Метаданни
Данни
- Включено в книгата
 - Оригинално заглавие
 - Cloud Atlas, 2004 (Пълни авторски права)
 - Превод от английски
 - Магдалена Куцарова, 2012 (Пълни авторски права)
 - Форма
 - Роман
 - Жанр
 - 
			
- Антиутопия
 - Интелектуален (експериментален) роман
 - Исторически роман
 - Научна фантастика
 - Постапокалипсис
 - Постмодерен роман
 - Социална фантастика
 - Съвременен роман (XXI век)
 - Философска фантастика
 
 - Характеристика
 - 
			
- XX век
 - XXI век
 - Близко бъдеще
 - Далечно бъдеще
 - Екранизирано
 - Ново време (XVII-XIX в.)
 - Паралелен сюжет
 - Студената война
 - Човек и бунт
 
 - Оценка
 - 5 (× 22 гласа)
 
- Вашата оценка:
 
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
 - NomaD (2012 г.)
 - Корекция
 - sir_Ivanhoe (2012 г.)
 
Издание:
Дейвид Мичъл. Облакът атлас
ИК „Прозорец“, София, 2012
Редактор: Калоян Игнатовски
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-954-733-757-2
История
- — Добавяне
 
28
Айзък Сакс седи приведен на еркерния прозорец на бара в хотел „Суонеке“ и гледа яхтите в меланхоличната жълтеникава вечер. На масата стои недокосната бира. Мислите на учения се лутат между смъртта на Руфъс Сиксмит, страха, че някой може да намери скрития екземпляр на доклада на Сиксмит, и предупреждението на Нейпиър за дискретност. „Там е работата, д-р Сакс, че вашите идеи са собственост на корпорация «Сийборд». Нали не искате да изиграете човек като г-н Грималди?“ Тромаво, но ефикасно.
Сакс се мъчи да си спомни как се е чувствал, преди да се появи тази топка в стомаха му. Той жадува да се върне в лабораторията си в Кънектикът, където светът се състои от математика, енергия и разделителни каскади и той е неговият изследовател. Няма работа в този политически порядък на величини, където погрешно адресираната лоялност може да завърши с пръснат череп в хотелска стая. „Ще унищожиш този доклад, Сакс, страница по страница.“
После в главата му изникват мисли за натрупване на водород, експлозия, препълнени болници, първи жертви на радиационно облъчване. Официално разследване. Изкупителни жертви. Сакс удря един в друг юмруци. Дотук предателството му към „Сийборд“ е само мислено, не действително. „Ще се осмеля ли да прекрача тази граница?“ Той разтърква очи. Управителят на хотела води тълпа от аранжори на цветя към банкетната зала. Една жена слиза с бавна крачка във фоайето, оглежда се за някого, който още не е дошъл, и се отправя към оживения бар. Сакс възхитен оглежда добре подбрания й костюм от велур, стройната й фигура, дискретните й перли. Барманът й налива чаша бяло вино и подхвърля шега, която тя удостоява с кимане, но не и с усмивка. Обръща се с гръб към бара и Сакс разпознава в нея жената, която преди пет дни погрешно е взел за Мегън Сиксмит: топката страх в стомаха му рязко се свива, той бързо извръща лице и излиза навън, като минава през верандата.
Луиса отива до еркерния прозорец. На масата стои непокътната бира, но собственикът й никъде не се вижда, затова тя сяда на затопления стол. Това е най-хубавото място в заведението. Луиса гледа яхтите в меланхоличната жълтеникава вечер.