Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Life of Henry the Fifth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5

Събрани съчинения в осем тома

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Шеста сцена

Английският лагер в Пикардия[65].

Влизат Гауър и Флуелен.

 

ГАУЪР

Какво ново, капитан Флуелен? От моста[66] ли идете?

 

ФЛУЕЛЕН

От моста. Там се вършат славни подвизи, уверявам ви!

 

ГАУЪР

А как е дук Ексетър? Здрав и читав?

 

ФЛУЕЛЕН

Дук Ексетър е великодушен като Агамемнон[67]. Той е човек, когото аз опичам и уважавам с целия си дълг и живот, и съществуване, и всичко друго. Слава на Пога, той не е ни най-малко ранен и държи моста извънредно храпро и по всички правила на науката. При него там на моста има един лейтенант, който — мога да го твърдя с чиста съвест — е храпър като Марк Антоний[68]. Видях го да се пие като него, макар че има недопро име в опществото.

 

ГАУЪР

Как се казва?

 

ФЛУЕЛЕН

Лейтенант Пистол.

 

ГАУЪР

Не го познавам.

 

Влиза Пистол.

 

ФЛУЕЛЕН

Ето го и самия него!

 

ПИСТОЛ

Услуга ще ти искам, капитане.

Дук Ексетър към теб е разположен…

 

ФЛУЕЛЕН

Да! Плагодаря на Пога, заслужил съм известна плагосклонност от негова страна.

 

ПИСТОЛ

Бардолф, един боец, прочут със твърдост

и огнен дух, по воля на съдбата

и колелото лихо на Фортуна[69],

богиня сляпа и с прищевки пълна,

летяща върху камък бързоврът…

 

ФЛУЕЛЕН

С ваше разрешение, лейтенант Пистол, Фортуна пива рисувана сляпа, с превръзка пред очи, за да символизира, че тя е сляпа; и пива рисувана също с колело, за да символизира — което е най-важно, — че тя е въртелива и непостоянна, изобщо въплотеното променяване; и нейната нога, виждате ли, е стъпнала върху сферичен камък, който се търкаля пързо, пързо, пързо. Пога ми, поетът я е описал много допре, Фортуна е чудесен символ!

 

ПИСТОЛ

Тя враг е на Бардолф и зла към него.

От черква той един потир отпъна

и го грози въже със долна смърт,

за псе достойна, не за храбър воин.

Не бива клуп гръцмула му да стисне!

Но Ексетър изрекъл му е смъртна

присъда зарад утвар малоценна.

Затуй върви — теб дукът ще послуша.

Бардолфовата нишка нек’ не бъде

отрязана без жал от връв за пени[70]!

Върви, спаси го — тебе възмездя ще!

 

ФЛУЕЛЕН

Лейтенант Пистол, разпирам отчасти вашата мисъл.

 

ПИСТОЛ

Тогаз възрадвай се!

 

ФЛУЕЛЕН

Уверявам ви, лейтенант, тя не е нещо за възрадване. Защото, виждате ли, даже ако той ми беше прат, аз пак пих желал дукът да го накаже със смърт. Дисциплината преди всичко!

 

ПИСТОЛ

Пукни тогаз и в ада се пръждосвай

и палец между пръстите[71] за теб!

 

ФЛУЕЛЕН

Допре!

 

ПИСТОЛ

На, дръж го!

 

Излиза.

 

ФЛУЕЛЕН

Много допре!

 

ГАУЪР

Отявлен мошеник и негодяй! Сега си го спомням — сводник и джебчия!

 

ФЛУЕЛЕН

Уверявам ви, той говореше на моста такива храпри думи, каквито рядко се виждат. Но много допре! Уверявам ви, ще му припомня някой ден това, което ми каза сега!

 

ГАУЪР

Да, той е един голям глупак; шут и измамник от тези, които отиват на война, за да се перчат после в Лондон с военната си униформа. Тези приятели знаят имената на всички висши началници и могат да ти кажат безпогрешно всички битки и схватки: какво е станало на еди-кой си редут, при еди-кой си пробив, с еди-кой си конвой; кой се е отличил, кой е бил убит, кой е бил разжалван и какви условия е предложил противникът. Всичко това го зазубрят, облечено във военен език и окичено с най-модните ругатни; и не можете да си представите какво силно впечатление правят сред пенливи чаши и мътни мозъци една брада, подстригана по генералски, и една дрипава униформа. Трябва да свикнете да разпознавате тези нищожества, които петнят века ни, инак може да допуснете невероятна грешка.

 

ФЛУЕЛЕН

Вярвайте ми, капитан Гауър. Разпирам, че той не е това, за което иска да се представи пред света. И ако му открия слапото място, ще му дам да разпере какво мисля за него! (Барабанен бой.) Чувайте! Кралят пристига. Тряпва да му докладвам за моста.

С развети знамена влизат Кралят и Глостър, следвани от Войници.

Да благослови Пог Ваше Величество!

 

КРАЛЯТ

Какво ново, Флуелен? От моста ли идеш?

 

ФЛУЕЛЕН

Да, с разрешение на Ваше Величество! Дук Ексетър го защити плестящо. Французите пяха отплъснати след много смели и славни прояви. Противникът го пеше почти превзел, но бе принуден да се оттегли и дук Ексетър е господар на моста. Мога да кажа на Ваше Величество, че дукът е храпър воин.

