Дейвид Мичъл
Облакът атлас (64)

57

Луиса Рей се отбива в бар „Снежанка“, за да изпие последното кафе от епохата си в „Далекоглед“ и да се сбогува с Барт. Единственото свободно място е до мъж, скрит зад „Сан Франциско Кроникъл“. Луиса си мисли: „Добър вестник“; и сяда на мястото. Дом Грелш казва:

— Добро утро.

Луиса чувства как я обзема пристъп на териториална ревност.

— Какво търсиш тук?

— И редакторите ядат. Идвам тук всяка сутрин, откакто жена ми е… знаеш. Мога да си направя гофрети в тостера, но…

Той махва към чинията си с телешки пържоли, сякаш казва: „Има ли нужда от обяснение?“.

— Нито веднъж не съм те виждала тук.

— Така е, понеже той си тръгва — намесва се Барт, докато върши три неща наведнъж — цял час преди ти да дойдеш. Както обикновено ли, Луиса?

— Да, моля те. Защо никога не си ми казвал, Барт?

— Аз не разправям на никого и ти кога идваш и си отиваш.

— Пръв идвам в редакцията — Дом Грелш сгъва вестника, — вечер последен си тръгвам. Съдбата на редактора. Исках да поговорим, Луиса.

— Имам ясен спомен, че бях уволнена.

— Хайде, стига. Аз искам да ти кажа защо не подавам оставка, след като Огилви се изплю отгоре ти. И понеже е време за изповеди — аз знаех още от миналия петък, че ще ти бият шута.

— Много мило, че ме уведоми предварително.

Редакторът сниши глас до необходимия минимум:

— Знаеш за левкемията на жена ми. За положението със застраховките ни, нали?

Луиса решава да го удостои с кимане.

Грелш се озлобява:

— Миналата седмица по време на преговорите по сделката… ми намекнаха, че ако остана в „Далекоглед“ и забравя, че някога съм чувал… — той млъква недоволно — … за един доклад, може да се въздейства на застрахователите ми.

Луиса запазва самообладание.

— И ти вярваш, че тези хора ще спазят обещанието си?

— В неделя сутринта се обажда моят застрахователен агент Арнолд Фръм. Извинява се, че ни безпокои, дрън-дрън, но може би ще искаме да научим, че „Син щит“ са променили решението си и ще поемат всички медицински разноски на жена ми. Вече ни е изпратен чек за възстановяване на платените досега сметки. Даже къщата си ще запазим. Не се гордея със себе си, но няма да се срамувам от това, че съм поставил семейството си пред истината.

— Истината е, че над Буенас Йербас ще се изсипе радиация.

— Всички правим избор за степента на риска, който поемаме. Ако аз мога да защитя жена си, като изиграя малка роля във възможността за злополука на Суонеке — е, ще трябва да го преживея. Със сигурност ми се иска и ти да помислиш малко повече за риска, на който се излагаш, като заставаш срещу тези хора.

Споменът как потъва под водата връхлита Луиса и тя тръсва глава. Барт слага пред нея кафе.

Грелш плъзва по тезгяха напечатан лист хартия. На него има две колонки, всяка от по седем имена.

— Познай какъв е този списък.

Открояват се две имена: Лойд Хукс и Уилям Уайли.

— Членовете на управителния съвет на „Транс Вижън“ ООД?

Грелш кимва.

— Почти. Членовете на управителния съвет са публична информация. Това е списък на необявените корпоративни съветници, които получават пари от „Транс Вижън“ ООД. Оградените имена сигурно ще те заинтересуват. Виж. Хукс и Уайли. Мързеливо, осъдително, чисто и просто алчно.

Луиса сгъва листа и го прибира в джоба.

— Би трябвало да ти благодаря за това.

— Гадният Нъсбаум ги изкопа. И последно. Фран Пийкок от „Уестърн Месинджър“ — познаваш ли я?

— Колкото да си кажем „здрасти“ на някое общо медийно парти.

— С Фран се знаем отдавна. Снощи минах през кабинета й, споменах й надве-натри за материала ти. Нищо не сме си обещавали, но след като събереш неоспорими доказателства, тя ще се радва да ти каже повече от „здрасти“.

— Това не противоречи ли на договорката ти с „Транс Вижън“ ООД?

Грелш става и сгъва вестника си.

— Не са ми казвали, че не мога да споделям контактите си.