Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (4)

Втора сцена

 

КРАЛЯТ

Кентърбърийският архиепископ

не е ли тук?

 

ЕКСЕТЪР

                Отсъства, господарю.

 

КРАЛЯТ

Пратете да го викнат, драги чичо!

 

УЕСТМОРЛАНД

Да влезе ли посланикът, кралю?

 

КРАЛЯТ

Не още, Уестморланд. Преди това

ний искаме да бъдем убедени

във някои неща от първа важност,

които занимават мисълта ни

във връзка с Франция.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Да пази Бог свещения ви трон

и да направи дълго и достойно

да го заемате!

 

КРАЛЯТ

                Благодаря ви.

Учени лорде, моля ви, разкрийте

от правна и от верска гледна точка,

дали и как важащият до днес

във Франция Салически^[7] закон

ни спъва в предявените от нас

претенции. И да ви пази Бог,

добри приятелю, от всеки опит

да изкривите своята наука

във наша полза и да опетните

душата си, отделяща по чувство

добро от зло, изравяйки за нас

права, които нямат нищо общо

със правдата. Защото много хора,

в цветущо здраве днес, ще приподпишат

с кръвта си туй, което Ваша Святост

пред нас ще обяви за правомерно.

И тъй, добре внимавайте, когато

залагате на карта личността ни

и будите заспалия ни меч!

Внимавайте, в небето ви заклевам,

защото между две могъщи кралства

войните биват яростни и дълги,

а всяка капка кръв е вик и жалба

против безотговорния, наточил

стоманата, която съкращава

недългия и тъй човешки път.

Сега приказвайте и ний ще знаем,

че, потопено в святата ви съвест,

каквото кажете, ще бъде чисто,

тъй както след кръщение човек е

очистен от Адамовия грях!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Тогава знайте — вие, господарю,

и с вас да знаят всички тук, които

дължат на трона сили и живот, —

не спъва нищо вашите права

над Франция освен закона, казващ:

„In terram Salicam mulieres ne succedant.“

„В Салийската земя жени не бива

да наследяват“ — който те приписват

на своя стар владетел Фарамонд^[8],

като това „Салийската земя“

отъждествяват с френската държава.

А техните писатели сами

говорят, че Салийската земя

е във Германия, ограничена

от Сала и от Елба^[9]. Карл Велики^[10],

като разбил упорстващите сакси,

заселил с франки казаната област

и те зарад германските жени,

прочути със безсрамните си нрави,

издали тоз закон, непозволяващ

по женска линия да се предават

наследства във Салийската земя,

която, пак повтарям, се намира

в Германия; и днес се казва Майсен.

Така че тоз Салически закон е

създаден не за френската държава

и не от Фарамонд, чието име

неоснователно се свързва с него,

защото франките са завладели

земите, за които става дума,

далече не по неговото време,

а четирстотин двайсет и една

години след смъртта му: той умрял е

във четирстотин двадесет и шеста,

а Карл Велики саксите надвил е

и франките си настанил в земите

оттатък Сала чак във осемстотин

и петата година. Освен туй

французките писатели признават,

че крал Пипин^[11], отнемайки престола

от френския владетел Хилдерик^[12],

се позовал на туй, че произлизал

от дъщерята на Клотар^[13], Блитхилда.

И първият Капет^[14], когато грабна

короната на Карла Лотарингски^[15],

единственият пряк и чист наследник

по мъжка линия на Карл Велики,

за да изкара своите права

действителни (макар да бяха те

в действителност нищожни), се представи

като наследник първи на принцеса

Лингарда, дъщеря на Карломан^[16],

сина на императора Луи^[17],

сина на Карл Велики. Също тъй

синът на узурпатора Капет,

Луи Благочестиви^[18], не можа

да спи спокойно с френската корона,

додето не доказа, че безспорно

чрез баба си, принцеса Изабела,

е свързан с Ерменгарда, дъщерята

на Карла Лотарингски, за когото

говорихме, и тъй, посредством нея

родът на Карл Велики се спои

с короната на Франция. Така че

Пипин, Капет, Луи дължат безспорно

правата си над френския престол

на някоя жена. И туй важи

до днешни дни за френските крале

и ако те изравят срещу вас

въпросния Салически закон,

то правят го, защото са готови

сами да се оплитат в своите мрежи,

но само да не върнат туй, което

отнели са от вашите предци.

 

КРАЛЯТ

Ще бъде ли законно и правдиво

да предявя претенции над него?

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Ако не е, грехът да бъде мой!

В „Числата“^[19] пише: „Щом човек умре,

наследството му трябва да премине

към дъщерята." Отстоете свойто!

Развейте смело своя кървав стяг!