 

КРАЛЯТ

Колко души загубихте, Флуелен?

 

ФЛУЕЛЕН

Загупите на противника пяха много, невероятно големи. А дукът, ей Погу, доколкото зная, не е загупил нито един човек, като не се смята един, който ще бъде опесен за ограпване на черква. Някой си Пардолф, ако Ваше Величество е чувал това име. Лицето му е цяло в пъпки, циреи и червени петна, устата му е издута до носа, а носът му пламти като въглен, синьо-червено, но сега е увиснал и огънят му е угаснал.

 

КРАЛЯТ

Всички престъпници като него трябва да бъдат обесвани. Ще издам строга заповед нищо да не бъде иззимано насила от селата; за всичко да се плаща; нито един французин да не бъде руган или обиждан с груби думи, защото когато Благост и Жестокост си оспорват едно кралство, по-любезният състезател е по-сигурен победител.

 

Тръбен звук. Влиза Монжуа.

 

МОНЖУА

Таз моя дреха ще ви каже кой съм.

 

КРАЛЯТ

Тя казва го, а ти какво ще кажеш?

 

МОНЖУА

Това, което мисли моят крал.

 

КРАЛЯТ

Разкрий ни го тогаз!

 

МОНЖУА

Тъй казва моят крал: кажи на Хари Английски, че може да сме му изглеждали мъртви, но бяхме само задрямали. Изчакването е по-добър воин от избързването. Кажи му, че сме могли да му дадем урок при Арфльор, но че не сме искали да отворим цирея, преди да е узрял напълно. Сега е наш ред да говорим и гласът ни е властен: английският крал ще се разкае за своето безразсъдство, ще види своята слабост и ще се удиви на нашето дълготърпение. Затова кажи му да помисли за своя откуп, който ще трябва да бъде съразмерен с претърпените от нас щети, със загубените от нас поданици и с понесеното от нас унижение; и който, преди да ни възмезди напълно, ще прегъне със своята тежест неговото нищожество, защото хазната му няма за щетите ни достатъчно пари, войската му не ще може да попълни загубите ни откъм войнишка кръв и той сам, коленичил в нозете ни, не представлява за срама ни достатъчно удовлетворение. Към това прибави предизвикателство и му кажи в заключение, че е подвел своите сподвижници, чиято присъда е вече произнесена. Туй каза моят крал и господар и туй ви казах.

 

КРАЛЯТ

Чина ти зная. Името?

 

МОНЖУА

Монжуа[72].

 

КРАЛЯТ

Добре си вършиш работата. Тръгвай!

Върни се и кажи на своя крал,

че засега не диря бой и искам

да стигна безпрепятствено Кале,

защото ще му кажа откровено —

макар да не е мъдро да разкривам

тъй много на тъй хитър неприятел, —

че сред войската ми върлува болест

и тя е оредяла, и че тези

войници, със които разполагам,

са равни на еднакъв брой французи,

а здрави като бяха, всеки чифт

нозе английски носеше по трима

французи в едно тяло, честна дума!…

Прости ми, Боже! Почнах да се хваля.

Таз френска почва почва да ми действа!

Разкайвам се… Върви и съобщи

на господаря си, че аз съм тук.

Мой откуп е това безсилно тяло,

защита моя — тази шепа хора,

но с Божа помощ своя враг ще срещнем,

дори ако до френския ви крал

и друг застане, силен като него!

Това е за труда ти, Монжуа!

Дава му кесия.

И нека кралят ти добре размисли:

ако ни пусне, ний без бой ще минем,

ако ли не, то тъмната ви пръст

с червените ви кърви ще нашарим!

Пътувай, Монжуа! Накратко значи:

каквито сме, сражение не търсим,

но няма и да бягаме от него,

каквито сме!

 

МОНЖУА

                Ще бъде съобщено.

Благодаря на Ваша Кралска милост.

 

Излиза.

 

ГЛОСТЪР

Дано не ни нападнат незабавно!

 

КРАЛЯТ

От Бога туй зависи, не от тях.

Здрачава се — поемайте към моста.

Ще пренощуваме отвъд реката,

а утре призори — тръба за поход!

 

Излизат.

Бележки

[65] Пикардия — старо име на област в Северна Франция. Главен град — Амиен.

[66] „… от моста…“ — става дума за моста над река Терноаз, превзет от англичаните два дни преди битката при Азенкур.

[67] Агамемнон (мит.) — герой от „Илиада“, легендарен цар на Микена и Аргос, главнокомандващ гръцките войски, обсаждащи Троя.

[68] Марк Антоний — (83–30 г. пр.н.е.) — римски военачалник, член с Октавий Цезар и Лепид на третия триумвират. Действащо лице в Шекспировите пиеси „Юлий Цезар“ и „Антоний и Клеопатра“.

[69] Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха.

[70] Пени — дребна английска монета на стойност 1/12 от шилинга.

[71] „… и палец между пръстите…“ — този вулгарен жест е наречен в оригинала „испанска смокиня“.

[72] Монжуа — изглежда, че Монжуа не е лично име, а титла на главния парламентьор, херолд на Франция.