Коджи Сузуки
Кръгът (11)

13 октомври, събота

Асакава мислеше да си вземе почивка за седмица, но реши, че ако използва информационната система на компанията, ще има по-голям шанс да разкрие мистерията с видеокасетата, вместо да си седи в апартамента и да трепери от страх. Затова отиде на работа, въпреки че беше събота. Отиде на работа, но знаеше, че всъщност няма да свърши нищо, свързано с работата. Бе стигнал до убеждението, че най-добре би било да признае всичко на редактора си и да го помоли да бъде освободен от всичките си задължения. Помощта на редактора би била незаменима. Проблемът беше дали той ще повярва на историята. Сигурно отново ще припомни предишния инцидент и ще сумти. Имаше дори и касетката за доказателство, но ако Огури започне да противоречи на всичко, щеше да намери допълнителни аргументи в подкрепа на теорията си. Щеше да измисли всякакви неща, за да докаже, че е прав. Все пак… ще е интересно, помисли си Асакава. Беше сложил касетата в куфара си за всеки случай. Как ли щеше да реагира Огури, ако му я покажеше? По-точно, дали щеше да я удостои и с един поглед. Снощи до късно разказва на Йошино цялата поредица от събития и той беше повярвал. И после, като за доказателство, му беше казал, че въобще не иска да му показва касетата — моля ти се, не ми я показвай. В замяна ще помага, с каквото може. Разбира се, Йошино си имаше причина за това. Когато труповете на Харуко Цуджи и Такехико Номи са били открити, той е побързал да стигне до мястото и е усетил атмосферата, която е убедила следователите, че само нещо чудовищно е могло да извърши това. Но никой не го е изрекъл. Ако самият Йошино не е бил там, едва ли щеше да повярва толкова лесно на Асакава.

Във всеки случай, Асакава държеше в ръцете си бомба. Ако я размахаше заплашително пред очите на Огури, щеше да има поне някакъв ефект. Асакава изгаряше от любопитство да я използва.

Обичайната подигравателна усмивка бе изчезнала от лицето на Огури. Опрял лакти на бюрото, поглъщаше написаното от Асакава и мислено го прецеждаше през гъсто сито.

Четирима младежи със сигурност са гледали заедно една видеокасета в нощта на 29 август и седмица по-късно, точно както е било предсказано, са умрели при мистериозни обстоятелства. След това касетата е била забелязана от управителя на хижите, който я е прибрал в офиса си. Там тя прилежно е чакала, докато не се е появил Асакава. После той изгледал проклетото нещо. А сега щеше да умре след пет дена. Трябваше ли да вярва на това? И все пак тези четири смъртни случая бяха неопровержим факт. Как можеше да ги обясни? Къде беше логическата връзка между всичко това?

Изражението на Асакава, докато гледаше надолу към Огури, говореше за надмощие, което рядко му се случваше. От опит знаеше точно какво си мисли редакторът сега. Почака, докато мисловният процес на Огури стигна до задънена улица, и извади касетката от куфара си. Направи го с преувеличена гордост, театрално, сякаш сваляше роял флаш.

— Искаш ли да я видиш? Заповядай.

Асакава посочи с очи телевизора до канапето, усмихвайки се провокативно. Можеше да чуе как Огури шумно преглътна. Той дори не погледна в тази посока; очите му бяха фиксирани върху черната касета, оставена на бюрото. Трябваше да вземе решение как да постъпи.

Ако искаш да я гледаш, можеш просто да натиснеш копчето. Лесно е. Хайде, може да го направиш. Просто се изсмей, както правиш винаги, и кажи колко е глупаво и я заври при останалите касети. Направи го, пробвай се. Мозъкът на Огури се опитваше да даде команда за действие на тялото му. Престани да се правиш на идиот и я пусни. Ако я изгледаш, няма ли да покажеш, че не вярваш на Асакава? Което означава, точно-така, помисли си — означава, че ако откажеш да я гледаш, значи си повярвал на тази смешна история. Е, пускай я вече. Вярваш в съвременната наука, нали? Да не би да си дете, което се страхува от духове.

Всъщност Огури беше 99% убеден, че не вярва на Асакава. Но все пак дълбоко в себе си се питаше ами, ако… Ами ако е истина? Може би съществуваха някои ниши в този свят, които модерната наука не може да достигне. И щом го имаше този риск, независимо колко мощно работеше мозъкът му, тялото му щеше да отказва. И така, Огури си седеше на стола и не мърдаше. Не можеше да мръдне. Нямаше значение какво разбираше с ума си: тялото не му се подчиняваше. Докато съществуваше опасност, тялото щеше да остане вярно на инстинкта му за самосъхранение. Вдигна глава и каза с дрезгав глас:

— Е, какво искаш от мен?

Асакава разбра, че е победил.

— Искам да ме освободиш от всичките ми задължения. Искам да направя пълно разследване за тази касета. Моля те. Мисля, че разбираш — от това зависи животът ми.

Огури затвори очи.

— Ще можеш ли да напишеш статия за това?

