Дейвид Мичъл
Облакът атлас (56)

49

Прислужниците са отсервирали след десерта, във въздуха се носи силна миризма на горещо кафе и в трапезарията се възцарява духът на неделната следобедна дрямка. По-възрастните гости са си намерили кътчета, в които да подремнат. Вторият баща на Луиса повежда група свои връстници да видят колекцията му от коли от 50-те, съпругите и майките предприемат ловки маневри за измъкване, децата излизат да се боричкат под окъпаните от слънцето дървета и около плувния басейн. Тризнаците Хендерсън са най-активните на масата, където се води разговор с цел сватосване. Всеки от тях е синеок и със златисти коси и Луиса не ги различава.

— Какво щях да направя аз — казва единият, — ако бях президент? Първо, щях да си поставя за цел да спечеля студената война, а не просто да не я загубя.

Друг продължава:

— Аз нямаше да се кланям на арабите, чиито прадеди са паркирали камилите си на късметлийска педя пясък…

— Нито на червените гадове. Аз щях да провъзглася — не ме е страх да го кажа — справедливата корпоративна империя на нашата държава. Защото ако не го направим…

— Японците ще ни изпреварят. Корпорацията е бъдещето. Трябва да оставим бизнеса да управлява страната и да учредим истинска меритокрация.

— Не задавена от социални помощи, от профсъюзи, от „положителна дискриминация“ за инвалиди, травестити, цветнокожи, бездомни, арахнофоби…

— Меритокрация на ума. Култура, която не се срамува да признае, че богатството привлича властта…

— И че трупащите богатства — ние — биваме възнаградени. Когато даден човек се стреми към власт, аз задавам прост въпрос: дали той разсъждава като бизнесмен?

Луиса свива салфетката си на стегната топка.

— Аз задавам три прости въпроса. Откъде се сдобива с тази власт? Как я използва? И как тя може да се отнеме от кучия син?