Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (21)

Трета сцена

 

ГЛОСТЪР

Къде е кралят?

 

БЕДФОРД

Оглежда лично строя на врага.

 

УЕСТМОРЛАНД

Те имат шейсет хиляди бойци.

 

ЕКСЕТЪР

Петима на един. И всички свежи.

 

СОЛЗБЪРИ

Какъв превес! Да ни помага Бог!

Отивам при отряда си. Е, сбогом!

Възможно е чак горе да се срещнем,

затуй да се простим със весел дух!

С теб, драги Глостър, с теб, безстрашни Бедфорд,

с теб, Ексетър, с теб, родственико скъпи,

със вас, бойци! Прощавайте и сбогом!

 

БЕДФОРД

Прощавай, Солзбъри! На добър час!

 

ЕКСЕТЪР

На добър час! И храбро се сражавай,

макар че с тези думи те обиждам,

о, въплъщение на храбростта!

 

БЕДФОРД

Как пълен е със храброст и любезност!

И в двете принц!

 

УЕСТМОРЛАНД

                Да имахме сега

тук само десет хиляди от тези,

които в Англия седят си в къщи

със скръстени ръце!

 

КРАЛЯТ

                Кой иска туй?

Вий, Уестморланд? Не, драги братовчеде!

Ако е рекъл Господ да загинем,

за нашата страна, ще бъдем доста

и колкото сме днес; ако е рекъл

да оцелеем — колкото по-малко,

по-много чест за всеки. Божа воля!

Затуй те моля: ни един войник

недей да искаш в повече! Ей Богу,

не съм за злато жаден и нехая

кой щял на моя сметка да се храни

или да носи моите одежди;

към външните блага съм равнодушен,

но ако жаждата за чест е грях,

то няма втори грешник като мене

на тоя свят! Не, драги братовчеде,

недей да искаш повече войници!

Кълна се, не си давам от честта

частицата, която би ми взел

един войник във повече, ей Богу!

Недей го иска, братко Уестморланд!

Наместо туй оповести, че който

бои се да участва в тази битка,

щом само заяви го, ще получи

свободен пропуск и пари за път:

не искам да умра до някой, който

не иска да умре със своя крал!

Денят е днеска Криспиановден^[91]

и който подир него жив се върне,

на пръсти ще се вдига, ще израства,

щом някъде се чуе това име;

и всяка есен до дълбока старост

съседи той ще сбира на гощавка

и ще им казва: „Утре, драги мои,

е Криспиановден!“ И след това,

ръкав засукал, белег ще показва

със горди думи: „Оттогаз го имам!“

Забравят старците, но той ще помни

с подробности — и с някоя прибавка! —

за свойте подвизи на тоя ден

и имена отдавнашни — крал Хари,

Солзбъри, Бедфорд, Уорик, Глостър, Талбот

и Ексетър — привични, всекидневни,

в устата на старика ще възкръсват

сред пенестите чаши. И таз повест

на своя син той често ще разказва

и докогато свят светува, никой

не ще си спомня Криспиановден,

без ние да изникнем в паметта му…

Да, ний, дружинка смели, шепа братя,

защото който кръв пролее с мене

на тоя ден, ще бъде брат мой кръвен;

дори да бъде най-презрян по род,

тоз ден ще го издигне в обществото,

а благородните, които днеска

спят в пухени легла, ще се проклинат,

задето са били далеч оттук

и няма да се считат за мъже,

когато с тях говори някой, който

е бил със нас на Криспиановден!

 

СОЛЗБЪРИ

Гответе се, велики господарю!

Французите са вече построени

и всеки миг ще тръгнат срещу нас!

 

КРАЛЯТ

Готови сме, духът ни щом готов е!

 

УЕСТМОРЛАНД

Да гине, който днес е малодушен!

 

КРАЛЯТ

А помощи от Англия не щеш ли?

 

УЕСТМОРЛАНД

Ей Богу, господарю, бих желал

да можем двама с вас без чужда помощ

докрай да водим този царствен бой!

 

КРАЛЯТ

Отхвърляш тъй пет хиляди войника?

Това ми по̀ харесва, честна дума,

отколкото да молиш за един!…

По своите места! И Бог със вас!

 

МОНЖУА

За втори път при тебе съм, крал Хари,

за да узная искаш ли да встъпиш —

преди да бъдеш бит и разгромен —

във преговори с нас по своя откуп;

защото си тъй близо до въртопа,

че той ще те погълне неизбежно.

От милост конетабълът ти казва

освен това да посъветваш свойте

поддръжници добре да се покаят,

та в мир душите им да се оттеглят

от туй поле, където — о, нещастни! —

телата им ще гният!

 

КРАЛЯТ

                Кой те праща?

 

МОНЖУА

Великият французки конетабъл!

 

КРАЛЯТ

Ще те помоля да му предадеш

повторно моя отговор. Кажи му

да ме довърши първо и тогава

да ми продава костите. О, Боже,

шегува ли се с нас? Или не знае,

че кожа на жив лъв не се продава,

защото случвало се е ловецът

в гората да остане. Запомни:

телата на мнозина тука, вярвам,

ще спят във родна пръст и убеден съм,

че паметник от бронз над тях ще спомня

за днешните им подвизи; а тези,

които ще оставят кости тука

със мъжка смърт, прославени ще бъдат

дори да спят във торните ви ями,

защото знай, че слънцето от тях

ще изпари честта им до небето,

като остави земните им части

с тлетворния си дъх да пръскат чума

над Франция. Така че направи си

сам извода със колко войнствен дух

са пълни англичаните, щом те,

тъй както, рикоширайки, куршумът

започва втори смъртоносен полет,

макар и мъртви, ще убиват още,

носители на смърт за втори път!

И съобщи на своя конетабъл,

че сме бойци за делник, не за празник:

изцапани са ярките ни дрехи

от трудни преходи във дъжд и кал;

едно перо по нас не се развява

(и значи не се готвим да изхвръкнем!);

разпасани сме външно, но, кълна се,

сърцата ни са стегнати добре

и чух бойците си да казват днес,

че щели до довечера да бъдат

във чисти роби^[92] или да свлекат

откъм главата новите наметки

на вашите красавци и така

да ги освободят от бойна служба.

Ако — със Божа помощ — го направят,

ще съм откупен, вярвам, скоро; тъй че

недей хаби труда си, глашатайо,

да идваш трети път за моя откуп:

от мен не ще получите вий друго

освен туй тяло, а и то, кълна се,

ако го имате, ще е такова,

че няма да ви ползва кой знай колко!

Така кажи на своя конетабъл!

 

МОНЖУА

Ще бъде казано. Кралю, прощавай!

За сетен път изслушваш глашатай!

 

КРАЛЯТ

А може би ще дойдеш пак за откуп!

 

ЙОРК

На колене те моля, господарю,

да ми дадеш да водя авангарда!

 

КРАЛЯТ

Води го, Йорк!… Войници, удряй крак!

Решавай боя, Господи всеблаг!