— Ами, каквото и да си мислиш, аз все още съм журналист. Ще запиша всяко едно от разкритията, за да не бъде погребано с Рюджи Такаяма и мен. Разбира се, дали ще бъдат или няма да бъдат публикувани, е решение, което оставям на теб.

Огури кимна два пъти утвърдително.

— Е, няма да навреди. Ще пратя някой младок да се заеме с топ интервюто вместо теб.

Асакава леко се поклони. Тръгна да прибира касетката в куфара си, но не можа да устои на желанието да си направи още една шега. Подаде още веднъж касетката към Огури и попита:

— Вярваш ми, нали?

Огури въздъхна дълбоко и поклати глава. Въпросът не беше в това дали вярва или не; просто чувстваше някакво неудобство. Да, това беше.

— И аз се чувствам по същия начин — каза Асакава на прощаване.

Огури наблюдаваше как излиза и си каза, че ако остане жив след 18 октомври, ще изгледа всичко със собствените си очи. Но може би дори и тогава тялото му няма да му позволи. Това, ами ако, сякаш никога нямаше да си отиде.

Асакава беше стоварил три огромни тома върху масата в стаята на архива. „Вулканите на Япония“, „Вулканичен архипелаг“ и „Активните вулкани на света“. С мисълта, че вулканът от касетата най-вероятно е в Япония, започна с първата книга. Разгледа цветните снимки в началото. Планини, изпускащи бял дим и пара, елегантно се извисяваха към небето, страните покрити от черно-кафява застинала лава; яркочервени разтопени камъни, изхвърлени към нощното небе от кратери, чиито краища се топяха в мрака. Напомниха му за Големия взрив. Обърна страницата, сравнявайки тези снимки със сцената, запечатана в главата му. Вулканите Асо, Асама, Шоуа Шинзан, Сакураджима… Не му отне толкова време, колкото първоначално се опасяваше. Все пак вулканът Михара на остров Изу Ошима, част от същата вулканична верига, която включваше вулкана Фуджи, беше един от най-известните вулкани в Япония.

— Връх Михара? — промърмори Асакава.

На двете страници за него имаше две снимки от въздуха и една от близък хълм. Асакава си спомни за картината на касетата и се опита да ги сравни с тези пред него. Определено имаше сходство. Погледнат от подножието на планината, върхът изглеждаше леко наклонен. Но от въздуха можеше да се види обръч, в центъра на който имаше могила — устата на вулкана. Снимката от близкия хълм много приличаше на тази на касетката. Цветът и контурът на планината бяха почти същите. Но трябваше да го потвърди, а не само да разчита на паметта си. Асакава направи копия на снимките на връх Михара, заедно с още няколко възможни попадения.

Асакава прекара следобеда на телефона. Обаждаше се на хора, отсядали във вила Б-4 през последните шест месеца. Щеше да е по-добре да ги срещне на живо и да прецени реакциите им, но просто нямаше толкова време. Трудно е да усетиш лъжа само по гласа по телефона. Той беше наострил уши, за да долови и най-малката пукнатина. Трябваше да провери шестнайсет групи. Малко, защото във „Вила Лог“ не е било инсталирано видео при откриването през април. Бил съборен голям местен хотел и решили да преместят многобройните видео устройства там. Станало в средата на юли. Апаратите са били инсталирани и видеотеката оборудвана в края на месеца, точно преди началото на летния сезон. Ето защо в рекламната брошура не се споменава, че във всяка стая има видео. Повечето гости били изненадани и го използвали, колкото да убият време в някой дъждовен ден. Никой не е имал специално купена касета, за да записва нещо. Разбира се, така излизаше, ако трябваше да се вярва на гласовете по телефона. Тогава кой е донесъл касетата? Кой я е направил? Асакава се напрягаше да не пропусне нищо. Вслушваше се усърдно в отговорите на хората, но не можеше да познае дали някой не скрива нещо. От шестнайсетте летовници, на които позвъни, трима бяха дошли да играят голф и въобще не бяха забелязали видеото. Седем не са го пускали. Пет бяха дошли да играят тенис, но времето било лошо и гледали разни филми: главно класически. Любимите стари ленти, както изглежда. Последната група, семейство Канеко от Йокохама, донесли касета, за да запишат нещо от един канал, докато гледали исторически мини сериал.

Асакава затвори и прегледа информацията, която беше събрал за шестнайсетте групи гости. Само една вдъхваше надежда — семейство Канеко и двете им деца от началното училище. Два пъти са отсядали в Б-4 през лятото. Първия път е било за един ден в петък, 10 август, а втория — за два, събота и неделя, 25 и 26 август. Последният път е три дена преди да са били там четирите жертви. Никой не се е настанявал междувременно след семейство Канеко: именно четиримата тийнейджъри са били следващите. И не само това, синът им, ученик в шести в клас, донесъл със себе си касетка, за да запише някакво предаване. Момчето е било предан фен на едно комедийно шоу, което се излъчва в събота от осем. Разбира се, родителите му са имали предимство и точно по това време са следели историческите мини серии по Ен Ейч Кей, обществената телевизионна мрежа. Понеже е знаело, че във вилата има и видео, детето решило да вземе касета и да запише предаването си. По време на записа дошъл негов приятел да му каже, че дъждът спрял. Той и по-малката му сестра са излезли да играят тенис. Родителите му са изгледали своето предаване и са изключили телевизора, напълно забравяйки за записващото още видео. Децата тичали по кортовете чак до десет часа и когато се прибрали, били толкова изморени, че направо си легнали. Те също забравили за касетата. На следващия ден, почти пред къщи, детето се сетило, че е оставило касетката във видеото, и се развикало на баща си да се върнат. Станала доста голяма караница, но в крайна сметка момчето се отказало. Все мърморело, когато се прибрали.