Спомнете си, че кълн сте от велики,

могъщи праотци! Кралю, идете

на гроба на прадядо си^[20], комуто

правата си над Франция дължите,

и призовете храбрия му дух,

а с него заедно духа на своя

прачичо Едуард, Черния ни принц^[21],

когото Франция ще помни дълго

за драмата, която той представи

на нейна сцена, като разгроми

войските й под погледа на своя

могъщ баща, с усмивка наблюдаващ

как неговото храбро лъвче лочи

кръвта на знатна Франция! О, дивни,

безстрашни англичани, съумели

с едната половина от мощта си

да срещнат цялата французка сила,

а другата без дело да оставят

да й се смее, скръстила ръце!

 

ЕПИСКОПЪТ

Спомнете си за своите предтечи

и повторете светлата им слава!

Вий техен сте наследник, господарю,

на трона им седите, във кръвта ви

е минала прочутата им смелост;

и тъй, трикратно мощен, вие зрял сте

във майската зора на младостта си

за подвизи и бляскави дела!

 

ЕКСЕТЪР

Монарси и крале очакват с трепет

да се надигнете, разтърсил грива

по примера на лъвския си род!

 

УЕСТМОРЛАНД

Те знаят ви, че имате причини

и сили за това. Защото никой

английски крал до днеска не е имал

васали и народ, които тъй

да бъдат телом в Англия, а духом

на лагер из французките полета!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Пратете ги и телом да са там,

Ваше Величество, та с меч и огън

да отстоят правата ви! А ние,

духовенството, за да ви помогнем

в разноските, ще ви отпуснем сума,

каквато ни веднъж не сме броили

на никой ваш предшественик до днес!

 

КРАЛЯТ

Освен за Франция ще се наложи

да отделим войски, за да отблъснем

шотландците, които непременно,

използвайки мига, ще ни нападнат.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Граничните войски от местни хора

ще бъдат, господарю, крепък зид

пред дръзките им набези за плячка.

 

КРАЛЯТ

Не тези шайки имаме предвид —

тревожи ни шотландската държава,

която винаги за нас е крила

опасности. Историята учи,

че колчем нашият велик прадядо

прехвърлял е във Франция войски,

зад него, във отслабеното кралство

шотландците са хлуйвали, подобно

на морски прилив през разкъсан насип,

със пълната си сила и тъй често

подлагали са на опасен изпит

останалата без мъже страна,

тъй често замъци и градове

държали са в мъчителни обсади,

че Англия, лишена от защита,

е тръпнела от тяхното съседство!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Тя повече изпитвала е страх,

отколкото търпяла е щети,

Ваше Величество. И ето пример

от нейната история: когато

били са знатните й до един

във Франция, отреждайки на нея

съдбата на вдовица, тя не само

опазила е себе си, но даже

запряла е като добиче чуждо

шотландския им крал^[22], за да го прати

във Франция, и, украсила с него

триумфа на крал Едуард, да прибави

нов светъл ден към свойта летопис,

осеяна и без това с победи,

тъй както тинестото морско дъно

осеяно е с приказни богатства

и скелети на кораби!

 

КРАЛЯТ

                Така е,

но старата пословица ни учи:

„Готвиш ли със Франция войни,

първо със Шотландия почни!“

Защото щом английският орел

излитне от гнездото си за плячка,

лукавата шотландска невестулка

промъква се към кралските яйца

и — като мишките във дом без котка —

едно изпива, похабява две.

 

ЕКСЕТЪР

Което значи, че котакът трябва

да не излиза никога от къщи?

Излишен страх: ний имаме ключалки

за своите килери и капани

за всякакви неканени крадци.

Дорде ръката води бой в чужбина,

главата ще се брани у дома —

нали в държавното устройство всичко,

макар различно по височина,

звучи във унисон и се стреми

да се сбере във цялостен завършек

като във музиката.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                Точно тъй е!

Във нашето човешко общество

небето разделило е труда

на разни дейности, които тласка

в неспирен ход, като затуй ги учи

да виждат своята върховна цел

във послушанието. Тъй е точно

и при пчелите, същества, които

природата е сътворила сякаш

уроци да ни дават по порядък:

те имат крал и служещи под него —

едни раздават право у дома,

във чуждите страни търгуват други,

а трети, със жила въоръжени,

нападат беззащитните цветя

и плячката си мъкнат с весел марш

към шатъра на своя преизпълнен

с величие монарх, под чийто поглед

зидари зидат сводове от злато,

медари леят слънчевата течност,

носачи бедни се тълпят и блъскат

с торбите си пред тесните врати

и съдник, смръщил поглед, с гневен бръм

предава на студените палачи

един прозяващ се от мързел търтей.

От туй личи, че действия различни

са годни да постигнат обща цел:

тъй както се забиват в една точка

стрели отвред; тъй както в един град

се срещат много пътища; тъй както

се вливат сто реки в едно море,

а във иглата на часовник слънчев —

сто линии — тъй също е възможно

безбройни действия да се насочат

в една мишена и да бъдат всички

доведени докрай. Затуй, кралю,

напред към континента! Разделете

на четири английската войска

и разтресете със едната четвърт

издъно цяла Галия! А ние,

ако със тройно по-голяма сила

от свойто псе дома си не опазим,

то нека то разкъса ни и нека

народът ни престане да е пример

за мъдрост и безстрашие!

