Дейвид Мичъл
Облакът атлас (18)

16

Залез като през стъклопис осветява кадифения диван в стил „Хемингуей“ в апартамента на Луиса. Тя дъвче молив и унесено чете „Да впрегнем слънцето: две десетилетия атомна енергия за мирни цели“. Хавиер седи на бюрото й и решава задачи с деление. Носи се тиха музика от плочата на Карол Кинг „Гоблен“. През прозорците долита далечен шум на автомобили, пътуващи към дома през потънали в зеленина предградия, и свирене на репетиращ наблизо кларинетист. Телефонът иззвънява, но Луиса не реагира. Хавиер разглежда телефонния секретар, който се включва с щракване. „Здравейте, в момента Луиса Рей не може да се обади, но ако оставите името и телефонния си номер, аз ще се свържа с вас.“

— Ненавиждам тези машинки — оплаква се жената отсреща.

— Сладкишче, майка ти е. Току-що се чух с Бити Грифин и тя ми каза, че си се разделила с Хал — миналия месец? Останах безмълвна! Не каза и дума нито на погребението на баща си, нито на погребението на Алфонс. Това премълчаване много ме тревожи. С Дъги организираме обяд за набиране на средства за Американското дружество за борба с рака и за нас ще бъде безценно — колкото слънцето, луната и звездите, — ако изоставиш тясното си гнезденце само за един уикенд и ни навестиш, а, Сладкишче? Ще дойдат тризнаците Хендерсън — това са кардиологът Деймиън, гинекологът Ланс и Джеси… Дъг? Дъг! Какво работи Джеси Хендерсън? Лоботомист? О, много смешно. Както и да е, дъще моя, Бити ми каза, че по силата на някакво необяснимо подреждане на планетите и тримата братя са необвързани. Напред, Сладкишче, напред! Обади се веднага щом чуеш това. Хайде, обичам те — тя завършва със сочна целувка: — Мм-мляс!

— Говори като майката вещица от „Омагьосани“ — Хавиер изчаква малко. — Какво значи „безмълвна“?

Луиса не вдига глава.

— Това е, когато си толкова изненадан, че не можеш да говориш.

— Тя не ми се видя много безмълвна, а на теб?

Луиса е погълната от четивото си.

— „Сладкишче“?

Тя хвърля чехъла си по момчето.