Дейвид Мичъл
Облакът атлас (60)

53

Музиката в магазин „Изгубен акорд“ пропъжда всички мисли за „Далекоглед“, Сиксмит, Сакс и Грималди. Звучи девствено чисто, бистро като река, призрачно, омайващо… Интимно близко. Луиса стои като в транс, сякаш носена от река на времето.

— Тази музика ми е позната — казва тя на продавача в магазина, след като той я пита дали е добре. — Какво е това, по дяволите?

— Извинявам се, специална поръчка е, не е за продан. Всъщност не биваше да я пускам.

— А-ха.

„Всяко нещо по реда си.“

— Аз ви се обадих миналата седмица. Казвам се Рей, Луиса Рей. Обещахте да ми намерите рядък запис на творба на Робърт Фробишър, секстета „Облакът атлас“. Но да оставим това. Трябва ми и тази музика. Трябва ми. Знаете как е. Каква е тя?

Продавачът протяга ръце, сякаш за да му сложат белезници.

— Секстетът „Облакът атлас“ от Робърт Фробишър. Пуснах го, за да се уверя, че плочата не е надраскана. Ох, излъгах. Пуснах го, защото съм роб на любопитството си. Не е Делиус, нали? Не знам защо компаниите не финансират записи на такива съкровища, това е престъпление. Радвам се да ви съобщя, че записът на плочата ви е в идеално състояние.

— Къде съм го чувала?

Младият мъж свива рамене.

— В Северна Америка сигурно се броят на пръсти.

— Но музиката ми е позната. Казвам ви, позната ми е.