Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (13)

Трета сцена

 

КРАЛЯТ

Какво решава кралският наместник?

Със вас говорим за последен път,

затуй отдайте се на милостта ни

или, самоубийци горделиви,

пробуждате най-лошото във нас;

защото, знайте, да не съм войник —

а за такъв се смятам преди всичко, —

ако, започнал пак да ви обстрелвам,

оставя ви, преди да съм превърнал

полуунищожения Арфльор

в димящо пепелище! И кажете:

когато портите на милостта ни

ще са залостени за всички вас

и, вкусил кръв, закоравял във битки,

за пъклени дела разтворил съвест,

войникът груб, с ръка окървавена,

ще тръгне да коси като трева

девици свежи и дечица в цвят,

каква вина ще нося аз за туй, че

безбожната война във плаща огнен

на адския владика, с лик във сажди,

не ще пропусне ни едно злодейство

от носещите гибел и разруха?

Каква вина ще нося, щом сами

ще сте предали своите девици

в ръцете на горещия насилник?

Как спира се разпалената похот,

понесла се по стръмното в галоп?

С команда да сбереш една войска,

която се е пръснала за плячка,

е толкоз лесно, колкото да викнеш

със указ в писмен вид Левиатана^[56]

да дойде на брега! И затова,

арфльорски жители, добре мислете

за своя град и своите семейства,

дорде бойците си удържам още

и благият зефир на милостта

отпъжда заразителния облак

на жаждата за кръв и за грабеж!

Ако ли не, ще видите след малко

войника кървав да мърси косите

на вашите пищящи дъщери;

със хохот сграбчил сребърните власи

на вашите бащи, да раздробява

главите им о плочите; на пики

дечицата ви голи да набучва

пред погледа на лудите им майки,

които ще раздират с вой небето

като юдейките, когато Ирод^[57]

е клал децата им! Какво избрахте:

спасение чрез отказ от борба

или отпор и гибелна съдба?

 

УПРАВИТЕЛЯТ

За нашите надежди дойде край:

очаквахме подкрепа от дофина,

но той ни писа, че е слаб все още

да скъса вашия обсаден обръч.

Затуй града и своите съдби

предаваме на тебе, господарю,

и благата ти милост. Влез в Арфльор

и с нас и близките ни разполагай,

защото сме безсилни да се браним!

 

КРАЛЯТ

Отваряйте! Дук Ексетър, веднага

със хората си влезте във Арфльор

и укрепете го срещу врага ни.

Бъдете мек със гражданите в него!

А ний, понеже зимата е близка

и сред войските ни върлува болест,

със тях ще се оттеглим към Кале.

Таз нощ сме гости ваши, но на път

ще бъдем утре, сипне ли денят!