Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Life of Henry the Fifth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5

Събрани съчинения в осем тома

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Пето действие

Влиза Хорът.

 

ХОРЪТ

Сега ми позволете да разкажа

историята по-натам, за който

не я е чел; и най-смирено моля,

които знаят я, да ни простят

за туй, че тук не можем да представим

събитията, както са били

по време, брой на хора, ред на случки.

Да отнесем крал Хенри във Кале.

Пристигнал е. Сега с крилата мисъл

за миг да го прехвърлим през ръкава.

Брегът на Англия пред нас е. Вижте

как черен от мъже, жени, деца,

той погледа затваря и удавя

във ръкопляскане и мощен вик

рева на бурното море, което

подобно гръмогласен глашатай

проправя път за краля. Ето, той

е слязъл на брега и се отправя

тържествено към Лондон; но тъй бърза

е мисълта, че той в Блакхийт[112] е вече

и тука лордовете го замолват

да мине през вратите им, предшестван

от свойте шлем пробит и меч изгънат,

но той, незнаещ гордост и суетност,

отказва им и Господу отдава

победни знаци, слава и трофеи.

Сега във работилницата дейна

на своя ум изработете бързо

един цял Лондон, който се излива

извън стените си. В парадни дрехи

съветът на града начело с кмета,

тържествен като римския Сенат,

зад чийто гръб шуми тълпа плебеи,

посреща своя Цезар-победител…

Сравнете този миг със друг — по-скромен,

но също тъй желан — и си кажете:

ако военачалникът, изпратен

от нашата добра императрица,

ни донесе нанизано на меч

ирландското въстание[113] (което

възможно е да стане доста скоро),

тълпи не ще ли хукнат да го срещнат

извън града? А още по-големи —

защото са и с повод по-голям —

сега се стичат, за да срещнат Хари.

Тук, в Лондон, той задържа се, понеже

плачът на Франция му позволява

да си стои във къщи. В това време

да иска мир за Франция пристига

във Лондон императорът[114]. Сега —

прескачайки събития различни,

отново сме отвъд морето с Хари.

За втори път той тук е и аз само

запълних с разказ времето, протекло

от първия до втория му поход.

Не ме упреквайте за беглостта ми

и пак с летежа бърз на умовете

очите си във Франция върнете!

 

Излиза.

Бележки

[112] Блакхийт — някога пустош край Лондон.

[113] „… ако военачалникът… ирландското въстание…“ — пожелание за успех към граф Есекс, който през пролетта на 1599 г. тръгнал с войска да потушава въстанието в Ирландия. Въпросният поход отбелязал началото на залеза за този Елизабетин фаворит, който завършил живота си на ешафода. Вж. предговора.

[114] „… императорът“ — Става дума за Сигизмунд Люксембургски, крал на Унгария и император на Германия (1361–1437 г.).