 

КРАЛЯТ

                        Да влязат

французките посланици!

                        Така!

Сега сме убедени, че по право

е наша Франция и с Божа воля

и ваша помощ, благородни мишци

на кралската ни сила, ще принудим

властта й да превие врат пред нас,

а пък упорства ли, ще я направим

на пух и прах! Едно от двете: или

на трона там ще седнем, властелин

над Франция и ширните й графства,

или ще сложим тези свои кости

в незнайна урна без надгробен камък!

Да, тъй ще е: или с големи думи

историята ще гърми за нас,

или без надпис, даже най-нетраен,

ще бъде гробът ни навеки ням

като уста, лишена от език,

на турски роб!…

                Кажете, господа,

какво послание ви е предал

французкият дофин? Защото чухме,

че той, а не баща му, ви изпраща.

 

ПОСЛАНИК

Дали ще разрешите, господарю,

свободно и без страх да предадем

каквото носим, или пестеливо

да изразим във общи думи само

дофиновата мисъл?

 

КРАЛЯТ

                Хенри Пети,

не е тиран, а християнски крал,

и неговият гняв е обуздан,

тъй както са злодеите, които

държи под ключ в затвора си; така че

с открита реч и без да се боите,

кажете ни дофиновата мисъл!

 

ПОСЛАНИК

Тогава чуйте: Ваша Кралска Милост

наскоро чрез посланик предяви

претенции над области французки,

като за туй се позова на своя

велик предшественик крал Едуард Трети

Във отговор на туй дофинът казва,

че вие сте изглежда твърде млад

и иска затова да ви припомни,

че Франция не е земя, която

се завоюва в стъпки на галярда^[23],

и областите й не се завземат

със весели гуляи. Тъй че моли

да не отваряте напразно дума

за тези области и ви изпраща

таз бъчвичка с подарък, по-подхождащ

за вашия характер. Туй е всичко.

 

КРАЛЯТ

Какво съдържа?

 

ЕКСЕТЪР

                Топки за игра

на тенис, господарю.

 

КРАЛЯТ

Благодарим за дара и труда ви.

Приятно ни е, че дофинът има

тъй весел нрав. Когато подберем

ракети, подходящи за тез топки,

ще му предложим с Божа помощ мач

във Франция, и то с такъв играч,

че неговият татко ще загуби

короната, която е заложил

за своя син! Кажете му да знае,

че предизвикал е противник, който

със град от топки ще съсипе всички

игрища на французката държава!

Нам ясно е защо ни подценява:

той знае само буйната ни младост,

не подозирайки каква поука

извлекли сме от нея; според него

не сме ценили ний тоз беден, жалък

английски трон и тъй като затуй

странели сме от двора, сме дошли

до буйствата, понеже — както знаем —

по-весели сме всички вън от къщи…

Но нека знае вашият дофин,

че ние като крал ще се покажем

и ще издуем царствено платната

на свойта власт, като заемем своя

французки трон. Той наш е и за него,

забравили привидно своя ранг,

живяхме ние с простия народ,

но, седнали на него, тъй ще блеснем,

че цяла Франция ще зажуми,

а нейният дофин ще ослепее,

погледне ли към нас! И съобщете

на своя остроумен кралски син,

че неговият присмех ще превърне

тез топки за игра в ядра топовни

и че вината за мъстта, която

ще литне, всерушителна, със тях

върху душата му ще натежи,

защото тази негова насмешка

несметни майки ще лиши на смях

от синовете им, на смях ще грабне

мъжете на безчислени жени,

на смях ще срине замъци, така че

мнозина, днеска неродени още,

ще имат да проклинат след години

насмешките на своите дофини!…

Но всичко туй е във властта на Бога,

когото призовавам и в чието

пресвято име, казвам на дофина —

а вий му го предайте! — че ще дойда

да отстоя честта си и да вдигна

за благо дело праведна ръка!

Вървете с мир! И му кажете още,

че даже най-сполучените смешки

без сол остават, щом като от тях

сълзи се получават вместо смях!…

Върнете ги със сигурна охрана!…

На добър час!

 

ЕКСЕТЪР

                Подарък по французки!

 

КРАЛЯТ

Надявам се, че който ни го праща,

ще се черви за него! Господа,

набирайте без бавене войски

и припаси за бъдещия поход!

И обмислете стъпките, които

със най-голямата възможна скорост

способни са да умножат перата

на нашите криле, за да дадем

на тоз дофин, ако помогне Бог,

пред прага на баща му строг урок

Така че всеки мъдро и умело

да впряга сили в святото ни дело!