Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cloud Atlas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012 г.)

Издание:

Дейвид Мичъл. Облакът атлас

ИК „Прозорец“, София, 2012

Редактор: Калоян Игнатовски

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-757-2

История

  1. — Добавяне

28

Айзък Сакс седи приведен на еркерния прозорец на бара в хотел „Суонеке“ и гледа яхтите в меланхоличната жълтеникава вечер. На масата стои недокосната бира. Мислите на учения се лутат между смъртта на Руфъс Сиксмит, страха, че някой може да намери скрития екземпляр на доклада на Сиксмит, и предупреждението на Нейпиър за дискретност. „Там е работата, д-р Сакс, че вашите идеи са собственост на корпорация «Сийборд». Нали не искате да изиграете човек като г-н Грималди?“ Тромаво, но ефикасно.

Сакс се мъчи да си спомни как се е чувствал, преди да се появи тази топка в стомаха му. Той жадува да се върне в лабораторията си в Кънектикът, където светът се състои от математика, енергия и разделителни каскади и той е неговият изследовател. Няма работа в този политически порядък на величини, където погрешно адресираната лоялност може да завърши с пръснат череп в хотелска стая. „Ще унищожиш този доклад, Сакс, страница по страница.“

После в главата му изникват мисли за натрупване на водород, експлозия, препълнени болници, първи жертви на радиационно облъчване. Официално разследване. Изкупителни жертви. Сакс удря един в друг юмруци. Дотук предателството му към „Сийборд“ е само мислено, не действително. „Ще се осмеля ли да прекрача тази граница?“ Той разтърква очи. Управителят на хотела води тълпа от аранжори на цветя към банкетната зала. Една жена слиза с бавна крачка във фоайето, оглежда се за някого, който още не е дошъл, и се отправя към оживения бар. Сакс възхитен оглежда добре подбрания й костюм от велур, стройната й фигура, дискретните й перли. Барманът й налива чаша бяло вино и подхвърля шега, която тя удостоява с кимане, но не и с усмивка. Обръща се с гръб към бара и Сакс разпознава в нея жената, която преди пет дни погрешно е взел за Мегън Сиксмит: топката страх в стомаха му рязко се свива, той бързо извръща лице и излиза навън, като минава през верандата.

Луиса отива до еркерния прозорец. На масата стои непокътната бира, но собственикът й никъде не се вижда, затова тя сяда на затопления стол. Това е най-хубавото място в заведението. Луиса гледа яхтите в меланхоличната жълтеникава вечер.