиде до строшената чаша на пода и я огледа.

Инспекторът каза:

— Сигурно е пиел, когато нещо го е стреснало и чашата се е изплъзнала от ръката му.

Лам-Тан го погледна, а на злобното му лице се изписа подигравка:

— Това е съвсем ясно — каза той. — Много по-полезно ще бъде, ако знаем какво точно го е стреснало и е накарало чашата да се изплъзне.

— Това ли е картината, която американецът и момчето са окачили на стената? — попита полковникът, сочейки към картината. — Слаба е тази картина. Защо ли е искал да я окачи на стената в дневната си?

— Американците са хора с доста лош вкус — каза Лам-Тан. — Вероятно картината му напомня за някое момиче, с което е имал връзка.

— Имал ли е някое определено момиче? — попита полковникът, като се обърна към инспектора.

— Не зная, господине, но ще проуча — отвърна инспекторът.

— Направете го. Може да се окаже важно. — Лам-Тан се движеше из стаята като котка, която е подушила мишка.

— Тук има твърде много гипсов прах — каза той. — Забелязахте ли това, инспекторе? Той се наведе и с пръста си очерта дълга линия върху пода, която показа, че подът е покрит с прах. Изправи се и се загледа в картината. После погледна инспектора. — Моля да ми направите една услуга и да напуснете стаята — каза той, а гласът му изведнъж стана съвсем остър.

Инспекторът замръзна. Погледна към полковника, който му махна да излезе. Той излезе, като внимателно затвори вратата зад себе си.

— Какво има? — попита полковникът и погледна Лам-Тан с блеснали очи.

Лам-Тан притегли един стол към стената, на която висеше картината. Качи се на стола и я откачи.

Двамата дълго гледаха дупката. Лам-Тан подпря картината на стената и пъхна ръка в дупката. Опипва известно време, след това извади ръката си и вдигна рамене.

— Вече няма нищо — каза той и слезе от стола.

Полковникът се приближи до едно кресло и тежко се отпусна в него. Извади от джоба си златна табакера, избра си цигара и я запали със златна запалка.

— Какво ли е имало вътре?

Лам-Тан се усмихна. Мръснишка, кисела усмивка, но все пак усмивка.

— Очаквате чудеса, полковник, но аз мога да направя една догадка.

— Направете тогава.

— Знаете ли кой е живял в тази къща?

— Откъде да зная? — Кук започна да губи търпение. — А вие?

Лам-Тан наклони глава.

— Една китайка. Казвала се е Май Чанг. Била е любовница на генерал Нгуен Ван То.

Полковникът замръзна, след това бавно се надигна от стола.

— Искаш да кажеш, че диамантите са били скрити тук? — той едва шепнеше. Всички мускули на тялото му бяха напрегнати до крайност.

Лам-Тан му се усмихна.

— Изглежда съвсем вероятно, полковник, не ви ли се струва?

Полковник Кук дълго се взира в секретаря си. След това устните му се разтегнаха във вълча усмивка.

— Значи затова е убил момчето — каза той почти на себе си. — Естествено. И аз бих го убил.

Последва пауза, след което Лам-Тан каза съвсем делово:

— Това, което трябва да разберем, е дали американецът наистина е отвлечен или се крие някъде… с диамантите.

— Да — каза полковникът и закима с плешивата си глава. — Съвсем определено трябва да разберем това.

— И ако се крие с диамантите — продължи Лам-Тан, — ще трябва да го намерим и да го убедим да ни ги даде. Казват, че те стрували два милиона щатски долара. Това би било много полезна сумичка — сума, с която човек може съвсем спокойно да се пенсионира. — Той погледна напрегнато полковник Кук, който му отвърна с продължителен поглед. — Някои усти ще трябва да бъдат затворени, естествено — готвачът и момичето. Ще трябва да намерим американеца. Инспекторът ще трябва да го намери, но може да се наложи след като запушим устата на американеца, да запушим устата и на инспектора.

Полковник Кук започна да глади избръснатата си челюст. Огромното му жълто лице се разпука в усмивка.

— Както обикновено, разсъжденията ти са безупречни. Оставям нещата в твои ръце. Погрижи се.

Лам-Тан пак окачи картината на мястото й и върна стола там, където си беше.

Когато полковникът даде знак, той отвори вратата и махна на чакащия инспектор да влезе.