Дейвид Мичъл
Облакът атлас (58)

51

Понеделник сутрин. В нюзрума на „Далекоглед“ гъмжи от слухове. Според един списанието е фалирало, според друг собственикът му Кенет П. Огилви ще го продава на търг, банката отпуска нов транш, банката спира кранчето. Луиса не е уведомила колегите си, че само преди двайсет и четири часа е оцеляла при опит за убийство. Не иска да забърква нито майка си, нито Грелш, а и като се изключат охлузванията, всичко й се струва все по-нереално.

Тя изпитва мъчително чувство за лична загуба от смъртта на Айзък Сакс, човек, когото почти не е познавала. Освен това се страхува, но го преодолява, като се съсредоточава върху работата. От баща си е чувала, че военните фотографи говорят за имунитета си срещу страха зад обектива на фотоапарата; тази сутрин думите им придобиват нов смисъл. Луиса набелязва детайлите на заговора в неугледна храстовидна диаграма. „Ако Бил Смоук е разбрал за предателството на Айзък Сакс, това обяснява смъртта му — но кой би искал едновременно с него да убие Алберто Грималди?“ Журналистите започват да се събират в кабинета на Дом Грелш за оперативката в десет часа. Минава десет и петнайсет.

— Грелш не закъсня, когато първата му жена раждаше — отбелязва Нанси О’Хейгън, докато си пили ноктите. — Сигурно Огилви го е качил на инструмент за мъчения.

Роланд Джейкс човърка с молив ушната кал в ухото си.

— Запознах се с барабаниста, с когото са записани хитовете на „Мънкис“. Не спря да говори за тантрически секс — боже опази. Любимата му поза била, ъъъ, „водопроводчик“. Цял ден се ровиш из тръбите, а водата все не идва.

Мълчание.

— Боже, исках само да разведря обстановката.

Грелш пристига.

— Продадоха „Далекоглед“. По-късно през деня ще научим кой ще оцелее след жертвената чистка.

Джери Нъсбаум пъхва палци в колана си.

— Много внезапно.

— Дяволски внезапно. Преговорите започнаха в края на миналата седмица — Грелш едва сдържа яда си. — Тази сутрин сделката беше приключила.

— Сигурно са получили, ъъъ, неустоима оферта — опипва почвата Джейкс.

— За това питай Огилви.

— Кой е купувачът? — обажда се Луиса.

— По-късно през деня ще има изявление за пресата.

— Хайде, Дом — подканва го О’Хейгън.

— Казах, ще направят изявление за пресата по-късно през деня.

Джейкс си свива цигара.

— Явно тайнственият ни купувач, така де, много иска „Далекоглед“, а пък, ъъъ, когато едно нещо работи, не го сменяш.

Нъсбаум подсмърква.

— Кой е казал, че според тайнствения ни купувач нещото работи? Миналата година, когато „Обединени новини“ купиха „Нуво“, уволниха даже миячите на прозорци.

— Значи така — О’Хейгън затваря пудриерата си. — Пак замина круизът ми по Нил. Пак ще карам Коледа в Чикаго със снаха си. С хлапетата й в световната столица на замразеното говеждо. Колко много се променят нещата за един ден.