Дейвид Мичъл
Облакът атлас (12)

10

Джо Нейпиър следи ред монитори на охранителни камери, които показват зала за лекции, прилежащите й коридори и околностите на Центъра за връзки с обществеността. Той става, оправя специалната си възглавница и сяда върху нея. „Въобразявам ли си, или напоследък старите ми болки се обаждат?“ Погледът му се мести от монитор на монитор. На един се вижда как техник прави проверка на звука, на друг телевизионен екип обсъжда разположението на операторите и осветлението; Фей Ли и някаква посетителка прекосяват паркинга; сервитьорки пълнят с вино стотици чаши; нареждат столове под плакат с надпис „СУОНЕКЕ-2 — АМЕРИКАНСКО ЧУДО“.

„Истинското чудо — размишлява Джо Нейпиър — беше да накараш единайсет от дванайсет учени да забравят за провеждането на деветмесечно разследване.“ На един монитор се вижда как същите тези учени вървят към сцената и приятелски си говорят. „Както казва Грималди, всяка съвест има някъде копче за изключване.“ Той прехвърля в главата си няколко запомнящи се изречения от разговорите, с чиято помощ се е стигнало до колективната амнезия. „Между нас казано, д-р Франклин, адвокатите на Пентагона ги сърбят ръцете да приложат чисто новия Закон за сигурността. Всеки, който подаде сигнал, ще бъде вписан в черен списък за всяка щатна длъжност в страната.“

Един чистач донася допълнителен стол на сцената.

„Изборът е прост, д-р Моузес. Ако искате съветските технологии да изпреварят нашите, изпратете този доклад на своя Съюз на загрижените учени, отидете до Москва да си вземете медала, но от ЦРУ ми казаха да ви предам да не си купувате двупосочен билет.“

Публиката от официални лица, учени, представители на мозъчни тръстове и хора, формиращи общественото мнение, заема местата си. На един монитор се вижда как Уилям Уайли, вицепрезидент на корпорацията „Сийборд“, се шегува с ВИП персоните, на които е отредено почетно място на сцената.

„Професор Кийн, военните от Министерството на отбраната се интересуват защо чак сега изказвате съмненията си. Искате да кажете, че работата ви по прототипа е била… малко… недоизпипана?“

Светва прожекционен апарат и показва кръгъл като рибешко око изглед на „Суонеке-2“ от въздуха.

„Единайсет от дванайсет. Само Руфъс Сиксмит се измъкна.“

Нейпиър се обажда по уоки-токито.

— Фей? Шоуто започва след десет минути.

Припукване на статично електричество.

— Разбрано, Джо. Придружавам посетител до залата за лекции.

— Моля те, обади се на охраната, щом влезете.

Припукване.

— Разбрано. Край и изключвам.

Нейпиър претегля устройството в ръката си. „А Джо Нейпиър? Неговата съвест има ли копче за изключване?“ Той отпива от горчивото си кафе. „Хей, човече, остави ме мен. Аз само изпълнявам заповеди. Имам осемнайсет месеца до пенсия, после отивам да ловя риба в някоя спокойна река, докато стана на чапла.“

Мили, покойната му жена, го гледа от снимката на пулта за управление.