Асакава извади касетата и я сложи на бюрото си. На мястото на етикета със сребърни букви прозираше надпис Fujitex VHS Т 120 Super AV. Отново набра номера на семейство Канеко.

— Здравейте, извинете, че пак ви безпокоя. Отново е Асакава от „Дейли Нюс“.

След кратка пауза същият глас, с когото беше разговарял по-рано, отговори:

— Да?

Беше г-жа Канеко.

— Споменахте, че синът ви е забравил касета. Да знаете каква марка е била?

— Ами, чакайте да видя — отговори тя през смях. Чу се шум край нея.

— Синът ми току-що се прибра. Ще го попитам.

Асакава изчака. Нямаше как детето да си спомня.

— Казва, че не знае. Но ние използваме само от евтините. От онези, които са в комплект от три.

Не се изненада. Кой обръщаше внимание каква марка използва всеки път, когато иска да запише нещо? Тогава на Асакава му хрумна нещо. Чакай малко, къде е опаковката на кутията? Касетите винаги са в картонени опаковки. Никой не ги изхвърля просто така. Поне Асакава самият никога не ги изхвърляше, нито аудио, нито видеокасети.

— Семейството ви пази ли опаковките от касетките?

— Да, разбира се.

— Много съжалявам, но можете ли да погледнете дали нямате някъде празна такава.

— А? — попита тя учудено.

Дори и да беше разбрала въпроса му, не проумяваше какво му трябва и затова малко бавно реагира.

— Моля ви. Нечий живот може да зависи от това. Майките бяха много чувствителни на тема „на живот и смърт“. Когато трябваше да спести време и да действа бързо, винаги тази фраза имаше нужния ефект. Но този път той не преувеличаваше.

— Един момент, моля.

Както бе очаквал, тонът й се промени. Забави се доста време, след като бе оставила слушалката. Ако кутийката е била забравена във „Вила Лог“, управителят със сигурност я е изхвърлил. Но ако не е, имаше голям шанс още да е в къщата на семейство Канеко. Гласът се върна.

— Празна обложка, нали?

— Точно така.

— Намерих две.

— Добре. Сега, името на производителя и типът на касетата трябва да са написани на кутията.

— Да видим. На едната пише Panavision Т120. Другата е… Fujitex VHS T120 AV.

Същата марка, като на тази, която държеше в ръцете си. Разбира се, Fujitex се продава в големи количества, едва ли това бе сигурно доказателство, но поне бе крачка напред. Това е сигурно. Можеше да се приеме със сигурност, че демоничната касета е била донесена от едно момче, ученик в шести клас. Асакава благодари любезно на жената и затвори телефона.

От осем часа вечерта на 26 август видеото в хижа Б-4 е оставено да записва. Семейство Канеко забравят за касетата и си отиват вкъщи. Тогава идват въпросните четирима младежи. Този ден пак е валяло. Искат да гледат филм, тръгват да използват видеото и откриват, че вътре вече има касета. Без да подозират нищо, я изглеждат. Виждат неразбираеми, зловещи неща. После — заплахата на края. Ядосани на лошото време, решават да си направят лоша шега. Изтриват частта, където се казва как да се избегне сигурната смърт. Оставят касетата там, за да изплашат следващите гости. Разбира се, не са повярвали на видяното. Ако бяха повярвали, нямаше да си правят шеги. Запита се дали са си спомнили за касетата по време на смъртта им. Може би не са имали време, когато е дошъл ангелът на смъртта. Асакава потрепери — не бяха само те. Ако не намереше начин да оцелее, след пет дни и той щеше да свърши като тях. Тогава щеше да научи как точно са се чувствали в момента на смъртта.

Но ако момчето е записвало телевизионно шоу, откъде са се взели тези картини? Досега Асакава смяташе, че някой ги е заснел с камера и после е занесъл касетата там. Но тя е записвала от телевизора, което означава, че по някакъв начин тези странни сцени са проникнали през телевизионното излъчване. Не беше и сънувал за подобно нещо.

Излъчването е било превзето.

Асакава си припомни случая от миналата година по време на изборите. След като програмата на Ен Ейч Кей бе приключила за деня, на същия канал бе излъчено нелегално предаване, оклеветяващо един от кандидатите.

Вълните са били превзети. Само така можеше да е. Вечерта на 26 август тези образи са превзели вълните в района на Южен Хаконе и видеото ги е прихванало по някаква случайност. Ако е вярно, явлението би трябвало да е регистрирано някъде. Трябва да се обади в местната редакция и да установи фактите.