Дейвид Мичъл
Облакът атлас (49)

42

— Бети и Франк имат нужда да закрепят финансовото си положение — казва Лойд Хукс на слушателите си по време на закуската в хотел „Суонеке“.

Кръг от неофити и аколити с напрегнато внимание слушат президентския енергиен гуру.

— Тогава решават Бети да припечели малко пари като проститутка. Идва нощта, Франк закарва Бети на улицата с бардаците да се пробва в новия си занаят. „Хей, Франк — казва Бети, вече с единия крак на тротоара, — по колко да искам?“ Франк пресмята и й отвръща: „По сто долара за цялата работа“. Бети слиза и Франк паркира в закътана уличка. Много скоро се появява един тип с разбит стар крайслер и заговаря Бети: „Колко искаш за цялата нощ, захарче?“. Бети отвръща: „Сто долара“. Мъжът казва: „Имам само трийсет. Какво ще получа за трийсет?“. Бети тича при Франк да го пита. Франк отсича: „Кажи му, че за трийсет долара ще получи лъскане на бастуна“. Бети се връща при онзи тип…

Лойд Хукс забелязва в дъното на помещението Бил Смоук. Смоук вдига един, два, три пръста, свива трите пръста в юмрук, разгъва юмрука и рязко махва с длан. „Алберто Грималди — мъртъв, Айзък Сакс — мъртъв, Луиса Рей — мъртва.“ Хукс му прави знак с очи, че го е разбрал, и в съзнанието му изплува откъс от древен мит. „Свещената горичка на Диана се пазела от воин жрец, който живеел в разкош, но за да получи тази длъжност, трябвало да убие предшественика си. Когато спял, го правел с риск за живота си. Грималди, ти спа твърде дълго.“

— И така, връща се Бети при онзи тип и му казва, че за трийсет ще му лъсне бастуна — или това, или нищо. Той отвръща: „Добре, захарче, скачай в колата, ще ми лъснеш бастуна. Има ли наблизо закътана уличка?“. Бети му казва да свие зад ъгъла в уличката, където е Франк, мъжът разкопчава панталона си и изважда някакъв… нали разбирате, гаргантюански инструмент. „Изчакай така! — възкликва Бети. — Ей сега се връщам.“ Изскача от колата му и чука по прозореца на Франк. Франк спуска стъклото. „Сега какво има?“ — Хукс прави пауза за по-голяма тежест. — Бети казва: „Франк, хей, Франк, дай назаем на човека седемдесет долара!“

Мъжете, на които предстои да станат членове на управителния съвет, започват да се кискат като хиени. „Който е казал, че щастие с пари не се купува, явно ги е нямал.“