Мери Хигинс Кларк
Деца из града (54)

53

В петък сутринта Бетси Лайънс получи твърдо предложение от 575 000 долара за къщата на Кениън от семейството, което искаше да се нанесе бързо, тъй като очакваше дете. Тя се обади на Сара, но можа да се свърже с нея чак следобед. За нейно разочарование Сара й съобщи, че къщата вече не се продава. Сара беше любезна, но твърда.

— Ужасно съжалявам, мисис Лайънс. Първо, не мога да се съглася на толкова ниска цена, но така или иначе в момента не съм в състояние да мисля за преместване. Знам колко усилия вложихте в тази работа, но трябва да разберете.

Бетси Лайънс наистина разбираше. От друга страна, бизнесът с недвижими имоти беше отчайващо муден, а тя разчиташе на тази комисиона.

— Съжалявам — повтори Сара, — но не мисля, че ще се преместим от тази къща по-рано от есента. В момента имам посетител. Ще говорим друг път.

Намираше се в библиотеката с Брендън Муди.

— Смятах, че ще е добре Лори и аз да се преместим в апартамент — обясни тя на детектива, — но при тези обстоятелства…

— Естествено — съгласи се Брендън. — Най-добре ще е да обявиш, че къщата вече не се продава. Стигне ли веднъж делото в съда, тук ще се изсипят репортери, които ще се преструват на заинтересовани купувачи, само и само да надникнат вътре.

— Не се бях сетила за това — призна Сара. Тя отметна един кичур от челото си. — Брендън, нямам думи да ти кажа колко се радвам, че искаш да се заемеш с разследването по случая. — Тя току-що бе приключила с разказа си за сеанса на Лори при доктор Донъли.

Муди си водеше бележки. Високото му чело се беше набръчкало от съсредоточеност, очилата без рамки подчертаваха ясните му кафяви очи, а безупречно вързаната папийонка и строгият тъмнокафяв костюм му придаваха вид на добросъвестен слушател. Сара знаеше, че именно този негов вид внушаваше чувство на надеждност. Когато водеше разследване, Брендън Муди не пропускаше нищо.

Тя изчака, докато той старателно прегледа записките си. И това беше позната процедура. По същия начин бяха работили в кабинета на областния прокурор. Дочу Софи да се качва по стълбите. Това беше добре. Отново проверяваше как е Лори.

Сара си спомни за момент как се бяха прибрали вкъщи от кабинета на д-р Донъли. Гласът на Лори беше унил. „Сара, защо ли аз не бях в колата, когато я е ударил онзи автобус. Мама и татко сега щяха да са живи. Ти щеше да вършиш любимата си работа. А аз съм просто човек без късмет.“ „Не, не си. Ти беше на четири години, когато те сполетя лошият късмет да те отвлекат и да се държат с теб Бог знае как. Сега си на двадесет и една и си забъркана в ужасна каша, за която нямаш никаква вина. Така че спри да се самообвиняваш!“

Този път беше ред на Сара да поплаче. Безутешни сълзи замъглиха погледа й. Тя нервно ги избърса и се опита да се съсредоточи върху пътя. Даде си сметка, че този изблик може да е бил за добро. Изненадана и разкаяна, Лори бе рекла: „Сара, аз съм такава гадна егоистка. Кажи ми какво искаш да направя?“. „Прави това, което те посъветва д-р Донъли. Води си дневник. Ще му бъде от помощ. Престани да се съпротивляваш. Съгласи се на хипнозата.“

— Добре, мисля, че разполагам с всичко необходимо — отсече Муди, като прекъсна мислите на Сара. — Няма как да не се съглася, физическият аспект е недостатъчен.

Сара беше доволна да чуе, че той наблегна върху „физическия аспект“. Това означаваше, че е разбрал какво ще цели защитата.

— Ще настояваш, че става въпрос за стрес и понижени умствени възможности?

— Да. — Тя чакаше.

— Какъв човек е бил този Грант? Бил е женен. Не е ли била жена му вкъщи през онази нощ?

— Тя работи в туристическа агенция в Ню Йорк и явно през седмицата е оставала там.

— А в Ню Джърси няма ли туристически агенции?

— Има.

— А има ли някаква възможност да се твърди, че професорът е искал да компенсира отсъствието на жена си чрез своите студентки?

— Точно натам сме се насочили. — Изведнъж библиотеката с нейните уютни махагонови шкафове, със семейните снимки, картини, синия ориенталски килим, меките кожени канапета и кресла се изпълни с наелектризираната атмосфера, витаеща из задушната кутийка, която бе царството й в службата. Античното английско бюро на баща й се превърна в очуканата, жалка реликва, на която тя работеше от почти пет години.

— Наскоро имаше дело, в което обвиняемият бе съден за изнасилване на дванадесетгодишно момиче — рече тя на Муди.

— И?

— Всъщност се оказа, че жертвата е на двадесет и седем. Тя страда от множествена личност и успя да убеди заседателите, че по време на изнасилването е била в превъплъщението си на дванадесетгодишно дете и не е била в състояние да се защити. Подсъдимият бе обвинен в изнасилване, и то в момент, когато потърпевшата е била умствено разстроена. Присъдата бе оспорвана, но важното е, че заседателите повярваха на свидетелските показания на жена, която страда от множествена личност.

Муди се наведе напред с бързината на хрътка, която за пръв път подушва плячка.

— Искаш да обърнеш нещата, нали?

— Да. Алън Грант беше особено внимателен към Лори. Когато тя припадна на погребалната служба, той се втурна да й помогне. Предложи да я отведе вкъщи и да се погрижи за нея. Сега, като се връщам назад, започвам да се чудя, не беше ли това проява на доста необичайна загриженост? — Тя въздъхна. — Поне имаме някаква отправна точка. Изборът не е кой знае какъв.

— И то добра отправна точка — заяви Муди. — Трябва да си изясня някои неща, после отивам в Клинтън и започвам да се ровя.

Телефонът отново иззвъня.

— Софи ще вдигне — каза Сара. — Господ да я поживи. Премести се при нас. Рече, че не можем да оставаме сами. Сега да уточним хонорара ти…

— О, ще говорим за това по-късно.

— Не, няма да говорим по-късно — отвърна тя твърдо. — Познавам те, Брендън Муди.

Софи почука на вратата, после отвори.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, Сара, но агентката по недвижимите имоти отново е на телефона и настоява, че е много важно.

Сара вдигна слушалката, поздрави Бетси Лайънс, после се заслуша. Накрая бавно рече:

— Предполагам, че ви дължа това, мисис Лайънс, но трябва да бъда ясна. Тази жена не може да продължава да разглежда къщата. В понеделник сутринта няма да сме у дома, така че я доведете между десет и един часа, но за последен път.

След като затвори, Сара обясни на Брендън Муди:

— Има някаква купувачка, която, изглежда, е луда по това място. Явно е готова да плати цената, за която настояваме. Иска още веднъж да огледа и после ще реши дали желае да изчака, докато къщата се освободи. Ще дойде в понеделник.