Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (25)

Седма сцена

 

ФЛУЕЛЕН

Да изпият момчетата и опоза! Напълно против пойните правила! Това е най-грозното злодейство, което, виждате ли, човек може да представи, не ли така?

 

ГАУЪР

Така е, ни едно момче не е останало живо и клането са извършили онези мерзавци, които избягаха от сражението. Освен това са разграбили и изгорили палатката на краля. И затова той с пълно право е заповядал всеки войник да заколи пленниците си. О, той е чудесен крал!

 

ФЛУЕЛЕН

Да, капитан Гауър, защото е от Мънмът^[106]. Как се казва градът, в който се е родил Александър Големи?

 

ГАУЪР

Александър Велики?

 

ФЛУЕЛЕН

Прощавайте, но „голем“ не значи ли „велик“? Голем, велик, грамаден, великодушен — това е подопно нещо, казано с различни думи.

 

ГАУЪР

Мисля, че Александър Велики е родом от Македония. Баща му, доколкото помня, се казваше Филип Македонски.

 

ФЛУЕЛЕН

И аз мисля, че е родом от Македония. И мога да ви уверя, капитане, че ако погледнете картата на света, ще видите, че тази Македония и Мънмът имат, виждате ли, еднакво разположение. И през Македония тече река, и през Мънмът тече река. На тази в Мънмът викат Уай^[107], а на другата ми изскочи от ум как и викаха. Но няма значение. Приличат си като пръстите на ръката ми и сьомга има и в двете. Ако се вгледате допре в живота на Александър, ще видите, че животът на Хари Мънмът е много сходен с него, защото в историята има винаги, виждате ли, успоредици. Александър, както се знае, в изпадане на гняв и яд, и ярост, и пяс, в изстъпление и негодувание, а също и с мозък малко, виждате ли, замътен от пиене, е упил най-доприя си приятел Клит^[108].

 

ГАУЪР

В това нашият крал не му прилича. Той не е убивал свой приятел.

 

ФЛУЕЛЕН

Не е допре, капитан Гауър, да взимате, виждате ли, приказката от устата ми, преди да е завършена. Аз правя само опщи сравнения и успоредици: както Александър, пидейки в нетрезво състояние, е упил свой приятел Клит, точно така и Хари Мънмът — напълно трезв и здравомислещ — прогони оня тлъст рицар с големия корем — оня, прочутия смешник, веселяк и шегопиец, как му пеше името, заправих го.

 

ГАУЪР

Сър Джон Фалстаф.

 

ФЛУЕЛЕН

Точно него! Казвам ви, славни мъже се раждат в Мънмът!

 

ГАУЪР

Негово Величество пристига!

 

КРАЛЯТ

Откакто съм във Франция, за пръв път

наистина съм гневен! Глашатайо,

с един тръбач по хълма препусни

и съобщи на конниците там

да слязат, ако искат да се бият,

или да се пръждосват от полето.

Очите ми бодат! Ако ли не,

кажи им, че качим ли се при тях,

ще ги накараме да полетят

тъй, както камъни не са летели

от прашки асирийски^[109]! Освен туй,

които сме пленили, ще изколим

и милост не ще имаме към тези,

които ще ни паднат занапред.

Върви и тъй кажи им!

 

ЕКСЕТЪР

Пристига глашатаят им, кралю!

 

ГЛОСТЪР

Очите му сега по-кротко гледат!

 

КРАЛЯТ

Отново ли си тука, глашатайо?

Аз тялото си вече изплатих ви —

за откуп ли пак идеш?

 

МОНЖУА

                Не, за милост.

Дошъл съм тук, велики господарю,

с молба да разрешиш да преброим

и погребем убитите си в боя,

разделно благородни от селяци,

защото много принцове — уви! —

са плувнали в наемническа кръв

и много простолюдие се къпе

във кръв на принцове; а, в кръв до глезен,

ранените коне с подкови тежки

във ужас тъпчат мъртвите ездачи,

донасяйки им смърт за втори път.

О, позволи, кралю, да се погрижим

за своите убити!

 

КРАЛЯТ

                Глашатайо,

правдиво ако трябва да говоря,

не знам дали е наш денят, защото

мнозина ваши виждам да препускат

по бойното поле.

 

МОНЖУА

                Денят е ваш.

 

КРАЛЯТ

Не нам, а Богу, славата за него!

А кой е оня замък?

 

МОНЖУА

                Азенкур.

 

КРАЛЯТ

Тогава името на тази битка,

спечелена на Криспиановден,

ще бъде: „Битката при Азенкур“!

 

ФЛУЕЛЕН

С разрешение на Ваше Величество аз съм чел в хрониките, че вашият прославен прадядо и вашият прачичо Едуард Уелски, Черния принц^[110], са водили тук, във Франция, плестяща питка.

 

КРАЛЯТ

Така е, Флуелен.

