Джеймс Хадли Чейс
Лотос за мис Куон (10)

2

Една полицейска кола спря пред къщата на Джафи и от нея излезе инспектор Нгок-Лин. Той даде знак на униформения шофьор да го изчака и след това тръгна по алеята към входната врата.

Не очакваше, че ще намери Джафи вкъщи. Вече си бе съставил мнение какво се е случило с шофьора на катастрофиралия крайслер, но трябваше да се убеди.

Разрушенията на полицейския пост бяха открити петнайсет минути след като Джафи и Нан бяха отпътували с велосипедите.

Чувайки далечните експлозии, двама полицаи, патрулиращи по пътя, се бяха насочили към поста. За щастие, те открили, че телефонът работи и след по-малко от двайсет минути няколко души от Службата за сигурност, между които инспектор Нгок-Лин, бяха пристигнали на мястото.

Като се изключи разбитият крайслер, всичко останало приличаше на атака на виетнамските партизани, въпреки че бе съвсем нетипично, бандитите да изоставят своите мъртви при подобна атака.

Присъствието на крайслера обърка инспектора, но сега той разбра, че Джафи е или мъртъв, или отвлечен.

Натисна звънеца и не се учуди, че никой не отговаря. Тъкмо се оглеждаше, когато видя, че Донг Хам се приближава откъм готварницата.

С внимание и интерес изслуша напрегнатия разказ на стареца.

Тази история силно заинтригува инспектора, но той нищо не можа да разбере от нея.

— А господин Джафи? — попита той. — Излезе ли?

— Излезе в шест, като си взе колата — каза Донг Хам. Сбръчканото му лице се бе свило от тревога.

Инспекторът започна да прехвърля в съзнанието си всичко, което беше чул, но пак не можа да разбере какво точно е станало.

— Имаш ли ключ от къщата? — попита той накрая.

Донг Хам му подаде един ключ.

— И не си влизал вътре?

— Не. Аз съм готвач. Нямам работа в къщата.

Инспекторът подържа ключа върху дланта си, докато се чудеше какво да прави. Влизането в имот, нает от американски гражданин, можеше да предизвика дипломатически скандал, но след всичко, което бе чул, той реши, че има основание да провери дали прислужникът е вътре или не.

Каза на Донг Хам да остане на мястото си, след това заобиколи до задната врата, отключи я и влезе в кухнята.

Видя стълбата, подпряна до стената. След това влезе в дневната и се огледа. Всичко изглежда си бе на мястото, с изключение на счупената чаша и мокрото петно на пода, което вероятно бе от уиски.

Отиде в коридора, отвори предната врата и махна на Донг Хам, който неохотно се качи по стълбите.

— Влизал ли си друг път в къщата? — попита инспекторът.

Донг Хам каза, че е влизал два пъти, за да помогне на Хаум да премести някакви мебели.

— Влез и ми кажи дали виждаш нещо необичайно в стаята.

Донг Хам влезе в дневната и се огледа. Веднага посочи картината на стената. Каза, че не я е виждал преди.

Инспекторът разгледа картината, която не му хареса особено. Това обясняваше защо Хаум бе донесъл стълбата и чука. След като разреши този дребен проблем, инспекторът освободи съзнанието си от него и продължи да разглежда къщата. Отвори шкафовете в кухнята и в дневната и като не намери нищо интересно, качи се на втория етаж, оставяйки Донг Хам в антрето.

Един бърз поглед в банята му показа, че всичко е наред и той тръгна по коридора към спалнята на Джафи. Вратата беше заключена. Това е необичайно, помисли си той, да се заключи вратата на спалнята и да се извади ключът. Почука на вратата и се ослуша, но нищо не чу. След това се приближи до парапета и погледна в антрето долу, за да се убеди, че Донг Хам все още е там, извади от джоба си шперц и отключи вратата.

Влезе в стаята. Контрастът между душния коридор и хладната спалня го накара леко да потрепери. Погледна огромния гардероб и напрегнатите му черни очички просветнаха. Опита вратата и разбра, че е заключена. Отвори я с шперца.

Донг Хам, който стоеше в антрето на долния етаж, чуваше как инспекторът се движи горе. Старецът гледаше тревожно. Той бе съвсем сигурен, че с Хаум, когото искрено харесваше, се е случило нещо много, много лошо.

Мина поне половин час, преди инспектор Нгок-Лин да слезе по стълбите. Донг Хам го наблюдаваше как се спуска надолу, но не можа да прочете нищо на кафявото, безизразно лице.

— Пак ще дойда — каза инспекторът. — Междувременно никой да не влиза в къщата, включително и ти. Ясно ли е?

Донг Хам кимна. Той бе твърде изплашен, за да зададе въпроса, който го измъчваше.

Инспекторът му кимна да излезе от къщата, последва го и заключи задната врата. Повика униформения шофьор, който бързо излезе от колата и се приближи.

— Ти ще останеш тук и ще наблюдаваш никой да не влиза — каза инспекторът. — Гледай никой да не те види, освен, ако не е нужно да ги спреш да не влязат. Може би ще се забавя два-три часа, но ще дойда.

Шофьорът гледаше подозрително към Донг Хам, който премигна нервно, а инспекторът се качи в колата и бързо отпътува.