 

ФЛУЕЛЕН

Ваше Величество казва самата истина. Ако Ваше Величество си спомни, уелсците са се отличили много в една градина с праз и съопразно с това украсили мънмътските си шапки с праз, който — както Ваше Величество знае — до днес, виждате ли, е техен отличителен знак. Ваше Величество също, вярвам, не смята за унижение да накичи на Давидовден своята шапка с праз.

 

КРАЛЯТ

За мен това е чест, защото знаеш,

добри земляко, уелсец съм и аз!

 

ФЛУЕЛЕН

Всички води на Уай, Ваше Величество, не могат да измият уелската кръв от жилите на Ваше Величество, можете да ми повярвате! Да ви я плагослови Господ и да пъде неговата милост и величество!

 

КРАЛЯТ

Благодаря ти, Флуелен.

 

ФЛУЕЛЕН

Кълна се в Исуса, аз съм ваш земляк, каквото щат да говорят! Аз ще го призная пред целия свят! Няма за какво, слава Погу, да ме е срам от Ваше Величество, докато Ваше Величество е честен човек!

 

КРАЛЯТ

Да ме запази Господ все такъв!

Да идат глашатаите ни с него

и преброят загиналите — наши

и на врага!

                Извикайте тогова!

 

ЕКСЕТЪР

Войнико, приближи се до краля!

 

КРАЛЯТ

Защо носиш тази ръкавица на шапката си?

 

УИЛЯМС

С позволение на Ваше Величество това е залогът на едного, с когото трябва да се бия, ако е жив.

 

КРАЛЯТ

Англичанин?

 

УИЛЯМС

С позволение на Ваше Величество, един негодник, който снощи много се перчеше; ако е жив и посмее да си поиска ръкавицата, обещал съм да му зашлевя един плесник. Ако пък видя своята ръкавица на неговата шапка — той се закле да си я сложи, ако остане жив — пак ще го зашлевя и ще му я смъкна оттам!

 

КРАЛЯТ

Как смятате, капитан Флуелен, трябва ли този войник да удържи думата си?

 

ФЛУЕЛЕН

С ръка на сърце — тряпва. Инак той, с разрешение на Ваше Величество, ще пъде подлец и страхливец.

 

КРАЛЯТ

Може би врагът му е благородник с ранг, който не му позволява да му даде удовлетворение.

 

ФЛУЕЛЕН

Ако ще да е по-голям плагородник от дявола и от Луцифера, и от самия Велзевул, той, с разрешение на Ваше Величество, е длъжен да удържи думата си. Ако я престъпи — с ръка на сърце ви казвам, — неговата репутация, виждате ли, ще пъде непременно на най-големия негодяй и най-пезочливия нахалник, който е тъпкал с черната си опувка тази Пожа земя и пръст!

 

КРАЛЯТ

Тогава, друже, щом срещнеш своя човек, изпълнявай клетвата си!

 

УИЛЯМС

Ще я изпълня, Ваше Величество, инак човек да не съм!

 

КРАЛЯТ

При кого служиш?

 

УИЛЯМС

При капитан Гауър, господарю.

 

ФЛУЕЛЕН

Гауър е допър капитан. Топре запознат и начетен във пойна наука.

 

КРАЛЯТ

Кажи му да се яви при мене, войнико!

 

УИЛЯМС

Слушам, Ваше Величество!

 

КРАЛЯТ

Дръж, Флуелен! Закачи този залог на шапката си вместо мене! Когато се счепкахме на земята с Алансонския дук, откъснах тази ръкавица от шлема му. Който си я поиска, ще е човек на дука и враг на нашата особа. Ако ме обичаш, задръж го!

 

ФЛУЕЛЕН

Ваше Величество ми прави най-голямата чест, която негов поданик може да пожелае на сепе си. Само да го зърна този от майка роден, който ще поиска тази ръкавица! Друго не казвам. Много пих искал да го зърна, дано ми даде Господ това щастие!

 

КРАЛЯТ

Познаваш ли Гауър?

 

ФЛУЕЛЕН

Той е плизък мой приятел, Ваше Величество.

 

КРАЛЯТ

Моля те, потърси го и го доведи в палатката ми!

 

ФЛУЕЛЕН

Незапавно, господарю!

 

КРАЛЯТ

Граф Уорик, и вий също, братко Глостър,

последвайте го бързо по петите,

защото ръкавицата, която

му дадох току-що, отлично може

да му спечели някоя плесница:

аз ръкавици размених с войника

и тя е неговата. Аз сега

би трябвало да се накича с нея.

Последвайте го, братовчеде Уорик!

Във случай че войникът го удари —

а, съдейки по храбрия му вид,

той май ще удържи на свойта дума, —

възможно е да се пролее кръв,

защото, знам, какъвто е безстрашен

и избухлив като барут, Флуелен

ще отговори бързо. Подир него,

и вижте да не стане нещо лошо!

Вий, чичо Ексетър, елате с мен!